Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е -74     

                                                        

                       Гр.Видин, 28.04.2009 година

 

 

               В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А 

Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на  петнадесети април   две хилядна и  девета  година в състав:  

        

                                     Председател:  Д.М.

                                            Членове:  Б.Н.

                                                                 П.Ж.

 

                                                        

При секретаря   А.А.            и в присъствието на    прокурора               като разгледа

докладваното от    Съдията    М. ***  по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на П.И.П. ***, том І, стр.228 от 04.02.2009 г., постановено по гр.д.№1067/2008 г. по описа на Видински  районен съд, в частта с която е признато, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ на 30.04.2008 г., вместо на 13.07.2008 г.

Поддържа се във въззивната  жалба, че в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно, като се развиват подробни доводи във връзка със събраните по делото доказателства, че жалбоподателката е прекратила едностранно трудовото правоотношение с ответната страна с подадена от нея молба от 09.07.2008 г. и ВРС необосновано е приел, че  трудовото правоотношение е прекратено, считано от 30.04.2008 г., а не от 13.07.2008 г. Поискано е в тази част решението да се отмени и се постанови решение,  с което се приеме за установено, че трудовото правоотношение е прекратено на 13.07.2008 г.

Представител на ответната по жалба страна „И. К.” АД гр.Видин не е подал писмен отговор по жалбата и не е взел становище по същата.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с оплакванията във въззивната  жалбата и събраните по делото доказателства  приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 от ГПК и същата е процесуално допустима.

По същество въззивната жалба е  основателна.

ВРС е сезиран с искова молба от П.И.П. в която същата е поддържала, че  с ответната страна е била в трудовоправни отношения по силата на трудов договор от 20.11.2006 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща трудовото й възнаграждение, освен това незаконно не я допускал до работа, което наложило същата да предяви иск за заплащане на полагащото й се трудово възнаграждение. Ищцата поддържа, че по тази причина е подала молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, която изпратила с обратна разписка до адреса на управление на ответника, но разписката се върнала с писмото като неполучена. В началото на м.юли 2008 г., след проведени разговори с изпълнителния директор на дружеството,  ищцата занесла лично молбата си на представител на работодателя, която връчила лично на 13.09.2008 г. Впоследствие разбрала,  че със заповед от 14.07.2008 г. било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, т.4 от КТ, като й била връчена и заповед за разрешен неплатен отпуск. Ищцата е предявила няколко обективно съединени иска, като  иска по т.3 е да се признае за установено, по отношение на работодателя, едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на основание чл.327, т.2 от КТ, поради незаплащане на полагаемото трудово възнаграждение, което прекратяване е станало на  13.07.2008 г.

С обжалваното решение ВРС е приел, че иска по т.3 е основателен и ищцата е имала право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327, т.2 от КТ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че работодателят не и  е заплащал дължимото й трудово възнаграждение, но в мотивите е приел, че правоотношение е прекратено на 30.04.2008 г., когато ищцата е изпратила молба за прекратяването му по пощата.

Тези изводи на ВРС са необосновани и незаконосъобразни.

От представените по делото доказателства е установено, че  молбата която ищцата е изпратила по пощата с обратна разписка на 30.04.2008 г. не е била получена от работодателя и не е стигнала до неговото знание. По тази причина се е наложило да се проведе разговор с представител на работодателя и ищцата е връчила редовно нова молба на 13.07.2008 г., която е била приета от работодателя, поради което ще следва да се приеме, че  едностранното прекратяване на трудовото правоотношение е станало на 13.07.2008 г.

В този смисъл ще следва да се измени обжалваното решение, като ответната страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв.

По изложените съображения   Окръжният съд

 

                                  Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  решение №76, том І, стр.228 от 04.02.2009 г., постановено по гр.д.№1067/2008 г. на Видински районен съд в частта,  с която е признато за установено едностранното прекратяване на трудовото правоотношение между П.И.П. и „И. К.” АД, извършено от П.И.П. на основание чл.327, т.2 от КТ, считано от 30.04.2008 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА  за установено едностранното прекратяване на трудовото правоотношение между П.И.П. и „ИЛ КОН” АД, извършено от П.И.П. на основание чл.327, т.2 от КТ, считано от 13.07.2008 г.

ОСЪЖДА „И. К.” АД гр.Видин да заплати на П.И.П. *** лв. разноски по делото за тази инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в 30-дневен срок от обявяването му, а именно 29.04.2009 г.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.