В ИМЕТО НА НАРОДА

Видински окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Н.

ЧЛЕНОВЕ : Б.Н.

В.В.

при участието на секретаря В. Богденова , като разгледа докладваното от съдията М. Н. *** по описа за 2009 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК./отм/

С решение № 55 от 12.02.2009 година постановено от Видински районен съд по гр. дело № 469/2008 год е признато за установено по отношение С.Г.Г. , Е.Б.Г., Р.Б. *** и М.Б.Г. ***, че недвижимият имот представляващ масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв. м. , разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в к-с „Крум Бъчваров” по кадастралният план на гр. Видин с административен адрес гр. Видин, ул. „Мизия” № 27, ведно със съответното му право на строеж върху мястото , при съседи: ул. „Мизия” и поземлени имоти № 94, № 113, № 112 и № 96, представлява съпружеска имуществена общност на С.Г.Г. и Е.Б.Г., като придобит по време на брака им на основание строителство и давностно владение. ОТМЕНЕН е и констативен нотариален акт № 020, т. І , рег. № 356 по нот. дело № 020/2007 год на нотариус Цветанка Димитрова с район на действие при ВРС, лигитимиращ М.Б.Г. ***, като собственик на процесния имот.

Със същото решение е отсъдена М.Б.Г. *** да отстъпи собствеността и предаде владението върху описаният по горе недвижим имот на С.Г.Г. и Е.Б.Г., като М.Б.Г. и Р.Б.М. са отсъдени да заплатят на С.Г.Г. сумата от 1 166 лв , представляваща направени разноски по делото.

Така постановеното решение от първоинстанционният съд е обжалвано от М.Б.Г. и Р.Б.М. чрез адвокат пълномощника А. М. в законоустановеният срок , поради което жалбата е процесуално допустима. В нея се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила В нея се твърди, че районният съд в мотивите си не е взел в предвид техните възражения по предявените искове с което е проявил необективност. Излагат се съображения , че приетият от районният съд иск с правно основание чл. 97 от ГПК/отм/ е недопустим в съвместно разглеждане и на иск с правно основание чл. 108 от ЗС., както и че съдът е изградил своите изводи само въз основа на доказателствата на ищцовата страна Твърди се също, че неоснователно съдът е приел , че в полза на ищцата е налице придобиване на недвижимият имот въз основа на давностно владение, тъй като придобивната давност не води автоматично до възникване правото на собственост, като не е съобразена практиката на съдилищата, че след като владението е изгубено за повече от 6 месеца/ има се в предвид от датата на постановяване на постановлението за възлагане на имота от съдебният изпълнител/ е налице прекъсване на давността. Оспорва се също така , че съда неправилно е приел , че въпросният гараж е построен от ищцата и съпругът и, и че е налице придобивна давност., тъй като не е доказано ищцата да е отблъснала владението на останалите сънаследници на съпруга си.

Иска се да се постанови решение с което се отмени атакуваното с жалбата решение и предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции

.Въззиваемите С.Г.Г. и Е.Б.Г., чрез своите процесуални представители оспорват въззивната жалба и правят искане решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 188от ГПК/отм/, намира за установени следните факти:

Първоинстанционият съд е сезиран от ищцата С.Г. *** против Е.Б.Г. – неин съпруг, Р.Б.М. и М.Б.Г. със следните искове:

1. Иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм/ да се приеме за установено по отношение на ответниците, че описаният в исковата молба недвижим имот – масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв. м. заедно с избеното помещение под него със същата площ, разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в к-с „Кр. Бъчваров” по кадастралният план на гр. Видин, намиращ се на ул. „Мизия” № 27, ведно със съответното му право на строеж при съседи: ул. „Мизия”, имоти № 94, №113, № 112 и № 96, съставлява нейна и на съпруга и - ответника Е.Б.Г. съпружеска имуществена общност, като придобит през време на бракът им на основание строителство и давностно владение.

2. Иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се отсъди ответницата М.Б.Г. да и отстъпи собствеността и предаде владението на описаният по горе имот

3. На основание чл. 431 ал. 2 от ГПК/отм/ да се отмени издаденият на ответницата М.Б.Г. констативен нотариален акт за придобиване правото на собственост върху недвижим имот № 020 т. І , рег. № 356 нот. дело № 020 от 19.01.2007 год на нотариус с рег. № 025 Ц. Д., както се присъдят и направените по делото разноски.

Първоинстанцинният съд правилно е установил фактическата обстановка.

Не се спори по делото, а видно и от представеното удостоверение за сключен граждански брак, ищцата и първият ответник са съпрузи от 24.04.1980 год. Не е спорно и обстоятелството, че наследодателите на ответниците- техни родители Б.Г. *** починал на 28.04.1997 год и С. Г. Ф. починала на 04.09.1998 год са придобили през време на брака си , на 27.01.1970 год чрез покупко - продажба собствеността върху ½ ид. ч. от дворово место от около 824 кв. м. съставляващо парцел VІ-6-206 в кв. 128 по плана на гр. Видин материализирана в нотариален акт № 21 т.І, нот. дело № 55/1970 год на Районен съд гр. Видин в съсобственост на дворното место с Г. В. Г. и М. М. В.. С наториално заверен договор за доброволна делба от 28.10.1972 год наследодателите на ответниците са получили в дял ½ ид. част от дворното место намиращо се в източната част на съсобствения парцел както и източната част на построената в него двуетажна жилищна сграда

Видно от приложените по делото Строително разрешение № 322 от 13.11.1989 год на Общински народен съвет гр. Видин и обяснителната записка на районна проектанска организация гр. Видин от 1989 год на тримата съсобственици на дворното место Б.Г. Ф. - наследодател на ответниците и свекър на ищцата, Г. В. Г. и М. М. В. им е разрешено да построят в същата три броя гаражни клетки съгласно одобрен архитектурен проект.. ,

От заключението на техническата експертиза приета от първоинстанционният съд се вижда, че в същият имот които вече е с кадастрален № 95 е построено двуетажно жилище и три масивни сгради, една от които е процесният гараж с площ от 37.80 кв. м. , построен в североизточната част на имота.

Видно от приложеното гр. дело № 569/2002 г. на Видински районен съд тримата ответници като наследници на Б. и С. Ф. са си поделили наследството останало им от наследодателите по отношение на недвижимият имот и двуетажната жилищна сграда.

Видно от приложеното гр. дело№ 615/2004 на ВРС с решение от 15.02.2005 година е допуснато да бъде извършена и съдебна делба между тримата ответници като наследници на Б. и С. Ф. и на масивният гараж от 37.80 кв. м. подробно описан в исковата молба с равни права за всеки един от тях.. По същото дело с решение № 880 от 31.05.2005 год е постановено изнасянето на публична продан на процесният гараж и след влизането му в сила въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано приложеното по делото изп. дело № 3300/2006 год. По изпълнителното дело е извършена публична продан на гаража като за купувач е била обявена ответницата М. Б.Г.. С Постановление за възлагане на недвижим имот издадено от съдебен изпълнител при изпълнителната служба на ВРС на същата и е взъложено собствеността върху имота и с протокол на същият съдебен изпълнител на 19.01.2007 год е била въведена във владение на гаража. Въз основа на постановлението за възлагане собствеността върху гаража се е снабдила с констативен нотариален акт № 020, т. І рег. № 356 по нот. дело № 020/2007 год на нотариус Ц. Д. с район на действие ВРС..

По делото са събрани гласни доказателства, че гаражът е построен от първият ответник – съпруг на ищцата през 1991 год, по време на брака им и той го е ползвал до датата на въвеждането във владение на ответницата М. Б.Г. - 19.01.2007 год

С оглед на така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявените искове. За да стигне до този си извод, съдът е приел , че гаражът е построен през 1991 год от ответника Е.Б.Г., по време на брака си със ищцата С.Г., като след построяването му те са установили фактическа власт върху него като са го ползвали както по предназначение така и като търговски обект, което владение е продължило до 19.01.2007 год Прието е също така, че както наследодателите на ответници – собственици на имота в които е построен гаража, така и ответниците Р.Б.М. и М.Б.Г. не са участвали в построяването на гаража и не са го владеели, като не са оспорвали и владението на двамата съпрузи. С оглед на тези изводи първоинстанционният съд е приел , че на основание чл. 79 от ЗС и чл. 19 ал. 1 от СК, процесният гараж, ведно със съответното му право на строеж на основание давностно владение е придобит в съпружеска имуществена общност от ищцата С.Г.Г. и ответника Е.Б.Г. поради което е уважил и предявените искове.

Настоящата инстанция намира, че с оглед на така установените факти, районният съд е направил незаконосъобразни изводи, поради което решението му ще следва да бъде отменено а в отделни части като недопустимо ще следва да бъде обезсилено поради следните съображения:

Както се посочи по горе имота във които е построен процесният гараж, към момента на построяването му е бил собственост на наследодателите на ответниците Б. и С. Ф. придобит като съпружеска общност. На тяхно име е и издаденото от Община гр. Видин строително разрешение от 13.11.1989 год за построяването на гаража Ищцата и съпругът и – ответника Е.Б. са живеели в техният имот въз основа на тяхно съгласие. Ответникът Е.Б.Г. през 1991 година е започнал строежа на гаража въз основа на дадено съгласие от собствениците на имота- неговите родители. Това личи от показанията на разпитаните свидетели, които заявяват, че баща му е участвал в строежа предимно със съвети и строежът е извършен с камък взет от друго негово жилище. По делото липсват доказателства, че съпругът на ищцата е започнал строежа на гаража въз основа на учредена му от собствениците на дворовото место суперфиция. Това означава, че е започнал строежа като е съзнавал , че го извършва в имот собственост на трети лица. Доказано е и, че строителството на гаража е започнало след издаване на съответното разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект в полза на третите лица- наследодателите на съпругът на ищцата. Гаражът е построен през 1992 година и от този момент процесният гараж съществува като обособена вещ върху имот представляващ съпружеска общност между родителите на ответника Е.Б. и е представлявал годен обект на правото на собственост. Обстоятелството, че съпругът на ищцата през време на бракът им, е изградил гаража, макар и да се допусне със изключителни техни средство / данните по делото сочат на друго/ и са го използвали по предназначение не ги прави собственици а обосновава за тях друг вид претенции.

Според закона собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго - чл. 92 от ЗС. Следователно след като гаражът е съществувал като годен обект на правото на собственост, когато наследодателите на ответниците са били живи и са били собственици на земята върху която е построен гаража, то те са станали собственици на този гараж по приращение, съгласно чл. 92 от ЗС. След като гаража не е построен въз основа на надлежно учредено право на строеж /суперфиция/, не се е осъществил фактическият състав на друг придобивен способ, с които надлежно да бъде оборено законовото предположение на чл. 92 от ЗС, то и те не могат да придобият собственост

Нещо повече, дори съпругът на ищцата да се намира в съсобственост с родителите си на поземленият имот върху които е построена самостоятелна сграда, каквато е гаражът, другият съпруг /ищцата/ не придобива съгласно чл. 19 ал. 1 от СК , право на собственост върху постройката, включително и в дела на съпруга си. Собствеността върху гаража принадлежи само на съсобствениците на поземленият имот по приращение, включително и на съпруга – съсобственик на поземленият имот , но не и на другият съпруг, тъй като установеният принцип в чл. 19 ал. 1 от СК за придобиване на вещи и права върху тях, общо от двамата съпрузи в резултат на съвместен принос е непротивопоставим на третите лица /родителите на съпруга/ и не може да дерогира принципа на приращението, независимо от обстоятелството, с чии средства е построен гаража. Построеният гараж през време на брака би принадлежал на двамата съпрузи, придобит като съпружеска имуществена общност само както се посочи по горе, ако им е надлежно учредено право на строеж или целият поземлен имот е собственост на единият съпруг или ако по време на брака се е осъществил фактически състав на друг придобивен способ, с които надлежно да бъде оборено законовото предположение на чл. 92 от ЗС

С оглед на горните изводи, безспорни собственици на гаража са били собствениците на земята, родителите на ответниците по делото – Б. и С. Ф. от момента на построяването му- 1991 год до тяхната смърт а след нея собствеността е преминала върху техните наследници – ответниците по делото

При така установените по делото факти неоснователно е твърдението на ищцата, че процесният гараж представлява семейна имуществена общност, като собствеността върху него е придобита от нея и съпругът и въз основа на давностно владение от започването на строежа през 1989 год до въвеждането във владение на ответницата М.Б. – 19.01.2007 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Необходимо е също така, когато се строи в чужд имот, да се демонстрира , че строежът се извършва с цел да се придобие собственост върху постройката. Това означава, че ищцата и съпругът и – ответника Е.Б., при упражняването на фактическа власт върху гаража е следвало да предприемат действия с които да са отблъснали собствениците на имота- родителите на последния от владението. Такива доказателства по делото няма. Такова обстоятелство не се твърди и в исковата претенция на ищцата. Напротив събрани са доказателства , че бащата на съпругът на ищцата, като собственик на имота е предоставял ключ от гаража да се ползва от негов внук – син на една от ответниците. Не само, че липсват доказателства, че ищцата и съпругът и са владеели гаража изключително за себе си с цел да станат собственици като са отблъсквали владението на собствениците му, но не са изминали и изискуемите се от закона 10 години за придобиване на чужд имот по давност. Както се посочи, гаражът е бил построен през 1991 год а единият собственик Б. Ф., баща на ответниците е починал през 1997 год а другият собственик тяхната майка, С. Ф. е почанала през 1998 год. Това означава, че ищцата не може да се позовава на собственост върху процесният гараж въз основа на давностно владение тъй като не е владеела имота заедно със съпругът си , за целият срок изискуем от закона

След като ищцата и съпругът и не са могли да придобият собствеността върху гаража до смъртта на неговите собственици то с оглед изискванията на закона след тяхната смърт собствеността върху тази постройка е преминала върху техните наследници - ответниците по делото.

В такъв случай, ищцата е следвало да докаже, че е станала собственик на имота въз основа на придобивна давност и по отношение на ответниците. Ответниците са придобили собствеността върху целият имот със смъртта на майка им през 1998 год. Искът за делба на процесният гараж , видно от приложеното гр. дело № 615/2004 год на ВРС е предявен на 30.08.2004 година. Предявяването на иска за делба, прекъсва давността по отношение на владелците на имота - ищцата и първият ответник – неин съпруг.

Поради горните съображения, въззивният съд счита, че процесната сграда е изключителна собственост на ответниците по делото като наследници на родителите си Б. и С. Ф. а не представлява съпружеска имуществена общност между ищцата и първият ответник поради което и не може да бъде прието за установено, че те са изключителни собственици на имота.

Направените от въззивният съд изводи не съвпадат с тези на първоинстанционният съд, относно искът по чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм,/ поради което решението му в тази част като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено и предявеният иск бъде отхвърлен.

Относно останалите два иска – по чл. 108 от ЗС и по чл. 431 ал. 2 от ГПК/отм/, съдът намира, че този спор изцяло зависи от първият иск по чл. 97 от ГПК/отм/. След като искът за установяване, че ищцата и нейният съпруг- ответник по делото са придобили процесният гараж като съпружеска общност и са негови собственици, се отхвърля то безспорно е неоснователен н и искът по чл. 108 от ЗС. Това е така тъй като липсва една от основните предпоставки за уважаването на този иск а именно , че ищцата и съпругът и са придобили имота като съпружеска общност и са собственици. Поради тези съображения решението в тази му част също ще следва да бъде отменено и искът отхвърлен.

Следва обаче да се отбележи, че първоинстанционният съд по този иск се е произнесъл в диспозитива на решението по непредявен иск – свръх петитум, Видно от т. 2 на петитума на исковата молба ищцата е предявила иска „ на основание разпоредбата на чл. 108 от ЗС да отсъдите ответницата М.Б.Г. да ми отстъпи собствеността и предаде владението на имота”. В диспозитива си първоинстанционият съд е постановил : „Осъжда М.Б.Г. .....да отстъпи собствеността и предаде владението на следният недвижим имот...... на С.Г.Г. и Е.Б.Г.”. Искане по исковата молба да се присъди нещо в полза на Е.Б.Г. няма. Това означава , че съдът се е произнесъл свръх петитум и решението му в тази част като недопустимо ще следва да бъде обезсилено.

След като основните искове по чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм/ и чл. 108 от ЗС се отхвърлят, то неоснователен е и искът по чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм/, за отмяна на нотариалният акт с които ответницата М.Б.Г. се снабдила след възлагането и на имота въз основа на публичната продан на същият в едно изпълнително производство. Решението и в тази му част ще следва да бъде отменено и предявеният иск бъде отхвърлен.

Въззивната инстанция намира, че неоснователен е доводът на жалбоподателите , развит в жалбата относно недопустимостта на иска по чл. 97 от ЗС заедно с предявяването на иск по чл. 108 от ЗС и първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по делото Действително след като едно спорно право може да се защити с осъдителен иск е недопустимо предявяване на установителен такъв. В случаят обаче, двата иска са срещу различни ответници, което води до невъзможност да се приеме, че исковете са недопустими на претендираното основание по жалбата.

Друг е въпросът , че по установителният иск Е.Б.Г. е конституиран като ответник а се иска да се признае за собственик на процесният имот придобит като съпружеска общност с ищцата а по осъдителният иск се иска присъждане собственост и владение само на ищцата

С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл. 64 от ГПК/отм/ на жалбоподателите ще следва да се присъдят направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 1320 лв

Водим от горното и на основание чл. 208 и 209 от ГПК/отм/ Видински окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 55 от 12.02.2009 год постановено от Видински районен съд по гр. дело № 469/2008 година с което е признато за установено по отношение на С.Г. *** ЕГН **********, Е.Б.Г. *** ЕГН **********, Р.Б. *** ЕГН ********** и М.Б.Г. *** с ЕГН **********, че процесният недвижим имот представляващ масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв. м. заедно с избеното помещение под него със застроена площ от 37.80 кв. м. , разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в ж.к. „Кр. Бъчваров” по кадастралният план на гр. Видин със сегашен административен адрес: гр. Видин, ул. „Мизия” № 27 с вход от към ул. „Мизия” и поземлени имоти № 94, № 113, № 112 и № 96, представлява съпружеска имуществена общност на С.Г.Г. и Е.Б.Г., като придобит през време на брака им на основание строителство и давностно владение, вместо което

П О С Т А Н О В Я В А:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г. ***, иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм/ и чл. 19 ал. 1 от СК да се приеме за установено в отношенията и с Е.Б.Г. ***, Р.Б. *** и М. Б. Г. ***, че недвижимият имот – масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв. м. заедно с избеното помещение под него със същата застроена площ, разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в комплекс „Кр. Бъчваров” по кадастралният план на гр. Видин, със сегашен административен адрес тр. Видин ул. „Мизия” № 27 с вход от към ул. „Мизия”, ведно със съответното му право на строеж върху мястото, при съседи на същото съгласно приложената скица: ул. „Мизия”, поземлени имоти № 94, № 113, № 112 и № 96, съставлява нейна и на Е.Б.Г. съпружеска имуществена общност, като придобит през време на брака им на основание строителство и давностно владение, като неоснователен

ОТМЕНЯВА решение № 55 от 12.02.2009 год на Видински районен съд постановено по гр. дело № 469/2008 год с което е ОТМЕНЕН констативен нотариален акт № 020 , т. І, рег. № 356 дело №020/2007 год на нотариус Ц. Д. с район на действие при ВРС, легитимиращ ответницата М.Б.Г. *** като собственик на процесният имот, вместо което

П О С Т А Н О В Я В А:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г. *** иск с правно основание чл. 431 ал. 2 от ГПК/отм/ за отмяна на издаденият на ответницата М.Б.Г. констативен нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот № 020, т. І , рег. № 356, дело № 02082007 год на нотариус с рег. № 025 Ц. Д., като неоснователен

ОТМЕНЯВА решение № 55 от 12.02.2009 год на Видински районен съд постановено по гр. дело № 469/2008 год В ЧАСТА в която е отсъдена М.Б.Г. *** ЕГН ********** да отстъпи собствеността и предаде владението върху следният недвижим имот а именно: масивен гараж със застроена площ от 37.80 кв. м. , заедно с избено помещение под него със застроена площ от 37.80 кв. м. , разположен в североизточната част на поземлен имот № 95 в ж.к. „Кр. Бъчваров” по кадастралният план на гр. Видин, със сегашен административен адрес: гр. Видин ул. „Мизия” № 27, с вход от към улица „Мизия”, ведно със съответното му право на строеж върху мястото, при съседи: ул. „Мизия” и поземлени имоти № 94, № 113, № 112 и № 96 на С. Г. Г., вместо което

П О С Т А Н О В Я В А :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. *** ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се отсъди оттницата М.Б.Г. *** да и отстъпи собствеността и предаде владението на описания по горе имот, като неоснователен

ОБЕЗСИЛВА решение № 55 от 12.02.2009 год постановено от Видински районен съд с което е отсъдена М. Б. Г. *** да отстъпи собствеността и предаде владението на описаният по горе имот на Е.Б.Г. като недопустимо.

ОСЪЖДА С.Г.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Р.Б. *** ЕГН ********** и М.Б.Г. *** ЕГН ********** сумата от 1 320 лв направени разноски по делото за двете инстанции

Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от съобщението на страните пред ВКС

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: