Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на пети март,

през две хиляди и девета година в състав :

Председател: А. П.

Членове: И.И.

Г.П.

при секретаря А. А. и в присъствието на

прокурора В. Н. като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА П. ВНОХД № 32 по описа

за 2009 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.313 и сл. НПК.

С присъда № 21 от 20.01.2009 г. , постановена по нохд № 179 по описа за 2008 г. на Белоградчишкия районен съд е признат за виновен подсъдимия С.В.А. за престъпление по чл.151,ал.1 НК , че на 23.04.2008 г. в с. Медовница, общ. Димово, обл. Видин, се съвкупил с К.А.В. ***, ненавършила 14 годишна възраст, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК. Наложено му е наказание с приложение на чл.55,ал.1 НК "лишаване от свобода" за срок от осем месеца , при първоначален "общ" режим. На осн. чл. 68, ал.1 НК БРС е определил подсъдимия С.В.А. да изтърпи отделно от него и наказанието по НОХД № 67/ 2007 г. по описа на БРС а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от една година, при режим на изтърпяване „общ".Върху подсъдимия са възложени и разноските по производството.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия С.В.А., който чрез защитника си адвокат Ц. И. *** я обжалва в срок. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност на присъдата поради постановяването й при непълнота на доказателствата и в нарушение на закона. Поддържат се оплаквания и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че по делото не са събрани доказателства , че подсъдимия е знаел , че свид. В. няма навършени 14 години, а било установено обратното , а именно , че подсъдимия не е имал информация за възрастта на пострадалата. Оттук се правят доводи за липсата на субективния елемент от състава на престъплението , поради което подсъдимият моли за отменяване на обжалваната присъда и постановяване на нова , с която да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.151,ал.1 НК.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия А. поддържа жалбата и отново моли за оправдаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин в с.з. заявява, че обжалвания акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да се потвърди пръвоинстанционната присъда.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, следното:

На 23.04.2008 г., подс. С.В.А., накарал св. С. П. да извика св. К.В. ***. Всички те живеят в с. Медовница. Св. П. намерил св. В. в дома на снаха й Л. в село Медовница и я повикал, като й казал че С. я чака пред заведението на селото. Това станало вечерта на 23.04.2008 г., около 23 ч. Св. В. се съгласила и дошла за указаното й място. След това, подс. А. и св. В. отишли в дома на сестрата на подс. А., където осъществили полов акт. На следващият ден - 24.04.2008 г., майката на св. К.В. - св. А.К., разбрала за случилото се и завела дъщеря си на лекар. Видно от приложеното медицинско свидетелство на д - р Т. Ц. - акушер - гинеколог и от съдебно – медицинската експертиза, се установява, че св. В. на посочената дата - 23.04.08 г., е имала полов контакт като преди извършване на половия акт на посочената по - горе дата, св. В. е била девствена.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, от представените с приложеното дознание писмени доказателства изброени по-горе и приобщени по реда на чл.283 от НПК – чрез прочитането им в съдебно заседание , както следва: показанията на свидетелите В.,К.,П. Кредитира се като компетентно и безпристрастно изготвена и назначената на досъдебната фаза на процеса съдебно-медицинска експертиза. Вземат се предвид и събраните писмени доказателства- справка за съдимост.

От събраните при спазване на всички процесуални изисквания доказателства в хода на проведеното съдебно следствие , районният съд е направил правилни изводи за осъществяване от обективна и от субективна страна от подсъдимия А. на състава на престъпление по чл.151, ал.1от НК.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият С.В.А. ***, обл. Видин, се съвкупил с К.А.В. ***, ненавършила 14 годишна възраст, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК .

От субективна страна А., е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Правилно в тази насока БРС е приел , че от доказателствата по делото , в частност показанията на св. К.В. е установено , че двамата с подсъдимия А. се познават от 5 - 6 години, говорят си и са в добри отношения. Предвид възрастта на свидетелката към момента на деянието – 12 години подсъдимият я познава от 5-6 годишна възраст. От това се налага извода, че подсъдимия е знаел на каква възраст е св. К.В.. Правилно БРС е отчел и факта, че подс. А. и св. В. живеят в едно и също населено място - с. Медовница, което е малко като численост на населението, хората се познават, което още веднъж налага извода, че подс. А. е знаел на каква възраст е св. К.В... Предвид на изложеното ВОС възприема изводите на първоинстанционния съд, че е налице доказан умисъл от страна на подс. А. за извършване на деянието.

Правилно районния съд не е обсъдил обстоятелството, че половият акт е извършен доброволно от страна на св. В., тъй като това не е елемент от състава на престъплението по чл. 151, ал. 1 НК. Установено е по делото наличието на елементите от състава му , а именно подс. А. се е съвкупил с лице, за което е знаел , че не е ненавършило 14 годишна възраст. Ирелевантен в този случай е факта, че половото сношение е извършено без съпротива от страна на малолетната В..

За престъпление по чл.151 , ал.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от две до шест години. Правилно са преценени и обсъдени от първоинстанционния съд отегчаващите и смегчаващи вината обстоятелства като наказанието е определено при условията на чл.55,ал.1 НК- под минимума , определен от закона, приемайки , че са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства. Ето защо, настоящата инстанция намира за законосъобразно и справедливо определеното по размер наказание от БРС, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, като счита, че същото в най-голяма степен отговаря на степента на обществена опасност на извършеното и извършителя, а неговото изпълнение ще доведе до постигане целите на генералната и специална превенции. Настоящият съдебен състав не намери основания за намаляване размера на наложеното наказание.

При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира допуснати съществени процесуални нарушения , които да дават основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са оплакванията в жалбата и поддържани в съдебно заседание за това , че по делото не са събрани доказателства за наличието на умисъл у дееца , предвид липсата на знание от негова страна за възрасттта на пострадалата. БРС е анализирал подробно доказателствата по делото , касаещи субективната страна на деянието и убедително е аргументирал приетото от него , че подсъдимият А. е знаел, че св.В. няма навършени 14 години, които изводи напълно се споделят и от настоящата инстанция.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/ 20.01.2009 г. ,постановена по нохд № 179 по описа за 2008 г. на БРС .

Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: