В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА петнадесети октомври

ПРЕЗ две хиляди и девета ГОДИНА В СЪСТАВ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

ЧЛЕНОВЕ: 1.С. С.

2.П. Ж.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ Св.К. И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ

съдия С. Стоянова ГР.Д. № 421 ПО ОПИСА

ЗА 2008 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Делото е образувано по жалба на Б.В.М. *** против решение №48,т.V,стр.180 от 06.07.2009г. по гр.д. №322 по описа за 2009 г. на ВРС в частта, в която не е уважен в пълен размер иска за заплащане на обезщетение, за усилена храна , за изразходвани за лекарства суми и за мораторни лихви.Счита,че районният съд неправилно е възприел смисъла на разпоредбата на чл.220,ал.3 КТ и съответно неправилно я е приложил при постановяване на решението си. Иска от съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и необосновано и постанови друго с което присъди претендираните суми в пълен размер като им присъди разноските по делото за двете инстанции и отмени решението в частта, в която работникът е осъден да заплати разноски на работодателя.

Ответната по жалба страна – „В.” АД гр.Видин оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на ВРС като законосъобразно. Счита,че правилно е приложена разпоредбата на чл.200,ал.3 КТ.

От данните по делото във връзка с направените оплаквания,съдът приема за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ като се претендира обезщетение за вреди за периода 01.08.08г. до 01.04.09г. Установено е, че Б.В.М. е бил в трудовоправни отношения с ответника .Вследствие естеството на работата е получил професионално заболяване “Хроничен бронхит”,установено по надлежния ред – с протокол №2 от 01.04.1993 г. ДК, акт за трудова злополука /професионално заболяване/. С Решение по гр.д. №936/08г. на ВРС е уважен иск между същите страни и със същото правно основание,но за предходен период до 01.08.2008 г.

От назначената медицинска експертиза е установено,че заболяването е хронично, признато за професионално, , практически неизлечимо,изискващо постоянно поддържащо лечение и спазване на ХДР.Според ВЛ за процесния период сумите за лечение възлизат на 1 616,87 лв. Прието е и заключение на ВЛ –диетолог,който е посочил какъв хранителен режим следва да се спазва от ищеца и че стойността на продуктите възлиза на 641,83 лв. за процесния период от 01.08.2008г. до 01.04.2009г.Изчислена е и мораторната лихва върху тези суми- 67,39 лв.От събраните гласни доказателства се е установило,че ищецът се стреми и спазва предписаният му ХДР и приема предписаните лекарства.Приложено е и ЕР на ТЕЛК №0334 от 22.02.08г. при УБ МБАЛ „Св.Иван Рилски”ЕАД-София,с което се потвърждава хроничния характер на заболяването.

При тези данни ВРС е приел иска за основателен и го е уважил ,прилагайки разпоредбата на чл.200,ал.3 КТ,т.е. от сумата ,посочена по съдебните експертизи е приспаднал сумата ,получавана от ищеца като „пенсия по инвалидност и професионално заболяване”,която е приел за „пенсия по обществено осигуряване” по смисъла на чл.200,ал.3 КТ и е присъдил разликата.

Пред втората инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

ВРС правилно е преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и законосъобразни изводи.

Установено от данните по делото и не е спорно между страните, че Б.В.М. е получил професионално заболяване при изпълнение на трудовите си задължения докато е бил в трудово-правни отношения с ответника.

По делото е събран достатъчно доказателствен материал- съдебни експертизи-медицинска,икономическа и от лекар –диетолог,както и свидетелски показания ,от които може да се направи извода, че ищецът действително е направил претендираните като имуществени вреди разходи.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като заболяванията са във връзка с работата по трудово правоотношение с него и това е безспорно установено. Относно основателността на претенцията има и влязъл в сила съдебен акт-Решение на ВРС по гр.д. №936/2008г. на ВРС, който визира предходен период.В настоящото производство следва да се докажат действително ли са направени нужните за лечение разходи-за закупуване на лекарства и за подсигуряване на нужния хранителен режим.Въззивният съд споделя мотивите на ВРС в тази насока,а именно,че искът е доказан и основателен . ВРС е приложил разпоредбата на чл.200,ал.3 КТ и ги е уважил в размер,съставляващ разликата между сумите,посочени в заключенията на ВЛица и получаваната от работника пенсия по инвалидност поради професионално заболяване.В тази насока следва да се обсъдят възраженията на жалбоподателя,че получаваната от него пенсия по инвалидност не е достатъчна ,за да покрие всичките му разходи и нужди,свързани с лечението на полученото професионално заболяване.От доказателствения материал по делото се установява,че това действително е така,но предвид разпоредбата на чл.200,ал.3 КТсе присъжда не цялата необходима сума за лечение и поддържане на здравословен начин на живот чрез ХДР,а разликата между тази сума и получаваното възнаграждение от работника във вид на пенсия по обществено осигуряване /в случая пенсия по инвалидност поради професионално заболяване/.

В този смисъл въззивната инстанция споделя мотивите на ВРС и не следва да ги преповтаря в решението си-чл.272 ГПК

По изложените съображения Окръжният съд намира жалбата на Б.В.М. за неоснователна и следва да потвърди решението на ВРС в обжалваната му част .

В останалата част решението като не обжалвано е влязло в законна сила.

Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от ответната по жалба страна и няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48,т.V,стр.180 от 06.07.2009 г. по гр.д. №322 по описа за 2009 г. на Видински районен съд в частта в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за изразходване на допълнителни средства за усилена храна-ХДР и лекарствени средства за периода 01.08.2008 г. до 01.04.2009 г. за сумата над 483,67 лв. до 2 141,83 лв. общо

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.