ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ...6.......................

Гр. Видин 28.01.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Видин, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: В.М.

Членове:   1. В.В.

     2. П.Ж.

 

с участието на секретаря ........................... и в присъствието на прокурора .................................., като разгледа докладваното от мл. съдия П.Ж. въззивно частно наказателно дело №17 по описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.243 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Постъпила е частна жалба от Л.И.Г. *** против Определение №302/09.12.2008г. по частно наказателно дело №25/2008г. на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено Постановление на Района прокуратура Белоградчик №722/21.11.2008г., за прекратяване на наказателното производство по дознание №ЗМ-483/2008г. по описа на РПУ- Белоградчик.

Твърди се, че Определението е необосновано. Неправилно районния съд е приел, че вината за извършеното деяние е изключително на жалбоподателя, като не е обсъдил доказателствата по делото.

Изтъква, че не са уважени исканията пред районен съд Белоградчик за отмяна на постановлението на прокуратурата и за извършване на нови следствени действия.

Моли Съдът да отмени обжалваното определение.

Срещу въззивната частна жалба не е постъпило възражение.

          Съдът като взе предвид твърденията в жалбата и след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

           Определението подлежи на обжалване, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е допустима.

          Образувано е наказателно производство, дознание №ЗМ-483/2008г., срещу П***Л***П*** с ЕГН:********** *** за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за това че на 06.10.2008г. на пътя между с. Арчар и с. Извор, около 12,20ч. при управление на товарен автомобил с марка „Форд Транзит” с ДКН: СА9662 МН, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не е упражнил контрол на управляваното от него МПС, не е избрал скоростта на движение, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, не е спрял при възникване на опасност за движението на пътя и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л.И.Г. ***, счупване на 7-мо, 8-мо, 9-то, 10-то, 11-то и 12-то ребро в дясно, довело до разстройство на здравето, причиняващо трайно затруднение движението на снагата и травматично-хеморагичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

          С Постановление на Района прокуратура Белоградчик №722/21.11.2008г. е прекратено наказателното производство, като са изложени доводи, че липсва вина за извършеното деяние. Доводите на прокуратурата са, че обвиняемия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Като водач на МПС е бил длъжен да съобрази правилата за движение по пътищата и резултата от деянието, но не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, тъй като не е имал техническа възможност, при което е налице случайно деяние, обуславящо липса на престъпление, основание за прекратяване на производството.

С обжалваното определение е потвърдено Постановлението на Районата прокуратура с мотивите, че постановлението е правилно и съответства на събраните доказателства. Районния съд е приел и че показанията на пострадалия не се подкрепят от другите доказателства, поради което не следва да се кредитират.

          От правна страна Окръжния съд намира следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НК, в правомощията на прокурора е да прекрати, с постановление, наказателното производство когато деянието не съставлява престъпление.

Едно от основанията деянието да не съставлява престъпление е когато не е извършено виновно.

Съдът осъществява контрол при прекратяването само по отношение обоснованост и законосъобразност на постановлението, т.е. дали изводите на прокуратурата съответстват на събрания доказателствен материал, допуснати ли са процесуални нарушения, правилно ли е приложен материалния закон при квалификацията на инкриминираното деяние.

За да се прецени правилността на обжалваното определение е необходимо настоящата инстанция да изследва правилността на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.

На досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения и не е нарушен материалния закон.

Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство обаче, е необосновано, тъй като фактическата обстановка не е изяснена напълно.

От една страна изводите за липса на вина не съответстват установеното от протокола за оглед на местопроизшествие, в който е отразено, че няма следи да е използван спирачния механизъм на автомобила, а водача е бил длъжен да го направи, след като е забелязал неадекватното поведение на пострадалия.

В обясненията си обвиняемия изтъква, че е предприел изпреварване на тичащия в дясното пътно платно Г. и е навлязъл в лявата пътна лента, след което пострадалия като видял микробуса продължил да тича към него, а обвиняемия задействал спирачния механизъм на автомобила и излязъл от пътното платно, при което в този момент пострадалия връхлетял върху МПС-то.

Тези обяснения, освен, че са доказателствено средство, те са и защитна теза на обвиняемия, която подлежи на проверка и доказване.

От това обяснение, а и от другите доказателства - липсата на следи от спирачния механизъм на МПС-то, е очевидно, че ударът е станал едва в крайпътния банкет, където се е намирал микробуса и пешеходеца, а не на пътното платно. Това показва, че водача на автомобила изобщо не се е опитвал да спре, а само да заобиколи пешеходеца, но не е ясно на какво се е надявал, до къде е могъл да се отклонява за да избегне сблъсъка с пострадалия.

Обяснението съдържа и вътрешно противоречие, тъй като се твърди, че пешеходеца е тичал в посока на движението на микробуса, а от друга, че след като микробуса предприел маневра за изпреварване е продължил да тича към него, което автоматично означава, че се твърди, че посоката на движение на пешеходеца е обратна на посоката на движение на автомобила и което не съвпада със събраните доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, а ал.2 от същата разпоредба установява задължение на управляващите МПС да избират скоростта си така, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта, дори да спрат, когато възникне опасност за движението по пътя.

Обвиняемия не е съобразил тези си задължения, в каквато насока е и заключението на прокуратурата, а е бил длъжен след като е забелязал поведението на пешеходеца, отклоняващо се от нормалното участие в пътното движение, да намали до готовност да спре, вместо да предприеме маневра изпреварване.

В постановлението на прокуратурата се твърди, че обвиняемия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но като водач на МПС е бил длъжен да съобрази правилата за движение по пътищата и резултата от деянието, като не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, тъй като не е имал техническа възможност, при което е налице случайно деяние.

Извода за невъзможност да се предвидят последиците е неправилен, тъй като, какво означава обвиняемия да не е имал техническа възможност за предотвратяване настъпването на ПТП, т.е. че не е могъл да предвиди вредоносния резултат?!

След като е предприел маневра за изпреварване очевидно той е предвидил напълно правилно опасността за движението по пътя, но не е взел правилното решение да спре автомобила си или поне да намали скоростта до спиране.

При това положение не е налице случайно деяние, изключващо вината за извършеното деяние. Нещо повече обвиняемия е действал самонадеяно, като е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да не ги допуска.

За тази форма на непредпазливост е характерно това, че при преценката на определени факти деецът надценява едни фактори и подценява други, при което у него се формира погрешна представа за действителното състояние на обстановката. Освен това е характерно и това, че не е необходимо да се предвиждат конкретни противоправни последици, а последици от определен вид, каквито в настоящия случай са вероятното и непредсказуемо излизане на пешеходеца на средата на пътното платно, продиктувано евентуално от мисълта за липса на пътен трафик на съответния пътен участък.

Неправилно районния съд се е занимал само с противоречията между показанията на обвиняемия и неговата спътница от една страна и показанията на пострадалия от друга, както и пропускът да се отрази в протокола за оглед намерената следа от обувка, като не се е съобразил с другите доказателства по делото, каквито са протокола за оглед и автотехническата експертиза, от които е видно, че липсват следи от спирачен механизъм и механизма на пътното транспортно произшествие не кореспондира с другите доказателства, а именно изобщо не се коментира липсата на следи от спирачната система на МПС-то, и от които е видно каква е формата на вината на обвиняемия.

По отношение липсата на описание на фиксираната следа от обувка в протокола за оглед СЛЕДВА ДА СЕ УСТАНОВИ по безспорен начин дали е оставена от обувката на пострадалия, в каква посока е била и къде точно се е намирала, тъй като е от значение за делото, независимо, че не е отразено съществуването й в протокола за оглед, което може да е техническа грешка.

Няма пречка да се отстрани пропуска да се отрази в протокола за оглед следата от обувка, тъй като той се изготвя на базата на визуалните възприятия на разследващия орган, който очевидно щом е изготвил фотоснимка на следата то той има възприятия и за нея, независимо, че към настоящия момент следата вече може да не се намира на местопроизшествието.

Освен това ТРЯБВА ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО как следата от обувката се вписва в механизма на произшествието и кореспондира ли със защитната теза на обвиняемия или с показанията на пострадалия.

Исканията на пострадалия от деянието за извършване на следствен експеримент също СЛЕДВА ДА БЪДАТ УВАЖЕНИ, за да се проверят различните версий за случилото се и за да не му се накърни правото на защита.

С оглед на горните съображения, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по дознание №36/2008г. по описа на РПУ Видин се явява необосновано и е следвало да бъде отменено.

Поради това неправилно Районен съд Белоградчик с обжалваното определение е потвърдило постановлението и като неправилно също следва да се отмени.

Предвид горното Окръжен съд Видин

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Определение №302/09.12.2008г. по частно наказателно дело №25/2008г. на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено Постановление на Района прокуратура Белоградчик №722/21.11.2008г., за прекратяване на наказателното производство по дознание №ЗМ-483/2008г. по описа на РПУ- Белоградчик.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Белоградчик за изпълнение на дадените по-горе указания и за продължаване на процесуално следствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                     Членове: 1.

 

                2.