Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    87

 

 

гр.Видин 11.06.2009 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на дванадесети май

две хиляди  и девета година в състав:     

                                     

                                     Председател:М.Н.

                                             Членове:Б.Н.

                                                            В.В.

при секретаря   ................Вера Богданова и в присъствието на      прокурора    ....................................   като разгледа докладваното от

съдия     В.В.          .............................         гр.дело №181

по описа за 2009   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл.196 и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по жалба от З.Д.П. ***  против решение  №314/04.06.07г.  по гр.д.№507/07г. на ВРС,с което сключения между жалбоподателя и Д. Д. Ф. на 19.08.04г. предварителен договор за покупко-продажба на автомобил е обявен за нищожен и жалбоподателя е осъден да предаде владението на автомобила.Подържа се,че решението е незаконосъобразно,поради това,че ВРС при постановяването му не е извършил тълкуване съгласно правилата на чл.20 от ЗЗД на предварителния договор относно цената на автомобила.От доказателствата по делото се установявало,че договорената цена на автомобила е 4 000лв.Подържа се,че съгласно разпоредбата на чл.28,ал.2 от ЗЗД грешката в пресмятането не е основание за унищожаемост на договора. Обжалваното решение било и непълно,с оглед на това,че след като е обявил договора за нищожен съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.34 от ЗЗД и да постанови връщането на заплатената сума.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените от ищеца искове бъдат отхвърлени ,а предявения от жалбоподателя иск за обявяване на предварителния договор за окончателен бъде уважен.

           Ответника по жалбата оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.Подържа се,че от значение за определяне на цената на договора е записаното в същия.Целта на предварителния договор била да се заобиколи внасянето на дължимите митни сборове за автомобила.

           При обжалването на първоначалното решение на ВОС ,с което е оставено в сила обжалваното решение , ВКС е постановил решение №284/30.03.09г. с което е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане с указания при тълкуването на договора да се вземат предвид всички представени по делото доказателства по отношение на цената.Указано е,че ВОС следва да се произнесе и по отношение на направеното във въззивната жалба искане за приложение на разпоредбата на чл.34 от ЗЗД.

          По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима,тъй като е подадена в срока по чл.197 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.198 и 199 от ГПК.

                По съществото на спора

         Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

         Гр.д.№507/07г. на ВРС е образувано по искова молба от С.К.П. *** против жалбоподателя.Подържа се,че ищецът е наследник на Д. Д. Ф.,б.ж. на гр.Видин починала на 25.09.06г. Приживе същата дала  на 19.08.04г. пълномощно на ответника да управлява лек автомобил марка „Опел-Астра” с ДК №Вн 26 82 ВН,както и да договаря сам със събеси по отношение на автомобила.На същата дата наследодателката сключила предварителен договор за покупко-продажба на автомобила с ответника.Посоченият автомобил бил с неплатени митни сборове,поради факта,че ищцата била инвалид първа група и бил освободен от заплащането на мито на основание чл.4 от ПМС №2/93г.Поради това договорът бил нищожен. Друго основание за нищожност на договора било,че в същият били посочени две различни цени на автомобила.В договорът било записано,че владението на автомобила се предавало в деня на сключването му,което противоречало на чл.753,ал.1 и чл.754,ал.1 от ППЗМ.Поради това се иска предварителния договор да бъде обявен за нищожен,а ответника бъде осъден да предаде владението на автомобила.От страна на жалбоподателя против С.К. е предявен насрещен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.Подържа се ,че същият е сключен под отлагателно условия-след като отпаднат ограниченията във връзка с вноса на автомобили за инвалиди и че цялата сума по договора е заплатена на продавачката.От представеното свидетелство за регистрация се установява,че посочения по-горе автомобил е собственост на Д. Д. и е „инвалиден”.На 19.08.04г. между Д. Д.и като продавач и З.Д. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на посочения по-горе автомобил.В т.1 от договора е посочено,че цената на автомобила е 4 000лв. която била получена от продавача,а в т.2 е записано че цената е 1 800лв. която също била заплатена.Владението на автомобила се предавало в деня на сключване на договора,а прехвърлянето му по нотариален ред следвало да стане след 28.07.07г.От представената митническа декларация се установява,че автомобила е внесен  на името на Димитрова и е освободен от мито на основание чл.4 от ПМС №2/93г.Д. е починала на 25.09.06г. и ищеца е неин единствен наследник.От представеното писмо от Митница Видин се установява,че дължимото мито на основание чл.199,ал.1,т.6 от ЗМ е заплатена от ищеца.С разписка от 23.04.04г. Т. Т. е декларирал,че е получил от жалбоподателя сумата 1 000 евро  като капаро за закупуване на лек автомобил „Опел-Астра”.С разписка от 21.07.04г. Т. Т. е декларирал,че е получил от жалбоподателя сумата 100 евро-доплащане към внесеното капаро от 100 евро за внесения от него лек автомобил „Опел-Астра” на инвалида. Д..По делото пред ВРС са разпитани двама свидетели,които установяват следното:Св.Т. установява,че се занимава с внос на автомобили.Ответникът му дал поръчка да внесе в страната автомобил, с който ще бъде обслужван болен човек,като му дал първоначално 1000 евро,а впоследствие 1 800лв.и 100 евро.Св.Д.-сестра на Д. Д. установява,че след вноса на автомобила същият е използван за обслужване на Д. ,която била инвалид.С обжалваното решение ВРС е уважил предявения от ищеца иск като е обявил предварителния договор за нищожен,поради това,че е в същия не е постигнато съгласие относно същественото условие на договора относно цената на автомобила и е осъдил ответника да предаде владението на автомобила на ищеца.Отхвърлен е и предявения от жалбоподателя иск за обявяване на предварителния договор за окончателен.

        Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира че обжалваното решение е законосъобразно,поради което следва да бъде оставено в сила.  За да уважи исковете против жалбоподателя ВРС е приел,че в предварителния договор страните не са постигнали договорка относно цената на автомобила,поради което същият е обявен за нищожен.Съгласно чл.19,ал.2 от ЗЗД предварителния договор следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.Съществена договорка по бъдещия договор за продажба съгласно чл.183 от ЗЗД е цената на продавания автомобил.Видно от предварителния договор от 19.08.04г. в т.1  е посочено,че цената на автомобила е 4 000лв. която била получена от продавача,а в т.2 е записано, че цената е 1 800лв. която също била заплатена на продаваща напълно и в брой в деня на сключването на договора.Законосъобразен е извода на съда,че страните не са постигнали договореност относно цената на автомобила,поради което същият е нищожен на основание чл.26,ал. 2 от ЗЗД съгласно която нищожни са договорите,при които липсва съгласие.В настоящия случай липсва съгласие между страните относно съществения елемент от договора цената на веща. ВОС в настоящия си състав счита,че представените по делото разписки от Т. Т. за получените суми от жалбоподателя не могат да бъдат ценени като доказателства при тълкуването на договора относно цената на договора.Съгласно чл.20 от ЗЗД „при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. След като същият е сключен на 19.08.04г. то при тълкуването на договора относно цената като доказателства следва да се преценяват фактите настъпили след сключването на договора,а не преди неговото сключване.В случая разписките,с оглед на които се иска да бъде прието,че цената по договора е 4 000лв. са от дата преди неговото сключване- 23.04.04г. за 1000 евро и 21.07.04г. за 100 евро,поради което е недопустимо същите да бъдат разглеждани като доказателство за цената на автомобила.Към датата на изготвяне на разписките страните по делото не са били сключили предварителния договор за да може тези разписки да бъдат основа за тълкуването му.Може да се направи извод,че разписките са дадени във връзка с получаването на пари във връзка с вноса на автомобила,но към този момент не е бил сключен предварителния договор.

        С оглед на горното съдът счита,че ВРС законосъобразно е уважил предявения иск за нищожност на договора и за предаване владението на автомобила и съответно е отхвърлил иска за обявяване на договора за окончателен.

         По отношение на искането за прилагане на чл.34 от ЗЗД съдът счита,че тази претенция не е заявена по надлежния ред.Искането за връщането на сумата дадена по договора е претенция,която е следвало да бъде заявена от жалбопадетеля като насрещен иск по чл.104,ал.1 от ГПК,което съгласно ал.2 става по правилата на предявяване на иск.В настоящия случай претенцията е заявена едва с жалбата против решението на ВРС.Съдът не споделя виждането на жалбоподателя,че ВРС след като е обявил договора за нищожен е следвало служебно да приложи разпоредбата на чл.34 от ЗЗД съгласно която когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.Законът наистина предвижда,че следва да се реституира даденото по договора,но тази реституция следва да бъде заявена по правилата на ГПК в първото по делото заседание.Поради това и ВОС счита,че не следва да се произнася по искането за връщането на даденото по договора.

        Водим от горното Съдът

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила решение  №314/04.06.07г.  по гр.д.№507/07г. на ВРС.

           Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:                                     Членове: 1.

                                                                              2.