Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №201

 

 

гр.Видин, 27.11.2009 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на седемнадесети ноември

две хилядна и девета година в състав:     

                                    

                                     Председател:В. В.

                                             Членове:Б. Н. 

                                                              А.П.

при секретаря   .................С. К . и в присъствието на    прокурора    ....................................   като разгледа докладваното от съдията А. Петкова        .............................         гр.дело № 408 по описа за 2009   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по жалба от Н.Н.И. ***, с ЕГН **********  против решение от 26.06.2009 г. по гр.д.№ 543/09г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за  отмяна на Заповед №5 от 15.12.2008г на Управител на „ Държавна филхармония „- Видин , с която е прекратен трудовия му договор , считано от 11.12.2008г. с място на работа „ Държавна филхармония „-Видин на длъжност „ музикант", поради изтичане на договорения срок, за възстановяване на заеманата длъжност „музикант/оркестрант  в „Държавна филхармония”-  Видин, както  и за заплащане на  обезщетение   за времето, през което ищецът е останал без работа за срок от шест месеца, считано от 31.03. 2009г до 30.09.2009г., в размер на 1300 лева , ведно с лихвата   за   забавата   до   окончателното   издължаване   на сумите. Поддържа се,че обжалваното решение е неправилно , необосновано и постановено при съществено нарушение на материаните и процесуални правила и норми. Като нарушени и неправилно тълкувани от ВРС са изброени чл.68,ал.1,т.1 и т.4 от КТ , чл.325т.3 и т.8 КТ. Твърди се, че неправилно е прието в мотивите на ВРС, че сключеният договор е по чл.68,ал.1,т.1 от КТ , а не по чл.68,ал.1,т.4 от КТ, каквато според жалбоподателя била волята на сключилите го страни. Твърди се по-нататък в жалбата , че след като в чл.325 са въведени самостоятелни основания за прекратяване на срочен трудов договор – с изтичане на уговорения срок-съгл.чл.325, т.3 КТ и с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или спечелил конкурса – съгл. чл.325,т.8 КТ,смята , че този срочен трудов договор може да се прекрати само на основание чл.325,т.8 КТ- т.е. с постъпване на работа на работника или служителя , спечелил конкурса. Като порок на решението на ВРС се сочи и непроизнасянето по предявеният от жалбоподателя –ищец в първата инстанция инцидентен установителен иск по чл.212 ГПК. С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено и бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат уважени.

           Ответникът, чрез процесуалния си представител е подал възражение , с което оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Поддържа се, между страните е имало срочно трудово правоотношение, което  законосъобразно било прекратено поради изтичането на уговорения срок- до обявяване на конкурс за длъжността. С настъпването на основанието за прекратяването на срочното трудово правоотношение настъпвало и неговото прекратяване, без да е необходимо издаването на някаква нарочна заповед . Дори и да имало такава, то същата имала само оповестително значение , но не самата тя създавала прекратяването , а настъпилия факт , който е посочен като основание за прекратяването на срочното трудово правоотношение . В случая този факт бил именно обявяването на конкурс.При срочните трудови договори заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение нямала конститутивен ефект, поради което същата не подлежала на обжалване . В този смисъл била и постоянната съдебна практика - вж. решение № 1443 от 10.11.2004г на ВКС по гр.д. № 2452 / 2002г III г.о. ., както и р. № 2932 от 08.12.2005г по гр.д. № 1563 / 2003г ВКС III г.о.

            По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима,тъй като е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

            По съществото на спора

           Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

  На 29.01.2007г ищецът сключил допълнително трудово споразумение към трудов договор с Държавна филхармония Видин на длъжност „ оркестрант „ за определен срок — до обявяване на конкурс. Със заповед № 34 от 21.10.2008 г. на Директора на Държавна филхармония Видин на основание чл.90,ал.1 КТ е обявен конкурс за длъжността ,заемана от ищеца „оркестрант тромпетист”. Със заповед №5/15.12.2008 г. на Директора на Държавна филхармония Видин трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, като посоченото в заповедта основание е „изтичане на уговорения срок”.

         Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира  решението на ВРС  част за правилно, като постановено при спазване  задълженията на първоинстанционния съд по чл. 12 и чл.235,ал.2 и 3 ГПК относно точната преценка на събраните доказателства и приложението на материалния закон. Въпросът  от значение за решаване на настоящия спор е дали срочният трудов договор ,сключен от ответника по иска и по въззивната жалба като работодател и ищеца като служител е такъв по чл.325,т.3 или по чл.325,т.8 КТ.  Видно от приложеното по делото допълнително споразумение от 29.01.2007 г. , трудовият договор е сключен за ОПРЕДЕЛЕН СРОК – ДО ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС. Т.е. съвсем ясно е записано в допълнителното споразумение към трудовия договор на ищеца , че е за определен срок, като по силата на чл.325 т.3 КТ се счита за прекратен с изтичането на срока, а именно с обявяването на конкурс за длъжността , който видно от Заповед № 34 е обявен на 21.10.2008 г. Прекратяването на договора  е по силата на закона. Неоснователен е доводът, че между страните нямало уговорен срок ,тъй като е безспорно установено в настоящия случай , че такъв е уговорен. Вън от съмнение е , че сключеният договор е именно за определен срок по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 КТ, а не е договор по чл.68 ал.1 т.4. КТ- за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, поради което договорът не следва да се прекратява на основание чл.325 т.8 КТ , а оттук и не следва да се изяснява въпроса имало ли е конкурс, кой е заел длъжността и кога и пр.,тъй като тези факти са напълно правно ирелевантни.  В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя , че ВРС не се е произнесъл по законосъобразността на проведената от работодателя конкурсна процедура.

            Предвид изложеното ВОС счита, че атакуваната заповед е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя.

           С оглед отхвърлянето на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение законосъобразно ВРС е отхвърлил и останалите обективно съединени искове.        

           С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са правилни и съобразени с цитираните законови разпоредби и напълно се  споделят от настоящата инстанция , поради което същото следва да бъде потвърдено.

         Водим от горното Съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение  № 55,т.V,стр.215 от 26.06.2009 г. на ВРС.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от  01.12.2009 г.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

      2.