В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и втори април през двехиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц.К.

С.С.

В.М.

При секретаря Св.К. и в присъствието на

Прокурора като разгледа докладваното от

Съдията В.М.

*** по описа за 2009 год.,и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.196 и сл.ГПК./отм.

ЗАД”Б.”АД-гр.София обжалва решение № 68/04.12.2008г. по гр.д № 319/2008г., с което е уважен искът с правно основание чл.54 ЗЗД предявен от „В. „Ад-гр.Видин против И.С.С., респ. Обратния му иск срещу ЗАД”Б.”АД.

Подържат във въззивната жалба, че решението е постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, незаконосъобразно и необосновано е, поради което е неправилно.

Пред въззивната инстанция се подържа възражение за изтекла погасителна давност, тъй като ПТП е настъпило на 17.02.2003г., а пряката искова претенция за изплащане на обезщетението спрямо ЗАД „Б. „ е следвало да бъде заявена в 5г. давностен срок от момента на настъпването на ПТП.

Молят Съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове срещу ЗАД”Б. „ Ад-гр.София като погасени по давност.

Постъпило е писмено възражение от „В. „АД-гр.Видин в която посочват, че обжалват изцяло подадената въззивна жалба от 3тото лице помагач, че същата е неоснователна и недоказана, а направеното възражение за погасителна давност е неоснователно, тъй като искът е предявен на 15.02.2008г., т.е преди изтичането на 5г. давностен срок от настъпването на застрахователното събитие .

Постъпила е и въззивна жалба от И.С.С. срещу решението на ВРС. Подържа , че ищеца е дружеството работодател на ответната страна, който на основание чл.200 Кт е изплатил обезщетение на наследниците на пострадалия. В настоящето производство е предявен регресен иск за изплатените суми от работодателя срещу прекия причинител на ПТп, какъвто иск е недопустим на предявеното основание. Посочва, че право на регрес за работодателя е предвидено като възможност само срещу виновните длъжностни лица, съгласно чл.202 КТ.

Моли Съда да постанови решение, с което отмени решението на ВРС и

отхвърли изцяло предявения иск.

ВОС като взе предвид постъпилите жалби, становището на ответната по жалба страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

От приложеното като доказателство гр.д.№577/2003г. на ВРС и писма на ЗПАД"Б." изх.№Л-06397/12.10.2004г. и изх.№Л 06673/25.10.2004г., е видно, че на 17.02.2003г. е извършено ПТП при което е починало лицето П. Д. Ц. и е претърпяна трудова злополука от лицето Г. Е. Г., за което на наследниците на починалото лице ЗПАД"Б" е изплатило обезщетение за неимуществени вреди.

С решение №20/18.02.2004г. по гр.д.№577/2003г. на ВРС ищцовото дружество „В."АД, гр.Видин е било осъдено да заплати на Г. Е. Г. от гр.Видин сумата от 2 073 лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди във връзка увреждане на носните му кости, настъпили в резултат н претърпяната на 17.02.2003г. трудова злополука, сумата от 873 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със счупване на горен десен крайник, настъпили в резултат на претърпяната трудова злополука, както и сумата от 47 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди във връзка с травматични увреждания по цялото тяло настъпили в резултат на претърпяната на 17.02.2003г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата н увреждането-17.02.2003г. до окончателното издължаване.

С решение на ВКС №992/15.11.2007г. по гр.д.№2384/2004г., отменено решението на ВОС по гр.д.№168/2004г., с което е оставено в сила решението на ВРС, като вместо него ищцовото дружество „В."АД, гр.В. е осъдено да заплати на Г. Е. Г.. сумата от 3 781 лева представляваща обезщетение за немуществени вреди от трудова злополука на 17.02.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2003г. до окончателното издължаване. Решението евлязло в законна сила и по същото е издаден изп. Лист за сумата З 781 лева и сумата от 1 414 лева разноски.

От приложеното по делото платежно нареждане №Р00785/30.11.2007г. на И..А. Б.-Ад, клон Видин е видно, че ищцовото дружество е извършило превод на сумата от 8 833.60 лева по изпълнително дело №20077240400590 на ЧСК В. Т. с взискател Г. Е..

От приложената към дело молба на ответникът И. С.С. по реда на чл. 175, ал.1 от ГПК/отм./, както и от предявеният от последният срещу ответника ЗПАД"Б."АД, гр.София.обратен иск се установява, че ответникът И.С. признава участието си в ПТП настъпило по него вина на 17.02.2003г., с участници единият, от които лицето Г. Е. Г..

По делото е назначена и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размерът на претендираната лихва за забава /мораторна/ лихва за периода от 28.11.2007г. до датата на предявяване на иска-15.02.2008г., възлиза на сумата от 280.18 лева.

При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че така предявеният главен иск е основателен и доказан, и като такъв ще следва да бъде уважен изцяло.

