Р Е Ш Е Н И Е -46
гр.Видин 09.03..2009 год
Видински окръжен съд гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Н.
ЧЛЕНОВЕ: Б.Н.
П. Ж.
При участието на секретаря И.Я., като разгледа докладваното от съдията М.Н. *** по описа за 2009 година, и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството и по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 79 от 11.12.2008 година постановено от Видински районен съд по гр. дело № 1011/2008 год е признато за незаконно уволнението на И.Д.В. *** извършено със Заповед № 61/08.07.2008 год издадена от Кмета на Община гр. Видин, с която е прекратено трудовото и правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, поради съкращение на щата и същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност старши специалист „картотечни регистри” в отдел „ГСИО” при Община гр. Видин.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от И.Д.В. ***, иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане сумата в размер на 2405.28 лв , представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен и доказан и е отсъдена Община гр. Видин да и заплати сумата от 200 лв направени разноски по делото съобразно уважената част на иска а на държавата по сметка на ВСС да заплати сумата от 60 лв – възнаграждение за вещо лице
Недоволни от така постановеното решение е останала Община гр. Видин която е обжалвала същото в частта в която предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ са уважени, както и в частта в която е отсъдена да заплати направените разноски по делото.
Твърди се в жалбата, че така постановеното решение в тези му части е незаконосъобразно, като в тази насока са изложени съображения.
Иска се решението в тези му части да бъде отменено и се постанови друго такова с което предявените искове бъдат отхвърлени, като им се присъдят и направените разноски по делото.
Пред окръжен съд не са заявени доказателствени искания.
Ответника по жалба И.Д.В. , изразява становище по жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК , като моли решението в частите в които се атакува с жалбата да бъде потвърдено.
Недоволна от постановеното решение е останала и ищцата И.Д.В., която чрез своят пълномощник адв. Р. Д. е обжалвало същото в частта в която е отхвърлен присъединеният иск за изплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ
Твърди се в жалбата, че решението в тази му част е незаконосъобразно и не е съобразено със събраните по делото доказателства. Като доказателство с е представен и приет от съда заверен препис от трудовата книжка на жалбоподателката.
Иска се да се постанови решение с което решението на първоинстанционният съд в тази му част бъде отменено и се постанови друго такова, с което предявеният иск за изплащане на обезщетение по реда на чл. 225 от КТ бъде уважено и се присъдят и направените разноски за тази инстанция
Отговор по реда на чл. 263 от ГПК от ответната страна по жалбата не е постъпил.
Окръжният съд намира, че и двете жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежна страна в процеса и имат за предмет подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Обжалваното решение на районният съд е валидно и допустимо.
Съдът след като обсъди доводите развити в жалбите и събраните пред двете инстанции доказателства прие за установено следното:
С оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Безспорно е установено, че страните са бил в трудово правоотношение, като ищцата е работила в ответната Община като старши специалист „картотечни регистри” в отдел „Гражданско състояние и информационно обслужване” /ГСИО/, което е прекратено с атакуваната с исковата молба заповед № 61 от 08.07.2008 год считано от 09.07.2008 год. Като мотив в заповедта е посочено чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ – съкращаване в щата.
Въз основа на § 23 от Закона за държавният бюджет на Република България за 2008 год , съобразено с ПМС № 122 от 02.06.2008 год , Общински съвет гр. Видин с решение № 115 взето с протокол № 7 от 24.06.2008 год е приел структура за намаляване числеността на Общинската администрация от 183.5 бр. на 167.5 бр. Във връзка с това решение и предстоящите съкращения в щата на Общинската администрация в частност и в „ГСИО” Кметът на Община гр. Видин издава заповед № РД 25-381 от 02.07.2008 год с която е назначил комисия за изготвяне на комплексна оценка на всеки от служителите в отдел „ГСИО” въз основа на критерии, залегнали в методиката за оценка, която е като приложение № 1 към заповедта. Критериите за оценка подробно са изброени в методиката и заповедта, според които комплексните оценки са „слаба”, „средна”, „добра” и „много добра”. Видно от представеният протокол на комисията от 02.07.2008 година в отдела в които работи ищцата са оценени 13 бр. служители като нейната оценка е „средна”. Събрани са доказателства , че ищцата има завършено висше образование, завършила е пълен курс по обучение по английски език, равнище А1 и притежава сертификат за работа с компютърни операционни системи
От приетата в първоинстанционният съд съдебна експертиза е установено че в отдел „ГСИО” след извършеното съкращение са останали на работа 11 служители от които 5 бр. с висше образование, 1 бр. с полувисше и 5 бр. със средно образувание. От които един притежава свидетелство за чуждо езикова специализация и двама за компютърна грамотност.
Пред първоинстанционният съд е представена и икономическа експертиза в заключението на която е посочено дължимото обезщетение на ищцата по чл. 225 от КТ.
За да уважи предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ – признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност , първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е извършил правилен и законосъобразен подбор, като неправилно е оценил професионалната квалификация на ищцата спрямо останалите сравнявани служители, тъй като не са спазени законово определените критерии при извършването му.
За да отхвърли предявеният от ищцата иск по чл. 225 от КТ районният съд е приел, че не са представени доказателства за претендираният период, че ищцата е останала без работа
С оглед на така установените факти и във връзка с подадените жалба, настоящата инстанция прави следните изводи:
ПО ЖАЛБАТА НА ОБЩИНА гр. ВИДИН
В случаят е налице реално извършено от компетентен орган – Общински съвет гр. Видин, съкращение на щата на Общинската администрация гр. Видин в това число и в отдела където е работила ищцата. Общината като работодател за да упражни правото си на уволнение, поради съкращение в щата – чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, задължително трябва да извърши подбор. В тези случай работодателят в интерес на производството или службата може да уволни и работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези които имат по висока квалификация и работят по добре. Упражняването на правото на подбор от страна на работодателят подлежи на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е извършил именно такъв съдебен контрол като правилно е посочил, че задължително трябва да се спазват критериите визирани в чл. 329 от КТ- по висока квалификация и които работят по добре. При този трудов спор задължение на работодателят е да докаже законосъобразността на извършеният подбор. Следва да докаже , че при извършване на подбора се е съобразил със значимостта и поредността на критериите, посочени в законовият текст. В тази насока по делото липсват доказателства. По делото не е установено, че е извършена тази конкретна преценка. Не е ясно въз основа на какви конкретни обстоятелства комисията е стигнала до вписаният в протокола краен извод- кой работи по добре. Липсват доказателства протокола на комисията извършваща подбор от 02.07.2008 год да е връчен на ищцата, за да може тя евентоално да направи своите възражения а в него шаблонно са посочени основни и други критерии относими за извършване на подбор.. Не е установено, че е извършена преценка на критерия” кой работи по добре”. Оставени са на работа лица с по ниска квалификация от квалификацията на ищцата. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеният подбор е незаконосъобразен и правилно е стигнал до извода че уволнението е незаконосъобразно.
Ето защо, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението в частите в които се обжалва от Общината следва да бъде потвърдено, като за този си извод Окръжен съд на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд.
ПО ЖАЛБАТА НА И.Д.В.
Двата иска - за отмяна на уволнението и за възстановяване на предишната работа са главни спрямо иска за обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ. Уважаването на тези два иска обуславя и основателността по евентуалният иск за обезщетение. В случаят след като районният съд е уважил исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, то той има и основанието да присъди дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение до момента на възстановяване. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база брутното трудова възнаграждение за един месец, получено през месеца, предхождащ уволнението, за времето през което ищцата е останала без работа , но не повече от шест месеца. Спазвайки тези правила вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза е определило сумата от 2405.28 лв – обезщетение за шест месеца считано от датата на уволнение 09.07.2008 год.
Както се посочи по горе за да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е представила доказателства, че за претендираният период е била останала без работа. Този извод настоящата инстанция намира за необоснован. По делото е представена декларация от страна на ищцата с дата 23.09.2008 год , че не е получавала възнаграждения по трудови или граждански договори след 08.07.2008 год като се е ангажирала и с наказателната отговорност по чл. 313 от НК Пред настоящата инстанция е представено и извлечение от трудовата и книжка от която се вижда, че след 09.08.2008 год ищцата се осигурява за безработица. Тези доказателства са достатъчни за да се стигне до извода, че след прекратяване на трудовото правоотношение до сега, ищцата е останала повече от 6 месеца без работа. Налице са всички изискуеми се предпоставки, визирани в чл. 225 от КТ за възникване задължението на работодателят да заплати на ищцата обезщетение за времето през което е останала без работа но не повече от 6 месеца
С оглед на гореизложеното ще следва иска за обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ да се уважи като на основание чл. 344ал. 1 т. 3 от КТ се отсъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2405.28 лв – обезщетение за 6 месеца считано от 09.07.2008 тод , през което време ищцата е останала без работа, поради това уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от 2405.28 лв , считано от датата на завеждане на делото 15.07.2008 год до окончателното и изплащане
Поради тези съображения решението в тази му част ще следва да бъде отменено като необосновано, довело до неговата незаконосъобразност.
Ответника ще следва да бъде отсъден да заплати и сумата от 96.21лв представляваща държавна такса върху размера на присъденото обезщетение както и сумата от 60 лв за двата неоценяеми иска или общо сумата от 156.21 лв в полза на държавата по бюджета на съдебната власт а на жалбоподателката направените разноски за тази инстанция в размер на 240 лв
Мотивиран от горното Видински окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 79 от 11.12.2008 год на Видински районен съд постановено по гр. дело № 1011/2008 год В ЧАСТА в която е отхвърлен предявеният от И.Д.В. *** иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община гр. Видин представлявана от Кмета на общината да заплати на И.Д.В. *** сумата от 2 405.28 лв , представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото и правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.07.2008 год до окончателното и издължаване както и сумата от 240 лв направени разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА Община гр. Видин, представлявана от Кмета на общината да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 156.21 лв , представляваща дължима д. т. върху размера на присъденото обезщетени и за двата неоценяеми иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 11.12.2008 год постановено от Видински районен съд по гр. дело № 1011/2008 год в останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението на страните ако са налице условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :