Р Е Ш Е Н И Е №4
гр.Видин 27.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито
заседание на петнадесети януари
две хилядна и девета година в състав:
Председател: В.В.
при секретаря ...........А.А............................... и в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от съдия В.В. ***
по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД,чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Т***-с***”ООД-В*** против Община-В***.Подържа се в исковата молба, допълнителната молба от 29.09.08г. и становището от 14.11.08г.,че на 06.08.08г. ищцовото дружество получило уведомление от Кмета на Община-В*** с изх.№****/06.08.08г. за едностранно прекратяване на сключения на 07.03.03г. договор за събиране и транспортиране на битови отпадъци в посочените населени места. Увeдомлението противоречало на разпоредбата на чл.20а,ал.1 от ЗЗД,поради това,че единствената възможност за прекратяване на договора била по съдебен ред след окончателно влязло в сила решение на съда при три последователни месеца получаване на оценка нула,съгласно месечните протоколи за извършена дейност,утвърждавани от Община-В***.До момента на предявяване на иска ищцовото дружество не е получавало за работата си оценка по-ниска от к”0.80”,а за да бъде прекратен договора са необходими оценки к 0.69 или по-малки.Подържа се,че посочените в уведомлението основания за прекратяване на договора са неприложими към същия-цитирания чл.262,ал.2 от ЗЗД касаел договор за поръчка,какъвто не бил сключения между страните.Цитираните в уведомлението разпоредби на чл.87,ал.2,предл.3 и 4 от ЗЗД не били приложими,поради това,че дружеството не е изпадало в забава при изпълнение на задълженията си,тъй като имало съставени месечни протоколи за изпълнение на задълженията и одобрени фактури.Подържа се,че дружеството изпълнявало задълженията си по договора като били поставени необходимия брои контейнери и се спазвали графиците за периодичност при изпълнение на договора.До момента на получаване на уведомлението ищцовото дружество продължавало да изпълнява задълженията си по договора.От страна на ответника на ищеца не били заплатени повече от 930 000лв. главница по сключените договори.За закупуване на техниката за изпълнение на договора ищцовото дружество вложило значителни средства и към момента на предявяване на иска търпяло вреди от прекратяването на договора.Закупената техника,контейнери и сметосъбиращи машини не могат да бъдат използвани по предназначение за периода след прекратяването на договора,което създавало възможност и за тяхната по-бърза амортизация.Подържа се,че не бил нарушен чл.43 от ЗОП-след изменението на закона не били сключвани никакви анекси към договора.
Поради изложените съображения се иска да бъде постановено решение ,с което бъде признато за установено по отношение на ответника,че посочения по-горе договор е действащ и следва да бъде изпълняван,както и уведомление от Кмета на Община-В*** с изх.№****/06.08.08г. да бъде признато за нищожно.Иска се и да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата 26 000лв.представляваща обезщетение за неизпълнението на договора за период от една година-времето от предявяване на иска,ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Претендираната сума била определена на база годишната печалба на ищеца за 2007г. съгласно подадената данъчна декларация,вложените средства и направените разходи от дружеството.С определение от 15.01.09г.е допуснато изменение на размера на исковата претенция като същата се счита предявена за сумата 10 932лв.Претендират се и направените по делото разноски.Иска се на основание чл.242,ал.2,т.3 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.Искането се обосновава с факта,че ответника дължал на ищеца повече от 547 000лв. което представлявало значителна вреда.Прекратяването на договора водело и до непоправими вреди,поради обстоятелството,че за необходимата техника били направени значителни инвестиции,които с оглед невъзможността за изпълнение след прекратяването се обезмисляли.Не съществувала забрана за допускане на предварително изпълнение,поради това,че ГПК не изключвал общините от субектите,против които не можело да се допусне предварително изпълнение.
Ответника,чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да отхвърли същите.Подържа се,че сключеният договор е прекратен законосъобразно на основание чл.262,предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.87,ал.2,предл.3 и 4 от ЗЗД и във връзка с чл.45 от ЗОП.Цитираните разпоредби давали възможност на възложителя едностранно да прекрати договора при положение,че било ясно,че изпълнителят няма да изпълни възложената работа в срок,поради забавата на длъжника.Тази забава водела до безполезност на изпълнението,тъй като задължението следва да се изпълни непременно в уговореното време.Изпълнението следвало да бъде извършено непременно в уговореното време,тъй като при забава общината била изправена пред екокатастрофа,която ще застраши живота и здравето на населението.От действията на изпълнителя било ясно,че дружеството не е в състояние да изпълнява в срок договорената работа,съобразно разпоредбата на чл.13 от договора.За периода м.02-06.08г. били извършени общо 532 проверки с общо констатирани 59 нарушения,което показало трайна тенденция за неизпълнение на договорните отношения.Установено било,че дружеството не извършва необходимите санитарно-технически мероприятия спрямо съдовете и техниката за изпълнение предмета на договора.Не били спазвани графиците за периодичност на извършваните дейности по предмета на договора съгласно приложенията към него.Било установено значително несъответствие между договорените и действително разположени контейнери и кошчета за отпадъци.Основна причина за прекратяването на договора била демонстративния отказ на дружеството в началото на месец юли 2008г. довел до кризисна ситуация в общината.Тази кризисна ситуация наложила ръководството на общината да вземе мерки за събиране и извозване на отпадъците.Въпреки предприетите стъпки за уреждане на въпроса с изпълнението на договора такова не било постигнато,поради неявяването на представители на ищеца в поканата за преговори.Подържа се,че между страните съществуват спорове относно размера на дължимите суми,които били отнесени за решаване в съда.Наличието на тези спорове не давало право на дружеството да не изпълнява задълженията си по договора.На следващо място се подържа,че било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43 от ЗОП,която предвиждала забрана за изменението на договор за обществена поръчка.Подържа се и нарушение на разпоредбата на чл.33,ал.3 от ЗОП-отм. поради обстоятелството,че внесената гаранция за изпълнението на договора била изтеглена обратно.По отношение на предявения осъдителен иск се подържа,че същият е неоснователен и недоказан.Иска се присъждането на направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:С уведомление от Кмета на Община-В*** с изх.№****/06.08.08г. получено в ищцовото дружество на същата дата, последното било уведомено за едностранното прекратяване на сключения на 07.03.03г. договор за събиране и транспортиране на битови отпадъци в посочените населени места.Прекратяването било мотивирано със следните обстоятелства: От действията на дружеството ставало ясно,че същото не е в състояние да изпълнява в срок поръчаната работа.Цитирани са извършените за периода м.12.07г. до м.07.08г. общо 532 проверки с констатирани 59 нарушения,което показало трайна тенденция за неизпълнение на договорните отношения.Дружеството не извършвало необходимите санитарно-технически мероприятия спрямо съдовете и техниката за изпълнение предмета на договора,не спазвало графиците за периодичност на извършваните дейности по предмета на договора съгласно приложенията към него и не разположило договорените контейнери и кошчета за отпадъци.Посочена е и друга причина- демонстративния отказ на дружеството в началото на месец юли 2008г. довел до кризисна ситуация в общината,което наложило ръководството на общината да вземе мерки за събиране и извозване на отпадъците.Дружеството допуснало нарушение на разпоредбата на чл.43 от ЗОП,която предвиждала забрана за изменението на договор за обществена поръчка,както и разпоредбата на чл.33,ал.3 от ЗОП-отм. поради това,че внесената гаранция за изпълнението на договора била изтеглена обратно.Поради изложените съображения на основание чл.262,предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.87,предл.2 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗОП Кметът на Община В*** като представител на общината развалил сключения договор считано от 06.08.08г. след която дата същият следвало да се счита за прекратен.По делото е представен договора от 07.03.03г. сключен между страните по делото,с предмет събиране и транспортиране със собствена техника на свой риск и отговорност на битови отпадъци в посочените села.Дейностите ще се извършват в населените места подробно посочени в чл.1,ал.2 от договора,по график представляващ приложение №2.Срокът на договора е 10 години считано от 01.04.03г.Възложителят,съгласно чл.5 има право във всеки момент да извършва контрол върху изпълнението чрез свои представители ,кметове и кметски наместници,като при проверките се съставят моментни протоколи,които служат за база за изготвяне на месечния коригиращ коефициент за качество.В чл.13 от договора подробно е посочена техниката,с която следва да се изпълнява дейността по договора.Договорената цена на услугата за един месец с включено ДДС е 14 158,30лв.Дължимата за всеки месец цена се определя от посочените по-горе стойности умножени по коефициентите съответстващи на оценките за качество на съответната услуга-чл.15,ал.1 и 2.Договорената цена се коригира в началото на всяка година с официалния годишен индекс на инфлацията ,ако той е повече от 2%.Съгласно чл.16 дължимата за съответния месец сума се превежда по банков път до един месец след представяне от изпълнителя на фактура и месечен протокол.В чл.19 са договорени оценки на качеството на извършваната услуга. Съгласно чл.24,ал.1 от договора възложителят има право да поиска по съдебен ред развалянето му ако в резултат на обстоятелствата възникнали след сключването му не е в състояние да изпълни своите задължения. Съгласно чл.25,ал.1 от договора възложителят има право да поиска по съдебен ред развалянето му с едномесечно предизвестие до изпълнителя,когато в моментните протоколи има констатирана три пъти в годината оценка за качество „незадоволително” или има констатирана в моментните протоколи оценка за качество „задоволително” повече от 5 пъти в годината или два последователни месеца.Съгласно чл.26 при съществено неизпълнение на задълженията по този договор изправната страна може да поиска развалянето на договора по реда на ГПК.Останалите основания за прекратяване на договора са:изтичане на срока,по взаимно съгласие,при прекратяване на юридическото лице на изпълнителя,влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност,при наличие на обстоятелствата по чл.24 и по силата на съдебно решение.В представените приложения №1 и 2 към договора са детайлизирани задълженията на изпълнителя,броя контейнери,които следва да се разположат,графиците на работа,контрола и критериите за качество на работа по отделните услуги.Съгласно приложение №5 към договора общата стойност на инвестиционните намерения е 396 000лв.Със споразумение от 22.12.03г. са предоговорени случаите ,при които цената на договора може да бъде изменяна.С анекс от 12.01.04г. е предоговорена цената на услугата по договора.С анекс от 27.02.04г. е предоговорена процедурата за контрол на качеството на услугата.От представената справка за задълженията на ответника към ищеца за периода м.04-07.08г. е 547 258,76лв.С представените по делото платежни нареждания от 2003г. /датата не се чете/ ответника е наредил заплащането на сумата 99 150,15лв. представляваща „намаляване на гаранцията”.
По делото е назначено в.л. което е дало заключение,че размера на обезщетението за неизпълнението на договора за период от една година е 10 932,19лв.Вещото лице е определило размера на обезщетението на база приложената годишна данъчна декларация на дружеството за 2007г. която е представена по делото.Тъй като приходите на дружеството са се водили общо по договорите с всичките му съконтрахенти,вещото лице е изчислило,че приходите от дейността по договора с Община-В*** съставляват 13% от всички приходи.Получената сума от 10 932,19лв. представлява именно така определения процент от всички приходи на дружеството на база печалбата за 2007г. По делото са представени моментни протоколи за констатиране оценка за качеството на извършената работа-общо събрани в 18 папки.Поради съображенията,които ще изложи по-долу съдът не извърши прецизно запознаване с получените оценки.Не се оспорва от страна на процесуалния представител на ответника,че след прекратяването на договора ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си по договора.От представеното прессъобщение от 10.07.08г. от отдел „Връзки с обществеността” на ответника се установява,че „към настоящия момент служители на „Т*** А*”ЕООД и специализирана техника извозват битовите отпадъци и мият улиците.Фирмата е поела ангажимент за пълното почистване на града до края на седмицата”.
При така събраните по делото доказателства,които съдът обсъди поотделно и в съвкупност съдът счита следното:
І.По предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.258 –за приемане за установено,че сключеният договор е действащ и за обявяване нищожността на уведомлението за прекратяване на договора.
Съдът счита,че така предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Съгласно чл. 124,ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване на действителното правно положение.Изхождайки от функцията и целите на установителния иск - да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията, правната теория и практика приемат, че за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспори претендираното от ответника право на едностранно разваляне на договора, какъвто е и настоящия случай.Оспорваното прекратяване смущава нормалното упражняване на правата по договора и това именно поражда нуждата от защита чрез установителен иск, който се ползва със силата на пресъдено нещо. Ето защо съдът приема, че предвиденият от ищеца установителен иск е допустим.
