Р Е Ш Е Н И Е №76
Гр.Видин, 23.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на двадесет и четвърти септември две хилядна и девета година в състав:
Председател: ДИАНА МАРИНОВА
Членове:
при секретаря Цв. С. и в присъствието на прокурора .................. като разгледа докладваното от Съдията Маринова
гр.дело № 345 по описа за 2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 231 ал. 2 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са от „Е***” ЕООД гр. С**** против „Н******” – ООД гр. В****, като се поддържа в исковата молба, че по гр.д. № 467/2003 г. на ВОС е установено, че между страните по делото е сключен договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. По силата на този договор ищецът е извършил в наетия имот строителни дейности и подобрения при спазване на техническите изисквания и съгласно одобрени проекти, за които ответникът е заявил съгласието си в сключеният договор. Поддържа се че в цитираното дело са установени отношенията между страните, като е била установена и стойността на извършените подобрения в размер на 53 160 лв. без ДДС, като частично предявеният иск е бил уважен и ответникът е бил осъден с решение на САС да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. Ищецът поддържа че въпреки сключената в договора клауза за изкупуване на имота, договор за прехвърляне на собствеността между страните все още не е сключен, обектът е собственост на ответното дружество и средствата, които са вложени в ремонта би трябвало да са за сметка на ответника, тъй като не попадат в хипотезата на дребни поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, а извършените строителни дейности попадат в хипотезата на чл. 231 ал. 2 от ЗЗД, поради което е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 27 279,05 лв., представляваща остатъка от признатите по цитираното дело разноски за ремонт и подобрения, както и да заплати мораторна лихва върху главницата за времето от 03.06.2003 г. до 28.06.2007 г. в размер на 19 623,91 лв., в едно с направените по делото разноски. Ответната страна е оспорила предявените искове по основание и размер. Направила е възражение за изтекла погасителна давност на търсените подобрения.
От представените по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:
По делото е представен Договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване, сключен между страните на 12.01.2001 г. по силата на който наемодателят – ответното дружество е отдало под наем на наемателя – ищцовото дружество в срок до 28.01.2009 г. недвижим имот: Търговски обект – кафе-сладкарница, ведно с прилежащо складово и сервизно помещение с обща площ от около 120 кв.м, находящ се в сградата на бившето кино „Д****” в гр. В****, ул. „А**** С**** М****” № *, ведно с подпокривното пространство на обекта. В т.3 от договора наемодателят е предоставил на наемателя съгласието си за извършване на реконструкции, преустройства и подобрения в наетия имот след снабдяване с одобрен архитектурен проект. В договора е включена и клауза между страните за изкупуване на наетия имот от наемателя при определени условия, като към настоящият момент не се спори между страните, че тази клауза по договора не е реализирана.
В течение на производството по делото след дадени указания от съда, ищецът е уточнил исковата си претенция с молба от 29.11.2007 г., като е посочил подобренията и строителните дейности, които са извършени от него и претендираната за всяко едно от тях сума, като е посочил че сумите са изчислени на база цени към момента на извършване на всяко едно от тях.
В течение на производството по делото ищцовата страна е конкретизирала основанието си за исковата претенция, като е посочила че същата се основава на т. 3 от цитирания по-горе договор между страните, с която клауза наемодателят е предоставил съгласието си за извършване на строителните дейности, които са предмет на исковата претенция.
Между страните няма спор, че изброените от ищеца СМР са извършени в наетия обект. Ответникът е оспорил характеристиката на част от посочените строителни дейности, като е поддържал че една част от тях не представляват подобрения, а са дейности по поддържане на наетия имот. Ответникът е поддържал че една част от строителните дейности са направени без съответните строителни книжа и разрешителни, както и че по отношение на всички цитирани дейности е изтекла погасителната давност, тъй като са извършени преди сключването на договора, на който се позовава ищеца.
Във връзка с твърденията и възраженията на страните по делото са били назначени няколко технически експертизи, по които вещите лица са дали заключения за стойността на претендираните строителни дейности към момента на тяхното извършване, експертизата депозирана на 4.10.2008 г. по делото е посочила кои от дейностите са извършени след одобрен проект и кои представляват трайно прикрепени елементи към обекта. Техническата е. от 2.02.2009 г. е дала заключение, че за извършените преустройства има одобрени проекти от 16.01.1995 г. и 13.05.2002 г., за които са издадени и строителни разрешения от Община В****. Вещите лица са посочили, че съобразно представените фактури за извършени видове работи, същите са извършени преди сключване на договора между страните, като са посочили кои видове работи са извършени след сключване на договора, а именно: подмяна на дограма и оформяне на нов вход, което представлява точка 4,25,26 и 27 от исковата претенция, както и поставяне на въздухопровод и нагнетател и смукател. Техническата е. е дала заключение, като е изготвила варианти на дължими суми, съобразно направените от ответника възражения, че част от претенцията представлява дейност на наемателя по поддръжка на наетото помещение, а също и вариант при който са изключени тези подобрения, които са извън направения обект или не са трайно прикрепени към същия.
По делото е приложено Гр.д. № 467/2003 г. по описа на ВОС, от което е видно че между същите страни е имало идентичен спор, като е бил предявен частично иск от ищеца за заплащане на същите видове строителни дейности, който иск се е основавал на разпоредбата на чл. 231 ал. 2 от ЗЗД. Производството по делото е приключило с влязло в сила Решение на Софийския Апелативен съд от 30.01.2006 г., постановено по Гр.д. № 1770/2004 г., с което „В*****” ООД гр. В**** е осъдено да заплати на „Е*****” ЕООД гр. В**** сумата от 30 000 лв., представляваща част от разноските за извършени подобрения в отдаден под наем имот – кафе-сладкарница в сградата на бивш кино-салон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.06.2003 г. до окончателното изплащане. В производството по това дело и с цитираното решение САС е приел, че по делото е доказана претенцията на ищеца за извършени подобрения в наетия имот за сумата 53 160 лв., съобразно заключението на приета по делото т.е..
От така установените по делото обстоятелства, Окръжният съд приема от правна страна следното:
Ищецът поддържа, че отношенията между страните във връзка с извършените от него строителни дейности в наетия обект са установени с влязло в сила решение и по отношение на тях е формирана сила на пресъдено нещо по Гр. Д. № 467/2003 г. на ВОС. Това твърдение на ищеца не се споделя от настоящата инстанция. По цитираното дело е бил предявен частичен иск и със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото до размера на уважения иск. Настоящият състав не е обвързан с приетите по цитираното дело и установени факти и обстоятелства, както и правни изводи, поради което отношенията между страните следва да се изследват съобразно представените по настоящето дело доказателства и съобразно договора, сключен между тях от 12.01.2001 г., на който се позовава ищеца в исковата си молба. Съгласно т. 3 от договора, наемодателят е предоставил на наемателя съгласието си за извършване на реконструкции, преустройства и подобрения в наетия имот след снабдяване с одобрен архитектурен проект. Договорът между страните, по начина, по който е сключен има действия за в бъдеще. Установява се, че в наетият обект са били извършвани строителни дейности за обособяване на наетия обект в кафе-сладкарница, като по делото не са представени доказателства на базата на какви отношения между страните са извършени тези преустройства. След сключване на договора, съобразно приетото заключение на техническата е. са извършени само част от претендираните строителни дейности, а именно: подмяна на дограма и оформяне на нов вход, за което по делото е представен одобрен проект и въздухопровод, нагнетател и смукател, за които по техническата е. от 14.10.2008 г. няма данни за одобрен проект и издадено разрешение за строеж.
С оглед тези установени обстоятелства, съдът приема, че за тези извършени строителни дейности исковата претенция на ищеца основаваща се на договора между страните и разпоредбата на чл. 231 ал. 2 от ЗЗД е неоснователна. По договора наемодателят – ответник по делото е дал съгласие за извършване на такива реконструкции и дейности след одобрен архитектурен проект, какъвто за цитираните по-горе дейности липсва, а единствената дейност, която е с одобрен проект и която е извършена след сключване на договора, а именно подмяна на дограма и оформяне на нов вход е в размер на 17 588 лв. Тъй като по Гр. Д. № 467/2003 г. по описа на ВОС не е посочено конкретно по отношение на кои строителни дейности се уважава претенцията в размер на 30 000 лв., съдът приема че сумата в размер на 17 588 лв. е включена в присъдената по цитираното дело сума от 30 000 лв. За останалите дейности, които са посочени в заключението на техническата е., а именно – топлоизолация, нагнетател и смукател, които дейности са извършени след сключване на договора между страните, съдът приема че исковата претенция е неоснователна, с оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като тези дейности са извършени през месец март 2001 г. и по отношение на тях е изтекла 5-годишната погасителна давност.
По изложените съображения, Окръжният съд приема че предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, като с оглед установяване на неоснователността на главният иск, следва да се приема че и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху главницата е също неоснователна, като ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответникът направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 3 482 лв., съобразно представения списък на разноските.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е****” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С**** иск против „Н******” ООД със седалище и адрес на управление гр. В**** за сумата 27 279,05 лв., представляваща остатък от признати с Решение от 30.01.2006 г. по Гр. Д. № 1771/04 г по описа на САС, разноски за ремонт и подобрения, както и за сумата 19 622,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за времето от 30.06.2003 г. до 28.06.2007 г.
ОСЪЖДА „Е*****” ЕООД гр. С**** да заплати на „Н******” ООД гр. В***** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 3 482 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: