Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното си заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. С.
ЧЛЕНОВЕ :Л Л.
В. С.
при секретаря С.К. и в присъствието на
прокурора В. Д. като разгледа докладваното от председателя В.С. ВНОХ Дело № 259 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и следващите от НПК:
Образувано по въззивна жалба на Ц. И. защитник на Г.Д.Г. против присъда на районен съд- гр. Видин , постановено по НОХ Д №574/2009година, с която Видинският районен съд е признал подсъдимия за виновен по чл.316, във връзка с чл.309, ал.1 от НК и по чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил Глоба в размер на 500 лева.
В жалбата се развиват съображения, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, необоснована и постановена в нарушение на закона. Твърди се, че съдебния акт е недоказан. Не били обсъдени показанията на свидетелката А., Г. и посочените от подсъдими я свидетели. Не е обсъдена проведената очна ставка между свидетелката А. и свидетелката Г.
Не са обсъдени показанията на свидетеля М..
Необоснована е приета посочената до тук квалификация и жалбоподателя не е автор на изпълнителното деяние, тъй като действал добросъвестно , а не виновно. Поради това моли да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание се поддържа жалбата.
Представителят на прокуратурата поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да се потвърди.
Окръжният съд като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото прие за установено следното:
С присъда №458 от 08.09.2009година, постановена по НОХ Д №574/2009г.Видинският районен съд е признал подсъдимия Г.Д.Г. за виновен по чл.316 във връзка с чл.309, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ Глоба” в размер на 500 лева както и да заплати разноски в размер на 100,80 лева.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел , че през месец февруари 2007година свидетеля Г. посетил Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Видин с намерение да се снабди със скица на местонахождението на 6 броя негови собствени ниви, находящи се в землището на с. Сланотрън, Обл. Видин, с общ размер от 62,727 декара , за които притежава нотариален акт за собственост №153, том ІІІ, рег.№1192 по нот. дело № 615/1999г. , но от там му отказали издаване на скици, защото се установило че собственик на нивите е лицето Г.Д. Г.. Същият на 31.03.2009година станал собственик на въпросните ниви. Г. свидетелства , че не е познавал подсъдимия Г. и не му е продавал нивите си , нито е упълномощавал някого да извършва такава сделка. По приложеното нотариално дело №47, том ІІІ, рег.№2614, дело 255/2005г. е посочено, че са представени следните документи. На 31.03.2005г. при свидетелката нотариус А. се явил подсъдимия Г. и представил пълномощно №1375 от 18.02.2005г., заверено от нотариус №109- М.Х. с район на действие Районен съд Бургас , както идва броя декларации със същия номер и от същата дата по чл.25 , ал.6 от ЗННД и чл.226 от ДПК. Декларациите са съставени от името на свидетеля Г. , а в пълномощното е записано ,че свидетеля Г. упълномощава свидетелката Г. да се разпорежда със земята на свидетеля Г.. Свидетелят Г. заявява, че никога не е посещавал гр. Бургас, а също така е установено, че на територията на гр. Бургас няма нотариус М. Х.. По нотариалното дело е приложен и друг документ пълномощно рег.№2082 от 15.03.2006г., с което свидетеля Г. е преупълномощила подсъдимия Г. да се разпореди със земята на свидетеля Г.. Това пълномощно е съставено пред свидетеля нотариус А. и е вписано при нея , като е подписано лично от свидетелката Г. под въздействието на подсъдимия Г.. Свидетелката Г. е заявила, че подсъдимия дошъл при нея средата на месец март 2005година и и казал да се яви пред нотариус А. и да подпише въпросното пълномощно, което тя е сторила. От заключението на техническата и графическата експертиза е видно, че пълномощно №1375 от 18.02.2005г. заверено от нотариус №109- Х. в Районен съд-Бургас, представлява неистински документ в частта на подписа на упълномощителя свидетеля Г. и в частта на нотариалната заверка. Подсъдимият обяснил, че е узнал от свой познат името на лицето, което е изготвило неистинското пълномощно. Съдът е коментирал и показанията на свидетеля В. който е заявил, че не познава свидетелката Г. и никога не е виждал въпросното пълномощно.
Окръжният съд намира, че фактическата обстановка така както е изложена от районния съд е законосъобразна и обоснована, като съдът е кредитирал показанията на Г., А., Г. и В., които свидетели са говорили истината и техните показания са в съответствие със събрания доказателствен материал, а именно техническата и графическата експертиза, пълномощно №1375 от 2005г.
Съдът също така много обосновано е посочил защо е приел, че именно подсъдимия е автор на деянието и че възражението, че не той е извършителя, се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства, и че това твърдение е голословно. Това обстоятелство правилно е възприето от районният съд.
В жалбата се прави оплакване, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката А., Г. и посочените от подсъдимия свидетели. Действително, че на А. конкретно не са обсъждани показанията, но съдът ги е ползвал като ги е преценил в съвкупност с другите доказателства. Свидетелката А..а е установила по принцип как действа при заверка на пълномощно. Конкретно за случая малко си спомня. В тази насока е посочила, че свидетелката П. Г. не и е позната, а по-късно е посочила, че тя е удостоверила нейния подпис.
Показанията на свидетеля Е. Г. също са ползвани от районният съд и са включени в доказателствения материал. Той влязъл във връзка със свидетелката П. Г. и е попитал знае ли, че са му продали земята, на което тя е отговорила, че знае и пред него е потвърдила, че не са ходили в Бургас никога, като го убеждавала да скрие от жена си, че земята е продадена. Очната ставка извършена между свидетелката А. и свидетеля Г. е в същата насока, която се посочи до този момент и не е необходимо да се преповтаря.
Без значение са показанията на свидетелите С. и С., посочени от подсъдимият, които установяват че са изкупували земя и са изкупили и процесната земя, за която собственикът и се оплакал, че била продадена.
Свидетелят М. не е участвал при разследване на досъдебното производство и поради това не са налице условията на чл.118, ал.2 от НПК, а същият установява по един безспорен начин, че при извършване претърсване автомобила на Г. са били иззети празни бланки за различни Общински служби, удостоверения за наследници празни с кметски заверки, но подпечатени и подписани. Подсъдимият Г. е посочил и къща, в която съхранявал печати около 20 на брой празни бланки на различни общински кметски документи с мокър печат и подпис и същите веществени доказателства са приобщени към досъдебното производство, образувано в гр. Враца. При тези съображения следва да остане като неоснователно оплакването за непълнота на доказателствата и както се посочи до тук правилно районният съд е приел, че именно подсъдимия е автор на деянието. Наложено му едно много минимално наказание , макар че деянията от този тип са много често срещани в онзи период за района и са със завишена обществена опасност.
С оглед на изложеното Окръжният съд намира, че са налице условията на чл.338 от НПК и присъдата следва да се потвърди като законосъобразна, обоснована, постановена при пълнота на доказателствата и доказано авторство от страна на подсъдимия, а жалбата като неоснователна следва да остане без уважение, за което Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №458 от 08.09.2009година, постановена по НОХ Д. № 574/2009г. на Видинския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: