Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е -89    

                                                        

                       Гр.Видин, 30.05.2009 година

 

 

               В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А 

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на  осемнадесети май      две хилядна и  девета  година в състав: 

                                        

                                 Председател:  Д.М.

                                         Членове:  Б.Н.

                                                              В.В.

                                                        

При секретаря   В.Б.     и                  в присъствието на    прокурора               като разгледа

докладваното от    Съдията    М. ***  по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната    жалба на Община Видин против решение №54, том ІІ, стр.165 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д.№1615/2008 г. по описа на Видинския районен съд, с което е признато за незаконно уволнението и отменена заповед № РД-25-642 от 30.09.2008 г. на кмета на Община Видин, Б.Е.А. *** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на художествена галерия „Н. П.” гр.Видин”, Община Видин е осъдена да му заплати 1870 лв., представляващи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 12.11.2008 г. до 12.02.2009 г. през което е останал без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението на ВРС е неправилно, като незаконосъобразно и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. За всяко от тези оплаквания се

развиват конкретни доводи, като се поддържа, че   от   представените по делото доказателства е установено, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, действително са били извършени от  ищеца, като обжалваната заповед е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Поддържа се, че преди издаване на заповедта са били изискани писмени обяснения от ищеца, които той отказал да даде, а по отношение на  нарушението по т.5 от заповедта се поддържа, че това нарушение е установено по безспорен начин. По делото са били представени писмени доказателства от които е видно, че на ищеца не му е бил разрешен творчески отпуск, но въпреки това същият не се е явил на работа в посочените в заповедта работни дни. Поискано е да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови решение с което се отхвърлят предявените искове.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалба Б.Е.А., в който се поддържа, че решението на ВРС е правилно и обосновано, като съдът се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че при издаване на обжалваната заповед са допуснати нарушения на закона.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

По същество същата е неоснователна.

Пред ВРС са били предявени на основание чл.344, т.1,2 и 3 от КТ обективно съединени искове от Б.Е.А. ***, като ищецът е поддържал в исковата молба, че със заповед №РД-25-642 от 30.09.2008 г. на кмета на Община Видин му  е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 от КТ. Поддържал е, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е извършил посочените в същата нарушения, а така също, че при издаването на заповедта са допуснати процесуални нарушения. Поискал е да се отмени обжалваната заповед, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „директор на художествена галерия „Н. П.” гр.Видин” и да му се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

По делото е представена заповед РД-25-642 от 30.09.2008 г. на кмета на Община Видин, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.1 и 2 и чл.188, т.3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.  Като причини за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта са изброени пет точки. Първо – на 08.09.2008 г. в 09:20 часа не е бил на работното си място, което е отразено в констативен протокол №92-00-901 от 09.09.2008 г.; Второ – на 09.09.2008 г. от 10:10 часа до 11:00 часа не е бил на работното си място, галерията е заключена, а обекта не е предаден на СОТ, което е отразено в констативен протокол №92-00-902 от 09.09.2008 г.; Трето – на 10.09.2008 г. от 11:00 часа до 11:40 часа не е бил на работното си място, което е отразено в констативен протокол № 92-00-913 от 10.09.2008 г.; Четвърто – на 15.09.2008 г. от 13:40 часа до 14:40 часа не е бил на работното си място, което е отразено в констативен протокол №92-00-927 от 15.09.2008 г. и Пето – въпреки, че не му е разрешено ползването на творчески отпуск не се е явил на работа на 23.09.2008 г. и на 24.09.2008 г.

По делото не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на  заповед от м.юли 2008 г. на кмета на Община Видин, с която ищецът е бил възстановен на основание чл.345, ал.1 и чл.67, ал.1, т.1 от КТ на заеманата длъжност „директор на художествена галерия „Н. П” гр.Видин”, считано от 31.07.2008 г.

Във връзка с посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по делото са представени  посочените в заповедта констативни протоколи, в които е посочено, че на съответните дати при посещение в художествената галерия е установено, че Б.А. – директор не е на работното си място. Протоколите са подписани от „констатирали” и са изброени имена на длъжностни лица от Община Видин, без да е посочено в какво качество същите са извършили съответните проверки и имали ли са за това заповед от работодателя – кмета на Община Видин.  Безспорно е установено по делото, че ищецът е дал писмени обяснения за констатациите по протоколите от  08.09.2008 г. и 09.09.2008 г. в които е описал, че през времето за което е констатирано, че не се е намирал в художествената галерия е осъществявал срещи във връзка с бъдещи изложби в галерията, като за това обстоятелство по делото е разпитан като свидетел Г. М..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и е направил правилни и обосновани правни изводи, по отношение законосъобразността на обжалваната заповед.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви, както по отношение на установяване на фактическата обстановка, така и във връзка с направените правни изводи, които изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства.

Окръжният съд приема, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение, относно приетото от съда, че дисциплинарното наказание е  наложено за действително извършени дисциплинарни нарушения. В тежест на работодателя е да докаже законността на наказанието и наличието на дисциплинарни нарушения, за които е наложено наказанието. Представените пред първоинстанционният съд писмени доказателства не могат да наведат на извод за наличието на дисциплинарни нарушения, от страна на ищеца, за които следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”. Представените „констативни протоколи” не могат да бъдат възприети като доказателство в тази насока, тъй като не може да се установи на какво основание подписалите ги служители от Община Видин са извършили съответна проверка, тъй като същите служители не са работодатели на ищеца, а такъв е кмета на общината. Дори и да се приеме, че същите отразяват констатираните факти, така отразените констатации не могат да бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл.190, ал.1, т.1 от КТ, тъй като в този текст е отразено, че следва да са налице три закъснения или преждевременни напускания на работа, в един календарен месец всяко от които не по-малко от един час. Такива констатации в протоколите не се съдържат.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че на ищеца са били поискани неколкократно писмени обяснения, които същият е отказал да даде. По делото не са представени такива доказателства във връзка с нарушението, визирано в т.5 от заповедта за уволнение, за което правилно първоинстанционният съд е приел, че  такива обяснения не са поискани, поради което и в тази част заповедта за уволнение е незаконосъобразна. За това нарушение по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че е било извършено от ищеца.

Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде потвърдено, като жалбоподателя  ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 200 лв.

По изложените съображения  Окръжният съд

 

 

 

 

 

                                     Р    Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №54, том ІІ, стр.165 от 27.02.2009 г., постановено по гр.д. № 1615 от 2008 г. по описа  на Видинския районен съд.

ОСЪЖДА  Община Видин да заплати на Б.Е.А. ***„Княз Б. І” №33, бл. „Палма” ап.25 200 лв. разноски по делото за тази инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК  в  едномесечен  срок , считано от 01.06.2009 г.

         

       

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.