Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №284

 

 

гр.Видин 05.01.2009 година

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             Видинският окръжен съд гражданска колегия в открито  

заседание на  единадесети декември

две хилядна и осма година в състав:     

                                     

                                     Председател: Б.Н.

                                             Членове:Г.П.

                                                            В.В.   

                                                             

при секретаря   .................А.А. и в присъствието на    прокурора    ........................................   като разгледа докладваното от

съдия     В.В.          .............................         гр.дело №215

по описа за 2008   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.

           Делото е образувано по жалба от „Фанти-Г”ООД-Видин  против решение №18/09.01.08г. по гр.д.№1216/07г. на ВРС  в частта му ,с която уволнението на  Ю.А.А. ***,ЕГН **********  е признато за незаконно и същият е възстановен на заеманата от него до уволнението му длъжност.Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради обстоятелството,че ВРС неправилно е преценил ,че при издаването на атакуваната заповед не са спазени разпоредбите на КТ. Подържа се ,че пред работодателят въззиваемия е отказал да даде обяснения за нарушението на трудовата дисциплина,което е извършил.  Поради това се иска  решението в обжалваната му част да бъде отменено,а предявените искове бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззиваемият оспорва жалбата като подържа,че при разглеждането на делото пред ВРС не са допуснати процесуални нарушения.Подържа се,че пред ВРС от страна на жалбоподателя не са представени доказателства,че въззиваемия е извършил нарушението,поради което му е наложено наказание.Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

По допустимостта на жалбата

Видинският окръжен съд намира жалбата за допустима,тъй като е подадена в срока по чл.197 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.198 и 199 от ГПК.

                По съществото на спора

          Видинският окръжен съд като взе предвид доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

         Гр.д.№1216/07г. на ВРС е образувано по искова молба с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ   от въззиваемия против дружеството жалбоподател за отмяна на заповед №23/26.03.07г. е която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190,ал.1т.2 от КТ.С атакуваната заповед считано от 29.01.07г. на основание цитираните текстове от КТ е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия поради неявяването му на работа в течение на два и повече последователни дни считано от 29.01.07г.Със заповед №1011/26.01.07г. на управителя на дружеството жалбоподател е разпоредено въззиваемия да бъде уведомен,че срещу него е започнало дисциплинарно производство за извършено от него нарушение и че същия следва да се яви в срок до 29.01.07г. лично пред управителя или да даде писмени обяснения за отказа му да се яви на работа след като му е била разпоредено от прекия му ръководител.Върху представената по делото заповед е посочено,че лицето след като се е запознало със заповедта е заявило,че няма да я получи и няма да даде писмени обяснения.Отказът е оформен с подписа на двама свидетели-И. Д. К. и Г. Б. В..Двамата са разпитани като свидетели пред ВРС и са установили следното:Св.К. ,който работи като началник на охраната при дружеството жалбоподател установява,че в началото на 2007г. лицето Б.,който „отговарял за корабите” искал ищеца да подпише някакъв документ,но същият не сторил това.Св.В. –служител в дружеството установява същите обстоятелства.С обжалваното решение ВРС е признал уволнението на ищеца за незаконно и го е възстановил на заеманата от него до уволнението му длъжност.В мотивите си ВРС е приел,че по делото не са ангажирани доказателства,че на дните посочени в заповедта- 29 и 30 януари  2007г. ищецът не се е явил на работа.Разпитаните свидетели установявали отказа на ищеца да приеме цитираната по-горе заповед №1011/26.01.07г. което няма връзка с неявяването на работа.Пред ВОС е представена таблица за явяването и неявяването на работа в дружеството жалбоподател за м.01.07г. В същата срещу името на ответника по жалбата за датите от 22 до 28 включително е посочено „с”,а за датите 29,30 и 31 не е посочено нищо.

           Видинският окръжен съд, в настоящия си състав, намира обжалваното решение за правилно, като постановено при спазване  задълженията на първоинстанционния съд по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК относно точната преценка на събраните доказателства и приложението на материалния закон. С атакуваната заповед,считано от 29.01.07г.  ищеца е уволнен дисциплинарно за неявяването си на  работа в течение на два последователни работни дни,считано от 29.01.07г.При така  формулираната заповед следва да се приеме,че ищецът е уволнен считано от 29.01.07г. за това че не се е явил на работа на 29 и 30.01.07г. –което не е възможно.Очевидно е,че в заповедта за уволнение управителят на дружеството жалбоподател е имал предвид неявяване на работа в дните преди издаването на заповедта-най-вероятно 26 и 27.01.07г.Дори и да се приеме,че това са дните на неявяване на работа от ищеца,то в тази връзка по делото не се ангажирани каквито и да било доказателства.Съгласно чл.127,ал.1,изр.1 от ГПК-отм. всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,на които основава своите искания и възражения.В случая обстоятелството,че ищеца не е явил на работа се подържа от работодателя и той е следвало да ангажира доказателства в тази насока.Правилно е прието от ВРС,че извършеното от ищеца нарушение е недоказано и заповедта за уволнение е отменена.Представената пред ВОС таблица за присъствието на работа за м.01.07г. не установява неявяването на работа на ответника по жалбата.Дори и да се приеме,че  посоченото „с”, жалбата за датите от 22 до 28 включително представлява самоотлъчка,то в заповедта за уволнение не са посочени тези дати като основание за налагане на наказанието.

         С оглед на горното съдът счита,че изводите на ВРС в обжалваното решение са правилни и законосъобразни,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила решение №18/09.01.08г. по гр.д.№1216/07г. на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                     Членове: 1.

 

      2.