За да е налице хипотезата на чл.54 от ЗЗД, и съответно за да възникне за ищеца правото на регрес, следва безспорно да се установят следните факти и обстоятелства:

На първо място, следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че през време и във връзка с работата по трудово правоотношение, в резултат на трудова злополука е увредено здравето или живота на работника или служителя, което обстоятелство безспорно се установява в настоящият случай, видно от приложените решения на ВРС, ВОС и ВКС. С посочените решения по безспорен начин е установено, че на 17.02.2003г. лицето Г. Е. Г., който е в трудови правоотношения с ответното дружество „В." АД, гр.Видин е претърпял злополука/ПТП/, злополука с разпореждане №176/17.03.2003г. на РУСО" при НОИ, гр.Видин. е била призната за трудова на осн.чл.55, ал.1 от КЗОО.

На второ място, в резултата на противоправното деяние следва да е причинена вреда, т.е. пряка и непосредствена негова последица, каквито в настоящият случай са причинените на лицето Г. Г. неимуществени вреди, установени по безспорен начин от посочените решения на ВРС, ВОС и ВКС.

На следващо място, следва да е доказана безспорно вината на причинителя на вредата, т.е. на ответникът И.С., което обстоятелство се установява от предявеният от последният против ЗПАД"Б."АД, гр.София. обратен иск, в който ответникът признава вината си за причиненото от него ПТП.

И на последно място, следва да бъде доказан фактът на изплащане на сумата от ищеца /работодател/ към увреденото лице / Г. Е. Г./, което обстоятелство също се установява от представеното по делото платежно нареждане от 30.11.2007 г.

С оглед на обстоятелството, че всички предпоставки са налице, съдът намира, че са налице условията на чл.54 от ЗЗД и така предявеният главен иск е основателен и доказан за сумата от 8 833.60 лева, която ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице Г. Е. Г..

С оглед основателността и доказаността на главния иск, основателен и доказан се явява и акцесорният такъв, за присъждане на законна лихва за забава /мораторна/ лихва по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 8 833.60 лева.Размерът на акцесорния иск се установява от заключението на вещото лице, съгласно което същият възлиза на сумата от 280.18 лева.

Неоснователен и недоказан се явява предявеният от ответникът И. С. ***.обратен иск по реда на чл.175, ал.2 от ГПК/отм./ за сумата оп 8 833.60 лева.

Иск предявен срещу прекия причинител на вредата, който от своя страна е привлякъл като помагач застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност" /в случая третото лице ЗПАД"Б.", гр.София/ и предявява обратен иск срещу него може да стане в 5г. срок, считано от деня на възникване на застрахователното събитие. В настоящия случай ПТП е настъпило на 17.02.2003г., а исковата претенция за изплащане на обезщетение от застрахователя е предявена след изтичането на този срок, поради което се явява погасена по давност.

Предявеният обратен иск е с дата 17.03.2008г./Протокол на ВРс от същата дата /, т.е. предявен след изтичането на 5г. срок от настъпването на застрахователното събитие. Обратният иск е иск на една от страните по делото - ищец или ответник срещу трето лице, привлечено или встъпило в процеса като подпомагаща страна Такава е хипотезата при иск, предявен срещу прекия причинител на вредата, който от своя страна е привлякъл като помагач застрахователя по договор за застраховка "Гражданска отговорност" и предяви иск срещу него. Следва да се има предвид обаче, че правата по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се погасяват с 5-годишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие - чл. 197 от КЗастр. - и застрахователят може да направи възражение за изтекла давност -виж Решение № 504 от 11.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 3251/2004 г.

Срокът за привличане на трето лице и предявяване на обратен иск за ответника по стария ГПК този срок е първото заседание по делото в първа инстанция.

Възражението за погасяване по давност на предявения иск е основателно, с оглед на което решението, в частта, в която ЗПАД”Б. „АД-гр.София е осъдено да заплати на И.С.С. сумата от 8 833.60 лв., представляващи причинени на съшия имуществени вреди, ведно със законната лихва и лихва за забава е неоснователно , следва да бъде отменено , а предявеният обратен иск отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, ВОС :

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 68 от 04.12.2008г. по гр.д № 319/2008г. по описа на ВРс, в частта, в която е осъдено ЗПАД”Б. „АД-гр.София да заплати на И.С.С. сумата от 8 833.60 лв., представляващи причинени на съшия имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2008г. до окончателното издължаване и лихва за забава в размер на 280.18 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от И.С.С. ***, ЕГН : ********** *** обратен иск за сумата от 8 833.60 лв., представляващи причинени на съшия имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2008г. до окончателното издължаване и лихва за забава в размер на 280.18 лв., както и разноски в размер на 525.20 лв. като неоснователен поради погасяването му по давност.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщението до страните по реда на чл.280 и сл.ГПК./нов/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.