Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 116       

                                                        

                       Гр.Видин, 17.07.2009 година

 

               В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А 

Видинският окръжен съд гражданска колегия в закрито  

заседание на  първи юли    две хилядна и   девета   година в състав:           

                                     Председател:  Д.М.

                                            Членове:  Б.Н.

                                                                 В.М.

                                                        

При секретаря    И.Я.     и в присъствието на прокурора               като разгледа

докладваното от    Съдията    М. ***  по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалбите на М.Н.К. *** и Б.М.Б. *** против решение №30, том ІІІ, стр.98 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д.№1232 от 2008 г. на Видинския районен съд, с което Б.М.Б. е осъден да заплати на М.Н.К. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й на 07.07.2008 г., като в останалата част до пълния размер от 1500 лв., предявеният иск е отхвърлен.

          В жалбата на М.К. се съдържат оплаквания, по отношение тази част на решението, с която е отхвърлен предявеният иск над сумата 500 лв. до пълния му размер от 1500 лв.  Поддържа се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел предвид критерия на чл.52 от ЗЗД и не определил същото по справедливост.

Поддържа се, че съдът не е взел предвид при определяне размера на обезщетението, че ищцата е претърпяла сериозен психически стрес, който е далеч по-тежък от физическите наранявания които е получила по време на инцидента. Поискано е в тази част решението да бъде отменено и се определи обезщетение адекватно на причинените вреди.

          В жалбата на Б.Б. се съдържат оплаквания, по отношение осъдителната част на решението, като се поддържа, че в тази част решението е неправилно, тъй като съдът е постановил изводите си въз основа на показания дадени от заинтересовани лица по делото, като поддържа, че не са доказани и останалите обстоятелства по исковата молба, а именно – какви точно травми и увреждания е получила ищцата, като е поискано да се отмени в обжалваната част решението и се отхвърли предявеният иск.

          Страните не са сочили нови доказателства във въззивното производство.

          По делото е постъпил отговор от М.К., в който същата е оспорила въззивната жалба на Б.Б..

          В съдебно заседание Б.Б. е оспорил въззивната жалба на М.К..

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок и от надлежна страна.

По същество същите са неоснователни.

Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, като ищцата е поддържала, че в качеството й на специалист по геодезия и кадастър й било възложено да изготви проект за разпределение на ползването на съсобствено на ответника и други лица дворно място, когато на 07.07.2008 г. ответникът дошъл под балкона на жилището на ищцата, започнал да крещи и ударил с ръка стъклото на балкона на жилището, което изцяло се счупило. В резултат на това ищцата се притеснила и изплашила силно. Получила наранявания в областта на главата и предната част на гръдния кош. Ищцата поддържа, че в  резултат на този инцидент изпаднала в стрес, развива страхов комплекс, кръвното й налягане се повишило.

По делото е представено съдебно-медицинско свидетелство, издадено от началника на съдебна медицина при МБАЛ „С. П.” гр.Видин в което е дадено заключение, че  при прегледа на К. е установено многобройни повърхностни наранявания на кожата, на лява челно – слепоочна област и нараняване на горна лява предна част на гръдния кош. Представени са и амбулаторен лист от проведен преглед и медицинско направление.

Разпитаните по делото свидетели са заявили, че на посочената в исковата молба дата ищцата била на терасата в жилището си, а свидетелят Иванов, който живее на семейни начала с нея, бил в кухнята. Свидетелят заявява, че е чул да се говори на висок тон и видял удар върху стъклото на терасата, при което същото се счупило и ищцата изпищяла. Свидетелят заявява, че е видял ответника да отива към колата си, след което ищцата извикала органите на МВР. Свидетелят заявява, че е провел разговор с ответника, а органите на МВР съставили протокол за случая. Този свидетел и свидетелят Каменов, който е брат на ищцата заявяват, че вследствие на този случай ищцата получила наранявания по главата от счупеното стъкло, изпаднала в стрес и била силно изплашена. Двамата свидетели заявяват, че след инцидента в продължение на около два месеца ищцата ходела с придружител, тъй като се страхувала да не бъде нападната отново.

От така установените обстоятелства по делото Окръжният съд приема, че  по безспорен начин е установено наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Установено е, че ответникът е извършил противоправно деяние в резултат на което е причинил вреди на ищцата виновно, като е налице и причинна връзка между деянието  и настъпилите вреди.

При определяне на размера на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, Районният съд в обжалваното решение се е позовал на критерия на чл.52 от ЗЗД, като е определил обезщетение в размер на 500 лв., а в останалата чат е отхвърли предявения иск.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като правилно се е позовал съдът на критерия за справедливост, като е отчел степента на уврежданията, както физически, така и психически.

По тези съображения Окръжният съд приема, че оплаквания във въззивната жалба на жалбоподателката К. са неоснователни, тъй като ВРС е отчел всички установени по делото обстоятелства за степента на уврежданията и е присъдил адекватно на тях обезщетение.

Неоснователни са оплакванията и във въззивната жалба на Б. за недоказаност на исковата претенция, тъй като по делото са събрани гласни и писмени доказателства, които не си противоречат и първоинстанционният съд правилно е взел предвид показанията на разпитаните свидетели, независимо, че и двамата са близки на ищцата, тъй като доказателства в обратна насока не са представени по делото.

Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, за    Окръжният съд

 

 

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №30, том ІІІ, стр.98 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д.№1232 от 2008 г. на Видинския районен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България при предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                        2.