Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №91

                                                

                       Гр.Видин, 06.11.2009 година

 

               В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А 

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито

заседание на  четиринадесети октомври     две хилядна и  девета    година в състав:   

 

                                  Председател: Д*** М*****

                                          Членове: 

                                                                  

при секретаря  И.Я.          и в присъствието на прокурора  ..................              като разгледа    докладваното от  Съдията М****

гр.дело № 2        по описа за 2004  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Исковете са с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

          Предявени са от Агенция за следприватизационен контрол гр.С**** против СД „М*** У** и с*” гр.В****, представлявано от П.М**** – управител, като се поддържа в исковата молба, че на 10.02.1999 г. между министъра на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП /отм./ и „Д**** и с***” СД – гр.В**** е подписан договор за продажба на хотелски комплекс „Р***” – обособена част от „Б*****” АД гр.В****. Поддържа се, че съгласно чл.10, т.3 от договора купувачът се е задължил през 2000 г. да осъществи инвестиционна програма за 100 000 щатски долара, а съгласно чл.14./1/.1 от договора при неизпълнение на поетите с договора задължения по чл.10 купувачът дължи неустойка в размер на 50 на сто върху стойността на договорените, но не извършени инвестиции. Неустойката по този текст възлиза на 50 000 щатски долара. Поддържа се също така, че съгласно чл.10, т.4 от договора, купувачът се е задължил да запази броя на заетите към момента на подписване на договора работни места и да разкрие нови 40 такива, разпределени по години, както следва: за 1999 г. – 15 работни места; за 2000 г. – 25 работни места, като за 2000 г. е констатирано пълно  неизпълнение  на програмата за трудова заетост в размер на 25 работни места, за които се дължи неустойка в размер на 150 на сто върху средната работна заплата за страната, за всяко договорено и неосигурено работно място за съответния период в размер на 101 025 лв. Ищецът поддържа, че с писмо от 26.11.2002 г. ответникът е бил уведомен за начислените неустойки и е поканен да ги заплати, но  същият не е изпълнил задължението си.  Поискано е ответникът да бъде осъден  по договора за приватизационна продажба да заплати в полза на Централния републикански бюджет сумата  50 000 щатски долара неустойка по договора и сумата 5511,33 щатски долара, представляваща лихва за забава върху неустойката за времето от 12.01.2003 г. до  предявяване на иска, както и да заплати сумата    101 025 лв. неустойка и 12 570,32 лв., представляваща лихва  за забава върху тази неустойка за времето от 12.01.2003 г. до предявяване на иска, както и да заплати законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 29.12.2003 г. до окончателното им изплащане, като сумите бъдат преведени по сметка на Агенция за следприватизационен контрол.

          Представителят на ответника СД „М***** У** и с***” гр.В***** е признал обстоятелствата  по исковата молба и не е оспорил предявените искове. Поддържа, че същите са основателни и доказани.

          По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника И.Т.Т., която е  съдружник в СД „М**** У** и с**” – гр.В****, която е заявила, че не оспорва предявените искове и поддържа, че същите следва да бъдат уважени.

          От представените по делото доказателства Окръжният съд приема за  установено следното:

          По делото е представен препис от договор за продажба на хотелски комплекс „Р****” – обособена част от „Б*****” АД гр.В**** от 10.02.1999 г., сключен между министър на търговията и туризма, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в качеството му на „продавач” и „Д**** и с***” СД – гр.В****, в качеството му на купувач, от който е видно, че страните по договора са се договорили по следния начин: продавачът продава и прехвърля на купувача правото на собственост върху недвижим имот – „Х***** Р***” – обособена част от  „Б*****” АД гр.В*****, находящ се в гр.В****, квартал ***, ж.к. „Х****”, имот пл.№4152, имот пл.№4172, имот пл.№4153, имот пл.№4171 при посочени граници на имотите, състоящ се от хотелска част, със застроена площ от 600 кв.м. и разгъната застроена площ от 7458 кв.м., на 14 етажа, кафе-аперитив, със застроена площ от 445 кв.м., ресторант, със застроена площ от 1020 кв.м. и разгъната застроена площ от 2663 кв.м., паркинг с площ 1700 кв.м., магазин, кафе-еспресо и склад със застроена площ от 217,1 кв.м., ведно с правото на собственост върху земя с площ от 4718 кв.м. В чл.4 от договора е посочена продажната цена на имота в размер на 200 500 щатски долара, като в чл.5 е уговорен начина и сроковете за плащането на цената по сделката. В чл.10 страните са уговорили задължение на купувача по договора, като в чл.10, т.3 купувачът се е задължил да осъществи инвестиционна програма в размер на 300 000 щатски долара за срок от три години, разпределени по години – 1999 г., 2001 г. по 100 000 щатски долара на година. В чл.10 т.4 купувачът се е задължил да запази броя на заетите, към момента на подписване на договора, работни места и да разкрие нови 40 такива, като за 1999 г. разкрие – 15 работни места, а за 2000 г. – 25 работни места. В чл.14 от договора страните са уговорили неустойки при неизпълнение на поетите от купувача задължения по чл.10, т.3 и т.4 от договора, като за неизпълнение на задължението по чл.10, т.3 от договора неустойката е 50 на сто върху стойността на договорените, но не извършени инвестиции, а по чл.10, т.4 неустойката е 150 на сто върху средната  работна заплата за страната за всяко договорено и неосигурено работно място за съответния период, като страните са се договорили и срокът за заплащане  размера на неустойките.

          По делото е представен препис от констативен протокол №0174 от 08.10.2002 г. за извършена документална проверка по приватизационния договор, в който е отразено, че купувачът не е изпълнил задълженията си за 2000 г. по т.10.3. и т.10.4. от приватизационния договор, поради което са му били начислени неустойки в размер на 50 000 щатски долара  за неизпълнение на инвестиционната програма и в размер на 101 025 лв. за неизпълнение на програмата за  трудова заетост за 2000 г.  Въз основа на така съставения констативен протокол е било издадено решение на Агенцията за следприватизационен контрол №123 от 26.11.2002 г., с което е постановено да бъдат начислени посочените по-горе неустойки, като купувачът бъде уведомен писмено за размера на начислената неустойка. За начислените неустойки купувачът по договора е бил писмено уведомен.

          В течение на производството по делото е представено удостоверение от  ВОС за актуалното състояние на дружеството на ответника, издадено към 31.12.2007 г., от което е видно, че  с решение от 09.02.2004 г. на ВОС е вписана промяна в наименованието на дружеството от СД „Д**** и с**” на СД „М**** У** и с**”.

          Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че  размера на договорената неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 2000 г. е в размер на 50 000 щатски долара, като лихвата за забава върху тази неустойка за времето от 12.01.2003 г. до 29.12.2003 г., когато е подадена исковата молба в съда е 5479,33 щатски долара. Размерът на неустойката за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2000 г. е 101 025 лв., а  лихвата за забава върху тази неустойка за времето от 12.01.2003 г. до подаване на исковата молба е 12 361,99 лв. Съдът възприема заключението на вещото лице, като компетентно изготвено след проверка в  счетоводството на ответното дружество.

          С оглед направеното изявление от страна на ответника, че се признават всички обстоятелства, изложени в исковата молба, съдът не възприема заключението на вещото лице във вариант две, по който  са направени изчисления за дължимите неустойки при частично неизпълнение на задължението.

          От така установените обстоятелства Окръжният съд приема, че предявените искове  са основателни и доказани. Не се спори между страните, че между тях е бил сключен договор за приватизационна продажба, по който ответното дружество като  купувач е поело задължения за извършване на инвестиции и програма по трудова заетост по години, които задължения не са били изпълнени от дружеството. Представителят на ответната страна е направил признания на обстоятелствата, посочени в исковата молба, които се установяват и от събраните по делото доказателства, поради което предявените искове ще следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

          Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на държавата държавна такса върху уважените искове в размер на 7442,60 лв., а на ищеца да заплати 80 лв. разноски по делото – възнаграждение за вещо лице, като не следва да се присъжда юристконсултско възнаграждение, тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство от страна на ищеца.

          По изложените съображения  Окръжният съд

         

                                           Р    Е    Ш    И:

 

          ОСЪЖДА СД „М***** У** и с**” със седалище и адрес на управление гр.В****  да заплати в полза на Централния републикански бюджет по предявени от Агенция за следприватизационен контрол – гр.С**** искове:  сумата – 50 000 /петдесет хиляди/ щатски долари, представляваща неустойка  за неизпълнение по договор за  продажба на хотелски комплекс „Р****”, като обособена част от „Б*****” АД гр.В**** от 10.02.1999 г., включваща инвестиционна програма за 2000 г., като заплати и сумата 5479,33 / пет хиляди четиристотин седемдесет и девет точка тридесет и три/ щатски долара, представляващи лихва за забава върху неустойката за времето от 12.01.2003 г. до   29.12.2003 г.,  да заплати сумата 101 025 / сто и една хиляди и двадесет и пет/ лева неустойка по същия договор за неизпълнение на програма за трудова заетост за 2000 г. и да заплати сумата 12 361,99 /дванадесет хиляди триста шестдесет и един лева и 99 ст./, представляваща лихва за забава върху тази неустойка за времето от 12.01.2003 г. до 29.12.2003 г., както и  заплаща законната лихва върху сумите по главниците, считано от 29.12.2003 г. до окончателното им изплащане, като сумите бъдат преведени по сметка на Агенция за следприватизационен контрол гр.С….

          ОСЪЖДА СД „М**** У** и с**” – гр.В****  да заплати на държавата държавна такса в размер на   7442,60 /седем хиляди четиристотин  четиридесет и два  лева и 60 ст./, а на Агенция за следприватизационен контрол – гр.С**** да заплати 80 /осемдесет/ лв. разноски по делото за вещо лице.

          Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника И.Т.Т. ***.

          Решението може да бъде обжалвано пред Софийския Апелативен съд в  четиринадесет дневен  срок от съобщението му на страните.

 

                 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: