Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №86

 

 

гр.Видин 09.06.2009 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на дванадесети май

две хиляди  и девета година в състав:     

                                     

                                     Председател:М.Н.

                                             Членове:Б.Н.

                                                            В.В.

при секретаря   ...............И.Я. и в присъствието на      прокурора    ....................................   като разгледа докладваното от

съдия     В.В.          .............................         гр.дело №179

по описа за 2009   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по жалба от Р.М.Н. *** против решение  №45/16.02.09г.  по гр.д.№1015/08г. на ВРС ,с което съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателката против Е.Б.М. *** иск по чл.108 от ЗС  за предаване на владението на 1/3 ид.ч. от земеделските имоти подробно описани в исковата молба.Подържа се,че решението е необосновано,поради това,че изводите на съда не отговарят на събраните по делото доказателства.Незаконосъобразно ВРС приел,че в полза на ответника била изтекла придобивна давно,поради това,че от възстановяването на имотите през 1999г. до момента на предявяване на иска не е изтекла десетгодишната давност.Подържа се,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.90а от ЗН.По отношение на договора за продажба на наследство се подържа,че същият не поражда действие,поради това,че не е заверен съгласно изискванията на тогава действащия ЗУС.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.Претендират се и направените по делото разноски.

          Ответникът по жалбата е представил отговор ,в която подържа,че обжалваното решение е законосъобразно,поради което се иска същото да бъде потвърдено.

          По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима,тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

                По съществото на спора

         Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

         Гр.д.№1013/08г. на ВРС е образувано по искова молба от жалбоподателката против Е.Б.М..Подържа се в исковата молба,че страните по делото и други лица са наследници на И. Ф. М.,***,починал 1964г.На наследниците на наследодателя М. *** били възстановени имотите подробно описани в исковата молба.Ответникът владеел посочените имоти самостоятелно като се снабдил и с нотариални актове за собственост на същите,като пред нотариуса представил договор за продажба на наследство от Илия Ф. М. от 14.12.71г. който не можел да произведе исканото прехвърляне на собствеността,поради това,че не бил заверен от нотариус ,а от кмета на с.Покрайна,както и с оглед разпоредбата на чл.90а от ЗН.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което ответникът бъде осъден да предаде владението на 1/3 ид.ч. от процесните имоти на ищцата,както и да бъдат отменени до размер на 1/3 ид.ч. издадените нотариални актове за имотите подробно описани в исковата молба.От представеното удостоверение за наследство на И. М. се установява,че същият е починал 1964г. и е оставил следните наследници:

        1.Б. И. М.-син,починал 1992г. и оставил син-ответника по делото

        2.М. И. Й.-дъщеря,починала 1996г. и оставил наследник дъщеря-ищцата по делото

        3.Г. И. М.-син,починал 1991г. и оставил наследници:

        3.1.Ц. Г.-дъщеря,починала и оставила наследници Б. В. и Н. В.

        3.2.В. Г.-дъщеря и

        3.3.Лиляна Василева-дъщеря

        С представените по делото решения на ОСЗГ-Видин процесните имоти са възстановени на наследниците на общия наследодател.От представеното удостоверение от ВРС се установява,че В. Г. и Б. Й. с молба от 06.11.00г. са се отказали от наследството на И. Ф..С договор за продажба на наследствени права от 14.12.71г. Г. Г. М. и М. И. М. са продали на Б. Илиев М. наследствените права,които имат от И. Ф. М..Договорът е заверен от кмета на с.Покрайна и е вписан в РС-Видин на 26.05.80г.От представеното удостоверение за индентичност на имената се установява,че „М. И. Й.” и „М. И. М.” са имена на едно и също лице.От представеното удостоверение от Кметство-с.Покрайна се установява,че неговия дядо –И. М. и неговия баща-Б.М. и   техните семейства не са били член-кооператори в ТКЗС,а земята им е била ползвана от ТКЗС.По делото пред ВРС са разпитани петима свидетели,които установяват следното:Св.Флоров-син на ищцата установява,че е чул от нея,че ответника и е предлагал да поделят нивите останали от общия им наследодател.До 2007г. свидетелят косил част от процесните имоти.Същите обстоятелства не установяват и от показанията на свидетелката Ф.-снаха на жалбоподателката.Св.Н.-роднина и на двете страни установява,че наследодателите на ответника не са били членове на ТКЗС,а тяхната земя е взета принудително от същото.Свидетелката установява,че приживе на общия наследодател същият е разделил имотите между децата си.Св.Костадинов установява,че като пълномощник на ответника е присъствал на въвеждането  във владение на имотите.На въвводите ищцата не присътвала.Св.Од. установява,че обработва имотите на ответника.По делото между страните не се спори,че ответникът владее процесните имоти.За да отхвърли предявеният иск ВРС е приел,че по делото от страна на ищцата не са ангажирани доказателства от които да се установява по безспорен начин,че ищцата е съсобственик на процесните имоти и че същите се владеят от  ответника без правно основание.Прието е,че договорът за продажба на наследствени права е действителен,заверен е надлежно от съответното длъжностно лице и е вписан в РС.Съдът е приел,че разпоредбата на чл.90а от ЗН е неприложима в настоящия случай,поради това,че наследодателят И. Ф. към момента на смъртта си е бил собственик на нивите,които са му отнети от ТКЗС.Прието е че разпоредбата на чл.90а е създадена да охрани интересите на наследниците по закон в случай,че разпореждането е в полза на трето лице.Прието е че ответника,който владял процесните имоти в периода от 1997 до 2008г. е придобил  същите по давност с оглед на това,че през това време не е било налице изрично противопоставяне от страна на ищцата.  През 2007г. ответникът се снабдил с нотариални актове за собственост на процесните имоти на основание наследяване.

        Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира че   решението е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съдът счита,че изводът на ВРС ,че ищцата-настоящ жалбоподател не е придобила собствеността върху претендираната 1/3 ид.ч. от процесните имоти за законосъобразен.Установи се по делото от представеното удостоверение за наследници,че жалбоподателката е внучка  на общия наследодател И. М. като дъщеря на неговата дъщеря М. И. Й..Установи се,че с договора от 14.12.71г. майката на жалбоподателката е продала наследствените си права от наследодателя на бащата на ответника по делото.Съгласно чл.212,ал.2 от ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите се трябва да бъдат нотариално заверени.В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма и подписите на страните са нотариално заверени.Съгласно чл.34,б.”а” от ЗУС-Д.в. бр.92/52г. във всяка община,която няма народен съд,един от членовете на изпълнителния комитет на народния съвет на депутатите на трудещите се,определен от същия комитет извършва следната нотариална работа-заверява подписите и датата на договори.Договорът за продажба на наследство сключен между преките наследодатели на страните по делото е нотариално заверен от председателя на общинския народен съвет на с.Покрайна,поради което е налице нотариална заверка по смисъла на чл.212,ал.2 от ЗЗД.

           Законосъобразно съдът е приел,че разпоредбата на чл.90а от ЗН, съгласно която  продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти няма приложение в настоящия случай.Безспорно се приема в теорията и съдебната практика,че въпреки,че земеделската земя е била внесена в ТКЗС то член-кооператорите не са загубили правото на собственост върху същата.С оглед на това законосъобразно съдът е приел,че към 1971г. когато е сключен договорът за продажба на наследство правото на собственост върху земята отнета от наследодателя е била в патримониума на неговите наследници и същите са могли валидно да се разпореждат с наследствените права и по отношение на земеделските земи. Още повече ,че в настоящия случай наследодателят и неговите наследници не са били членове на ТКЗС.

         С оглед на гореизложеното ВОС счита,че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

        Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

 Потвърждава   решение  №45/16.02.09г.  по гр.д.№1015/08г. на ВРС.

           Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                     Членове: 1.

 

      2.