Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното си заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. С.
ЧЛЕНОВЕ :Л.Л.
В. С.
при секретаря С.К. и в присъствието на
прокурора П.В. като разгледа докладваното от председателя В.С. НОХ Дело № 195 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и следващите от НПК:
Образувано по жалба на Й.В.А. против присъда по НОХД № 395/2009 г. на Видински районен съд, с която е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест месеца, което да изтърпи ефективно при „Общ” режим и на основание чл.68, ал.1 от НК е осъден да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години наложено му по НОХД № 695/2002г. на ВРС.
Твърди се в жалбата че районния съд е приел, че на 06.12.2008 г. около 22.30 ч. е управлявал лек автомобил „БМВ” с рег.№ ВН 80-72 ВК без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказанието по административен ред за същото деяние е влязло в сила НП № 1470/2008 г.
Той не оспорва обстоятелството че на посочената дата е управлявал въпросния автомобил, но счита че не е доказано да е извършил това деяние в едногодишния срок от наказването му по административен ред с цитираното до тука НП № 1470/13.05.2008 г. Последното е издадено на името на Й.В. *** и същото не е влязло в сила по отношение на него, а на някое друго лице. В тази насока съдът пренебрегнал изцяло представеното от него писмено доказателство – акт за раждане от който е видно, че от раждането му до днес не е имал фамилно име И., а приел за достоверно удостоверение издадено от о-на Видин в което е вписано, че според документа техническа корекция до 1996г. е имал такова фамилно име. От обясненията на служителката издала същото удостоверение не ставало ясно какъв документ е техническа корекция и по чия инициатива е изготвен. Не му било уважено искането за справка от служба ДСЧ при ОД на МВР Видин дали му е издаван документ за самоличност с фамилно име И.. Поради това моли да се отмени присъдата защото му е нарушено правото на защита и да се върне на районния съд да бъде разгледано от друг състав.
В съдебно заседание се поддържа жалбата.
Представителя на прокуратурата поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение като се потвърди присъдата на Видински районен съд като правилна и законосъобразна. По делото е приложено удостоверение за идентичност на имена.
Окръжния съд като прецени оплакванията в жалбата във връзка с данните по делото прие за установено следното С присъда № 354/03.06.2009 постановена по НОХД № 395/2009г. ВРС е признал подсъдимия Й.В.А. за виновен по чл.343в, ал.2 във врс. Ал.1 от НК и му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от шест месеца, което на основание чл.61, ал.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е осъдил подсъдимия да изтърпи отложеното наказание по НОХД № 695/2002г. на районен съд Видин, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три години при първоначален „ОБЩ” режим.
В мотивите си инстанцията по същество е приела, че на 06.12.2008 г. около 22.30 ч. в гр.Видин по ул.”Екзарх Йосиф І” служители на ОДП Видин и на РУ на МВР Видин при извършена проверка на лек автомобил „БМВ” с рег. № ВН 80-72 ВК управляван от подсъдимия установили, че последния управлява МПС без да притежава надлежно издадено свидетелство за управление на МПС и то в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за същото деяние.
Съдът е приел, че така отразената фактическа обстановка се доказва от свидетелите М., В. и Г., както и от писмените доказателства по делото.
Окръжния съд намира, че фактическата обстановка така както е отразена не се оспорва от подсъдимия, същия я признава и е доказана по един безспорен начин от цитираните доказателства.
Пред районния съд подсъдимия е направил възражение че НП на началника на РУ на МВР в сила от 17.07.2008 г. било издадено срещу лицето Й.В.И., който не бил подсъдимия, но приложените по делото писмени и гласни доказателства – удостоверение от 14.01.2009г. на о-на Видин и показанията на свид.Г.- служител в служба „ГРАО” в о-на Видин удостоверява по категоричен начин, че става въпрос за едно и също лице.
Окръжния съд намира възражението на жалбоподателя че против него не е издадено цитираното до тука НП за неоснователно, същото е голословно и следва да остане без уважение. В тази насока е посочено удостоверение за идентичност № 10197/22.05.2009 г. на МВР ОД Видин, в същото е посочено че след направена справка е установено, че Й.В.А. с ЕГН: ********** е с обявен постоянен и настоящ адрес в гр.Видин, ул.”Росица” № 8.
Посочено е, че на лицето не е издаван документ за самоличност с друго фамилно име, различно от А..
Представено е също така удостоверение за идентичност № 320/14.01.2009 г. от о-на Видин на името на Й.В.А. в което е посочено, че името Й. В. И. е с техническа корекция от 26.08.1996 г. ЕГН-то на лицето е посочено **********.
Разпитана е свид.Г., която работи в о-на Видин служба „ГРАО” На същата е предявено удостоверение за идентичност № 000320/14-01.2009 г. издадено от о-на Видин, тя е установила че документа е издаден от нея, като отговор на МВР Видин. С въпроса дали лицето Й.В.А. е имал имена Й.В.И., тя прегледала акта за раждане на лицето и установила че там няма разлика, но в самата база данни историята на това име при проверката в нея се указало че през 1996 г. му е променено името от И. на А. и че и двете имена се отнасят до едно и също лице.
В акт № 1470/2008 г. издаден на 08.05.2008 г. същия е съставен против Й.В.А. с ЕГН: ********** ***.
В акт № 4265/2008 г от 06.12.2008 г.акта е съставен против Й.В.А. с ЕГН: **********,***, т.е. в двата акта лицето е едно и също, не само по имена, но и по ЕГН, което е най важното и е на същия адрес. Органите на МВР които са го заловили при извършване на деянието са установили пред районния съд, че именно това е лицето което е извършило деянието.
Жалбоподателя не е оспорил един от подписите си в двете постановления.
С оглед на изложеното окръжния съд намира, че авторството на деянието от страна на жалбоподателя е напълно доказано както и районния съд е направил верен извод в тази насока.
Районния съд е наложил на жалбоподателя наказание при смекчаващи вината обстоятелства, при което е проявил снизхождение към него и правилно е приложил разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, тъй като настоящето деяние е извършил в изпитателния срок.
С оглед на изложеното окръжния съд намира, че присъдата на районния съд е законосъобразна, обоснована. Доказано е по един безспорен начин че именно жалбоподателя е автор на деянието, което е извършил в непродължителен период след извършване на първото деяние, наложено му е едно снизходително наказание поради което той не може да се оплаква за несправедливост. Твърденията в жалбата че не е той извършителя на деянието по първия съставен акт се установи че е голословно и се опровергава от събраните доказателства по делото. Тези деяния са особено чести за района поради което са със завишена степен на обществена опасност, защото застрашават и останалите участници в движението. Поради това и на основание чл.338 следва от да се потвърди присъдата на районния съд, а жалбата остане без уважение като неоснователна, за което СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 354/03.06.2009 г. постановена по НОХД № 395/2009 г. на видински районен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.