Р Е Ш Е Н И Е № 109

Р Е Ш Е Н И Е № 109

гр.Видин 10.07.2009

Видински окръжен съд гражданско отделение

Открито заседание на шестнадесети юни

Две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Н.

ЧЛЕНОВЕ : В.М.

П.Ж.

ПРИ секретаря Ил.Я. и с участието

На..................................................прокурора.................изслуша докладваното

От .................съдия М. ***.............по описа

За 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В.В.Я. ЕГН : ********** *** обжалва решението на ВРС от 27.02.2009г. по гр.д № 1229/08г. , с което е отхвърлен предявеният от нея против М.К.А. *** иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане до делба на съсобствен имот апартамент, находящ се в гр.Видин , жк”Вида бл.14 , представляващ апартамент № 66 ЕТ.3 БЛ.14 от 58.40 кв.м.

Подържа във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.88 ал.2 ЗЗД. Подържа, че с решение № 1691/03.07.1995г. ВС на РБ я е признала за собственик на 5/6 ид.ч. от този имот. Подържа, че живее в имота необезпокоявана повече от 10г. Поради което го е придобила и по давност.С оглед горното, Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания акт на ВРс и допусне до делба процесния имот, тъй като от момента на прехвърлянето и понастоящем живее в жилището.

Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба, подържа, че решението на ВРС е правилно и обосновано, тъй като липсва съсобственост върху процесния имот. Посочва, че собственик на цялото жилище е ответната страна по силата на нот. Акт № 56 т.V нот.дело № 1691/91г.. Собствеността е придобита преди образуване на гр.д № 332/92г. На ВРС, по което ВКС се е произнесъл с решение № 1691 по грд № 449/95г., с което е развален договора за издръжка и гледане, с предмет процесния имот, сключен между ищцата и нейния съпруг и праводателката на ответницата до размер 5/6 ид.ч. подържа се, че между страните е съществувал правен спор по чл.135 ЗЗД, като искът на ищцата е отхвърлен и решението е влязло в сила. Посочват, че с оглед горното ответника е носител на правото на собственост и искът за делба се явява неоснователен. Посочва, че е недопустимо да се подържа искане пред въззивната инстанция за придобиване по давност на имота, тъй като такова основание не е подържано в ИМ и липсва предявен иск по чл.108 ЗС.

Моли съдът да постанови решение, с което потвърди обжалавния съдебен акт на ВРС. Претендира направените по делото разноски.

Виднският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Искът е с правно основание чл.34 ЗС и делото е във фаза по допускане на делбата.

От представения нот. Акт № 4 т.V н.д № 1625/1991г на Нотариус при ВРс, ищцата лично и като пълномощник на съпруга си К. Я. Н. продава на М. Я. Ц. процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. На 29.08.1991г. преобретателя по сделката М. Я. Ц. , лично и като пълномощник на съпруга си продава имота на М.к.А. –ответник в настоящия процес. През 1992г. Ищцата е предявила иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, като с влязло в сила решение № 32 /24.02.1995г. по гр.д № 684/95г. На ВОС, алеаторния договор е развален за 5/6 ид.ч от имота.

През 2001г. Ищцата е предявила срещу преобретателите по алеаторния договор и последващата купувачка на имота-ответницата М.А. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата договора за покупко-продажба , материализиран в нот. Акт № 56 т.V н.д № 1691/91г. Искът е отхвърлен като погасен по давност.

Пред въззивната инстанция се подържа нов довод а именно, че ищцата е придобила имота по давност, поради което следва да се допусне делбата с исканите ид.ч.. Твърдението в тази насока е недопустимо пред въззивната инстанция, с оглед забраната на чл.266 и сл.ГПК. Ищецът не еподържал такива искания и доказателства в отговора си/такъв липсва/, поради което не е изпълнил задълженията си по чл.127 ал.2 ГПк..Ищеца не би могъл да се позове и на разпоредбата на чл.260 т.5 ГПК, тъй като не е налице нововъзникнало обстоятелство.

При тази фактическа обстановка, ВОС намира предявения иск с правно основание чл.34 ЗС за неоснователен и недоказан по следните съображения :

Както правилно е констатирал ВРС основия въпрос, който изследва Съда в делбеното производство е наличието на съсобственост, която да бъде преустановена по съдебен ред. Ищцата се легитимира като съсобственик на недвижим имот-апратамент № 66 в жк”Вида „ бл.14 вх.Г ет.3 на база съдебно решение№ 32 /24.02.1995г. по гр.д № 684/95г. На ВОС, алеаторния договор между нея и майката на ответницата е развален за 5/6 ид.ч от имота. С подписването на договора за издръжка и гледане ищцата е изпълнила задължението си и е прехвърлила собствеността върху процесния имот, като за преобретателите е съществувало задължение да престират грижи в уговорения обем и вид, непрекъснато и вд пълен обем. Тъй като е установено неизпълнението на това задължение договора е развален до размер 5/6 ид.ч. от имота.

Преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане преобретателите по алеаторния договор са прехвърлили собствеността върху имота на дъщеря си ответниц;ата в процеса –М.А.. Действително при разваляне на договора всяка страна е длъжна да върне на другата страна насрещната престация. Чл.88 ал.2 ЗЗД обаче предвижда, че развалянето на договори , които подлежат на вписване не засяга правата , придобити от трети лица, преди вписването на исковата молба. Покупко-продажбата материализирана в нот. Акт № 56 т.V н.д № 1691/91г. Е извършена преди вписването на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане. Ответницата е била вече собственик на имота като трето добросъвестно лице. Налице е и влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

При тези данни, ВОС намира решението на ВРс за правилно и обосновано, съобразено с данните по делото и закона. Законосъобразно е изразеното разбиране, че развалянето на алеаторния договор има ретроактивно действие между страните - чл. 88, ал. 1 ЗЗД и че правна последица от развалянето на договора е връщането на разменените престации - чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Правото на собственост на ищцата обаче се извежда, не от обстоятелството, че съдът постановил развалянето на договора, не се е произнесъл по връщането на вещта. С разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. В случая при добиването от ответницата на процесния имот е останало преди вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. В този случай развалянето не може да се противопостави на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба. Нотариалният акт е вписан преди завеждане на процеса и процедурата на вписването има защитнооповестително действие. С нотариалния акт, вписан преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на договора, само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота, като е без правно значение тяхната субективна недобросъвестност.

Решението следва да бъде потвърдено с произтичащите правни последици.

Ищеца следва да заплати направените по делото разноски на ответната страна в размер на 600 лв.- по 300 лв. За всяка от инстанциите, съобразно представения списък на разноските и договорите за правна помощ.

Водим от горното, ВОС :
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 63 т.ІІ стр.201/27.02.2009г по гр.д № 1229/2008г. По описа на ВРС.

ОСЪЖДА В.В.Я. ***, ЕГН : ********** да заплати на М.К.А. *** сумата 600/ шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл.ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.