Р Е Ш Е Н И Е -59
гр.Видин 17.04.2009 год
Видински окръжен съд гражданска колегия в открито заседание проведено на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Н.
ЧЛЕНОВЕ: Б.Н.
П. Ж.
При участието на секретаря Св. К., като разгледа докладваното от съдията М.Н. *** по описа за 2008 година, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 196 от ГПК/отм/
С решение № 88 постановено от Видински районен съд на 31.10.2008 година по гр. дело № 2435/2007 година са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. М. С. *** против „ЧЕЗ България” АД гр. София обективно съединени искове, предявени на основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 1950 лв за периода от 15.12.2007 год до 15.03.2008 год, ведно със законната лихва. Със същото решение Е.М.С. е отсъдена да заплати на „ЧЕЗ България” АД гр. София и направени разноски по делото в размер на 50 лв.
Подадена е въззивна жалба от Е.М.С. с която се атакува съдебният акт като неправилен. Излагат се доводи за необоснован извод на съда, че жалбоподателката не се ползва от закрилата на чл. 333 от КТ с оглед на събраните доказателства
Иска се, постановеното решение да бъде отменено изцяло и се постанови друго с което предявените искове бъдат уважени.
Ответното по жалбата дружество , чрез процесуалният си представител, претендира да се остави в сила решението на районният съд, като правилно и законосъобразно като в представеното писмено възражение е изложил доводи и съображения.
Окръжният съд след като взе в предвид доводите развити в жалбата и становищата на страните в съдебно заседание както и събраните по делото доказателства прие за установено следното:
При разглеждане на делото с оглед на представеният доказателствен материал, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Безспорно е доказано , че ищцата е била във трудово правоотношение с ответното дружество. От приложеният трудов договор № 511 от 17.12.2006 година се вижда, че същата е назначена на длъжността счетоводител , дирекция Финанси, направление Финансово-счетоводно, към отдел Електроразпределение Плевен с место работа гр. Видин и е постъпила на работа на 01.01.2007 год С решение взето с Протокол № 13 от 03.09.2007 год Управителният съвет на дружеството е приел нова организационна структура на персонала на „ЧЕЗ България” ЕАД считано от 01.10.2007 год С протокол от неприсъствено решение № 13 /без дата/, Надзорният съвет е одобрил промените в организационната структура на дружеството предложени от УС. Въз основа на тези решения, след проведен подбор е издадена атакуваната с исковата молба Заповед № 242 от 11.12.2007 год с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено считано от 15.12.2007 год. Заповедта е издадена и подписана от пълномощник на работодателят В. А. Н., което обстоятелство макар и да е нечетливо от самата заповед се признава от ищцата в исковата молба и не е оспорено от ответника. Мотивите на заповедта с което са прекратява трудовото правоотношение са – поради съкращаване в щата.
Предмет на настоящият трудов спор е законосъобразността на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 242 от 11.12.2007 год издадена от пълномощника на работодателя В. А. Н..
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и по т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ Твърди се в исковата молба че: извършеното съкращение е фиктивно, длъжността не е престанала да съществува; заповедта е издадена от некомпетентен орган; не е извършен подбор; работодателят не се е съобразил с ползваната от ищцата защита по чл. 333 ал. 3 от КТ, като председател на синдикална организация при „ЧЕЗ България” ЕАД която е редовен член на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България/ НСФЕБ/
За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че уволнението е законосъобразно. Прието е, че твърдението за наличие на защита по чл. 333 ал. 3 от КТ н от страна на ищцата не е доказано, тъй като пред работодателят не е представила убедителни доказателства, че се ползва от такава защита Прието е също така, че работодателят е извършил подбора при спазване на законовите разпоредби и лицето подписало заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е имало такава компетентност .
Настоящата инстанция намира, че тези изводи на първоинстанционният съд са необосновани с оглед на събраните по делото доказателства, което води до незаконосъобразност на атакуваното с жалбата решение.
В тежест на ответника – работодател е било да докаже законосъобразността на уволнението.
Основателен е доводът в жалбата за незаконосъобразност както на уволнението така и на първоинстанционното решение, поради нарушаване на разпоредбата на чл. 333 ал. 4 от КТ. По делото са представени достатъчно писмени доказателства, че ищцата е редовен член на синдикална организация като участва и в синдикалното ръководство. В този смисъл са приложените по делото: 1. Удостоверение № 67 от 12.12.2007 год на НСФЕБ основен член на КНСБ, от което се вижда, че ищцата Е.С. е председател на синдикалната организация при „ЧЕЗ България”- Видин и е редовен член на НСФЕБ; 2. Списъка на участниците в събрание на синдикалното ръководство на НСФЕБ проведено в гр. София на 10.05.2007 год; 3.Декларация от ищцата до работодателят от 05.11.2008 год с която е заявила че ползва защита по чл. 333от КТ; 4. Писмо № 57 от 29.05.2007 год на НСФЕБ да работодателят.
С разпоредбата на чл. 333 ал. 4 от КТ се предвижда предварителна закрила при уволнение поради съкращение на щата. Тази закрила се изразява в необходимост от предварително съгласие на съответният синдикален орган в дружеството, когато това е предвидено в Колективен трудов договор /КТД/ В случаят са налице всички предпоставки на закона за прилагане на закрилата по чл. 333 ал. 4 от КТ към трудовото правоотношение между страните и неговото прекратяване. . Ищцата Е.С. е работила в ответното дружество по безсрочен трудов договор и трудовото и правоотношение с дружеството е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ- поради съкращение на щата , считано от 15.12.2007 год. Към момента на уволнението в дружеството е действал КТД сключен на 05.04.2007 год между работодателят „ЧEЗ България”ЕАД от една страна и синдикални организации от друга между които и НСФЕБ със срок на действие до 01.02.2008 год. Този КТД е регистриран в Дирекция „Областна инспекция по труда” гр. София под № 53 на 21.05.2007 год.
В чл. 13 ал. 3 т. 4 от КТД е предвидено изрично, че работодателят при прекратяване на трудовата правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ за синдикалните членове, членуващи не по малко от 6 месеца в синдикалните организации- страна по колективният договор , се изисква предварително писмено съгласие на синдикалното ръководство.. От представените по делото доказателства, описани по горе, по несъмнен начин е установено че ищцата е членувала във НСФЕБ към „ЧЕЗ България” ЕАД. Следователно, прекратяването на трудовият договор с Е.С., която е имала качеството на синдикален член в синдикална организация - страна по КТД с ответното дружество е могло да бъде извършено сама след предварително съгласие на съответният синдикален орган в дружеството съгласно клаузата на чл. 13 ал. 3 т. 4 от КТД и нормата на чл. 333 ал. 4 от КТ. Ответникът не е излагал твърдения в процеса и не е ангажирал доказателства, че преди връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е искал и получил съгласие от компетентният синдикален орган на НСФЕБ в дружеството за уволнението на ищцата.
Правното значение на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ е определена в чл. 344 ал. 3 от КТ . Липсата на предварително разрешение от съответният синдикат, води до признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовият спор по същество. Без значение за настъпването на последиците по чл. 344 ал. 3 от КТ са причините, поради които работодателят не е поискал разрешение за уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е извършил уволнението като съзнателно не е поискал разрешение, както и в случаите , когато работодателят не е знаел, че съответният работник или служител се ползва от закрилата на чл. 333 от КТ.
С оглед на горното съдът приема, че уволнението е извършено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 333 ал. 4 от КТ , което го прави незаконно и обуславя неговата отмяна, на основание чл. 344 ал. 1 във вр. с чл. 344 ал. 3 от КТ.
Настоящата инстанция намира, че необосновано пъпрвоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение на ищцата е подписана от компетентно лице. Не се спори между страните, че заповедта е подписана от Валентина Асенова Неделчева – пълномощник на работодателят. Съгласно чл. 26 ал. 1 от ТЗ упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис. От представеното пълномощно по делото на л. 149 с дата 26.09.2007 год се вижда, че подписът на упълномощителите няма нотариална заверка. Това води до нищожност на пълномощното а от тук и липса на представителна власт на упълномощеното лице да изпълнява правата дадени му с пълномощното. Това е също основание за отмяна на атакуваната заповед за уволнение и ако тади нередовност на пълномощното беше забелязана от пъпрвоинстанционният съд, навярно щеше да се направи друг извод
След като първоинстанционният съд не е констатирал тези нарушения на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение то и негово решение е незаконосъобразно и ще следва да се отмени.
Независимо от това , че както заповедта за уволнение така и решението на първоинстанционният съд ще следва да бъдат отменени без съдът да разглежда трудовият спор по същество на основание разпоредбата на чл. 344 ал. 3 от КТ, то настоящата инстанция намира, че ще следва да се посочат и други процесуални нарушения извършени от работодателят при провеждане на структурните промени – планирани съкращения в дружеството.
Тези нарушения се свеждат до следното:
Видно от приложеното удостоверение за актуално състояние на дружеството работодател, в търговският регистър при СГС с оглед разпоредбата на чл. 31 ал. 3 от Устава му е вписано, че дружеството се представлява от всеки двама от членовете на Управителният съвет заедно. Заповед № DOC 000-711 от 25.09.2007 год с която е наредено да се проведе процедура по подбор между работниците и служителите, за които е предвидено съкращаване в щата и е назначена комисията за извършване на този подбор/ стр. 90/ е подписана от един член на УС. Протоколът на назначената по тази заповед комисия провела подбора по чл. 329 от КТ/ л. 72/ също така е утвърден от един член на Управителният съвет. Това води до нищожност на тези извършени процедурни действия във връзка с проведените съкращения в дружеството.
На следващо место, с оглед разпоредбите на чл. 239 от Търговският закон, за решенията на Управителният съвет, и Надзорният съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи, като се отбелязва как е гласувал всеки един от тях по разглежданите въпроси. Такива изисквания са посочени в чл. 30 и 34 от Устава на дружеството.
От приложеният Протокол № 13 от редовно заседание на УС проведено на 03.09.2007 год , на което са присъствали всички членове на УС и на което заседание е взето решение за организационната структура на дружеството във връзка с предстоящите масови съкращения /л. 133/ се вижда, че същият в нарушение на посочените по горе текстове от ТЗ и Устава не е подписан от членовете на УС, което безспорно води до нищожност на взетото решение
Така стоят нещата и с взетите решение от Надзорният съвет с Протокол № 13 от 03.09.2007 год / л. 146/ с което са одобрени промените в организационната структура на Дружеството, предложени от УС. Тези решения са взети неприсъствено съгласно чл. 238 ал. 3 от ТЗ и чл. 30 от Устава . Към този протокол обаче не са приложени писмените съгласия за решението на членовете на Надзорният съвет, за да може да се провери от съда законосъобразността на взетото неприсъствено решение. Това обстоятелство води също така до нищожност на взетите решения.
Както се посочи по горе, в тежест на работодателят е да докаже законосъобразността на извършените уволнения поради съкращение на щата. След като решенията описани по горе, взети от лицата които представляват Дружеството, от неговият Управителен и Надзорен съвет , не отговарят на изискванията на закона и Устава на дружеството, то те безспорно са нищожни, Това означава, че цялата процедура проведена във връзка със организационната структура на дружеството и извършеното съкращение на щатовете е опорочена и незаконосъобразна.
С оглед на гореизложеното, след като се приема, че ответникът не е доказал законосъобразността на постановената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен, то основателни се явяват и останалите искове и следва да бъдат уважени.
След отмяна на обжалваната заповед иска по чл. 344ал. 1 т. 2 от КТ следва да бъде уважен, като ищцата бъде възстановена на предишната работа - на длъжността „Счетоводител” в Дирекция „Финанси” направление „Финансово счетоводно” с место работа гр. Видин.
По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ съдът намира следното:
По чл. 225 ал. 1 от КТ , изрично е предвидено , че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателят, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение , но не за повече от 6 месеца.
От приложеното по делото доказателство, копие от трудовата книжка се вижда, че ищцата е уволнена от Дружеството ответник на 15.12.2007 год а от 18.02.2008 год е постъпила на работа в РЗОК гр. Видин През този период от време тя не е работела никъде поради което това обезщетение и се дължи от работодателят.
От заключението на назначената пред първоинстанционният съд съдебно – икономическа експертиза, приложена на л. 46 и 47 по делото и приета в съдебното заседание проведено на 05.08.2008 год се вижда ,че полагащото обезщетение от 15 .12.2007 год до края на месеца за 8 работни дни е в размер на 208.56 лв , за пълен м. януари на 2008 год е в размер на 534.45 лв , като такъв е размерът и за пълен месец февруари на 2008 год от която сума обаче следва да се приспадне сумата от 126.47. изплатена и от РЗОК, видно от представената служебна бележка/ стр. 48/ и се получава дължимо обезщетение за периода от 15.12.2007 год до 18.02.2008 год в размер на 1,150.99 лв в какъвто смисъл искът ще следва да бъде уважен като в останалата му част до 1950 лв бъде отхвърлен, като недоказан. Върху тази сума, на основание чл. 86 от ЗЗД, ответника дължи законна лихва за забава, начиная от деня на предявяване на иска – 20.12.2007 год до окончателното и изплащане.
Съдът намира, че искането на ищцата за включване и на социалните разходи полагащи се към работната заплата при определяне на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ за неоснователно. Това е така тъй като социалните разходи полагащи се към работната заплата не са част от брутното трудова възнаграждение по чл. 225 от КТ.
Решението на първоинстанционният съд ще следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски по делото.
На основание чл. 63 ал. 3, във вр. с чл. 53 от ГПК /отм/ и чл. 64 от ГПК /отм/ „ЧЕЗ България” ЕАД гр. София ще следва да бъде отсъдено да заплати в полза на Висш съдебен съвет по сметка на Видински окръжен съд държавна такса върху уваженият иск в размер на 46.04 лв и разноски по делото в размер на 80.00 лв за вещо лице а на ищцата разноски по делото за първата инстанции в размер на 200 лв а за настоящата такива не са направени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК /отм/ Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 88 постановено от Видински районен съд на 31.10.2008 год по гр. дело № 2435/ 2007 год, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно И ОТМЕНЯ уволнението на Е.М.С. ЕГН ********** *** извършено със заповед № 242 от 11.12.2007 год на „ЧЕЗ България” ЕАД гр. София, за прекратяване на трудовият договор, поради съкращаване на щата, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.М. С. на длъжността „Счетоводител”, Дирекция „Финанси” направление „Финансово счетоводно” с месторабота гр. Видин в „ЧЕЗ България” ЕАД гр. София.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ България „ ЕАД гр. София да заплати на Е.М. С. ЕГН ********** *** сумата от 1, 150.99 лв представляваща обезщетение за времето от 15.12.2007 год до 18.02.2008 год, през което е останала без работа, поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2007 год до окончателното и изплащане, като искът в предявеният размер до 1950 лв като недоказан - ОТХВЪРЛЯ , както и направени разноски по делото в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ България” АД гр. София да заплати по сметка на Видински окръжен съд, сумата от 46.04 лв държавна такса върху размера на уваженият иск както и сумата от 80.00лв направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 30-дневен срок от съобщението пред ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :