Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е-191

Гр.Видин, 27.11.2009 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито

заседание на пети ноември две хилядна и девета година в състав:

Председател: Ц. К.

Членове: Д. М.

С. С.

При секретаря С.К. и в присъствието на прокурора като разгледа

докладваното от Съдията М.

гр.дело № 443 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д.А. *** против решение №59, том V, стр.230 от 08.07.2009 г., постановено по гр.д.№1525 от 2008 г. по описа на Видинския районен съд, с което същият е осъден да заплати на Р.В.Т. *** сумата 2700 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., ведно със законната лихва, предявеният от Р.В.Т. против Д.Б.А. иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. е отхвърлен, като са присъдени и разноските по делото.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението на ВРС е неправилно, като в жалбата са развити подробни съображения във връзка с обстоятелствата, които са приети от първоинстанционният съд за установени и изводите които е направил съда. Жалбоподателят е поддържал, че с поведението си не е причинил както имуществени, така и неимуществени вреди на ищеца, като е развил доводи, че съдът не е предприел съответните процесуални действия за привеждане на исковата молба, съобразно изискванията на чл.127 от ГПК, което е станало причина да се разглежда спор, който е неясен за страните. Поискано е да се отмени изцяло обжалваното решение.

Ответникът по жалба Р.В.Т. не е подал отговор на въззивната жалба и не е взел становище по същата.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с оплакванията във жалбата и събраните доказателства приема за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК.

Пред ВРС е предявен иск от Р.В.Т. против Д.Б.А. с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 лв. и неимуществени вреди в размер на 4000 лв. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът подробно е изложил обстоятелства, като поддържа, че на 14.07.2007 г. ответникът причинил на ищеца вреди, вследствие на неправомерното си поведение и нарушавайки общото задължение да не се вреди други му, тъй като на тази дата били проведени преговори във връзка с продажба на земеделски земи и страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на 9 недвижими имота, като определили и срок за изповядване на сделката пред нотариус. Ищецът поддържа, че на същата дата заплатил и уговорената продажба цена за имотите в размер на 89 000 лв., но при изповядване на сделката договор между страните не бил сключен за имот №004222 в землището на с.Струин дол, тъй като се указало, че ответникът не е собственик на имота. Ищецът е поддържал, че в резултат на неправомерното поведение на ответника при провеждане на преговорите, който е знаел, че този имот не е негова собственост, ищецът е претърпял вреди – имуществени, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, тъй като не е могъл да реализира в срок инвестиционен проект, както и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян психически стрес, неудобство и страдание, поради което е поискал на основание чл.45 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати посочените обезщетения.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба в който е посочил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, тъй като същата е с неясна обстоятелствена част и неясен петитум. В отговорът ответникът е посочил, че от изложените обстоятелства в исковата молба не става ясно дали се касае за деликтна отговорност или за договорна такава.

С разпореждане в закрито заседание първоинстанционният съд е указал на ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба, като уточни петитума си, относно вида на претендираните обезщетения . С подадена по делото писмена молба в която е посочил, че поддържа предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като основава претенцията си на виновно поведение на ответника към момента на проведени между страните предварителни преговори, преди сключването на предварителния договор между страните, като изрично е посочил, че се касае за деликтна отговорност, тъй като ответникът си с поведението е нарушил основен принцип в правото да не се вреди други му. В молбата неколкократно ищецът е посочил, че исковата претенция се основава на деликтна, а не на договорна отговорност на ответника. След постъпването на молбата по делото е постъпил отговор от ответника, в който същият е посочил, че ищецът не е отстранил с подадената молба нередовностите по исковата молба, поради което отново е поискал от съда да предприеме действия по конкретизиране на предявения иск. ВРС е приел, че предявените искове следва да бъдат разгледани, поради което на основание чл.140 от ГПК е внесъл делото за разглеждане в съдебно заседание.

По делото отново е постъпило становище от ответника, в което същият е поддържал, че обстоятелствата, изложени в исковата молба следва да са посочени ясно, точно и конкретно.

Първоинстанционният съд е разгледал делото, като е изслушал строително-техническа експертиза, като в изготвения и предоставен на страните по делото доклад съдът е приел, че претенцията на ищеца е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, а не чл.45 от ЗЗД, както се твърди от ищеца и се касае за присъждане на обезщетение за неизпълнение в размер на 6000 лв. В съдебно заседание при прочитане на доклада процесуалният представител на ищеца е оспорил посочената от съда правна квалификация на иска.

С обжалваното решение съдът отново е приел, че според негово схващане искът е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.82 от ЗЗД, а не както е посочено в исковата молба - иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Съдът се е позовал на изложените в исковата молба обстоятелства, които сочат за неизпълнение на договорни отношения между страните, възникнали по повод сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и тъй като се касае за договорни облигационни отношения между страните се изключва възможността да се претендират причинени вреди при хипотезата на чл.45 от ЗЗД. В решението си съдът е приел, че сключеният предварителен договор не е изпълнен в частта, касаеща продажбата на имот от 2,671 дка в землището на с.Струин дол, община Белоградчик не е изпълнен от ответника и тъй като за същият е платена цена, безспорно купувачът е претърпял вреди. Като такива съдът е приел стойността на този имот, съобразно изслушаната съдебно-икономическа експертиза, а именно в размер на 2700 лв. Съдът е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди, като неоснователен.

Окръжният съд приема, че така постановеното решение на ВРС е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Ищецът е поддържал, както в исковата си молба, така и в подадените по делото писмени молби и в съдебно заседание, че основава исковите си претенции на деликтна отговорност, изразяваща се в поведение на ответника при провеждани преговори, преди сключване на предварителния договор между страните. Независимо от тези обстоятелства съдът, както в доклада си по делото, така и в съдебно решение е приел, че претендираните обезщетения са на база договорните отношения между страните на което основание е произнесъл и обжалваното си решение. Съдът следва да определи правното основание на иска, както в доклада по делото, така и с решението си, съобразно на обстоятелствата, които твърди ищеца в исковата молба, като не може да пренебрегне волята на ищеца, която се формира в петитума на исковата молба, въз основа на обстоятелствата по делото. В настоящият случай ищецът е основал исковете си на виновно поведение на ответника, извън договорните им отношения и съдът е следвало да постанови решението си на базата на тези изложени от ищеца обстоятелства. Първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл.129 от ГПК, като не е изяснил на какво се основава иска за имуществени вреди в размер на 6000 лв. и за какви точно имуществени вреди претендира ищеца.

На основание чл.270, ал.3 от ГПК, след като Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е недопустимо, поради разгледан непредявен иск, решението ще следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. При разглеждането на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл.129 от ГПК, като укаже на ищеца да конкретизира иска си, относно претендираните имуществени вреди по вид и размер.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №59, том V, стр.230, от 08.07.2009 г., постановено по гр.д. № 1525 от 2008 г. на Видинския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Видинския районен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по предявените с исковата молба на Р.В.Т. искове.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.