Р Е Ш Е Н И Е-152
гр. Видин 13.10.2009 г.
Видински окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Н.
ЧЛЕНОВЕ : Д. М.
при участието на секретаря Цв. С. , като разгледа докладваното от съдията М. Начев гр. дело № 311 по описа за 2009 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 258 във вр. с чл. 317 от ГПК.
С решение № 23 от 20.04.2009 година постановено от Видински районен съд по гр. дело № 218/2009 год е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на Й.П.В. *** извършено със заповед № ІІІ-9 от 26.01.2009 год издадена от Изп. Директор на „В.” АД гр. Видин и същото е отменено, като Й.П.В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шлосер- монтьор”. Със същото решение „В.” АД гр. Видин е отсъдено да заплати на Й.П.В. обезщетение по чл. 225ал. 1 от КТ в размер на 897.46 лв поради оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 26.01.2009 год до 01.04.2009 год ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното и издължаване, както и да му заплати сумата от 300 лв разноски, а на държавата да заплати сумата от 100 лв дължима се като ДТ и възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника „В.”АД гр. Видин които чрез своят процесуален представител адв. Р. Д. е обжалвал същото. Развитите в жалбата оплаквания са за нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсва конкретизация на нарушението, тъй като в случаят са спазени всички изисквания на материалният закон, както и, че в съдебното решение не са посочени допуснатите нарушение по чл. 195 ал. 1 от КТ от страна на работодателят в което се твърди , че ги има.
Ответника по жалба е подал отговор по същата в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, които е нарекъл възражение с което оспорва жалбата и претендира решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят си подържа жалбата и моли съдът да постанови решение с което се отмени първоинстанционното такова и се постанови друго с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Видински окръжен съд, след като прецени доводите развити в жалбата и подаденият отговор към нея, становищата на страните в съдебно заседание и взе в предвид събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Не се спори, че страните са били във трудово правоотношение като ищецът е работел в дружеството жалбоподател като „шлосер – монтьор”.
На 14.01.2009 год Изп. директор на дружеството работодател издал заповед № 4 с която наредил считано от 12.01.2009 год да се въведат ежедневни поименни оформени работни карти за всеки работник в които да се отразява фактическото вложено време за всяка възложена и изпълнена работа с цел отчитане натовареността на цеховете. Ищецът попълнил своята карта за периода от 05.01.2009 год до 09.01.2009 год и от 12.01. до 16.01.2009 год като на гърба на същата записал: „Проблема на „В.” АД се намира в менюто на ЕТ „Н.”. Мозъкът е по евтин от далака”. Работната карта попаднала при Мениджъра „Производство и техническите въпроси” и той изготвил докладна записка до Изпълнителният директор на дружество с мнение, че записаното на гърба на работната карта е обида към дружеството и работещите в него и дал становище на ищеца да му се наложи „най строгото дисциплинарно наказание”. Въз основа на тази докладна записка Изпълнителният Директор образувал дисциплинарно производство като с писмо изх. № 6 от 23.01.2009 година на основание чл. 193 ал. 1 от КТ поискал от работника- ищец писмени обяснения. Последният дал такива като в тях се извинил за написаното от него както на ръководството така и на колектива
На 26.01.2009 год , Изп. директор на „В.” АД гр. Видин издал процесната заповед № ІІІ – 9 с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 188 т. 31 чл. 187 т. 7 и т. 8, чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ наложил на Й.П.В. наказание „дисциплинарно уволнение” считано от 27.01.2009 год с мотиви: „неизпълнение на заповед № 4 от 14.01.2009 год и уронване престижа и доброто име на дружеството и с написаното върху работната карта за периода от 05.01.2009 год до 09.01.2009 год и от 12.01.2009 год до 16.01.2009 год злоупотребява с доверието на ръководството. Със същата заповед на основание чл. 221 ал. 2 от КТ е постановил да му су одържи обезщетение в размер на една брутна работна заплата. Заповедта му е връчена на 26.01.2009 год в 17 часа.
Видно от Служебна бележка изх. № 116 от 12.02.2009 год на Дирекция „бюро по труда” гр. Види ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение е регистриран като търсещ работа на 30.01.2009 год.
Видно от заключението на икономическата експертиза, изготвена пред първоинстанционият съд дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 26.01.2009 год до 01.04.2009 год и в размер на 897.46 лв.
С оглед на така установените факти, въззивният съд намира предявената жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
От наведените в исковата молба обстоятелства е видно, че в условията на обективно съединяване са предявени: два конститутивни иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 и 2 от КТ – да се признае за незаконно уволнението на ищеца и същият да бъде възстановен на предишната му длъжност „шлосер- монтьор” и един осъдителен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа, поради уволнението,
По първия конститутивен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ
Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията което се предвижда за нарушаване на трудовата дисциплина- чл. 188 КТ С него едновременно се прекратява и трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя и независимо от волята на работника. Дисциплинарното наказание се налага като се съобразяват критериите, посочени в чл. 189 от КТ.
Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ задължава работодателя, преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Твърдението на ищеца, че дисциплинарно наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 193 от КТ не се споделя от настоящата инстанция, което е направено и от първоинстанционният съд. От приложеното към делото писмо изх. № 6 от 23.01.2009 год до ищеца е видно, че работодателят е поискал от същият да даде обяснения относно извършеното от него нарушение относно текста написан на втора страница на работната му карта. В случаят не е конкретизирано точно какво нарушение е извършено по отношение на трудовата дисциплина, така както е отбелязано в заповедта за дисциплинарното уволнение, но това не е съществен недостатък на исканите обяснения поради което съдът приема, че такива са поискани т. е. спазени са разпоредбите на чл. 193 от КТ.
С оглед разпоредбите на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, като в текста е посочено какви реквизити същата следва да съдържа. Липсата на които и да е от реквизитите води до незаконност на наложеното наказание.
В мотивите на Заповед № ІІІ от 26.01.2009 год на Изп. директор на „В.” АД гр. Видин като правно основание за дисциплинарното уволнение са посочени разпоредбите на чл. 187 т. 7 и 8 от КТ във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ-. Мотивите са фактически твърдения на работодателя, от които той прави извода за наличие на определен вид нарушение. Това го задължава да посочи конкретните факти и обстоятелствата при които са осъществени както вида на нарушението и времето на извършването му. Особено важно е в заповедта да се посочи конкретното нарушение като фактология.
В разглежданият случай , в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарното наказание е подведено под две норми- по чл. 187 т. 7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и по чл. 187 т. 8 злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието
Относно нормата на чл. 187 т. 7 – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, последният е имал в предвид, видно от заповедта, че ищецът не е изпълнил заповед № 4 от 14.01.2009 год с която се въвеждат работни карти и какво следва да се вписва в тях. Липсват мотиви кое обстоятелство на цитираната заповед ищецът не е изпълнил. Не са посочени недостатъците по оформянето на представената по делото работна карта След като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено в какво се състои неизпълнението на заповед № 4 от 14.01.2009 год то съдът се лишава от възможността да направи обоснована преценка дали от страна на работника в тази насока са извършени нарушения. Липсата на описано нарушение по изпълнението на тази заповед води до незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение и до отмяна на заповедта., което обстоятелство е отчетено и от първоинстанционният съд
Относно нормата на чл. 187 т. 8 от КТ в заповедта е записано , че се злоупотребява с доверието на ръководството и уронен престижа и доброто име на дружеството вследствие написано върху втора страница на работната карта
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно първото от посочените в уволнителната заповед нарушения- уронване на престижа и доброто име на дружеството, чрез написаното върху втора страница на работната карта. Това е така тъй като тази карта не е предоставена за ползване от трети лица а е представена в самото дружество и по този начин не може „доброто име” да влияе върху отношенията на дружеството с тези трети лица. Ето защо, уронването на доброто име, респективно злоупотреба с доверието на работодателя може да има, само ако сведенията се предоставят на трети лица, а не и на собствениците на капитала на Акционерното дружество
За да се приеме наличие на дисциплинарно нарушение- злоупотреба с доверието на работодателя, задължително следва да се установи, както е приел и районният съд, че описаните действия на работника в заповедта са целели на извличане на изгода за себе си или за другиго, и при това, те следва да са извършени само с умисъл като форма на вината. Преднамереността в извличането на облагата е в тежест за доказване от работодателят. В настоящият случай работодателят не е посочил или доказал нито преки нито косвени доказателства които да сочат или да предполагат преднамереност в извличане на облага. Написаното на гърба на работната карта не може да се окачестви като дисциплинарно нарушение което да може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя тъй като уволненият работник е изявил свое становище от личен характер и критика към работодателят.
Ето защо, посочените пороци на атакуваната заповед, макар и от формално естество, опорочават уволнението до степен на незаконност по смисъла на чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и предпоставят уважаване на иска като основателен. Решението на Видински районен съд в тази част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено , а жалбата- отхвърлена като неоснователна.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:
Този иск също е конститутивен, но зависи от изхода на главният иск- чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ поради което се явява и аксесорен. С оглед на описаното по горе за незаконност на уволнението и неговата отмяна предпоставя основателноста на така заявената претенция по исковата молба, поради което решението на първоинстанционният съд и в тази му част като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ- за присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение
Този иск е осъдителен. Иска се отсъждане на ответника- жалбоподател да се заплати обезщетение поради незаконното уволнение , по чл. 225 ал. 1 от КТ. Законът определя тази сума като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника за периода, през които същият е останал без работа, поради незаконното уволнение.
В случаят след като уволнението се признава за незаконно и представената служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда” гр. Видин , че като последица от него ищецът е останал без работа, сочат доказаността на иска по основание.
Правилно първоинстанционият съд е определил размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ като се е съобразил с заключението по изготвената икономическа експертиза, поради което решението му и в тази част ще следва да бъде потвърдено а жалбата като неоснователна - оставена без уважение като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районният съд.
С оглед изхода на делото на ответника по жалба ще следва да му се присъдят направените разноски за тази инстанция които видно от представеният договор за правна помощ са в размер на 450 лв
Водим от гореизложеното Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 20.04.2009 год постановено от Видински районен съд по гр. дело № 218/2009 год.
ОСЪЖДА „В.” АД гр. видин да заплати на Й.П.В. ***50 лв представляваща направени разноски за тази инстанция.
Препис от настоящето да се връчи на страните
Решението може да се обжалва пред ВКС ако са налице условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
.