При обсъждането на правата и задълженията на страните по договора,както са описани в чл.1,ал.1 съдът счита,че сключеният договор правилно е квалифициран от ответника като договор за изработка.Съгласно същият текст предмет събиране и транспортиране със собствена техника на свой риск и отговорност на битови отпадъци в посочените села.Съгласно чл.258,ал.1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,съгласно поръчката на другата страна,а последната да заплати възнаграждение.В настоящия случай задължението на изпълнителя обхваща извършването на дейностите подробно описани в договора, които са с повтарящо се изпълнение.Това повтарящо се изпълнение следва да бъде извършвано в рамките на срока на договора /10 години/ и с периодичност,каквато е технологично необходима за постигането на договореното качество на услугата.Неоснователно е подържаното от страна на ищеца,че сключеният договор представлява договор за услуга.Такъв договор е непознат на българското право,което в зависимост от дължимия резултат / извършването на фактически или правни действия/ дели договорите на договор за изработка /чл.258 и сл. от ЗЗД/ и договор за поръчка /чл.280 и сл. от ЗЗД/.
Така възникналия спор между страните касае законосъобразността на едностранното прекратяване на договора от страна на ищеца,поради което за да бъде постановено решение следва да бъдат разгледани предвидените възможности за прекратяване на сключения договор и в частност посочените в уведомлението причини за прекратяване на същия.Тъй като всяка една от посочените причини за прекратяването на договора водят до потестативното право да се развали договора,то съдът следва да извърши проверка дали са се осъществили тези основания.Това е така, защото всяко основание създава конкретно потестативно право за разваляне на договора, което се упражнява във връзка с породилото го основание.
Първото основание посочено в уведомлението,на което е развален договора е наличието на трайна тенденция за периода м.12.07г.-м.06.08г. за неизпълнението на договора от страна на ищцовото дружество.Тази трайна тенденция е обоснована със съставените моментни протоколи,с които са констатирани посочения брои нарушения.Наличието или липсата на тези нарушения не би могло да се разглежда извън рамките на договора, особено с оглед на това,че съставянето на моментните протоколи е процедура предвидена в договора.Тълкувайки регламентацията в договора и приложенията към него на процедурата по изготвяне на моментните протоколи се установява,че волята на страните е била двустранното им съставяне да гарантира наличието на доказателство за качеството на изпълнение на договора при едно бъдещо неизпълнение.Въз основа на така съставените моментни протоколи,съгласно чл.18 от договора се съставя месечния протокол,в който се посочва оценката за качество определена по правилата на чл.19 от договора.Следва да се има предвид,че по делото не беше представен нито един месечен протокол за установяване на изпълнението на задълженията.Съставянето на моментните и месечните протоколи е договорено не самоцелно,а като база за възникване на правото на разваляне на договора по съдебен ред по чл.25 и 26 от договора.Безспорно е,че разваляне по съдебен ред не е постановено в отношенията между страните. Въпросът от значение за решаване на настоящето дело е дали договореният за разваляне на договора при неизпълнение съдебен ред е единствено възможния или при неизпълнение следва да намерят приложение и разпоредбите на чл.262,предл.2 във връзка с чл.87,ал.2,предл.3 и 4 от ЗЗД.Съдът счита,че при така уредената в договора възможност за разваляне по съдебен ред при неизпълнение е безалтернативна.Безспорно е в теорията и съдебната практика,че разпоредбите на чл.87,ал.1 и 2 от ЗЗД са диспозитивни и страните могат да уговорят нещо различно от предвиденото в закона.В подкрепа на това е становището на проф. А. Калайджиев в „Облигационно право” изд.”Сиби” 2001г. където на стр.321 е посочено,че „правилата на чл.87,ал.1 и 2 от ЗЗД са диспозитивни.Те са създадени в интерес на страните по договора и затова те могат да се отклонят от тях като уговорят друго”.Същото е становището и на проф.Ал.Кожухаров в „Облигационно право”-книга І,изд.”Софи-Р” където на стр.297 е посочено,че „чл.87 и 88 уреждат изобщо режима на развалянето на двустранните договори при неизпълнение на задълженията по тях и влизат в действие,когато няма нищо уговорено между страните в тази връзка”.При преценката дали прекратяването по съдебен ред е единствената възможност за прекратяване на договора при неизпълнение /във всичките му разновидности/ следва да се изхожда и от естеството на сключения договор.В случая се касае за договор, за изпълнението на който е следвало да бъдат направени значителни разходи за закупуване на необходимите машини и съоръжения.Този договор е с периодично, дори ежедневно изпълнение на значителен обем работа,на значителна територия от общината.Неминуемо е в процеса на изпълнение на договора да възникнат спорове относно качеството на изпълнението му,още повече,че това качество е предоставено на преценката на значителен брой длъжностни лица на ответника.Страните по делото са се договорили,че крайния резултат от тази преценка ще бъде предоставена на съда след съответното сезиране.Доколко така уговорения ред за прекратяване на договора съответства на интересите на всяка една от страните е отделен въпрос,но настоящия спор е в рамките на договореното по сключения договор.Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,които са ги сключили.В настоящия случай страните са уговорили именно съдебния ред за прекратяване на договора,с което което са дерогирали разпоредбите на чл.87,ал.1 и 2 от ЗЗД.Тъй като разпоредбата на чл.262,ал.2 от ЗЗД е аналогична на разпоредбата на чл.87,ал.2 от ЗЗД съдебния ред е изключен и при наличието на нейните предпоставки.За да упражни правото си едностранно да прекрати , ответникът е следвало да извърши това по съдебен ред. Страните изрично са уговорили единствено съдебния ред като възможен.Това, наред със значителния обем на дейността по договора, те са възприели с оглед максимално гарантиране на интересите си срещу необосновани опити на другата страна да прекрати договора.Не може да се възприеме становището,че тази клауза от договора ,придвиждаща съдебен ред за прекратяването е нищожна поради противоречие с императивна норма - чл. 87, ал. 3 ЗЗД .Посочената норма действително е императивна, но само по отношение на разваляне на договори в предвидените от нея хипотези. Т. е., с тази императивна норма се установява границата, отвъд която страните не могат да простират договорната си свобода. Страните по един договор не могат да уговорят да развалят същия по извънсъдебен ред, ако се касае за недвижими имоти, например. Под тази граница обаче, страните запазват договорната си свобода. В конкретния случай напълно допустимо и законосъобразно страните са уговорили по-строг ред за прекратяване на отношенията помежду си. Да се твърди противното всъщност би означавало да се приеме, че развалянето на договори извън хипотезите на чл. 87, ал. З ЗЗД също е уредено по императивен начин от закона - единствено и само по извънсъдебен ред, което не е вярно.Без значение за решаването на настоящия спор е дали в действителност са били налице обстоятелствата /в случая качеството на изпълнението или въобще липсата на такова/ , които могат да бъдат квалифицирани като груби нарушения по смисъла на клаузата от договора, предвиждаща възможността за разваляне на същия. Наличието на такива основания е следвало да бъде установено по съдебен ред.Разпоредбите на чл.87,ал.2 и чл.262,ал.2 от ЗЗД са диспозитивни /”.......кредиторът може да развали договора...” и „.... поръчващия може да развали договора...”/,но правото на кредитора съществува ,доколкото страните по договора не са приели друго.Чл.9 от ЗЗД допуска страните да могат да определят съдържанието на договора,доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона.Тъй като в познатото на настоящия състав законодателство липсва разпоредба,която да ограничава договорената намеса на съда в преценката за изпълнението на договора,то и не може да бъде основателно подържаната нищожност на тази разпоредба.В процесния случай страните са приели като основание за прекратяване на договора,само /освен предпоставките на чл.27,т.1-5,които нямат отношение към спора/ съдебното решение за прекратяването му ,от което следва,че неизправността на изпълнителя /във всичките и видове/ не е основание,на което в настоящето производство може да се позове изправната страна и да иска отхвърляне на иска.Поради тези си съображения съдът не извършва прецизно разглеждане на представените моментни протоколи и констатираните в тях обстоятелства.В тази връзка правилно е становището на представителят на ответника в писмената защита,че тези протоколи са несъотносими към спора.Тези протоколи биха имали доказателствено значение при евентуален спор между страните по чл.25 и 26 от договора.Възможно е да се разсъждава,доколко така уговорения ред за прекратяване на договора е най-целесъобразен,икономически изгоден и мобилен за ответника,но при наличието на изразената воля от страните за този ред съдът е обвързан от същия. Подържа се в представената писмена защита от представителят на ответника,че клаузите в договора предвиждащи неговото разваляне по съдебен ред противоречат на закона и като такива са нищожни ,съобразно разпоредбата на чл.26 от ЗЗД.Съдът счита,че никъде в законодателството не е предвидена забрана за страните да уговорят друг ред за развалянето на договорите,стига разбира се да не нарушават този установен с императивни разпоредби. Както беше посочено по-горе, извън установения с императивни разпоредби ред за разваляне страните са свободни да уговорят по своя преценка този ред,включително и съдебен.Противоречие на договорения ред с разпоредба от закона би имало ,само в случая,че съществува изрична разпоредба,която да постановява,че останалите договори /извън тези касаещи недвижими имоти/ се развалят само извънсъдебно. Подържа се още,че предвиденото съдебно разваляне на договора,освен незаконосъобразно е и нецелесъобразно,с оглед угрозата за здравето на населението при непочистване на територията. Целесъобразността на даден договор законът е предоставил на волята на страните при сключването му и тази целесъобразност,за разлика от законосъобразността, не подлежи на съдебен контрол.
Следва да се има предвид,че дори и да се приеме,че е налице неизпълнение на договора от страна на ищцовото дружество,то за да намерят приложение разпоредбите на чл.262,ал.2 и чл.87,ал.2 от ЗЗД /които са цитирани като основания за разваляне на договора в уведомлението/ другата страна по договора следва да бъде изправна. Правото на разваляне на договора може да се упражни само от изправната против неизправната страна,поради което изправността се явява предпоставка за упражняването на правото на разваляне. Тъй като основното задължение на ответника е да заплаща дължимата цена,то следва да се прецени дали е налице изпълнение на това задължение.От представената справка от счетоводството на ищцовото дружество,която не беше оспорена от представителят на ответника се установява,че за периода 30.04. до 31.07.08г. същото има признати и подписани фактури от Община В*** на обща стойност 547 258,76лв. които не са изплатени.Макар и в справката да не е посочено каква част от задължението е по конкретния договор,не са налице възражения,че задължението касае и същия.С оглед на така посоченото задължение ответника по делото се явява неизправна страна по договора,поради което според съда не би могъл да извърши и извънсъдебно прекратяване.
Второто основание за прекратяването на договора е ,че ищцовото дружество не извършвало необходимите санитарно-технически мероприятия спрямо съдовете и техниката за изпълнение предмета на договора,не спазвало графиците за периодичност на извършваните дейности по предмета на договора съгласно приложенията към него и не разположило договорените контейнери и кошчета за отпадъци.Тъй като се касае за неизпълнение на договора,което съгласно същия е следвало да бъде констатирано по съдебен ред ,съдът счита че посочените по-горе аргументи са съотносими и към това основание,поради което не излага подробни съображения в тази насока.След като по договорения / съдебен / ред не е констатирано наличието на това неизпълнение същото не може да бъде основание и за едностранното прекратяване на договора.
Третото основание за прекратяване е демонстративния отказ за изпълнение в началото на м.07.08г. Тъй като се касае за неизпълнение на договора,което съгласно същия е следвало да бъде констатирано по съдебен ред ,съдът счита че посочените по-горе аргументи са съотносими и към това основание,поради което не излага подробни съображения в тази насока.След като по договорения / съдебен / ред не е констатирано наличието на това неизпълнение същото не може да бъде основание и за едностранното прекратяване на договора.Отново съдът подчертава,че независимо от евентуалните рискове,които неизпълнението би създало на територията на общината,недопустимо е съдът да подменя договорната свобода при уговарянето на начина на прекратяване на договора.Приемането,че при договорен съдебен ред за прекратяване, може едностранно да се развали договора означава настоящия състав да игнорира компетенцията на Съда дадена му и от двете страни по делото.Още повече ,че договорът е сключен от надлежния по това време представител на Общината.
Четвъртото основание за прекратяването на договора е противоречието на чл.13,ал.3 от договора с оглед разпоредбата на чл.43 от ЗОП,който е в сила от 01.10.04г.В чл.13 от договора са регламентирани задълженията на изпълнителя.Този текст от договора е структуриран в една алинея с 20 точки и не съдържа ал.3,която евентуално да е в противоречие с ЗОП.Т.3 от текста,която може би е имал предвид представляващия ответника съдържа количествата контейнери,които следва да се разположат.Съгласно чл.43,ал.1 от ЗОП страните по договора за обществена поръчка не могат да го допълват и изменят,а в останалите алинеи на текста е посочено,в кои конкретни случаи може да бъде изменен договора. В случая няма сключени след 01.10.04г. /когато влиза в сила ЗОП/ анекси към договора,които да са нищожни.
Петото основание за прекратяването на договора е получаването обратно от ищеца на сумата 92 065,98лв. представляваща част от внесената гаранция за изпълнението на договора в размер на 100 000лв.,което противоречи на чл.33,ал.3 от ЗОП-отм.Съгласно тази разпоредба „гаранцията на кандидат, с който възложителят сключи договор за обществената поръчка, се трансформира в гаранция за изпълнение на договора и се освобождава след неговото приключване”.Връщането на гаранцията внесена от спечелилия конкурса кандидат би било нарушение на закона, ако беше извършено преди бр.43 на Д.в. от 26.04.02г. когато тази разпоредба е отменена.В случая за да обоснове законосъобразността на прекратяването ответника се позовава на разпоредба,която е отменена близо година преди сключването на договора.Внимателния прочит на предходната алинея 2 съгласно която „гаранциите на класираните кандидати се освобождават в срок 3 работни дни след сключване на договор за обществената поръчка”, води до извода,че освобождаването на гаранцията е и законно задължение на възложителя.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счита,че прекратяването на договорът от страна на ответника е незаконосъобразно.Тъй като е предявен установителен иск за приемане за установено,че договорът не е прекратен и е действащ следва да бъде постановено положително в този смисъл решение.
С оглед приетото по-горе,че сключеният между страните договор не е прекратен и е действащ съдът счита,че не следва да се произнася по искането за прогласяване нищожността на уведомлението.Липсата на действие на същото се обхваща от решението по предявения установителен иск.
ІІ.По предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Установи се,че между страните е сключен договор за изработка,който е действащ и към настоящия момент.Обстоятелството,че след получаване на уведомлението за прекратяване на договора /на 06.08.08г./ ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си не се оспорва по делото.Установи се от представеното прессъобщение от ответника, че почистването на града е поето от друга фирма.Съгласно чл.79,ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си ,кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнението.Съгласно чл.258 от ЗЗД поръчващия е длъжен да заплати възнаграждение на другата страна. Последното задължение е посочено и в чл.4,т.1 от договора, съгласно който възложителя се задължава да заплаща на изпълнителя договореното възнаграждение по реда и в сроковете определени по договора.След като ответника едностранно незаконосъобразно е прекратил договора и е възложил събирането на отпадъците на друга фирма,то същият не е осигурил възможност на ищцовото дружество да изпълнява задълженията си по договора.Съгласно чл.4,т.2 от договора възложителят се задължава да не препятства изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора ,освен в случаите определени с нормативен акт.Налице е неизпълнение на това задължение по договора,което се изразява в създаване на пречки за изпълнението.С оглед на неизпълнението ответникът се явява длъжник по договора и на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за неизпълнението.Съгласно чл.82,ал.1 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.По делото от страна на ищеца няма ангажирани доказателства относно наличието на претърпяна загуба от негова страна.На лице е обаче пропусната полза от страна на ищцовото дружество,което се изразява в пропускането реализацията на печалба от договорената дейност.При сключването на договора целта на възложителя-ответник е създаване на организация за почистването на договорения район.С оглед обстоятелството,че изпълнителят е търговско дружество не може да има съмнение,че неговата цел е сключения договор е реализирането на печалба.В случая тази печалба не е осъществена, поради виновното неизпълнение на основно задължение от страна на ответника,при което не може да има друга причина извън това неизпълнение за настъпване на резултата - липса на печалба.Налице е пряка причинна връзка между неизпълнението от страна на ответника / създаването на препятствия за изпълнение на догвора/ и липсата на печалба от страна на изпълнителя. Пропусната в случая полза е невъзможност да се увеличи имуществото на кредитора, което увеличение е било планирано, очаквано и възможно при нормално законосъобразно развитие на договорните отношения и при надлежно изпълнение на договорните задължения на другата страна.Поради това съдът следва да установи размера на пропуснатата печалба.По делото беше назначено в.л. което е дало заключение,че размера на обезщетението за неизпълнението на договора за период от една година е 10 932,19лв.Вещото лице е определило размера на обезщетението на база приложената годишна данъчна декларация на дружеството за 2007г. която е представена по делото.Тъй като приходите на дружеството са се водили общо по договорите с всичките му съконтрахенти,вещото лице е изчислило,че приходите от дейността по договора с Община-В*** съставляват 13% от всички приходи.Получената сума от 10 932,19лв. представлява именно така определения процент от всички приходи на дружеството на база печалбата за 2007г.В случай,че договорът не беше прекратен от страна на ответника и ищцовото дружество изпълняваше задълженията си по него,то същото следваше да реализира печалба,която е и целта му по договора.Не се оспорва по делото,че след 06.08.08г. /датата на получаване на уведомлението/ до датата на последното / и единствено съдебно заседание/ -15.01.09г. ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора.Този факт следва да бъде взет в предвид от съда на основание чл.235,ал.3 от ГПК,съгласно които съдът взема предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.С оглед на това, при определяне на размера на обезщетението /което в настоящия случай се изразява в невъзможността да се получи печалба/ следва да се има предвид периода ,в които дружеството е пропуснало тази възможност.В настоящия случай периодът между датата на предявяване на иска -12.08.08г. / от когато се иска присъждане на обезщетението/ и датата на съдебното заседание-15.01.09г. е 5 месеца и 2 дни,за който период следва да бъде присъдено обезщетението.Съдът определя размера на обезщетението на база годишната печалба за 2007г. която съгласно изчисленията на в.л. е 10 932,19лв. като разделя сума на дванадесетте месеца в годината и умножава частното по петте месеца,за които се дължи обезщетение.В числен вид тази операция има следния вид: 10 932,19лв.:12м.=911,10лв. по 5м.=4 555лв.Последната сума-4 555лв. представлява пропуснатата печалба,която ищеца е пропуснал да реализира от изпълнението на договора за периода 12.08.08г. до 15.01.09г.С оглед на това следва да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата 4 555лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на договора от 07.03.03г. за периода от 12.08.08г. до 15.01.09г.
На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва считано от предявяване на иска-12.08.08г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск в останалата му част до 10 932,19лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ІІІ.По искането за допускане на предварително изпълнение на основание чл.242,ал.2,т.3 от ГПК.
Съгласно тази разпоредба съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило.Установи се в настоящия случай,че сключеният договор е прекратен незаконосъобразно от ответника.По-горе бяха изложени съображения ,че вследствие прекратяването ищецът търпи вреди изразяващи се в невъзможността да получи печалба от дейността по договора,която месечно е в размер на 911,10лв. на база печалбата за 2007г.От друга страна съгласно договорът за изпълнение на дейността ищецът е задължен да притежава / чл.13,т.2/ 15 специализирани МПС-ва,170 бр. съдове за битови отпадъци /чл.13,т.3 и 18/ и да инвестира 396 000лв.По делото не се оспорва наличието на съответната техника за изпълнението на договора.Без съмнение прекратяването на договора от страна на ответника прави неизползваема същата на територията на общината.От друга страна не се оспорва,че ответника дължи по приети фактури сумата 547 258,76лв.С оглед на това съдът счита,че от неизпълнението на договора за ищеца ще последват значителни вреди,поради което следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за възнаграждение на в.л. -250лв. и за д.т. върху уважения иск в размер на 182,20лв. Разноски за адв.възнаграждение не следва да бъдат присъдени тъй като такива не са направени /липсва внесена сума в договора за правна помощ/.
С оглед частичното отхвърляне на единия от предявените искове на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 290лв.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Община-В****,че сключения на 07.03.03г. между Община-В*** и „Т***-С***”ООД-В*** договор за събиране и транспортиране на битови отпадъци в селата А***,Б***,Б***,В****, В****, Г***, Г*** М***, Д***,Д** Б***,Д***, Ж***, И****, К***, М*** У***,П***,П***, Ц** С****,С**** и Т**** не е прекратен и е действащ.
Осъжда Община-В*** да заплати на „Т**-С***”ООД-В*** сумата 4 555лв. представляваща обезщетение за неизпълнение на посочения по-горе договор от 07.03.03г. за периода от 12.08.08г. до 15.01.09г. ведно със законната лихва считано от предявяване на иска-12.08.08г. до окончателното изплащане.
Допуска предварително изпълнение на решението в осъдителната част по-горе.
Отхвърля предявения осъдителен иск в останалата му част до 10 932,19лв.
Осъжда Община-В**** да заплати на „Т***-С***”ООД-В*** направените по делото разноски за възнаграждение на в.л. -250лв. и за д.т. върху уважения иск в размер на 182,20лв.
Осъжда „Т***-С***”ООД-В*** да заплати на Община-В**** направените разноски за адв.възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 290лв.
Определението за допускане на предварително изпълнение може да се обжалва с частна жалба пред САС в седмичен срок от връчването му.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: