Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Видин, 29.06.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видински окръжен съд наказателна колегия в публичното си заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.С.
ЧЛЕНОВЕ:Л.Л.
В.С.
При секретаря Св.К. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя В.С. ВНЧХ Дело № 141 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.318 и следващите от НПК.
Образувано по въззивна жалба на В.Н.Ц. *** като частен тъжител и граждански ищец по НЧХД № 91/2009 г. по о писа на ВРС против присъдата на видинския районен съд от 10.04.2009 г. постановена по НЧХД № 91/2009 г. с която е признат за виновен подсъдимия Т.П.Й. ***8, ал.1, в.с чл.146, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и обществено порицание. Осъден е да заплати на тъжителя обезщетение в размер на 1 500 лв.
Подсъдимия е признат за виновен и по чл.147, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и обществено порицание както и да заплати на жалбоподателя 1 000 лв. неимуществени вреди.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание „Глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание.
В жалбата се прави оплакване, че предявените граждански искове са занижени и следва да се уважат в пълния размер.
Засегнат е неговия морал и вътрешния му мир поради това молят да се уважи изцяло гражданския иск.
Цитираната до тук присъда е обжалвана и от Т.П.Й., като се твърди в жалбата че същата е неправилна, необоснована и противоречи на закона.
При разглеждане на делото в хода на съдебното следствие представено като доказателство Запис от 11.06.2008 г. на „Канал 1”, който е оспорван от процесуалния представител на тъжителя в смисъл че записа не е достоверен.
Жалбоподателя Й. не отрича че такъв разговор е проведен от представения запис и протокола който е съставен въз основа на записа е видно че е отправена реплика „пияница”, но за това се стигнало в следствие на дръзкото поведение от страна на тъжителя и от председателя на синдиката „Зашита” свид.МИТОВ.
Преди да отправи реплика подсъдимия „пияница” към тъжителя се твърди в жалбата, че той е бил грубо предизвикан защото самия В. ЦВЕТАНО е извикал към подсъдимия „Вие лъжете”.
От разпита на свид.РУМИЛ КРУМОВ, СНЕЖАНА ЦОКОВА и ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ се установява, че действително тъжителя злоупотребява с алкохол. Така свид.ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ е установил че е имало случаи когато неговия подчинен е лъхал на алкохол.
Същите обстоятелства е установила и свид.СНЕЖАНА ЦОКОВА, а именно че много пъти работничките са споделяли пред нея че тъжителя лъха на алкохол и че те са били възмутени от това поведение и че като представител на синдикатите е трябвало да има добро поведение.
Свидетеля РУМИЛ КРУМОВ като предишен и настоящ ръководител на тъжителя заявил пред съда, че тъжителя е на „ти” с чашката и се е говорило че лъха на алкохол, а също така че има и тайна стаичка където се употребява алкохол.
Поради това молят тъжителят да бъде освободен от наказателна отговорност защото казаното по адрес на тъжителя отговаря на истината.
Освен това се прави алтернатива, че подсъдимия е отвърнал веднага с обида след като е бил преди това обиден и наречен от Ц. „лъжец”.
По второто обвинение ксерокопие от интервю за това, че той е нарекъл тъжителя „човек с най лоша дисциплина и техническа”, „човек който идваше почти всеки ден пиян на работа”. Предявено му е обвинение за обида, а пък е осъден за клевета по чл.147, ал.1 от НК и с това му е нарушено правото на защита.
Твърди се също в жалбата, че изложените доводи свързани с това че действително тъжителя злоупотребява с алкохол са относими и по второто обвинение, като се добавя че има лоша дисциплина и че често е напускал работното място без разрешение, поради това моли да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание се поддържат двете жалби.
Окръжния съд като прецени направените оплаквания в жалбите, във връзка с данните по делото прие за установено следното: С присъда № 268/10.04.2009 г. постановена по НОХД № 91/2009 г. видинския районен съд е признал подс.Т.П. ЙОПРДАНОВ за виновен по чл.148, ал.1 от НК във вр.с чл.146, ал.1 от НК и му е наложил наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и обществено порицание което да се публикува в два местни вестника.
Със същата присъда е признат Т.П.Й. за виновен по чл.147, ал.1 от НК и му е наложена Глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание което да се изпълни в два местни вестника.
На основание чл.23 от НК е определено на Т.П.Й. едно общо наказание „Глоба в размер на 3 000 лв.
На основание чл.23, ал.2 от НК е присъединено към така определеното общо наказание обществено порицание което да се изпълни в два местни вестника.
Т.Й. е осъден да заплати на В.Ц. неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. като иска е отхвърлен до пълния му размер за нанесената обида.
Т.Й. е осъден да заплати на В.Ц. 1 000 лв. неимуществени вреди за нанесената клевета, а на държавата да заплати Д.Т. в размер на 1 000 лв. върху уважения размер на предявените граждански искове.
Т.Й. е осъден да заплати на В.Ц. разноските по делото в размер на 250 лв.
В мотивите си решаващия съд е приел, че на 11.06.2008 г. от 07.30 ч. тъжителя участвал в сутрешния блок на „Канал 1” където били дискутирани проблемите относно получаването на заплатите от работниците от м.февруари 2008г. до м.юли включително. В дискусията участвали още свид.НИНА АСЕНОВА, представителя на „Защита” свид.КРАСИМИР МИТОВ и ПЕТЯ НИКОЛОВА работничка в предприятието. Водещия предаването журналист се свързал по телефона с подсъдимия изпълняващ длъжността изпълнителен директор на „Вида стил” АД и го включил в дискусията която протекла твърде разгорещено и в хода на същата подсъдимия неколкократно нарекъл тъжителя „Пияница”.
В интервю във в.к.”Новинар” от 08.08.2008 г. в статията озаглавена „Синдикатът” в „Защита” толерира хаоса във „Вида стил” „ подсъдимия заявил, „за председател на синдикалната организация към комбината избраха човек с възможно най лошата дисциплина, включително и техническа, човек който идваше почти всеки ден пиян на работа.
Съдът е приел че така фактическа обстановка е доказана от показанията на свид.ПЛАМЕН П., НИНА АСЕНОВА, ПЕТКО П., МИЛЕНА АТАНАСОВА и ГЕОРГИ ЦВЕТКОВ.
В хода на съдебното заседание от страна на подсъдимия е представен запис на дискусията, който е приобщен към доказателствения материал на основание чл.110 от НПК, като съдът е приел че показанията на свидетелите кореспондират изцяло със съдържанието на DVD носителя.
Окръжния съд намира че фактическата обстановка така както е отразена от районния съд е законосъобразна и обоснована. Съдът подробно е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е направил верен извод че следва да ги кредитира защото същите не си противоречат помежду си и са в съответствие с останалите доказателства по делото.
Квалификацията на деянието е правилно определена.
По жалбата на Т.Й..
В жалбата жалбоподателя Й. си признава, че в разговора който е проведен на 11.06.2008 г. на „Канал 1” той е нарекъл тъжителя „пияница”, но отчита че е предизвикан от поведението на същия.
В жалбата се твърди, че тъжителя е извикал към подсъдимия „Вие лъжете”. Това обстоятелство не е доказано от събраните доказателства по делото, нито един от свидетелите които са разпитани него установява. Само при изслушването на ДВД съдържащо от предаването на сутрешния блок на „Канал 1” Т.Й. е заявил: „това което пишат в писмото до отделните органи е една лъжа, спекулация, манипулация и т.н.”. Тук се говори в множествено число и тази реплика не е от правена конкретно към В.Ц. поради това не може да се приеме, че е налице реторсия.
Другото оплакване което се прави в жалбата е че тъжителя е злоупотребявал с алкохол през работно време. Действително че някои от свидетелите установяват, че той по време на работа е лъхал на алкохол, но никой от разпитаните свидетели него е видял да употребява алкохол през работно време , ако е имало такива случаи то съответния ръководител на неговото звено е следвало да направи оплакване до директора на фирмата, който съответно да го накаже. При тези доказателства съдът би могъл да си направи извод, че по време на работа е злоупотребявал с алкохол, при което Й. е могъл да направи такова изказване.
Неоснователно е оплакването в жалбата че без да е предявено обвинение по чл.147, ал.1 от НК в тъжбата, то съдът е осъдил подсъдимия за такова.
Правилно е съждението на районния съд че частния тъжител не определя квалификацията на деянието, а в тъжбата е длъжен да посочи фактическите обстоятелства при които е извършено престъплението. Правната квалификация е задължение на съда да я определи. След като подробно са изложени фактическите обстоятелства ответната страна е имала възможност да се запознае с тях и да си изготви правната защита, така че не и е нарушено правото на защита. Съдът се е съобразил и с решение № 472/16.10.2001г. на ВКС по НОХД № 424/2001г., ІІ-ро наказателно отделение.
С оглед на изложеното оплакванията в жалбата, които се посочиха до тука са неоснователни и следва да останат без уважение.
Окръжния съд обаче намира, че наказанието така както е определено по чл.148, ал.1 от НК, във вр.с чл.146, ал.1 от НК и на подс.Т.Й. му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 3 000 лв. е завишено. Неправилно районния съд при определяне на наказанието е наложил същото при условията на чл.54 от НК. Съдът не е отчел че са налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства и най лекото предвидено в закона наказание се указва несъразмерно тежко за подсъдимия както е в случая. За такива съдът отчита обстоятелството че същия не е осъждан, че ръководи фирмата „ВИДА СТИЛ” повече от двадесет години, когато същата е имала големи успехи и работниците са били доволни и това е ноторно известно, а в настоящия момент Й. като ръководител е затруднен при търсенето на пазари за добиване на продукция и реализирането й и поради тази причина се е стигнало до неизплащането на заплатите, поради липса на средства и това обстоятелство не може да му се препише като виновно поведение. При изразеното недоволство от работниците и липсата на средства да бъде удовлетворено тяхното желание да си получат заплатите между двете страни е избухнало голямо напрежение при което и той не е могъл психически да се овладее и е изпуснал нервите си за да извърши деянието.
С оглед на изложеното окръжния съд намира, че присъдата следва да се измени като се намали наложеното наказание „ГЛОБА” на основание чл.55, ал.2 от НК на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
При определяне на наказанието по чл.147, ал.1 от НК, а именно налагане на „ГЛОБА” в размер на 3 000 лв. съдът намира също, че неправилно районния съд е приложил чл.54 от НК, а не чл.55 от НК при което съдът е следвало да отчете че са налице изключително многобройни смекчаващи обстоятелства, факта че той не е осъждан, че отношенията между двете страни са били много напрегнати за което няма вина ръководителя на предприятието поради липса на пазари и поради тази причина следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК, а именно да се намали глобата на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
На основание чл.23 от НК съдът определя на подсъдимия Т.П.Й. едно общо наказание, а именно „ГЛОБА” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.
В останалата част присъдата следва да остане в сила по отношение на останалите наказания и начина им на изтърпяване.
ПО ЖАЛБАТА НА В.Н.Ц.. Присъдата се обжалва в гражданско осъдителната й част като се прави оплакване че размерите на гражданските искове са занижени.
Това възражение е неоснователно като се има предвид създадената психологическа обстановка която е била много напрегната за двете страни и следва да остане без уважение жалбата за увеличаване на гражданските искове.
Окръжния съд намира че присъдените им неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., които Й. следва да заплати на Ц. в следствие на нанесената обида са завишени с оглед на това, че и тъжителят е имал предизвикателно отношение към случая и следствие на тежкото финансово положение на завода отношенията между двете страни са били крайно изострени и Й. не се е въздържал поради тези обстоятелства и е нанесъл обида на тъжителя, същите следва да се намалят на 500 /петстотин/ лева, които ще отговарят на степента на вината на деянието.
По отношение на присъдената сума в размер на 1 000 лв. неимуществени вреди, които е осъден Й. да заплати на Ц. за нанесената клевета съдът намира, че следва да се намалят на 400 /четиристотин/ лева с оглед на изтъкнатите по горе обстоятелства за намаляването на неимуществените вреди при обидата.
С оглед на изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 268/10.04.2009 г. постановена по ЧНД№ 91/2009 г.на Видинския районен съд с която е признат подсъдимия Т.П.Й. *** за виновен по чл.148, ал.1 от НК във вр.с чл.146, ал.1 от НК и му е наложено наказание да заплати „ГЛОБА” в размер на 3 000 лв., като НАМАЛЯВА същата на 1 500 лв.
Със същата присъда е признат подсъдимия Т.П.Й. *** за виновен по чл.147, ал.1 от НК и му е наложена ГЛОБА в размер на 3 000 лв., като НАМАЛЯВА същата на 1 500 лв.
На основание чл.23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Т.Й. едно общо наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лв.
Т.П.Й. е осъден да заплати на В.Н.Ц. ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесената обида в размер на 1 500 лв. като се НАМАЛЯВАТ същите на 500 /петстотин/ лева.
Т.П.Й. е осъден да заплати на В.Н.Ц. *** обезщетение за причинените неимуществени вреди за престъпление клевета, като съдът ги НАМАЛЯВА на 400 /четиристотин/ лева.
Т.Й. е осъден да заплати на държавата държавна такса в размер на 100 лв., като НАМАЛЯВА същата на 36 лв. съобразно изменението на гражданските искове.
В останалата част оставя в сила присъдата на видинския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.