Р Е Ш Е Н И Е №27
гр. Видин 12.05.2009 г.
Видински окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Н.
при участието на секретаря И.Я. , като разгледа докладваното от съдията М. Н. *** по описа за 2008 год. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод исковите претенции на „В****”ООД гр. В**** представлявано от управителите С*** В**** и С**** А**** за осъждането на „В******* и к*****” ЕООД гр. В**** представлявано от управителя Г**** В**** да се заплати обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в следствие на незаконните действия на управителя на ответното държавно дружество ведно със мораторната и законната лихва.
В исковата си молба ищецът твърди, че ответника като взискател по изпълнително дело с длъжник „Н*** Д***” АД гр. С*** е наложил неправомерна възбрана върху недвижим имот, негова собственост а именно търговска къща, представляваща двуетажна масивна търговска сграда ведно с едноетажни масивни сгради- трафопост,помпена станция и агрегатно, разположена в поземлен имот 909, за които е отреден УПИ ІІІ в кв. 64 по регулационният план на гр. В****, която възбрана е наложена с постановление на Ч.В.Т., рег. № 724 от 30.11.2006 год и вписано под № 10372 в Службата по вписванията гр. В***. Твърди се също така, че вследствие на възбраната, за ищцовото дружество са настъпили тежки вреди от материален и нематериален характер, които са причинени от управителя на ответното дружество в качеството му на взискател., които възлизат на стойност 10 500 лв.
Иска се, да бъде отсъден ответника да му заплати горната сума ведно с мораторната и законната лихва от завеждане на делото до окончателното и издължаване. В подкрепа на исканията са ангажирани доказателства.
С определение постановено в открито съдебно заседание от 07.10.2008 год. исковата молба е оставена без уважение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 98 б „г” и „д” от ГПК/отм/ и са дадени указания ищецът да отстрани нередностите.
С молба постъпила на 15.10.2008 год ищецът конкретизира иска , като заявява, че стойността на претендираното обезщетение за нанесена вреда вследствие на незаконосъобразно наложената възбрана на имота е в размер на 10 070 лв от които 7 170 лв са вреди нанесени на покрив и покривни елементи, 1000 лв за вреда нанесена на мазилки, 900 лв за вреди нанесени на подови настилки и тавани и 1000лв за ел. инсталация, съоръжения и осветителни тела, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане както и 430 лв представляващи мораторна лихва за периода от 07.11.2007 год до 28.02.2008 год.
С молба постъпила в съда на 27.01.2009 година ищовото дружество е поискало увеличение на иска /чл. 116 от ГПК/, относно дължимото обезщетение за нанесените вреди върху имота от 10 070 лв на 35 170 лв , което увеличение на размера на иска е допуснато с определение в с. з. проведено на 17.02.2009 год
Така обективно и субективно съединените искове са с правно основание чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното дружество, чрез своят процесуален представител оспорва иска, като е направило искане за привличане на трето лице –помагач по делото а именно Частен съдебен изпълнител В.Т. с рег. № 724 с район на действие В**** окръжен съд..
С определение от 27.05.2008 година съдът на основание чл. 175 от ГПК/отм:/ е привлича като трето лице помагач на страната на ответника Ч. с рег. № 724-В.Т.. Третото лице - помагач, чрез своят процесуален представител също оспорва предявените искове.
След преценка на всички събрани доказателства по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и като съобрази разпоредбите на закона, Видински окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба постъпила при Ч. рег. № 724 – В.Т. с район на действие Видински окръжен съд, ответното дружество „В***** и к****” ЕООД гр. В**** , въз основа на приложен изпълнителен лист към нея е поискало да се образува изпълнително производство по чл. 323 от ГПК/отм/ с длъжник „Н**** Д****” АД гр. С**** за реализиране на парично вземане. В молбата на взискателя е поискано от страна на Ч. да се извърши проучване на имущественото състояние на длъжника с оглед дадените му правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Въз основа на постъпилата молба и приложените доказателства към нея, Ч. образува изпълнително дело № 20067240400402/061 препис , от което е приложен по делото. Видно от него , Ч. е извършил редица изпълнителни действия в това число и такива за установяване на имущественото състояние на длъжника. С писмо изх. № 01090 от 22.08.2006 годи/л. 12 от изп. дело/ е поискано на основание чл. 15 от ЗЧСИ от Община гр. В**** да се посочи какво движимо и недвижимо имущество притежава длъжника. С писмо изх. № 462 от 18.09.2006 год /л. 23/ Община В**** уведомява Ч., че длъжника „Н*** Д***” АД притежава на територията на гр. Видин недвижим имот а именно – търговски комплекс „А*** Д***”, които комплекс е известен на обществеността в гр. В***. Въз основа на така получената информация, Ч. е поискал уточняване от страна на Общината други данни за индентификация на имота С писмо изх. № 92-00-2736 от 31.10.2006 год /л. 49/ Общината уточнява че търговски комплекс „А**** Д***” е включен в регулационният план на к-с „Б*** Т***” на гр. В**** и представлява поземлен имот 909 в кв. 64 , за които е отреден УПИ ІІІ. Въз основа на така получените данни от Общината, че длъжникът по изпълнителното дело е собственик на този търговски комплекс, Ч. издава постановление без дата /л. 51/ с което налага възбрана върху него. Възбраната е вписана във входящият двоен регистър в Службата по вписвания с № 10372 на 30.11.2006 год.
Разбирайки за наложената възбрана върху имота описан в исковата молба, ищцовото дружество е изпратило жалба до Съдебният инспекторат при Министерството на правосъдието. От извършената проверка по жалбата, Ч. разбира, че ищеца претендира за права на собственост върху възбраненият имот и с писмо изх. № 04340 от 08.11.2007 година /л.63/ е поискано от ищцовото дружество да представи доказателства за собственост на посоченият възбранен имот. Такива доказателства са поискани и от Службата по вписвания /л. 77/ По този начин при Ч. се получава нотариален акт № 62 том І рег. № 3850 по нот. дело 389/2000 год от които се вижда че ищеца – „В****” ООД е собственик на имота подробно описан в него. Поради различие на описанието на имота по нотариалният акт с този които Общината е подала с горецитираното писмо, Ч. *** с писмо на л. 81 да се даде становище идентични ли са двата имота. С удостоверение приложено на л. 84 Община В**** удостоверява идентичността на имотите. С друго писмо- л. 86 Общината уведомява Ч., че имота е записан на „Н*** Д***” и „В*****”ООД по разписната книга въз основа на нот. акт № 62 том І по нот. дело № 389/2000 год. Във връзка с получените писма от Община гр. В**** от Ч., които са противоречиви по своето съдържание относно собствеността на недвижимият имот, съдебният изпълнител е поискал с писмо на л. 91 от Общинската администрация гр. В**** , направление „Местни данъци и такси” информация въз основа на какъв документ за собственост Н**** Д**** АД гр. С**** е декларирала недвижимият имот търговски комплекс А*** Д**** като своя собственост . С писмо изх. № 55040000101 от 08.02.2008 год./л. 94/ Направление „Местни данъци и такси” при Общината уведомява Ч. че имота е деклариран с декларация № 145 от 31.01.2001 год която се намира в НАП гр. В****. Тази декларация по чл. 17 ал. 1 от ЗМДТ е приложена на л. 97 по изпълнителното дело и от нея се вижда , че „Н*** Д****” АД клон В**** представлявано от С***** Б**** В*****- които е и управител на ищцовото дружество е декларирало като данъчно задължено лице, недвижим нежилищен имот Търговска мебелна къща намираща се в гр. В**** на ул. „Ж******” № 1.
С постановление от 10.04.2008 год, влязло в сила на 23.04.2008 год / л. 102/ Ч. на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК прекратява производството по делото като с резолюция от 24.04.2008 год на основание чл. 433 ал. 2 от ГПК вдига наложените запори и възбрани върху имота , за което с писмото приложено на л. 109 е уведомил и Съдията по вписванията при Службата по вписвания гр. В**** и е върнат изпълнителният лист на взискателя..
С оглед на така установените факти, съдът в този си състав намира, че не са доказани юридическите факти, обуславящи възникването на заявената пред съда претенция за обезщетение, поради което и същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна по следните съображения:
Както се посочи по горе, предявените искове са по чл. 49 и 86 от ЗЗД, независимо от посоченото от ищеца, че вземането се дължи с оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД. Това е така , тъй като обезщетение за нанесена вреда от юридическо лице, каквото е ответното дружество може да се търси само по реда на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на този текст - този, които е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна и безвиновна и се ангажира тогава, когато причинителят на уврежданите е нарушил дадените му указания за извършване на възложената му работа.. Касае се за обективна отговорност за деликт, при или по повод на извършване на възложена работа. Необходимо е лицето , на което е възложена една работа, да е извършило едно виновно действие. Без вина на работника или служителя не може да съществува отговорност за юридическото лице, което е възложило тази работа .
В случаят ищецът твърди в исковата си молба, че ответното дружество чрез своят управител е наложило неправомерна възбрана върху недвижим имот, негова собственост при условие, че не е страна по изпълнителното производство, от която възбрана са настъпили описаните в допълнителната искова молба вреди. Подържа се, че управителят на ответното дружество е знаело, че възбраненият имот не е на длъжника по изпълнителното дело и е злоупотребил с процесуално право насочвайки изпълнението върху чужда недвижима собственост.
Тези твърдения не намират опора в доказателственият материал по делото. Липсват доказателства за вина на служителя – управителя на ответното дружество , пораждащо отговорност за непозволено увреждане и неговото обезщетяване от ответното дружество като юридическо лице. Напротив събраните доказателства, описани в установените по горе факти, дават основание да се приеме, че той като процесуален представител на взискателя в изпълнителното производство е упражнил едно свое правомощие дадено му с чл. 18 от ЗЧСИ. Поискано е от Ч. да извърши проучване за имущественото състояние на длъжника „ Н**** Д***” АД гр. С***. Не може да му се вмени вина , че при това проучване от страна на Ч. *** са подавали неправилна информация относно собствеността на възбраненият имот. Друг е въпросът, че за тази неправилна информация до известна степен се дължи и от подадената декларация по чл. 17 от ЗМДТ, приложена по изпълнителното дело от управителят на ищцовото дружество. Именно поради подадени данни с тази декларация , че собственик на имота е „Н**** Д****” АД гр. С**** от страна на общината в разписният лист е било вписано това обстоятелство и в този смисъл е подавана и погрешна информацията на Ч..
Поради неоснователността на главният иск, ще следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените с него акцесорни претенции за заплащане на мораторна и законна лихва.
Ищецът следва да бъде отсъден да заплати на ответника и третото лице и направените разноски по делото които за „В****** и к*****” ЕООД гр. Видин са в размер от 700.00 лв от които 150 за внесен депозит за вещи лица и 550 лв възнаграждение за един адвокат , а на Ч. рег. № 724 – В.Т. в размер на 750 лв.
Мотивиран от горното Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В****” ООД гр. В**** със седалище гр. В**** ул. „ Г**** Б****” № 2 против „В***** и к*****” ЕООД гр. В***** ул. „Ш****” № 18 за заплащане на сумата от 35 170 лв , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното и издължаване , както и за сумата от 430 лв представляваща мораторна лихва върху горната сума за периода от 07.11.2007 год. до 28.02.2008 год , представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие наложена възбрана от Ч. рег. № 724- В.Т. на негов недвижим имот.
ОСЪЖДА „В****” ООД гр. В**** да заплати на „В***** и к*****” ЕООД гр. В***** направени разноски по делото в размер на 700.00 лв и на Частен съдебен изпълнител рег. № 724 – В.Т. с район на действие ВОС сумата от 750.00 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София в четиринадестдневен срок от съобщението му на страните с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :