Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   136

                                     гр. Видин , 11.11.2009г.

 

 

                            В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на тринадесети октомври

през две хиляди и девета година в състав :

 

              

                                          Председател: В. С.

                                                  Членове: Л. Л.                                                                                           

                                                                    В. С.

                                                                

 

при секретаря      С.К.                            и в присъствието на

прокурора     В. Д.                     като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.               НОХД  № 256   по описа

за 2009 год.  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 451/03.09.2009г. по НОХД№ 708/2009г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия К.Д.Н. с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 13.12. 2008 г. в гр. Видин, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-счупване на катинар, извършил кражба на 1 бр. велосипед марка „Атлантик” на стойност 125 лв., собственост на Г.Н. *** - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл 195 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което и на основание 196, ал. 1, т.2 във вр. с чл 195, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 36 от НК, на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 месеца, което на основание чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор  или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимия Н.  на основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданския ищец Г.Н.К., сумата от 125 лева ведно със законната лихва от деня на увреждането-13.12.2008 г. до окончателното издължаване, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.  

            Подсъдимия Н., чрез служебния си защитник – адвокат А.Ц., в срок е подал жалба срещу присъдата. В жалбата се развиват съображения, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено по размер. Иска се присъдата на ВРС да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното наказание от 18 месеца на 3 месеца „лишаване от свобода”.

            Гражданският ищец и частен обвинител К., чрез своя адвокат, е изразил становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви че присъдата на ВРС е правилна, наложеното наказание е правилно индивидуализирано и не са налице условия за неговото намаляване, тъй като деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.  

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314, ал.1 от НПК, намира, че жалбата е основателна, доколкото се иска намаление на наказанието.  

            Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимия.

            Безспорно е установено по делото, че подсъдимия Н. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот-счупване на катинар,  отнел 1 бр. велосипед марка „Атлантик” на стойност 125 лева, собственост на Г.Н. ***

            Правилно ВРС е преценил доказателствата по делото. Досежно обстоятелствата които са от съществено значение в случая, няма противоречие между доказателствата. Те си кореспондират напълно.

            Подсъдимият Н. е действал с намерение противозаконно да присвои веща, а също така е действал и в условията на „опасен рецидив”, с оглед чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, видно от предишните му осъждания от справката за съдимост. Към момента на извършване на деянието предмет на настоящото дело, Н. е имала предишни влезли в сила осъждания за умишлени престъпления от общ характер, като за част от присъдите изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66, ал.1 от НК.

            От обективна и субективна страна деянието на Никилов е съставомерно по по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл 195 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което и на основание 196, ал. 1, т.2 във вр. с чл 195, ал. 1, т.3, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.                   

            Наложеното от ВРС наказание на Н. е в размер на 18 месеца „лишаване от свобода”. ВОС намира, че наказанието в този размер не е съобразено с чл. 36 от НК. Предвиденото за престъплението наказание е „лишаване от свобода” за срок от 3 до 15 години. ВРС е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК, с оглед чл.373, ал.2 от НПК и е индивидуализирал наказанието чувствително над законовия минимум. ВОС намира, че размера на наказанието следва да бъде намален. В тази насока се преценяват обстоятелствата, че стойността на предмета на посегателство е значително под размера на минималната работна заплата за страната, както и поведението на дееца, който скоро след извършване на деянието признал пред потърпевшия какво е сторил, а в последствие се е признал за виновен и пред органите на досъдебното производство. Видно е, че деянието е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на обикновените случаи на престъпление от същия вид. От друга страна, не може да се пренебрегнат отрицателните характеристични данни на дееца, който видно от справката му за съдимост, се разкрива като личност с утвърдени престъпни навици относно престъпления против собствеността. При това положение ВОС намира, че наложеното му наказание е явно несправедливо в насока завишеност, но не следва да се намали до минимума от 3 месеца, а следва да се индивидуализира над този минимум, респ. за срок от 6 месеца. В случая ВОС намира, че наказание в този размер, ще бъде съобразено със специалната и генералната превенции.

            Присъдата в гражданската и част е правилна.

            В горния смисъл присъдата на ВРС следва да бъде изменена.

            Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Видинският окръжен съд

            Р    Е    Ш    И :

                ИЗМЕНЯ присъда № 451/03.09.2009г. по НОХД№ 708/2009г., по описа на Районен съд – Видин, В ЧАСТТА относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия К.Д.Н. с ЕГН ********** наказание „лишаване от свобода” от 18 месеца на 6 /шест/ месеца.

            ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: