Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното си заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. С.
ЧЛЕНОВЕ :Л. Л.
В. С.
при секретаря С. К. и в присъствието на
прокурора П.В. като разгледа докладваното от председателя В.СИРАКОВА НОХ Дело № 193 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и следващите от НПК:
Образувано по въззивна жалба на Р. Л. Н. чрез защитника му Б. К. против присъдата от 26.05.2009г по НОХД № 1645/2008г. на ВРС с която е признат за виновен по чл.211, предл.3-то във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1 ,б.”а” от НК и е осъден на „Лишаване от свобода” на три години и шест месеца при режим на изтърпяване „Строг”.
Видинския районен съд е уважил гражданския иск срещу подс.Р. Л. Н. в размер на 2795.83 лв.
В жалбата се развиват оплаквания, че присъдата не е доказана от субективна страна тъй като за деянието по чл.209, ал.1 от НК е необходим пряк умисъл и користна цел от страна на подсъдимия, които не са доказани по обвинението по несъмнен начин. Той не е отрекъл, че е получил на два пъти суми от А. за което е подписал 2 бр.разписки и не е имал намерение да го измами.
Според подсъдимия и неговата защита е налице гражданско правен спор.
В съдебно заседание се поддържа жалбата.
Гражданския ищец поддържа да се потвърди присъдата на районния съд. Изтъква че подсъдимия е действал с пряк умисъл и всичко е било с цел да набави за себе си имотна облага, като е въвел доверителя му в заблуждение. След като е получил парите се е укривал. Наказанието, което е наложено е справедливо.
Представителя на прокуратурата поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение и че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Присъдата е правилна и да остане в сила.
Окръжния съд като прецени оплакванията в жалбата във връзка с данните по делото прие за установено следното: С присъда № 337/26.05.2009 г. постановена по НОХД № 1645/2008 г. Видинския районен съд е признал подсъдимия Р. Л. Н. за виновен по чл.211, предл.3-то, във вр.с чл.209, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, б.”а” от НК и го е осъдил да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и шест месеца при режим на изтърпяване „Строг” на основание чл.47, ал.1 б.”б” от ЗИН.
Съдът е осъдил подс.Р. Л. Н. да заплати на гр.ищец Е. Х. А. 2795лв. и 83 ст. представляващи нанесени имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 08.11.2007г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния размер от 7795 и 83 ст. гражданския иск е отхвърлен като недоказан. Осъден е да заплати Д.Т. 111лв. и 83 ст. и 50 лв. разноски по делото.
В мотивите си инстанцията по същество е приела, че свид.Е. Х. А. е управител на „Гемини Жи Хри” ЕООД гр.Видин, чийто основание предмет на дейност е производство на алуминиева ПВС дограма.
В началото на м.ноември 2007 г. подсъдимия отишъл в цех на дружеството находящо се в гр.Видин на ул.П.К.Яворов № 2 пред ОКС Видин и предложил на А. да му продаде стъкла чешко производство собственост на фирмата на баща му останали от провалена сделка. А. нямал нужда от тях. На следващия ден свързал Н. със свой познат от Враца търговец на стъкло.
В същия ден подсъдимия предложил на гражданския ищец А. да му достави от Р. Чехия товарен автомобил м. „Ивеко” – втора употреба, бордови, с пробег от около 80000 км. Произведен през 2004 г., собственост на фирмата на баща му и да му го продаде на цена 7 500 евро.
При тази цена А. се съгласил да го закупи при уговорката цената да бъде платена при доставката.
Подсъдимия му заявил, че автомобилът се намира в Чехия поради което ще го достави от там до една седмица, както и че има генерално пълномощно да представлява фирмата на баща си. Поискал му да му представи данните на дружеството, което представлява, за да ги изпрати по факс до офиса на фирмата на баща си в Чехия за оформяне на документите. А. не се усъмнил че има нещо нередно. Подсъдимия демонстрирал заможност пред него.
На 08.11.2007г. подсъдимия поискал от А. да му даде капаро за автомобила в размер на 1000 евро. Той се съгласил, но го накарал да му напише собственоръчно разписка за дадената сума. Свидетели на предстоящата сделка и изготвянето на разписката от страна на Н. станали Д. Д. и Ц. Ц..
На 09.11.2007 г. подсъдимия отново отишъл в цеха на дружеството и поискал от А. да му даде 50% от остатъка от цената, като се мотивирал че баща му е в съдружие с друго лице и това е необходимо за да няма проблеми между тях.
Пострадалият отказал категорично, а подсъдимият заявил че той ще оправи нещата, но поискал сумата 840 лв. за разходи по доставката на автомобила до България.
Тези пари А. също му дал срещу саморъчно написана и подписана разписка, съставена в присъствието на свид.Д. и Ц.. Подсъдимия си тръгнал и обещал, че до една седмица автомобила ще бъде доставен в гр.Видин.
В средата на м.ноемеври 2007 г. уговореното време изтекло, но автомобила не бил доставен. А. започнал да търси Н. по телефона. Последния отначало му отговарял като му казвал че камиона пътува към България и е въпрос на часове да пристигне. При последните позвънявания обаче А. не успявал да се свърже с Н..
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно оценъчна експертиза левовата равностойност на 1000 евро към дата 08.11.2007 възлиза на 1955 лв. и 83 ст.
По делото е назначена графическа експертиза от която се доказва, че подписа в разписката от 08.11.2007 г. за получена сума от 1000 лв. е на името на Р. Н. и е изпълнена от него и подписа на разписката от 09.11.2007 г. за получена сума от 840 лв. от името на лицето Р. Н. е изпълнена от него, както и почерка на разписките.
Окръжния съд намира, че така отразената фактическа обстановка е доказана по един безспорен и несъмнен начин, като съда се е позовал на събраните доказателства по делото, а именно показанията на разпитаните свидетели А., Д. и Ц., които са били очевидци при даването на парите и написването на разписките, а също така тези обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател Н..
Обвинението е доказано и от писмените доказателства по делото, а именно графическата експертиза така както е посочена до тук.
В жалбата се развива съображение че за да е съставомерно деянието по чл.209, ал.1 от НК е необходимо от субективна страна да е налице пряка умисъл и користна цел от стана на подсъдимия, но в случая такива не били доказани по безспорен и несъмнен начин.
Окръжния съд намира, че това оплакване е неоснователно и следва да остане без уважение.
Н. е осъждан за квалифицирана измама по чл.210, ал.1, т.5 от НК във вр.с чл.209, ал.1, предл.1-во, алт.1 от НК през 2006 г.,т.е. той има опит вече в извършване на този вид престъпления, преценил е че гражданския ищец има средства след като разполага с фирма за производство на РВС дограма и от тук си е направил извод, че той разполага с пари и с измамливи действия може да се сдобие с такива от него. След като е получил успешно от гражданския ищец първата сума на следващия ден отново го е посетил и е успял да получи исканата сума. Той е въвел във заблуждение Ц. веднага след получаването на втората сума, че автомобила ще бъде предоставен до една седмица, без да е имал въобще такива намерения и без да има намерение да му върне взетите пари. В средата на месец ноември 2007година уговореното време е изтекло и превозното средство не е било предоставено. Подсъдимият отговарял , че камиона пътува за България и е въпрос на часове да пристигне. При последващите позвънявания Ц. не успял повече да се свърже с подсъдимия, т.е. укрил се е, за да не бъде намерен от пострадалия. Н. е подписал разписки за получената сума с цел да го заблуди, че със сигурност ще му бъде върната, след като удостоверява това обстоятелство и с писмени доказателства.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че между страните е налице гражданско правен спор, защото съществуват разписки, тъй като измамливите дейности от подсъдимия са добре планувани, той си е послужил с хитрост е го е въвел в заблуждение, че ще му достави автомобила, без да е имал такива намерения.
От изложеното до тук Окръжният съд намира, че районния съд правилно си е направил извод, че е налице пряк умисъл за извършване на деянието и му е наложил едно справедливо наказание, а именно около минимума от 3 години и 6 месеца „ Лишаване от свобода”. Този вид деяния са чести не само за района , но и за цялата страна и при това положение съдът дори е проявил снизходителност към него.
Гражданският иск е правилно уважен.
С оглед на изложеното Окръжният съд намира, че присъдата на районния съд е законосъобразна, справедлива и следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да остане без уважение.
Предвид горното и на основание чл.338 от НПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 337 от 26.05.2009година, постановена по НОХ Дело № 1645/2008година на Видинския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: