Р Е Ш Е Н И Е-142
гр. Видин 16.10.2009 г.
Видински окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МИТКО НАЧЕВ
при участието на секретаря Св. К. , като разгледа докладваното от съдията М. Начев гр. дело № 80 по описа за 2009 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 196 от ГПК /отм/
С решение № 110 от 03.08.2007 година постановено от Районен съд гр. Кула по гр. дело № 68/2007 год са отхвърлени като неоснователни предявеният от ЕТ „Нов живот- Ц. К.” със седалище гр. Кула обл. Видин представлявано от Ц. Й. К. против Д.Т.К. *** искове за сумата от 1800 лв представляваща причинени вреди от липси, както и за сумата от 200 лв представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 08.05.2006 год до 18.04.2007 год
Недоволен от така постановеното решение е останал ЕТ „Нов Живот- Ц. К., представлявано от Ц. Й. К. които в срок е обжалвал същото В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по реда на чл. 208 от ГПК/отм/ с което предявените искове се уважат
Жалбата е разгледана от друг състав на Видински окръжен съд които с решение постановено по гр. дело № 469/2007 год е отменил решението на Районен съд гр. Кула като са били уважени предявеният иск за сумата от 4 122,65 лв представляваща липси /размерът на иска е бил увеличен пред втората инстанция/ , като са присъдени и сумата от 420 лв и с допълнително определение още 300 лв разноски по делото в полза на ищеца.
С решение постановено по гр. дело № 190/2008 год състав на Апелативен съд гр. София по реда на касацията е отменил решението на Видински окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Видински окръжен съд. В отменителното си решение САС е дал подробни указания.
Пред настоящата инстанция въззивникът подържа жалбата си като е направил изменение на иска по отношение на претендираните липси в размер на 4 127.85 лв което изменение е прието от съда По отношение на претендираната мораторна лихва искането не е променяно и е в размер на 200 лв за периода от 08.05.2006 год до завеждане на делото 18.04.2007 год
Въззиваемата чрез своят процесуален представител оспорват жалбата
Пред настоящата инстанция са събирани нови доказателства като са изслушани заключения по икономически експертизи и са разпитани свидетели.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивният срок по чл. 197 от ГПК/отм/, от страна в процеса, имаща право на интерес от обжалване и против съдебен акт , подлежащ на обжалване.
Окръжният съд, в този си състав, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, събраните по делото пред всички инстанции доказателства и указанията в отменителното решение на САС прие за установено следното:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд въззивникът е предявил иск против въззиваемата с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за сумата от 1800 лв която пред въззивната инстанция на няколко пъти е била изменяна и последният размер за които се претендира е от 4 127.85 лв./вж. съд. зас. от 09.07.2009 год/, както и иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 200 лв за периода от 08.05.2006 год до 18.04.2007 год. Тази квалификация правилно е определена от първоинстанционият съд и се обуславя от фактическите обстоятелства посочени в исковата молба и от данните по делото Подържа се в исковата молба, че въззиваемата е работела към въззивникът като „магазинер” в смесен магазин находящ се в с. Сторопатица обл. Видин от 15.09.2004 год и при извършена ревизия на магазина към м. май 2006 година същата показала липса от 1800 лв. Именно стойността на тази липса, която впоследствие е увеличена на 4 127.85 лв се претендира в настоящето производство , ведно с лихви и разноски. Установено е от писмените доказателства по делото че въззиваемата действително е работела към въззивника като е заемала длъжността „продавач в магазин” Трудовото и правоотношение е прекратено със заповед № 1 от 08.05.2006 год с правно основание чл. 190 ал. 1 т. 4 и 5 от КТ. По делото е приложена длъжностна характеристика от която се вижда, че ответницата по иска е имала задълженията да приема стока и парични суми, връща ресто, издава касови бележки и фактури, отговаря за опазване на поверените и стоки от повреди, носи отговорност за констатирани липси на пари и стоки.. От м. 09.2003 год до м. 04.2006 година в същият магазин на същата длъжност работела и друга продавачка – св. Н. Т. М.. Въззивникът като работодател е извършил на 08.05.2006 година ревизия на магазина в които работела въззиваемата с която е констатирана липса на стоки и пари в размер на 1864,07 лв. Поради тези съображения ответницата по иска била дисциплинарно освободена от работа и предявен настоящият иск. Препис от ревизионният опис е приложен на л. 70 по делото в които обаче не е посочен ревизираният период.
Както пред първоинстанционният съд, така и пред въззивната инстанция са били назначавани икономически експертизи с цел да се установи през периода в които е работила ответницата по иска в магазина на жалбаподателят има ли липса на пари и стоки. Видно от приложените експертизи, безспорно се установява, че са налице съществуващи липси на стоки и пари в магазина. Стойността на липсите по тези експертизи е различна. Това се дължи на обстоятелството, констатирано и със самите експертизи, че счетоводството на Едноличният търговец / работодателят/ не се водело редовно, съгласно изискванията на ЗС и липсва документация относно отчетността за приети стоки и предадени суми от продавачките в магазина. Паричните отчети не са оформяни от МОЛ, в това число и ответницата по жалба, съгласно изискванията на закона като в тях са липсвали основни реквизити като дата, името на МОЛ, предало паричните суми, неговият подпис и името и подписа на лицето приело сумите.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил, излагайки подробни съображения. Настоящият състав споделя крайните фактически и правни изводи на първата инстанция и намира, че решението и е постановено при правилно приложение на материалният закон и доказателствата по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ, работник или служител на когото му е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчета парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата. Липсата представлява недостиг в имуществото на работодателя, чиито произход не може да бъде установен. Отговорността по реда на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ е в пълен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от КТ , пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред които може да бъде в три разновидности: чрез граждански иск в наказателно производство; особено начетно производство по реда на ГПК; и в общ исков процес какъвто е настоящият случай.. При всички тези случай обаче следва да се има в предвид, че работодателят носи доказателствената тежест за установяване наличието на фактическият състав на чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. В случаят работодателят ЕТ „Нов живот- Ц. К.” не е ангажирал надлежни доказателства от които да се направи обоснован извод, че е налице вреда и то в твърдения размер и то от ответницата по иска.
Действително установява се от доказателствата по делото и най вече от последната направена експертиза, че са налице липси в дейността на магазина. С оглед на доказателствата по делото обаче настоящата инстанция не може да направи извода, че липсата е причинена от въззиваемата. Безспорен е фактът, че в магазина са работели две продавачки и респективно и двете са получавали стока, отчитали суми и изготвяли парични отчети и то със знанието и по нареждане на въззивника. С поведението си и въведеният начин на работа, последният сам е създал условия за възникване на щети или липси Предпоставките за възникване на евентуални липси са последствие нерегламентираното счетоводство във фирмата работодател и неправилното отчитане на паричните средства от продавачките, което е станало със знанието на въззивника и е констатирано от всички назначени по делото експертизи. Съвкупната преценка на всички заключения на вещите лица мотивира съда да приеме, че е налице нередовност и пропуски в счетоводните записвания при търговеца- работодател, които не отразяват действителното положение. С оглед на тази констатация липсата не се доказа и от представеният по делото опис съставен от страните при ревизия извършена на 08.05.2006 год. Този документ е частен свидетелстващ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. От една страна, сам по себе си, той не носи релевантна за делото информация, тъй като отразява само каква е била наличността на стоките в магазина към момента на проверката. Съдържанието му не се подкрепя безспорно от останалите доказателства по делото, липсват такива и като база сравнение, от които да се установява различие в наличните и заприходените стоки. Има зачерквания и поправяния на цифри.
С оглед на така изложеното съдът намира иска на Ц. Й. К. в качеството му на Едноличен търговец, с правно основание чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ , за търсена на пълна имуществена отговорност от Д.Т.К. за липси за неоснователен и недоказан и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд
С оглед изхода на делото и указанията на САС жалбоподателят ще следва да бъде отсъден да заплати на ответницата по жалба направените пред настоящата и касационната инстанция разноски в размер на 850 лв а по сметка на Окръжен съд гр. Видин да заплати сумата от 75 лв изплатена сума за в. л.
Воден от гореизложеното Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 03.08.2007 год на Районен съд гр. Кула постановено по гр. дело № 68/2007 год
ОСЪЖДА ЕТ „Нов живот- Ц. K.” със седалище гр. Кула представлявано от Ц. Й. К. да заплати на Д.Т.К. *** сумата от 850 лв направени разноски по делото а на Видински окръжен съд да заплати сумата от 75 лв разноски за в. л.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: