РЕШЕНИ   Е-88`

гр. Видин..12.06.2009 год

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

Видинския окръжен съд, гражданска колегия в открито
заседание на дванадесети май

през две хиляди и  девета година в състав:

                                 Председател : С.С.

                                         ЧЛЕНОВЕ : В.М.

                                                                  П.Ж.

При    секретар    Ил.Я.     и    в

присъствието        на    прокурора   като    разгледа

докладваното                       от                       съдията                     

                   В.М. *** /2009 год.

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по въззивната жалба на МБАЛ "Света Петка " АД - Видин, чрез адвокат П, С. -пълномощник подадена против Решение № 469 от 25.06.2007 год., постановено по гр. дело № 609 по описа за 2007 год. на Видинския районен съд .

Жалбоподателят твърди , че постановеното от ВРС решение с което са уважени исковете на П. по възникнали трудов спор е неправилно .Твърди се в жалбата ,че обжалваното решение е неправилно , тъй като работодателят е спазил процедурата по уволнението и е изпълнил задължението да поиска писмени обяснения от работника . Иска се от ВОС да бъде отменено изцяло решението на ВРС и постанови решение с което бъде отменено първоинстанционното решение изцяло и бъде постановено друго , с което бъдат отхвърлени като  неоснователни и  недоказани обективно съединените искове.

 Ответната по жалба страна оспорва същата подържа, че е неоснователна, а решението на ВРС като правилно и обосновано следва да остане в сила.

 Видинският окръжен съд , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

С решение № 469/ 25.06.2007г. по гр.д № 609/2007г. ВРС е признал за незаконно наложеното на К.Т. ***  дисциплинарно наказание „уволнение „ и отменил заповед № 34/23.01.2007г на Прокуриста на МБАЛ „Св.Петка „ гр.Видин, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил работодателя да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1275 лв. С решение № 342/14.01.2008г. по гр.д № 600/2007г. ВОС е отменил така постановеното решение  и е отхвърлил обективно съединението искове.

С решение № 276/06.04.2009г.  по гр.д № 155/2008г САС  е отменил изцяло решението на ВОС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка, ВОС прие за установено следното  :  С обжалвана заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за това, че се е явил на работа на 18.12.2006 г. след употреба на алкохол в състояние непозволяващо му да изпълнява трудовите си задължения, като фъфлел, залитал, заспивал на работното място и не влизал в работните помещения. По делото е назначено вещо лице, съгласно заключението на което трудовото възнаграждение на ищеца за периода месец 01-06.2007 г. е 1 275 лв. Видно от представеният рапорт изготвен от д-р Х., началник на отделението по хемодиализа и нефрология при ответника на 18.12.2006 г. ищецът се е явил на работа в състояние непозволяващо му да изпълнява трудовите му задължения. По делото са разпитани петима свидетели, които установяват следното: св. И. установява, че посещава отделението за хемодиализа, като пациент. На 18.12.2006 г. около 20.00 часа свидетелят бил в отделението, видял ищеца и не е установил последният да е пиян. Св. П. не установява съществени по делото обстоятелства. Същото се отнася и за свидетелят К.. Св. Й., която работи като лекар ординатор в отделението установява, че на 18.12.2006 г. старшата сестра К. и старшият технолог М. информирали свидетелката и началникът на отделението д-р Х., че ищецът е дошъл на работа в нетрезво състояние. Четиримата отишли в стаята, където се намирал ищеца и констатирали, че същият е в неадекватно състояние и издава нечленоразделна реч. Тогава началникът на отделението наредил на ищеца да напусне работното си място. Същите обстоятелства се установяват от свид. М. — старша сестра в отделението.

При така установената фактическа обстановка, ВОС намира обективно съединените искове за отмяна на заповедта за наложено дисциплинарно наказание, за  възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 Кт за неоснователни и недоказани , по следните съображения :

                   С чл.192 от КТ на работодателя е дадена възможност да наложи дисциплинарно наказание на провинилия се работник или служител при наличието на определени в закона основания. При налагането на дисциплинарно наказание обаче се спазва определена от закона процедура , неспазването на която го прави незаканасъобразно.

                   Съгласно разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, с която задължително се посочва нарушението и кога е извършено. Непосочването на тези факти лишава наказания служител от възможността да се защити , като представи доказателства , опровергаващи фактическите обстоятелства , залегнали в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай работодателя е издал обоснована заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като конкретно е визирал нарушението на трудовата дисциплина, в какво се изразява , поведението на ищеца, правната норма под която е подведено нарушението.

                   Дисциплинарната процедура , гарантираща законността на уволнението включва и спазването на разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ. От събраните писмени и гласни доказателства  се установи, че работодателят е изпълнил задължението си по посочения текст , преди налагане на наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Неизпълнението на това задължение от страна на работодателя лишава работника от единственото средство за защита , без каквато защита е правно недопустимо привличането към репресивна юридическа отговорност като дисциплинарната. Обясненията са дадени пред субекта на дисциплинарна власт – работодателя и поискани в рамките на дисциплинарната процедура  при и по повод на решаването на въпроса за дисциплинарното наказване. Същите  предхождат налагането на дисциплинарното наказание , преди връчването на заповедта за наказание .  При тези данни ВОС намира, че не е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ.

С обжалваната заповед на ищеца П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение " за това , че се е явил на работа на 18.12.2006 год. след употреба на алкохол в състояние непозволяващо му да изпълнява трудовите си задължения , като фъфлел , залитал , заспивал на работното място и не влизал в работните помещения .Видно от представения рапорт изготвен от д-р Х. , началник отделение по хемодиализа и нефрология на 18.12.2006 год. ищецът П. се е явил на работа в състояние непозволяващо му да изпълнява трудовите му задължения .Пред първоинстанционния съд са разпитани петима свидетели .

Първата група свид. И., П., К. установяват, че ищеца изпълнява съвестно трудовите си задължения, не са го виждали пиян за времето през което са на хемодиализа в отделението, не са имали проблеми с него, доволни са от работата му. От тримата свидетели единствено  Иванов е бил пряк очевидец на възникналия скандал по повод явяването на ищеца на работа на 18.12.2006г. в „нетрезво състояние „.заявява, че на тази дата е бил на диализа в отделението от 20.00 до 24.00 часа  и  ищеца не е бил пиян. Останалите свидетели П. и К. нямат преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца на датата посочена в заповедта за уволнение. Показанията на същите се свеждат до добрите характеристични данни, които дават на ищеца.

Втората група свидетели  д-р С. Й. и свид.М. –старша сестра в отделението към момента на налагане на дисциплинарната санкция, установяват преките си наблюдения върху състоянието на ищеца на дата 18.12.2006г. Установяват обстоятелството, че ищеца в качеството си на „Дежурен технолог” е дошъл на работа в нетрезво състояние, бил неадекватен,, издавал „нечленоразделна реч”. Това състояние е констатирано и от дежурния лекар-д-р Х., както и от старши технолога М..  Старши сестрата свид. М. установява , че ищеца  се е движел със залитаща походка, седял е на стола в неговата стая,  и не излизал да поеме работната смяна. Тъй като бил неадекватен смяната му била поета от старши технолога –М.. Ищеца останал да дреме на стола до към 11часа.

Съпоставяйки свидетелските показания на двете групи свидетели , съдът дава вяра на втората група, тъй като същите са непротиворечиви, в съотвествие и с писмените доказателства по делото, преки очевидци са на нарушението на трудовата дисциплина.

От данните по делото се установява, че дейността  на дежурния технолог е отговорна, състои се във включване на диализните апарати, при дефектиране на апаратите следва да влезе в диализните зали и да отстрани повредата, а при свършване на сеанса да  промие апарата  и да го изключи. 

 С оглед горното, съдът намира, че е налице нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в явяването на ищеца на работа в състояние, което не му позволява да я изпълнява според изискванията за това. Нарушението се установява от показанията на свидетелите М. и д-р Й., писмените доказателства по делото- рапорт и др. При констатиране на това обстоятелство право на работодателя е да прецени с оглед конкретните данни, към каква дисциплинарна санкция ще прибегне. С оглед обстоятелството, че ищеца е бил наказван за такова поведение с предишна заповед, право на работодателя е да наложи най-тежката дисциплинарна санкция - уволнение. Неоснователно е становището на процесуалния представител на ищеца, че работодателя е следвало да установи по друг начин нетрезвото състояние на ищеца- т. е чрез кръвна проба, дрегер . В гражданския процес установяването на обстоятелството, че дадено лице е в нетрезво състояние е допустимо да стане и със свидетелски показаиня, както е и в настоящия случай. Залитащата походка, неадекватно поведение, мирис на алкохол, установени в процеса от свидетели, които са с медицинско образование е индиция за състоянието на ищеца към момента на извършване на нарушението на трудовата дисциплина.

ВОС намира, че ищеца е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на робата в състояние, което не му позволява да извършва трудовите си функции според изискванията, поради което  работодателя съобразявайки всички данни е наложил най-тежката дисциплинарна санкция -уволнение.

Макар в заповедта да е посочено , че наложеното наказание , изразяващо се в нарушение на трудовата дисциплина е на основание чл.188 т.3 Кт във връзка с чл.190 ал.1 т.3 Кт, т.е при наличие на системност, ВОС приема, че работодателя не е имал впредвид смисълът на основанието „системни нарушения на трудовата дисциплина”, легално определен в чл.7 от ОПВТРП, тъй като от фактическа страна в заповедта не е залегнало това основание . От фактическите данни в заповедта е видно, че работодателя е прибегнал към наказание „дисциплинарно уволнение „ поради явяването на ищеца на работа на 18.12.2006г в състояние непозволяващо му да изпълнява трудовите си функции, визирайки конкретно състояние на конкретна дата. Нито ищеца, нито ответната страна заявяват наличие на системност като обективно утежняващ признак за налагане на наказанията, като самото посочване на правната норма на чл.190 ал.1 т.3 КТ, без заповедта да е мотивирана в тази насока, не обвързва съда със задължение да провери тези обстоятелства.  

В мотивите си Видинския районен съд е приел , че заповедта за уволнение е издадена в нарушение чл.193 ал.1 от КТ , а именно , че е опорочена самата процедура по налагане на дисциплинарното наказание като работодателят не е изслушал работника или не е поискал от същия писмени обяснения .

Обжалваното решение е неправилно , тъй като работодателят е спазил процедурата по уволнението и е изпълнил задължението да поиска писмени обяснения от работника . Такива обяснения са поискани от Прокуриста на МБАЛ "Света Петка " АД - Видин със Заповед № 587/27.12.2006 год. , и обясненията са били представени от П. с вх. № 4621/29.12.2006 год.

При тези обстоятелства обясненията на П. са били взети под внимание от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание .

С оглед на това предявените от К.Т.П. искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , тъй като е бил законосъобразно уволнен , видно от представените по делото в първата инстанция доказателства .

Водим от горното, ВОС :

 

          Р     Е     Ш    И    :

    Отменя  Решение № 469/25.06.2007г., постановено по гр.д № 609/2007 по описа на Видински районен съд, вместо което  ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.П. *** искове срещу МБАЛ „СВЕТА ПЕТКА” Ад -гр. Видин за отмяна на  Заповед № 34/23.01.2007г на Прокуриста на МБАЛ „Св.Петка „ гр.Видин, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на  обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 1275 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ..

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението до страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :               ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                               2.