Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 35                              

                               гр.Видин   03.04.2009г.

 

 

                     В   И  М  Е  Т О     НА   Н  А  Р  О Д  А

 

ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД  -  наказателна   колегия  в  открито   съдебно  заседание  - проведено  на  пети  март      двехиляди  и  девета  година  в  състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :А.  П.   

 

                                                    И.  И.  

                                ЧЛЕНОВЕ :

                                                     Г.  П.

                                                        

 

при   участието  на   секретар  А.А.     и   прокурора  Вл.  Н.     - след   като   разгледа   докладваното  от  СЪДИЯТА  И.    - въззивно  наказателно  ОХ  дело  №33  от   2009г. – и  за   да   се   произнесе  взе  в  предвид  следното :

 

         Производството  по   делото   е   по  чл.318   и  сл. НПК.

         Делото   е    образувано   по   въззивна   жалба  от  Н.  А.   Р. *** с  ЕГН:********** ,чрез   адвокат –пълномощник   К.   Г. ***  със  съдебен  адрес гр-Видин ул.”Княз БорисІ” №1  - против   Присъда  №4  от  06.01.2009г. постановена   по   НОХ  дело  №462  от   2008г.  на  Видинският    Районен   Съд   - с   която   е    признат  за   виновен   в  това ,че   на  31.01.2008г. на ГКПП  -Видин  е   направил   опит  да  преведе  през  границата  на  страната  лицето  Г.  Д.   Г. ***,  без   разрешение   на   надлежните   органи    на   властта,   използвайки   МПС   -лекотоварен  микробус  марка   “Мерцедес” с ДК №  Х 91 40  ВВ  ,за  което   е   осъден  ,за  извършеното  като   престъпление  по   чл.280  ал.2   т.4   от  НК  във  вр.  с  чл.280  ал.1  от  НК  във  вр.  с  чл.18  ал.1  от  НК  и   му  е  наложено наказание “Лишаване от свобода “ за  срок  от  2 години  и на основание  чл.66  ал.1  от  НК  е  отложено  изпълнението на наказанието  за   срок   от  3години  от  влизане  на  присъдата  в законна сила .

         Инвокират  се   оплаквания ,за   това  ,че   Видинският   РС  е    допуснал   съществено   нарушение   на  процесуалните правила ,което   на   основание   чл.335 ал.2 от НПК  във  вр.  с чл.348  ал.3  от  НПК - води   до   отменяването   и   връщане  на делото   за   ново   разглеждане   от   друг   състав  на  първоинстанционния съд .Изтъква  се ,че   е  нарушено   правото на   защита   на   досъдебното  производство  ,тъй като  производството    е водено   срещу  него  и  друго  лице  Г.  Г.    и   защитата   е  била  поета   от  един  адвокат,  въпреки , че  е  следвало  с  оглед   противоречията  им  да   бъдат  с    различни    защитници – което  е   нарушение   на  чл. 91  ал.3 т.1  от  НПК.Сочи се ,че  в   съдебната  фаза   защитника  на  единия  обвиняем   е  сключил   споразумение    с   Районна  Прокуратура -  Видин   ,с  което  е   накърнено  правото   му  на защита   ,поради   противоречиви    интереси  ,а  делото  е   продължено  от  друг  състав  на   Видински  РС -  срещу   него. Твърди  се ,че   не   може  да  се   говори   за  съучастие , за  да  липсва  противоречие   в   защитата   на  двамата обвиняеми ,тъй  като са им  повдигнати различни обвинения   по различни състави.Сочи се ,че  Видински  РС   по  този въпрос  не се е произнесъл  с Определение ,което се изтъква ,че   е   съществено нарушение   на   процесуалните  правила .Твърди се ,че  е   заличен   и   свидетелят   Г.  Г.  и  същия  не е  разпитан  ,а  е  очевидец  на  случилото  се ,което  е   от  съществено  значение  за   разкриването   на   обективната  истина.

         В   жалбата   се    правят  оплаквания   и     за    това ,че   не  е    бил   налице  умисъл   на   жалбоподателя  ,за  това   ,че   Г.   Г.   има   “забрана  за   напускане   на страната”,а   непредпазливите   деяния  не се наказват  по смисъла   на  чл.280  от  НК . Сочи  се ,че  не е  видно , по кой  начин   е   уведомен   жалбоподателя ,че   Г.  Г.   има  забрана   за   напускане  на   страната.Развиват се  подробни  съображения   в   тази   насока .

         Иска   се    да    бъде    отменена    осъдителната   присъда  и  бъде   постановена  оправдателна  присъда  ,   или   бъде отменена  осъдителната  присъдата   и   делото  бъде върнато  за ново разглеждане   от    друг   състав   на   първоинстанционния съд . 

         Жалбоподателят   се   е   явил   лично  и  със   защитника  си  в   съдебното   заседание  на 05.03.2009г. ,като    е     подържал   жалбата .

         Представителят   на   Окръжна   Прокуратура  гр.Видин   е   заявил   в   съдебното   заседание   на   05.03.2009г.,че   жалбата   е   неоснователна   и   присъдата   следва  да   бъде   потвърдена .

         ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД   - след  като  разгледа  жалбата ,събраните   по  делото  доказателства ,взе  в  предвид   атакувания   съдебен  акт   и  становището  на  страните – прие   за  установено   следното :

         Въззивната   жалба  е   подадена  от  надлежна  страна /подсъдим ,чрез защитника си / по  НОХ   дело   №462   от  2008г.  на  Видинският   Районен   Съд,с  право  и  интерес  да  обжалва, подлежащ  на въззивно  обжалване  съдебен  акт /Осъдителна  Присъда/-в  законоустановения   срок   и   е   процесуално   ДОПУСТИМА .

         Разгледана   по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА    -  поради   следното :

         За   да   постанови    Присъда  №4  от   06.01.2009г.  по НОХ  дело № 462 от  2008г. - Видинският   Районен   Съд   и   признае   подсъдимия   Н.   А.   Р. ***  с  ЕГН:**********   за  ВИНОВЕН  в  това ,че    на   31.01.2008г.  на  ГКПП  -Видин  е   направил  опит   да    преведе   през   границата  на  страната   лицето   Г.  Д.   Г. ***,без    разрешение   на надлежните   органи на    властта   ,използвайки    МПС  - лекотоварен  микробус   марка    “Мерцедес” с ДК №Х  91 40 ВВ  ,за което  като  престъпление  по чл.280  ал.2  т.4  от  НК  във  вр.  с чл.280  ал.1  от  НК във  вр. с чл.18  ал.1  от НК  ,го  е   осъдил   ,налагайки  му  наказание “Лишаване   от  свобода”  за   срок от  2/две/ години   и  на основание   чл.66 ал.1  от НК  е   отложил   изпълнението  на   това   наказание   за   срок  от   3 години   от  влизането на присъдата   в   законна  сила  - правилно   е   установил  фактическата    обстановка    и    правилно   е    приложил  закона

         С   Присъдата   на   основание  чл.280  ал.3  от НК  е   отнет  в  полза  на  държавата   лекотоварния    микробус  марка  “Мерцедес”  Спринтер   с ДК № Х 91 40 ВВ   ,като   е   установено  ,че стойността   му  е  11 000  лева ,съобразно  заключението    на      извършената  експертиза . Подсъдимият   е осъден    и   да  заплати   разноските   по   делото  в   размер  на 105 лева  -представляващи     възнаграждение    за    вещо лице   на   Видински   Районен   Съд .

         По    делото    е   установено   по   безспорен    начин ,че   подсъдимият   Н.   А.   Р.   и    разпитаният ,в  качеството   на   свидетел   Г.   Д.  Г.   са  се познавали    много    добре  ,тъй  като   и  двамата  са  от  гр.Хасково   и   живеят   в  този  град .

