Р Е Ш Е Н И Е № 104
гр. Видин , 09.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
заседание на девети юли,
през две хиляди и девета година в състав :
Председател: А. П.
Членове: И.И.
Г.П.
при секретаря Ц.С. и в присъствието на
прокурора П.В. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА П. ВНОХД № 154 по описа
за 2009 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.313 и сл. НПК.
С присъда № 90 от 28.04.2009 г. ,постановена по нохд № 55 по описа за 2009 г. Белоградчишкия районен съд е признал подсъдимите:
П. Д.М. за виновен в това , че при условията на опасен рецидив, на 07.10.2008г. в с.Динково, обл.Видин, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след като се уговорил предварително с Ц.И.М. отнел от владението на Ц. С. Л. движими вещи на общо стойност 106,00 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195 ал.1 т.З и 5 чл.194, ал.1, НК във вр. чл.29, ал.1, б."а" НК е осъден на „лишаване от свобода „ за срок от „десет месеца” при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието.
и Ц.И.М. за виновен в това, че на 07.10.2008г. в с.Динково, обл.Видин, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след като се уговорил предварително с П.Д.М. отнел от владението на Ц. С. Л. движими вещи на общо стойност 106,00 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като му е наложено наказание на основание чл.195 ал.1 т.З и 5 чл.194, ал.1, НК във вр. чл.63, ал.1, НК във вр. чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 лишаване от свобода за срок от седем месеца.
На осн. чл.69 във вр. с 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното на подсъдимия Ц.И.М. наказание за изпитателен срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Върху подсъдимите са възложени разноските по производството.
Недоволен от първоинстанционната присъда е останал подсъдимия П.Д.М., който я обжалва в срок. В нея се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Моли за отменяване на първоинстанционната присъда и за постановяване на друга , с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия П.Д.М. поддържа жалбата и отново моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на друга , с която подсъдимият да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия Ц. И.М. моли да бъде потвърдена присъдата , в частта , касаеща осъждането и наказанието на неговия подзащитен.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин в съдебно заседание дава становище , че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди обжалваната присъда.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, следното:
По искане на подсъдимите делото е разгледано от първоинстанционния съд по реда на съкратено съдебно следствие определен в чл.371, т.2 НПК като са се признали за виновни , заявили са, че признават фактите, така както са отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и са изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти, а се ползват събраните на досъдебното производство. Предвид заявеното от защитата съдът е разяснил на страните правата им в съотвествие със задълженията си по чл.372,ал.1 НПК и след като е приел , че съответните действия по разследването на досъдебното производство са проведени по реда и при условията, предвидени в НПК е одобрил направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва това самопризнание без да се събират доказателства , за фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт.
Мотивите на първоинстанционният съд са подробни. Първостепенният съд е изяснил фактическата обстановка и постепенно и внимателно е извършил подробен анализ на събраните доказателства. Кредитирал е свидетелските показания, които имат значение за основния въпрос извършили ли са подсъдимите инкриминираното деяние. Достатъчно място е отделено и на предмета на престъплението. По този начин от писмените и гласни доказателства съдът е направил обосновани изводи, за да стигне до заключението, че двамата подсъдими П.Д.М. и Ц.И.М. са извършили престъплението за което са обвинени. Настоящата инстанция не стигна до други фактически констатации и прие, че не е необходимо да приповтаря тези от първата. В този смисъл е Решение № 659/2001 г. по н.о.х.д. № 323/2001 година на ВКС.
Доводите за допуснати нарушения на закона и процесуални такива не се подкрепя от данните по делото и са неоснователни.
При направеното искане за съкратено съдебно следствие и пълно признание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт от подсъдимите и искането да не се събират доказателства , твърденията за нарушение на закона, са несъстоятелни. Всички факти и обстоятелства , посочени в обвинителния акт с доброволно и изрично изявление на подсъдимите , в частност на подсъдимия М., отразено в съдебния протокол , са били признати , като е било изразено и нежелание за събиране на други доказателства се потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства. Следователно провеждайки съкратено съдебно следствие , без събиране на доказателства и с оглед на посочените изявления , законосъобразно БРС ги е признал за виновни , поради което твърденията в жалбата се явяват без подкрепа от данните по делото.
Наказанията на подсъдимите са определени от съда при спазване разпоредбите на 373 ал. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 НПК като е приложена разпоредбата на чл.58а НК /респ.55,ал.1 НК/ и за двамата подсъдими и определените наказания са под минималния размер. ВРС е индивидуализирал наказанията на всеки един от тях в съотвествие с целите по чл.36 и преценявайки смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства в съотвествие с чл.54 НК и наложените наказания не са завишени.
Наложеното на подсъдимия П.Д.М. наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца е под пределите предвидени в закона за извършеното престъпление и не е несправедливо. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наложеното наказание с оглед отсъствието на очевидно несъответствие между извършеното престъпление и наложеното наказание. При определянето на наказанието е съобразена високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан за извършени умишлени престъпления, като деянието по настоящето дело е извършено в условията на опасен рецидив. Предишните осъждания сочат по категоричен начин за упорита престъпна дейност и че наложените наказания не са поправили или превъзпитали подсъдимия към спазване на законите.
Наложеното на подсъдимия Ц.И.М. наказание от седем месеца „лишаване от свобода” съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият М. не е осъждан на „лишаване от свобода” , поради което са налице условията за приложението на чл.69 във вр. с чл.66,ал.1 НК и правилно изпълнението на наложеното му наказание е отложено за срок от две години.
Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И :
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: