Видински окръжен съд гражданско отделение

в закрито заседание на девети октомври , две хилядна и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИТКО НАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

ПЕТЪР ЖИВКОВ

изслуша докладваното от съдията Митко Начев ч.гр.д. № 398 год по описа за 2009 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

С определение от 03.06.2009 година постановено от Видински районен съд по гр. дело № 147/2009 год е оставено без уважение искането на С. Л. *** направено по реда на чл. 341 ал. 2 от ГПК за включване в делбеното производство на още 6 бр. недвижими имоти от които земеделски земи и един уреголиран поземлен имот ведно с построените в него сгради находящи се в с. Б. обл. Видин останали в наследство от неговите наследодатели Н. С. Л. и Л. И. Л. като недопустимо.

Недоволни от така постановеното определение са останали съделителите Л.С.Л. и С. Л. *** и в срок са обжалвали същато. В жалбата се твърди, че така постановеното определение е незаканосъобразно и неправлино, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова с което направеното искане да бъде уважено

Ответната страна по частните жалби, препис от които е получила не е подала отговоро по реда на чл. 276 от ГПК.

Видински окръжен съд след като обсъди доводите развинти в частните жалби и събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Л. И.от гр. Д. обл. Видин против Л.С.Л. и С. Л. *** за която Видински районен съде приел, че е с правно основание чл. 34 от ЗС. В хода на производството съделителят С. Л. И. е поискал в делбената маса да бъдат вкючени и други недвижими имоти които са наследствени на него и съделителката В. Л. И. останали им в наследство от общите им наследодатели В.С.Л. и Л. И. Л.. Видински районен съд с атакуваното с частната жалба определение е оставил това искане без уважение като за целта е изложил подробни мотиви, които напълно се възприемат от въззивната инстанция.

Независимо от това , настоящият състав намира, че така подадените частни жалби са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.

С оглед разпоредбите на чл. 274 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато: 1. определението прегражда по нататъшното развитие на делото и 2. в случайте изрично посочени в закона.

Атакуваното с частните жалби не попада в кръга на тези законови изисквания. С него не се прегражда по нататъшното развитие на делото, тъй като искането по чл. 341 ал. 2 от ГПК не е задължително. То «може» да се направи от всеки сънаследник ако пожелае това. Отказът на съда обаче да включи в делбената маса и други имоти не може за бъда пречка за тези имоти да се предяви отделен иск.

След като атакуваното с частните жалби определение не е от кръга на посочените в чл. 274 от ГПК то и същите са недопустими поради което същите ще следва да бъдат оставени без разглеждане и производството образувано въз основа на тях бъде прекратено..

Следва обаче да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл. 341 ал. 2 от ГПК всеки от останалите сънаследници може в първото по делото заседание да поиска с писменна молба включването и на други имоти в делбената маса. Видно от данните по делото искането и писмената молба в настоящият случай са направени не в първото заседание проведено на 02.04.2009 год а във второто заседание проведено на 07.05.2009, което пък от своя страна води до недопустимост на искането.

Съдът констатира , че първоинстанционият съд е дал ход на съдебното производство при нередовна искова молба. Независимо от направеното искане на част от съделителите, исковата молба да бъде оставена без движение до нейноното вписване в Службата по вписвания при ВРС , първоинстанзционият съд не е уважил това искане и е дал ход на делото като е приел, че исковити молби с които се иска делба на недвижими имоти не подлежат на вписване. Тези извъди на съда са незаконосъобразни и не са съобразени с изискванията на чл. 114 б. «в» и чл. 112 б. «а» и «з» от ЗС. Предвид редакцията им след влизане в сила на ЗИДЗС /Д.в. бр. 34/2000 год/, следва да се приеме, че същите установяват правилото, че на вписване подлежат и исковите молби с които се предявяват конститутивни искове, касаещи недвижим имот, решението по които би могло да внесе промяна във вещноправният статут на имота, каквито са исковете за делба. На подлежащите на вписване искови молби по чл. 114 от ЗС не се дава ход на делото докато не бъдат вписани

Видински районен съд следва да остави в настоящият случай исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на нерадовностите- неиното вписване в Службата по вписвания

С оглед на така изложеното Видински окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ, без разглеждане частните жалби на Л. С.Л. и С.Л. *** против Определение на Видински районен съд постановено на 03.06.2009 год по гр. д. № 147/2009 год.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 398/2009 год по описа на Видински окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :