Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 39

 

 

гр.Видин 05.02.2009 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на четвърти февруари

две хилядна и девета година в състав:     

                                    

                                     Председател:Д.М.

                                             Членове:Б.Н.

                                                            В.В.

при секретаря   ...........С.К.

 и в присъствието на      прокурора    ....................................   като разгледа докладваното от съдия     В.В. ***

по описа за 2009   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по жалба от И.  Й. *** Лом     против решение   №95/03.11.08г.  по гр.д.№94/08г. на  ВРС ,с което същата е осъдена да заплати на „В.”АД-София сумата 1483,44лв. представляваща обезщетение за причинени вреди от липси ведно със законната лихва считано от 14.02.08г. до окончателното изплащане.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това,че при постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Подържа се,че установената липса не е вследствие на умишлено действие от страна на жалбоподателката,а вследствие от погрешно осчетоводяване,за което същата не следвало да носи отговорност.Със заповед от 04.02.03г.  на работодателя били отнети правата на жалбоподателката  да управлява поверения й склад и същият бил предаден на друго лице.Десет дни по-късно –на 14.02.08г. с протокол била извършена проверка на количествата ДГ в склада,при което била констатирана липсата,стойността на която се претендира.По делото не били ангажирани доказателства,че колонката на ищцовото дружество била калибрирана по надлежния ред.Автомобила доставящ горивото в дружеството не бил снабден с устройство за измерване на доставеното количество в килограми,а доставяното количество било измервано в литри.Фактурата,по която било доставено горивото била изготвена от трето лице и жалбоподателката не е имала достъп до изготвената фактура.Назначената по делото графическа експертиза дала заключение,че върху стокова разписка №17/06.02.08г. е налице подпряване.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение да бъде отменено,предявения иск бъде отхвърлен и бъдат присъдени направените по делото разноски.

       Ответникът по жалбата е представил отговор,в който оспорва същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

          По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима,тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

                По съществото на спора

          Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

          Гр.д.№94/08г. на БРС е образувано по искова молба от „В.”АД-София против жалбоподателката.Подържа се в исковата молба,че съгласно трудов договор от 14.02.03г. жалбоподателката е изпълнявала длъжността „счетоводител” в завода на дружеството в с.Горни Лом.С допълнително споразумение същата е приела да изпълнява длъжността „управител склад”.На основание заповед от 12.11.07г. била извършена пълна инвентаризация на завода ,при която се установило,че  жалбоподателката заприходила със складова разписка №7/06.02.07г. по-малко количество дизелово гориво от полученото по фактура №2/07.02.07г. издадена от „Т.”ЕООД-Стара Загора.На 14.02.07г. комисия назначена от директора на завода извършила измерване на останалото количество гориво,при което била установена липса на 945л. Дизелово гориво на стойност 1 589,56лв.Тъй като не били установени други предпоставки за липсата на гориво на основание чл.207,ал.1,т.2 от КТ се иска да бъде постановено решение,с което ответницата бъде осъдена да заплати сумата 1 589,56лв. представляваща стойността на липсващото гориво ведно със законната лихва от 14.02.07г. до окончателното изплащане.Съгласно допълнителното споразумение от 27.09.06г. ответницата била назначена на длъжността „управител склад” в завод „Миджур”-с.Горни Лом.Съгласно длъжностната характеристика за тази длъжност,която е връчена на ответницата на 01.10.06г. същата е следвало да контролира СМЦ в склада,да води стриктно документите по отчетността и касовите книги,носи отговорност за правилното офирмяне на документите и други задължения.Поради установената липса на 945 л. дизелово гориво със заповед от 27.02.08г. ответницата е уволнена от заеманата от нея длъжност.,а със заповед от 28.02.08г.  на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение от длъжността „управител склад ГСМ и ГП”.Със заповед от 12.11.07г. е разпоредена пълна инвентаризация на наличностите в завода в с.Горни Лом като е определена комисията,която е следвало да я извърши.С протокол от 14.02.08г.  е установено наличното количество дизел в цистерната-3 610л.По делото е назначена счетоводно експертиза,съгласно заключението на която установената по документи липса на дизелово гориво е в размер на 883 литра на стойност 1483,44лв.

       Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира  обжалваното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено .Съгласно чл.207,ал.1,т. 2 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.Установено е в настоящия случай,че по силата на трудов договор от 14.02.03г. жалбоподателката е изпълнявала длъжността „счетоводител” в завода на дружеството в с.Горни Лом, впоследствие с допълнително споразумение същата е приела да изпълнява длъжността „управител склад”,поради което същата има качеството на служителя визиран в чл.207,ал.1,т.2 от КТ.Установено е,че   при извършената ревизия на поверения на жалбоподателката склад е установена липса на  945 л. дизелово гориво.От заключението на назначеното по делото вещо лице се установи,че установената по документи липса на дизелово гориво е в размер на 883 литра. По делото не се и подържа наличието на злоумишлени действия от страна на трети лица довели до липсата на въпросното количество дизелово гориво. С оглед на качеството на жалбоподателката и с оглед установената липса в склада й,същата законосъобразно е осъдена от БРС.По отношение на подържаното от жалбоподателката,че вината за установената липса е на доставчика на горивото и на счетоводството на ищцовото дружество съдът счита,че същото е неоснователно.След като на жалбоподателката е възложено с трудов договор организирането и контролирането на СМЦ,оформянето на документите при доставка и експедиция и стриктно водене на счетоводната документация,то отговорността при констатирана липса е на същата при липса на доказателства за посегателства на трети лица.В случай,че жалбоподателката е имала съмнение в правилното отчитане от измервателния уред на колонката за дизелово гориво на склада същата е следвало да уведоми по надлежния ред ръководството на дружеството.

        С оглед на горното следва да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде потвърдено. 

         Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение №95/03.11.08г.  по гр.д.№94/08г. на  ВРС.

          Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:                                     Членове: 1.

 

      2.