В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми януари през двехиляди и девета година в състав:

Председател: С.С.

Съдебни заседатели:

--------------------------

Членове :

В. М.

П.Ж.

При секретаря И.Я. и в присъствието на

Прокурора като разгледа докладваното от

Съдията В. М.

*** по описа за 2008 год.,и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.196 и сл./отм /.

ПК „Съзнание” в ликвидация с.Сланотрън, о-на Видин обжалва решението на ВРС № 192/11.03.2008 г. по гр.Д.№ 2002/2007 г. по описа на ВРС с което е осъдена да заплати на И. К. Г. ***, ЕГН: ********** сумата 20 472лв. дължима по договор № 3/02.08.1999г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2001г. до окончателното изплащане и сумата 6603.94 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.1999г. до 30.11.2001г.

Поддържат във въззивната жалба, че решението е неправилно, допуснато е нарушение на материалния закон, неправилно са приложени разпоредбите на ЗК и КТ. Постановено е въз основа на писмено доказателство-. Трудов договор без съда да е проверил годността на това доказателство. ВРС не е съобразил събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания на членовете на УС и КС на кооперацията. Посочват, че единствените истински документи по делото са протокол на общото събрание от 25.07.1999 г. за избора на ответника за председател, избора на УС и КС и протокол от 05.09.1999 г. за отзоваването на ищеца като председател на кооперацията. Посочват, че решението е неправилно и несправедливо в нарушение на законовата норма – не е приложен правилно процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено изцяло.

Ответната по жалба страна И.К.Г. ЕГН: ********** е депозирал възражение в което посочва, че въззивната жалба е нередовна, липсват печат и подпис на представител на юридическото лице, а по същество е неоснователна, тъй като посочените факти не кореспондират с приетите от съда писмени и гласни доказателства. Поддържат, че ответника не е оспорил всички писмени доказателства в първите заседания по делото, като съда не го е задължил да представи оригинал на намиращ се у него писмен документ. Посочва че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а съда да постанови съдебно решение с което остави в сила обжалваното такова.

Постъпила е и въззивна жалба от И.К.Г. против решението на съда, както и жалба против допълнително решение № 35, том 3, стр.96 от 16.10.2008 г. постановена по гр.д.№ 2002/2007г на ВРС. Поддържа се становище в същата, че обективно съединените искове, които ищеца е предявил по гр.д.№ 2202/2007г. на ВРС не касаят задължения за изплащане на трудови възнаграждение по чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ /действал към момента на завеждане на делото/ като исковете му са

1.установителен относно фактите дали изборното трудово правоотношение с него е прекратено едностранно и законно или въобще предсрочно от ПК „Съзнание” в ликвидация с.Сланотрън и

2.осъдителен относно размера на обезщетението уговорено между него и общото събрание на ПК „Съзнание”- обективирано в договор № 3/02.08.1999 г. ведно с анекса от 08.08.1999 г. като неразделна част от него. Поддържа в жалбата, че въпреки че ВРС в с.з. от 11.03.2008 г. е приел за разглеждане депозираната от него искова молба за изменение на иска и е допуснал изменение на предявените искове в диспозитива на основното решение не е изложил мотиви относно част от установителния му иск. Моли съда да постанови решение, с което отмени допълнителното решение постановено по гр.Д № 2002/07 г. на ВРС като неправилно, да разгледа казуса по същество и да постанови решение с което да допълни решение № 192/11.03.2008 г. по същото гр.дело.

Постъпило е и писмено възражение от ПК „Съзнание” в ликвидация с.Сланотрън срещу жалбата на И.К.Г. ***/07 г на ВРС. В което се поддържа становище жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

Видински окръжен съд като взе предвид постъпилите жалби и възражения на страните прие за установено следното: С решение № 192/11.03.2008 г. по гр.Дело № 2002/2007 г. ВРС е осъдил ПК”Съзнание „с.Сланотрън, обл.Видин да заплати на И. К. Г. ***, ЕГН: ********** сумата 20 472лв. дължима по договор № 3/02.08.1999 т. Ведно със законната лихва считано от 30.11.2001г. до окончателното изплащане и сумата 6 603.94 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.1999г. до 30.11.2001г. Видно от самото решение ВРС е приел че претендираната от ищеца сума е за неизплатено трудово възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.128 от КТ. Районния съд преценявайки представените по делото доказателства е стигнал до извода, че между страните е сключено валидно трудово правоотношение и че след като влязла в сила присъда е прието че ищеца е невинен за ползването на цитирания трудов договор следва да се приеме че е действителна и произвежда действие и договорката във връзка с претендираното обезщетение. ВРС се е позовал и на предишно решение на друг състав на ВРС по гр.Д № 673/2002г. с което е прието, че правоотношенията между страните са трудово правни и че именно това трудово правно правоотношение е неправилно прекратено с ищеца поради това, че съгласно разпоредбата на чл.86, ал.6 от КТ същото продължава до избирането на нов председател, какъвто не е избран на проведеното общо събрание на 05.09.1999 г. С оглед на това съдът е приел, че е налице едностранно и незаконно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца от страна на ответната кооперация поради което и същата дължи предвиденото в договора обезщетени в размер на 60 брутни заплати.

ВОС намира, че решението на ВРС е недопустимо и същия се е произнесъл по непредявен иск. Видно от първоначално заявената искова молба както и от всички писмени становища на И.К.Г. същият претендира обезщетение съизмеряващо се с 60 брутни месечни възнаграждения. Претендираното обезщетение обаче по своята правна природа е различно от присъденото трудово възнаграждение от районния съд. Дори и да се приеме, че е налице валиден трудов договор сключен между страните липсват изложени мотиви от районния съд относно дължимостта на обезщетението при незаконно прекратяване на трудовия договор. Съдът е присъдил определената от вещото лице сума, определяйки я като неизплатено трудово възнаграждение с какъвто иск не е бил сезиран. С влязло в законна сила решение № 182/07.04.2003г. по гр.д №673/2002г. ВРС по предявен иск с правно основание чл.97 ГПК е приел, че изборното трудово правоотношение с ищеца е прекратено при условията на чл.338 КТ без предизвестие и произвежда действието си веднага, след като решението за отзоваването е било прието. Прието е за установено, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 07.09.1999г., в съответствие с решение на ОС на ПК”Съзнание „ с.Сланотрън , взето с Протокол № 7/05.09.1999 и че след като не е избран нов председател на кооперацията има нарушение на разпоредбата на чл.86 ал.6 КТ. На това решение се е позовал и ВРС, приемайки, че клаузата в договора, определяща заплащане на обезщетение в размер на 20 брутни работни заплати е действителна и е присъдил същите, но на основание чл.128 КТ.

ВРС не е изследвал въпроса относно дължимостта на обезщетение по КТ при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.338 КТ. С предишна искова молба, ищеца е поискал отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия му договор, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 Кт, като с Решение № 1200/11.07.2000г.по гр.д № 1529/2001г. ВКС е приел, че въпроса относно законосъобразността на това решение не се разглежда по реда на чл.344 ал.1 т.1 КТ и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.17 ал.2 т.2 ЗК.

Съдът приема, че въпроса относно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответната кооперация е разрешен с влязло в законна сила решение по гр.д №182/07.04.2003г по гр.д № 673/2002г. на ВРс. В същото обаче не се съдържат нито мотиви, нито диспозитив относно действителността на клаузата за заплащане на 60 брутни работни заплати при едностранно и предсрочно прекратяване на трудовия договор с ищеца .При повторното разглеждане на делото, ВРС следва да съобрази именно този въпрос, като прецени действителна ли е уговорката между страните, в противоречие ли е с нормите на трудовото законодателство.

Клаузите в устава на производствената кооперация могат да уреждат съгласно чл. 2, ал. 4 ЗК трудови отношения между член-кооператорите и кооперацията в съответствие с действащото трудово законодателство. В ЗК не се съдържа уредба на основанията за уволнение на член-кооператорите, а също така и на обезщетенията, предназначени да репарират неблагоприятните имуществени последици понасяни от страната по трудовото правоотношение. По реда на установената в цитирания § 2 от Допълнителните разпоредби на КТ последователност за приложение на нормативните източници, регулиращи трудовите отношения на член-кооператорите в производствени кооперации регламентацията се осъществява в техните устави. Следва да се имат предвид границите, в които с клаузите на устава се уреждат трудовите отношения на членовете на кооперацията, както и на Председателите, в отклонение от правните норми.Предпоставките, границите и сроковете за реализиране на отговорността на производствената кооперация се уреждат в устава съобразно действащото трудово законодателство.

Заплащането на обезщетение е обусловено от възникването на безвиновни основания за уволнение и има за цел да възмезди страната, която понася имуществени вреди от пропускане на възможността да получи дължими престации от реализиране на правата и задълженията по трудовия договор. Кооперацията дължи на член- кооператора,респ. На Председателя, чийто договор е прекратила без писмено предизвестие обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 228, ал. 1 КТ, който установява като месечна база полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за плащане или последното получено от член-кооператора месечно брутно трудово възнаграждение. Кодексът допуска отклонение относно размера на обезщетението не само чрез предвиждането на по-дълъг срок, но и посредством определяне на по-висок размер на месечната база.

Обезщетенията обаче следва да са в съответствие с действащото трудово законодателство . При наличие на правила в устава за прекратяване на трудовия договор без която и да е от страните да дължи предизвестие както и (или) при предвиждане на обезщетение в полза на член-кооператора дължимостта, предпоставките, границите и сроковете за реализиране на отговорността на производствената кооперация се уреждат в устава съобразно действащото трудово законодателство.

Гражданскопроцесуалните норми за искова защита на гражданските субективни права, са повелителни разпоредби. Разпоредби от публичноправен ред не се дерогират с правила създавани от корпоративно устроени общности каквито са производствените кооперации чрез уставите им,респ. Чрез трудовия договор на Председателя, чиито клаузи по реда на законодателната делегация биха могли да уреждат трудови и осигурителни отношения единствено в съответствие с действащото трудово и социално законодателство.

Тези съображения, следва да бъдат взети впредвид от ВРС, при повторното разглеждане на делото, като се съобразят претенциите на ищовата страна за заплащане на обезщетение в размер на 60 работни заплати.

ВРс следва да се произнесе и заявеното от ищеца искане дали решението на ОС на ПК”Съзнание”в л.-с.Сланотрън, взето с протокол № 7/05.09.1999г, с което прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „Председател „ на кооперацията е незаконно и едностранно, в нарушение на чл.9 ал.1 т.2 б”в” и б”г” от Устава на коопрецаията, допълнен с Правилник или е прекратено въобще предсрочно. Следва да се произнесе и по допустимостта и по основателността на това искане, доколкото и в основното и в допълнителното решение, липсва произнасяне по този въпрос, което прави въззивната жалба на ищеца против допълнително решение № 35 т.ІІІ стр.96 основателна.

По тези съображения, ВОС приема, че са налице условията на чл.209 ГПк отм ,тъй като ВРс е разгледал заявената искова претенция като такава за неизплатено трудово възнаграждение по чл.128 КТ, а не за присъждане на обезщетение при незаконно прекратяване на трудов договор, поради което решението следва да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Впредвид акцесорността на допълнителното решение, както и обстоятелството, че липсва произнасяне на ВРС по заявените претенции на ищеца, допълнителното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на ВРС за произнасяне по молбата на И.К.Г. относно обстоятелството, дали решението на ОС на ПК”Съзнание”в л.-с.Сланотрън, взето с протокол № 7/05.09.1999г, с което е прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „председател „ на кооперацията е незаконно и едностранно, в нарушение на чл.9 ал.1 т.2 б”в” и б”г” от Устава на коопрецаията, допълнен с Правилник или е прекратено въобще предсрочно, като се прецени допустимостта на същото.

Водим от горното, ВОС :

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ НА Видински районен съд № 192/11.03.2008 г. по гр.Д.№ 2002/2007 г. по описа на ВРС с което ПК”Съзнание „ с.Сланотрън, община Видин е осъдена да заплати на И. К.Г. ***, ЕГН: ********** сумата 20 472лв. дължима по договор № 3/02.08.1999г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2001г. до окончателното изплащане и сумата 6603.94 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 05.09.1999г. до 30.11.2001г., както и ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 35 ТОМ ІІІ стр.96 от 16.10.2008г. на ВРС.

ВРЪЩА делото на Видински районен съд за произнасяне по предявените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.