         Подсъдимият  и   свидетелите   Г.    Г.  и   М.   Г.  се   уговорили    да    пътуват   за   Германия ,като   Г.   е   имал  намерение    от   там   да   пътува   за   Англия, където  се   намира  съпругата    му.

         Те   реализирали    намеренията   си ,като   на   30.01.2008г. подсъдимия   и   свидетеля   Г.   тръгнали   с  управлявания от   подсъдимия  личен  ,лекотоварен   микробус  марка  “Мерцедес”  модел  “Спринтер” с ДК № Х 91 40 ВВ  от  гр.Хасково  в  посока   гр.Чирпан   ,за  да   вземат  свидетелят  М. Г.  ,от където  се   отправили  към   ГКПП-Оряхово,  през  който граничен  пункт   целели   да   напуснат  страната .

         На  30.01.2008г.  около  23.00  часа   пристигнали  на  входа    на   ГКПП  - Оряхово ,където  на  смяна  били  свидетелите  Е.  Т.   Б.   и   Д.   А.  Д.  - служители   на   пункта .Б.   попитал  подсъдимия  Р.  колко   човека  са  в  микробуса  и   подсъдимия   му   казал ,че са   двама .Тогава   Б.   му казал  “Как   така  сте   двама ,след като  аз   видях  ,че   са   трима “ .Извършена  била  проверка  и   било установено  ,че   подсъдимия  Р.   и   свидетелят  М.   Г.   могат  да продължат  ,а   на  свидетеля  Г.  Г.   е  заявено  ,че   има  забрана  за  пътуване .На   тримата  е   казано   от   св.Б-   за  забраната  на Г.  Г.   да   пътува   и   той   има   забрана     да    напуска  страната  ,а    на  подсъдимия  Р.  ,че   може  да  продължи   да  пътува . Завързал  се   и   спор  ,за това  че   водача   на   микробуса   не  е спрял    на   знак  “СТОП”  на   входа    на  ГКПП-Оряхово ,за  което   бил   извикан   автопатрул  и   на  подсъдимия  е  бил съставен   акт   по ЗДвП. На   свидетелите   Б.   и  Д.  направило   впечатление ,че   подсъдимия   и  свидетелите   Г.  и   Г.   не  напуснали страната  ,а  се  върнали  и  тримата    обратно .

         На  31.01.2008г. около  03.40  часа   подсъдимия   и  свидетелите    Г.   Г.  и   М. Г.  пристигнали   на   ГКПП –Видин  .Подсъдимият  представил   неговата  лична  карта   и   тази   на  св.М.  Г.   на  граничния  служител  св.Ц. В.  и   същия   го   попитал  двамата ли  пътуват,на който   въпрос   подсъдимият  е   отговорил  ,че  ДВАМАТА.Тогава    св.В.   извършил  проверка   при която  установил  ,че  в    микробуса   пътува   и  св.Г.  Г.,  който   има   забрана   да   напуска   страната ,като   същия   се    намирал    под   одеяло.Установено   било ,че   Г.   е  длъжник    на     парични   средства    в    големи   размери   на  НАП – ТД – Хасково, ,което обстоятелство  било  въведено  в  системата   на  02.10.2006г.

         За   извършеното   от    подсъдимия ,  св.В.   уведомил   компетентните    органи   ,които   извършили  Оглед   на   местопроизшествието   скрепен   с  Протокол /приложен  по делото /  и   нужните   за  това   процесуално  следствени действия .  

         Видинският   Районен   Съд   след   установяване   на   тази фактическа    обстановка    е  произнесъл    и    присъдата си .

         При    това   положение   ,така   наложената   присъда   следва   да  бъде   потвърдена  ,като  законосъобразна ,обоснована  и   при   постановяването   и   не  са   нарушени   съществени процесуални    правила.Наложеното  наказание   на   подсъдимия  е   справедливо   и    законосъобразно   определено . Правилно   е   приложена   и  разпоредбата  на  чл.66  ал.1 от НК ,като   е  отложено   изпълнението   на  наказанието  за  срок  от  3  години от   влизането   на  присъдата   в  законна сила .  

         Релевираните  с  въззивната  жалба  оплаквания  са неоснователни ,поради   което   не   следва  да  бъдат  уважени.

         По   делото   пред   въззивната   инстанция    е   разпитан  свидетелят  Г.   Г., който  заяви  ,че   полицаите   са   му   казали ,че   той   не   може   да  напусне   страната ,а   подсъдимия   и  св.Г.   могат  да   продължат  ,но те  били   тръгнали   за  Видин ,тъй   като   били  заедно.

         За   Видинският  РС ,както   и   за   въззивния  съд   безспорно   извършеното  от  подсъдимия   е   доказано ,както от обективна ,така  и   от    субективна  страна. От     свидетелите   Г.  ,Б.   и   Д.   по безспорен начин  се  установява,че   подсъдимият  много   ясно  е   разбрал  ,че   той   и   Г.   могат  да   напуснат страната ,а    Г.  Г.  не  може  да  напусне  страната   поради    забрана .Подсъдимият  с  управлявания от  него  микробус  не  е   напуснал  страната  ,а   е   направил  опит   да  я  напусне  през  ГКПП-Видин , заедно   с   Г.  и   Г. /за когото   много  добре  е   разбрал   от   св. Б.   и  Д. ,че няма   право да  напуска  страната, поради  забрана /. Това  ,че  е   знаел   за забраната  е  видно и  от  показанията  на   св.В.  ,който   е   заявил   пред  Видински  РС ,че   подсъдимият  му   е   казал  при  пристигането си ,че пътува единствено  със  св.Г. ,като   не   е   казал ,че  с  тях  пътува   св.Г. /което  се установило  при  проверката /. По тази  причина   въззивният съд  не  дава вяра  на  показанията на св.Г.  Г. ,за  това  ,че   подсъдимият   не   не  знаел  за   това ,че той   има  забрана за    напускане на страната .

         Неоснователни   са   оплакванията    за  допуснати съществени   нарушения   на   процесуалните    правила,на основание   чл.335 ал.2  от НПК  във  вр.  с  чл.348  ал.3  от  НПК,  тъй    като  пред   първоинстанционния  съд   подсъдимият  Р.    е    бил    с   различен  защитник   от  този,който   е   осъществил  защитата   му   на  досъдебното     производство .За  да  е   нарушението    на  процесуалните  правила  съществено  е следвало    да  е   довело  до   ограничаване  на   процесуалните  права  на обвиняем   или  на  другите страни  ,АКО  НЕ  Е  ОТСТРАНЕНО .Видно   е   ,че   пред   Видинският  РС  подсъдимият  Р.   се   е   явил   с  друг  защитник  ,а  именно   адв.К.  Г.,който   не   е  защитавал  другия   подсъдим. Нарушението   би  било съществено ,ако един  защитник е   осъществил  защитата   и   на  двамата  ,докато   видно   от   протокола ,защитниците  им  са  различни  лица .

         Причина  за извършване на деянието е ниското правосъзнание  на   подсъдимия . 

         ВИДИНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД   провери   изцяло   правилността   на   присъдата  по  смисъла  на  чл.314  ал.1 от НПК ,независимо   от   основанията   посочени  от  страните ,като  намира ,че  същата   е   законосъобразна, обоснована  и  при постановяването  и   не  са  допуснати  съществени   нарушения на  процесуалните  правила . 

         С   оглед  на   гореизложеното  и  на  основание  чл. 338 от  НПК  във  вр. с чл.334 т.6 от  НПК  -    ВИДИНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД   

 

         Р              Е              Ш              И         :

 

         ПОТВЪРЖДАВА   ПРИСЪДА  №4  от  06.01.2009г. постановена  по    НОХ дело № 462  от  2008г. на  Видинският  Районен Съд .

         РЕШЕНИЕТО  НЕ  ПОДЛЕЖИ  НА  ОБЖАЛВАНЕ.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        1.

                                                 ЧЛЕНОВЕ :           

                                                                   2.