Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        № 26

 

гр.Видин 27.07.2009 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито 

заседание  на тридесети юни

две хилядна и девета година в състав:     

                                    

                                                      Председател:   В.В.   

                                                            

при секретаря   ...........Вера Б.................... и в присъствието на     прокурора Вл.Влашев като разгледа докладваното от съдия     В.В. ***

по описа за 2009   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.2,т.1 и 2  от ЗОДОВ и чл.45 от ЗЗД.

Делото е образувано  по искова молба  от Е.Ф.  Т. ***, ЕГН-**********, против  Прокуратурата на Република България . Поддържа се в исковата молба, че на 02.04.2003г.  в гр. В*** без да е извършил  нещо незаконно  ищецът бил задържан  от служителите на полицията  по дознание №630/2003г. на РПУ- Вид. По искане на РП-В**** на 04.04.2003г. по  ЧНД №67/2003г. ВРС  наложил маяркса за неотклонение   „ Задържане под стража” . Мярката била потвърдена от ВОС  на 08.04.2003г. Обвинението спрямо ищеца била за престъпление по чл.213, ал.2 т.3 и 4 , във връзка с чл.20, ал.2 от НК. Всички тези процесуални действия  причинили  изключителен стрес   и голямо психическо напрежение  у  ищеца,  който   по това време бил в изпитателен срок  по предишно осъждане.  На 04.06.2003година  ВОС   заменил  мярката за неотклонение „ Задържане под стража” с „ Парична гаранция” в  резултат на което   ищеца бил задържан  в продължение на  63 дни. През тези дни  на ищеца били  причинени изключителни страдания,  било му  ограничено правото на труд, лична свобода, придвижване.  Пострадало  доброто име на ищецът . Същият се срамувал от  незаконосъобразното обвинение ,родителите му  изпаднали в стресово състояние,  а близките се дезинтересирали от него.  На ищеца била наложена възбрана да напуска пределите на Република България .  По това време ищецът бил с влошено здравословно състояние и се налагало да бъде лекуван в чужбина, което не било възможно да бъде осъществено. Поради воденото против  ищеца наказателно производство  същият бил изоставен от съпругата си. По  обвинението бил внесен обвинителен акт ,  а ВОС  постановил   осъдителна присъда по преквалифицирано обвинение.  С присъда на САС ,  която влязла в сила на 09.11.2007година  ищеца  бил оправдан по повдигнатите му обвинения . В резултат  на воденото против ищеца наказателно преследване   бил  разбит личният му живот , в резултат на което същият претърпял непоправими морални вреди. Поради това се иска  да бъде постановено решение,  с което ответника  бъде осъден да заплати сумата 50 000 лева представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от воденото  наказателно производство и взетата по него мярка за неотклонение  и  сумата 10 000 лева представляващо обезщетение за претърпени   неимуществени вреди   от наложената възбрана за напускане на страната ,  ведно със законната лихва, считано от 04.07.2007година до окончателното изплащане. Претендират се и  направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител   оспорва предявения иск като поддържа, че същият е недоказан по отношение претенцията  за обезщетение за незаконното  наказателно преследване и взетата по него мярка за неотклонение. По отношение  претенцията за заплащане обезщетение за претърпени  вреди от  забраната да напуска   пределите на страната  се поддържа че претенцията е недопустима, поради това че  ЗОДОВ не предвижда възможност за ангажиране на отговорността при прилагане на такава процесуална принуда.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

По делото е представен  обвинителен акт  от 05.05.2006г. , с който  против ищеца и още две лица  е повдигнато обвинение  по чл. 214, ал.2, във връзка с ал.1 , във връзка с чл.211а,ал.3, т.2, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. С присъда  от 04.07.2007г. по НОХ Д №757/2006г. на ВОС   ищеца  е признат за виновен  за престъпление по чл.346,       ал.3, във връзка ал.2 от НК   и  е осъден  на  „Лишаване от свобода” за срок от две години при първоначален „Общ” режим. С присъда №76  от 25.10.2007г.  по НОХ Д №898/2007г. на САС  присъдата на ВОС е отменена , а   ищеца   е признат  за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан.  По делото  са разпитани двама свидетели , които установяват следното: Свидетелят М***** – брат на съпругата на ищеца    установявав,  че преди   години  ищеца е бил осъден за престъпление   в гр. София,  за което не бил виновен. Тогава съпругата му , която била притеснена  му заявила, че ако още веднъж се случи нещо подобно  ще го напусне.След като  ищеца бил задържан в гр. Видин,  съпругата му го напуснала.Престоя в ареста и  семейните проблеми , които били поради от това   коренно  променили ищеца.  Същият изпадал в кризи, приемал медикаменти за успокоение , животът му станал безинтересен . В резултат на задържането  се променило отношението на дъщерята на ищеца спрямо него.  Същият  бил депресиран от това , че родителите му трябвало да го издържат. Свидетелят  Б****- племеник на ищеца  установява,  че е бил задържан по същото обвинение с ищеца.  Свидетелят  установява , че престояли в ареста два месеца и половина . По време на престоя ищецът изпитвал голям страх от  несправедливо осъждане. От представеното удостоверение от ОДП- В****  се установява, че за периода от 19.04.2005г. до 02.11.2006г. ищеца има регистрирани четири  излизания и пет влизания в страната.  От представеното Постановление на ОП- В***** от 25.07.2005г.  се установява, че   наложената забрана да напуска пределите на страната  на ищеца  е отменена  временно  за периода от 01.08.2005г. до 01.11.2005г. С определение от 24.01.2007г.  по НОХ Д №757/2006г.  на ВОС  е отхвърлена молбата  на ищеца  за отмяна на забраната да напуска  пределите на страната.  С  Постановление  от 23.01.2006г.  на ОП- В****  наложената възбрана   да напуска пределите на страната е отменена временно за ищеца за периода от 01.02. до 01.04.2006година.  В съдебно  заседание от 03.06.2009г.  при доклада по делото съдът  е указал на ищеца  да ангажира доказателства по отношение на воденото против него дознание  и наказателно съдебно производство,   резултатите от същото  периода, през който е бил задържан под стража , периода през който му е била наложена възбрана да напуска пределите на страната  и за естеството на причинените му неимуществени вреди.  По искане на ищецът  са му издадени съдебни  удостоверения  за установяване  на визираните  по- горе обстоятелства.  От страна на ищеца в следващото съдебно заседание не бяха ангажирани доказателства във връзка с дадените му указания и издадените му съдебни удостоверения.

При така събраните по делото доказателства,които съдът обсъди поотделно и в съвкупност  съдът счита,че предявения иск за заплащане на  сумата 50 000 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от воденото  наказателно производство  е основателен и доказан отчасти,поради което следва да бъде уважен като бъде присъдена сумата 1 000лв. Съгласно чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани  за  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Установи се в настоящия случай,че с присъда №76  от 25.10.2007г.  по НОХ Д №898/2007г. на САС  присъдата на ВОС е отменена , а   ищеца   е признат  за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан. С оглед на това съдът счита,че са изпълнени условията визирани в хипотезата на чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ поради което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение по чл.4 от закона. Съгласно същият текст държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели,че вследствие на  образуваното против него наказателно производство ищеца е бил депресиран, изпадал е в кризи,започнал да приема медикаменти за успокоение.Вследствие на обвинението настъпило влошаване на отношенията на ищеца със съпругата му и дъщеря му,които се дистанцирали от него.С оглед на това съдът счита,че ищецът е претърпял неимуществени вреди,които следва да бъдат обезщетени.Съдът счита,че на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1 000лв.При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид посочените по-горе негативни промени у ищеца вследствие на обвинението,както и продължителността на процеса по обвинението-4 години и половина.При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и практиката на съдилищата при определяне на обезщетенията при подобни на настоящия случай.

На основание чл.84,ал.3 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 1000лв. считано от датата на влизане в сила на присъдата на САС-09.11.07г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ съдът счита,че предявения иск е недоказан.По делото не бяха ангажирани доказателства относно задържането на ищеца и продължителността на същото въпреки дадените му с доклада указания и въпреки издаденото му съдебно удостоверение в тази връзка.Данни за задържането на ищеца не се съдържат в представените по делото писменни доказателства.Съдът не кредитира показанията на ангажираните  от ищеца свидетели във връзка със задържането му ,поради близката им родствена връзка с него и липсата на писмени доказателства в тази насока.

С оглед на гореизложеното предявения иск в останалата му част над 1 000лв. до 50 000лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

 При така събраните по делото доказателства,които съдът обсъди поотделно и в съвкупност  съдът счита,че предявения  иск за заплащане на сумата 10 000 лева представляващо обезщетение за претърпени   неимуществени вреди   от наложената възбрана за напускане на страната е неоснователен,поради което следва да бъде отхвърлен. ,Съгласно чл.8,ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.В чл.2,ал.1 от закона не е предвидена отговорност за вреди причинени от незаконна забрана да се напускат пределите на страната,поради което и на основание чл.8,ал.1 не може да се претендира отговорност на основание общата разпоредба по чл.45 от ЗЗД.

С оглед на гореизложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

Осъжда Прокуратурата на Република България-С*** да заплати на Е.Ф.  Т. ***, ЕГН-********** сумата 1 000лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от воденото  против него наказателно производство по обвинение по чл.346,ал.3 във връзка с ал.2 от НК,ведно  със законната лихва считано от 09.11.07г. до окончателното изплащане.

Отхвърля предявените от Е.Ф.  Т. ***, ЕГН-********** против  Прокуратурата на Република България-София искове за заплащане на обезщетение за незаконно обвинение и задържане под стража в останалата му част над 1 000лв. до 50 000лв. и за присъждане на сумата 10 000 лева представляващо обезщетение за претърпени   неимуществени вреди   от наложената възбрана за напускане на страната.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: