гр.Видин, 15.10.2009 г.
Видинският окръжен съд.....................................гражданска колегия
в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и девета година...................................в състав:
Председател: В. В. Членове:1. С. С.
2. В. М.
при секретаря................Св.К.……….................и в присъствието на
прокурора.....................като разгледа докладваното от
........съдия В. М....................…..гр.дело№ 299........по описа
за.....2009......год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващи от ГПК.
М.И.П. *** с ЕГН ********** чрез адвокат пълномощник Анжела Милева обжалва Решение № 56 том ІІІ стр. 169/10.04.2009 г. по Гр. Д. № 162/2009 г. по описа на ВРС, с което е осъден да заплати на В.Ф.Й. с ЕГН ********** *** обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на нанесена на 23.02.2008 г. в с. Гомотарци средна телесна повреда в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва от деня на увреждането – 23.02.2008 г. до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски в размер на 500 лв. и държавна такса в размер на 400 лв.
Поддържа във въззивната жалба, че обжалваната част на решението е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 52 от ЗЗД, както и на процесуалния закон. Посочва, че съдът не е обсъдил всички наведени от страните доводи и възражения, не се е съобразил с възражението за прекомерност на исковата претенция. Поддържа се че ВРС е изградил решението си изключително и единствено на показанията на заинтересованата свидетелка по делото – майката на ищеца и не е преценил адекватно показанията й. Посочва че пред ВРС са представени и писмени доказателства от медицински характер, от които се установява че ищеца е престоял 14 дни в МБАЛ „Света Петка” Видин, проведено му е лечение и е изписан като здрав, след което е бил в отпуск по болест с домашно лечение. С това е приключила и временната му нетрудоспособност, като съдът не е съобразил присъденото обезщетение с тези факти, нарушил е принципа на диспозитивното начало, не е взел предвид фактите и обстоятелствата по приложеното НОХД № 840/2008 г. на ВРС. Поддържа че с поведението си ищеца е поставил ответника в състояние на афект, респективно до съпричиняване от негова страна на действията му, довели до неговите неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението в обжалваната част и отхвърли иска на ищеца за сумата над 3000 лв., като неоснователен и недоказан.
Ответната по жалба страна е депозирала отговор, в който поддържа че изцяло оспорва въззивната жалба, като неоснователна, посочва че решението на ВРС е правилно и справедливо, посочва че с деянието си ответникът е нарушил личната му и телесна неприкосновеност, поставил е в опасност живота му, причинил му е болки и страдания, които следва да бъдат репарирани с присъждане на справедливо обезщетение.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, отговора на въззивната жалба и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 56 том ІІІ стр. 169/10.04.2009 г. по Гр. Д. № 162/2009 г. на ВРС е осъдил М.И.П. да заплати на В.Ф.Й. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането 23.02.2008 г. до окончателното издължаване, разноски 500 лв. и държавна такса в размер на 400 лв.
От данните по делото се установява, че М.И.П. с ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 23.02.2008 г. в с. Гомотарци, обл. Видин нанесъл на ищеца удар с бастуна си в областта на главата, вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и проникващо нараняване в черепната кухина, престъпление по чл. 129 ал 2 във вр. с ал 1 от НК. Постигнато е споразумение по НОХД № 840/2008 г. по описа на ВРС, като ответникът се е съгласил да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Установи се че на 26.02.2008 г. – 3 дни след инцидента е извършена оперативна интервенция за отстраняване на многофрагментна фрактура на фронталната кост и били екстирпирани всички фрагменти, компресиращи мозъчната кора. Ищецът е изписан на 7.03.2008 г. с окончателна диагноза „Контузио капитис. Контуцио церебри. Фрактура компресионис регио фронталис статуст пост трепанационем. Остеопластика.” Представени са 3 бр. болнични листи за временната му нетрудоспособност, които обхващат периода 23.02.2008 г. до 04.05.2008 г.
По делото са разпитани двама свидетели Маринов и Георгиева – майка на ищеца, като първият свидетел установява че ищецът е лежал в болница около 20-тина дни, прибрал се е в дома си, имал е постоянно силно главоболие със световъртеж. Това състояние било постоянно, като и 3 месеца след инцидента е продължавал да усеща неблагоприятните последици – виене на свят. През този период не е могъл да се обслужва сам. От удара му е останал загрозяващ белег. В невъзможност е да кара кола и да извършва други дейности, както преди. Майката на свидетеля Вилуша Георгиева установява, че синът й е бил пребит и откаран в болница в тежко състояние. Опитала се да установи контакт с него, едва проронвал думи, в болницата се грижела непрекъснато за него, хранела го, обгрижвала го, имал е непрекъснато главоболие и замайване, направили са му операция на 2 места на черепа, като следите се виждат и в момента. След прибирането му в дома му от болницата тя е продължила да го обслужва и той се е оплаквал от непрекъснати болки, в момента имал проблеми с паметта и продължавал да изпитва болки и световъртеж.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на чл 45 ЗЗД включва следните елементи: вреда, противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредата.
По делото е приложено одобрено от съда споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези елементи от фактическият състав на чл. 45 са установени по делото. Спорен е въпроса относно размера на обезщетенията, дължими за причинените на ищеца неимуществени вреди. Безспорно е на лице умишлено деяние от страна на ответника, с което е нанесъл средна телесна повреда на ищеца вследствие удар с бастун в главата, като ищецът е изпаднал в безсъзнание, наложило се извършване на оперативни интервенции, което е доказано от представените епикризи по делото, както и болнични листа. Ищецът е изписан от болницата на 7.03.2008 г., като е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност до май месец 2008 г. През този период е изпитвал неблагоприятните последици от нанесената му вреда, изпитвал е физически болки, главоболие, световъртеж, бил е в невъзможност да се обгрижва сам, обслужван е от майка му, обстоятелство установено както от нея, така и от свидетеля Маринов. ОТ деянието на ответника е търпял продължително време болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, опериран е, приемал е обезболяващи медикаменти и до момента търпи главобол и световъртеж.
При тази фактическа обстановка искът по чл. 45 от ЗЗД е основателен и доказан, като ВОС намира че определеният размер 10 000 лв., определен на основание чл. 52 от ЗЗД е завишен и несъобразен с данните по делото. Разпоредбата на чл. 52 предвижда обезщетение за неимуществени вреди, определени от съда по справедливост, като съдът определи паричен еквивалент на болките и страданията и определената сума пари следва да компенсира вредите. Налице са неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда в настоящето производство. При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид не само уврежданията, получени от ищеца, но и установената съдебна практика и критериите за справедливост. Съдът приема, че с присъждане на обезщетение в размер на 8 000 лв. ще бъдат постигнати целите на чл. 52 от ЗЗД и ищецът ще получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, физически болки и душевни страдания от нанесени му удари с бастун на 23.02.2008 г. в с. Гомотарци, обл. Видин.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 56 том. 3 стр. 169/10.04.2009 г. по Гр.Д № 162/2009 г. по описа на ВРС в частта за присъдено обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нанесена средна телесна повреда, над сумата 8 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер 10 000 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Отменя решението в частта за постановената държавна такса над 320 до 400 лв. и адвокатско възнаграждение, над 400 до 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 и следващи от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.