Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на десети ноември

през две хиляди и девета година в състав :

Председател: Л.Л.

Членове: В. С.

П. Ж.

при секретаря С.К. и в присъствието на

прокурора Владислав Влашев като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА Л. НОХД № 274 по описа

за 2009 год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 496/23.09.2009г. по НОХД№ 465/2009г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия: М.А.В. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 02 срещу 03.12.2008г. в с. Градец, обл. Видин, от сградата на кметството, заедно със сина си М.М.В., след като предварително се сговорили и чрез използване на МПС - лек автомобил, марка„Нисан” модел „Съни” с рег.№ВН7243ВВ, собственост на И. Н. Т., извършили кражба на 3 бр. чугунени радиатора с височина 60см, на стойност 96 лева всеки и 2бр. чугунени радиатора с височина 75см. на стойност 224 лева, като всички радиатори са на обща стойност 736 лева и са собственост на кметство с.Градец, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.196,ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предложение 1-во и т.5,във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,ал.1, буква „а” и буква „б” от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години при първоначален „строг” режим; М.М.В. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 02 срещу 03.12.2008г. в с. Градец, обл.Видин, от сградата на кметството, заедно с баща си М.А.В., след като предварително се сговорили и чрез използване на МПС - лек автомобил марка „Нисан” модел „Съни” с рег.№ВН7243ВВ, собственост на И. Н. Т., извършили кражба на 3 бр. чугунени радиатора с височина 60см, на стойност 96 лева всеки и 2бр.чугунени радиатора с височина 75см. на стойност 224 лева, като всички радиатори са на обща стойност 736 лева и са собственост на кметство с.Градец, като деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение 1-во и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, съобразно чл.66, ал.1 от НК.

От подсъдимия М.В. е подадена в срок жалба срещу присъдата. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се да бъде отменена присъдата на ВРС и да бъде постановена нова, с която жалбоподателя да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Против присъдата в срок е подадени жалба и от подсъдимия М.В., чрез служебния му защитник – адвокат С.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се да бъде отменена присъдата на ВРС и да бъде постановена нова, с която жалбоподателя да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин даде заключение, че жалбите са неоснователни и следва да останат без уважение.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че присъдата e постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато на РП - Видин за ново разглеждане.

По смисъла на чл.305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Видно от мотивите на ВРС не са обсъдени обясненията на подсъдимите дадени пред съда, в които отричат да са извършили деянието. В тази насока, те не са съпоставени с другите доказателства по делото. Не са анализирани всички гласни доказателства между които са налице противоречия, като съда ясно да визира на кои дава вяра и на кои – не, и защо. Липсват мотиви относно индивидуализацията на наложените наказания. Освен това, съдът винаги е длъжен да разграничи обстоятелствата, които са достатъчни за съставомерността на деянието, от обстоятелствата, които остават извън правната квалификация, но имат значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви и по друг основен въпрос, на които трябва да отговори присъдата, респ. по индивидуализацията на наказанието – 301, ал.1, т.3 от НК. В тази насока, липсва преценка на предишните осъждания на М.В. – 5 на брой. Не е визирано кои предишни осъждания обуславят обективния елемент „опасен рецидив” по чл.29,ал.1, буква „а” и буква „б” от НК и има ли предишни осъждания, извън първите, които са от значение за индивидуализация на наказанието. Всъщност, напълно липсва анализ на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по делото, съобразно чл.54 от НК. ВРС не ги е конкретизирал по отделно за всеки от подсъдимите и не са визирани мотиви по индивидуализация на наказанията им. При това положение сме изправени пред същественото процесуално нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК.

Налице е и друго съществено процесуално нарушение. Видно от така озаглавените „мотиви” към присъдата, на предпоследната страница е визирано, че подсъдимия М. В. е осъществил деянието в условията на опасен рецидив, което е в противоречие с диспозитива на присъдата за този подсъдим. Това също е процесуално нарушение от категорията на съществените, съобразно чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

Преди горните нарушения е допуснато и друго, респ. по чл.249, ал.1 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК. Това е така, тъй като не е констатирано проц. нарушение допуснато още на досъдебното производство. Видно от обвинителния акт, че срещу подсъдимите е повдигнато обвинение в квалифицирана кражба, но не е визиран начинът на извършването и, включително обстоятелствата които обуславят квалифицирания признак – „предварителен сговор”. Не е уточнено и кои минали осъждания на М.В. са предпоставки за квалификацията „опасен рецидив” по двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК. Оттук следва, че обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, тъй като не се включват онези данни и обстоятелства, които са от значение за квалификацията на деянието така, както е определена в заключителната част на акта. Нарушението е съществено, защото не дава възможност на обвиняемите да узнаят фактическото обвинение в неговата цялост и пълнота, а оттам ограничава правото им на защита.

Тези процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

При това положение, атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото бъде върнато на Районна прокуратура - Видин за ново разглеждане, като се отстранят посочените по – горе процесуални нарушения от фазата на досъдебното производство.

Водим от горното и на основание чл.335, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 496/23.09.2009г. по НОХД№ 465/2009г., по описа на Районен съд – Видин.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Видин, за ново разглеждане, за изпълнение на горните указания, респ., за да се отстранят посочените процесуални нарушения.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: