Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на девети юли,

през две хиляди и девета година в състав :

Председател: А. П.

Членове: И.И.

Г.П.

при секретаря Ц.С. и в присъствието на

прокурора П.В. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА П. ВНОХД № 169 по описа

за 2009 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.313 и сл. НПК.

С присъда № 244 от 02.04.2009 г. ,постановена по нохд № 45 по описа за 2009 г. Видинския районен съд е признал подсъдия И. М.Г. за виновен в това , че на 22.06.2008 г. около 03.30 часа в гр.Видин , в района на бул.”Панония” , отнел чужди движими вещи , а именно 1 бр. Дамска чанта на стойност 12 лева, с намиращи се в нея мобилен телефон , марка „Самсунг” , модел \4е 390” на стойност 250 лв. мобилен телефон марка „LG” на стойност 100 лева или всички вещи на обща стойност 362 лева , както и сумата 4 лева от владението на Д.Ц. А. от гр.Видин , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща се в нанесени удари с юмрук в областта на главата , влачене за косата, както и ритници по цялото тяло на пострадалата- престъпление по чл.198,ал.1 НК , като на същото основание във връзка с чл.54 и 36 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66,ал.1 за срок от четири години , считано от влизане на присъдата в сила.

Върху подсъдимия са възложени разноските по производството.

Недоволен от първоинстанционната присъда е останал подсъдимия И. М. Г., който я обжалва в срок. В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли за отменяване на първоинстанционната присъда и за постановяване на друга , с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия Г. поддържа жалбата и отново моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга , с която подсъдимият да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище , че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди обжалваната присъда.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, следното:

Свидетелката Д. Ц. А. от гр. Видин се познавала с подсъдимия И. М. Г. и двамата преди около 2 години имали връзка, които отношения към м. юни 2008г. били приключили. На 21.06.2008г. А. заедно с приятелка посетила бар „Кокиче", находящ се в гр.Видин. По-късно в заведението влязъл и седнал на друга маса Г., придружен от негов съсед-свидетеля П. П.. Около 23.00ч. А. решила да отиде до ресторант „Танита^м, намиращ се към края на града. Тръгнала с лекия автомобил на свидетеля А. М.. Пристигайки в ресторант „Танита", Александрова седнала на маса при собственичката и тогава видяла, че междувременно в заведението бил пристигнал и Г., седящ на друга маса и с друга компания. Александрова разговаряла с Г., двамата танцували, според свидетеля П. П.. Около 03.15 часа от ресторанта си тръгнали А., Г., П., с автомобила на М.. В района на бул."Панония" и ул."Широка" в гр.Видин, Маринов спрял на един от светофарите и тогава А., слязла от превозното средство. Подсъдимият Г. я последвал. Нямало таксиметрови автомобили и за това А.тръгнала в посока да се прибира пеша. Г. я настигнал, нанесъл й удар с юмрук в тила,
вследствие на което тя паднала и тогава подсъдимият взел дамската й
чанта, с намиращите се в нея два мобилни телефона, марки „Самсунг Е
390" и „LG" и сумата от 4 лева. Свидетелката успяла да стане и тръгнала
да бяга в посока към бензиностанция „ОМV” . По пътя била настигната от подсъдимия Г. , който и нанесъл втори удар с юмрук в главата и след като отново я повалил я повлякъл за косата, нанасяйки и удари и ритници по цялото тяло. На тротоара пред червения блок срещу бензиностанцията спрял такси с шофьор свид.Коцев и го помолил да закарат свид.Александрова в дома му в кв. „Нов път”. Свидетелят, който до този момент не бил видял А., отказал. В този момент по булеварда се задала полицейска кола. Тогава Г. се качил в таксито и казал на свид. Коцев да кара , стискайки в ръце дамската чанта , за да не го хванат. Слид като шофьорът на таксито отказал , той побягнал в посока ж.к. „Плиска”. Свидетелите К. К. и М. Й., двамата служители в РУ на МВР - Видин, били дежурни като автопатрул и около 03.40ч. били изпратени на бул."Панония",срещу бензиностанция „ОМУ" по сигнал, че мъж бие жена. На мястото К. видял жената, тя му посочила накъде се е отправил
извършителя и той тръгнал пеш да го търси. Забелязал го в
ж.к."Плиска" до бл.4 и до бл.2 и го задържал. Свидетелят видял, че
Г. държи дамска чанта. Пострадалата и подсъдимия били откарани
в сградата на РУ на МВР-Видин, за изясняване на случая. Чантата, с
намиращите се в нея вещи, е върната на А.. Стойността на
отнетото общо е 366 лева, видно от изготвената по делото експертиза.
Вследствие на нанесените удари, на А. е била причинена болка
и страдание, видно от изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза.

Мотивите на първоинстанционният съд са подробни. Първостепенният съд е изяснил фактическата обстановка и постепенно и внимателно е извършил подробен анализ на събраните доказателства. Кредитирал е свидетелските показания, които имат значение за основния въпрос извършил ли е подсъдимия инкриминираното деяние. Достатъчно място е отделено и на предмета на престъплението. По този начин от писмените и гласни доказателства съдът е направил обосновани изводи, за да стигне до заключението, че подсъдимия И. М. Г. е извършил престъплението за което е обвинен. Настоящата инстанция не стигна до други фактически констатации и прие, че не е необходимо да приповтаря тези от първата.

Доводите за допуснати нарушения на закона и процесуални такива не се подкрепя от данните по делото и са неоснователни.

Въззивният съд намира за несъстоятелно и възражението , че предвид близките преди отношения между подсъдимия и свид. Александрова липсва умисъл у Г. за грабеж. Не би могло да се приеме , че липсва субективният елемент , тъй като умисълът е обективиран в действията на подсъдимия , който след като взел дамската й чанта се качил в такси , стискайки чантата в ръце, а след отказа на шофьора и виждайки полицейския патрул побягнал отново с нея.

Наказанието на подсъдимия е определено от съда при спазване разпоредбите на закона и в съотвествие с целите по чл.36 НК. Преценени са смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства в съотвествие с чл.54 НК и определеното наказание е към минималния размер. Наложеното на подсъдимия И. М. Г. наказание от три години „лишаване от свобода” съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият Г. не е осъждан на „лишаване от свобода” , поради което са налице условията за приложението на чл.66,ал.1 НК и правилно изпълнението на наложеното му наказание е отложено за срок от четири години.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 244 / 02.04.2009 г. по НОХД № 45 по описа за 2009 г. на Районен съд – гр.Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: