В близките години ще се наблюдава постоянно увеличение на пенсиите. Дългосрочната бюджетна прогноза за държавната пенсионна система е разработена в съответствие с текущото законодателство за пенсиите към 1 април 2023 г. и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Това се посочва в съответния документ.

Прогнозите сочат, че българската пенсионна система ще се изправи пред сериозни предизвикателства в демографско отношение. Проекциите на Националния статистически институт и на Евростат показват, че населението на страната ще продължи да намалява, а възрастовата му структура ще се влоши.

Според Конвергентната програма на България за периода 2023-2026 г., публикувана от Министерството на финансите, следните фактори ще оказват най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България:

Демографските промени, изразени чрез коефициента на възрастова зависимост.
Условията за пенсиониране, изразени чрез вътрешносистемния коефициент на зависимост.
„Щедростта“ на публичната пенсионна схема, изразена чрез коефициента на заместване на дохода.

Прогнозира се значително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. През 2021 г., на всяки 100 лица във възраст между 15 и 64 години, имаше 34 лица на възраст над 65 години. През 2070 г., този брой ще се увеличи до 54 на 100 лица.

Населението в работоспособна възраст ще намалява, като дялът му от общото население в България ще спадне от около 64% на около 57%. Същевременно, дялът на възрастното население (65+) ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 година.

Конвергентната програма предвижда увеличение на пенсиите през следващите години по следния начин:

През 2023 г., пенсиите за трудова дейност, изплатени до 31 декември 2022 г., както и пенсиите, свързани с други видове дейност, се предвижда да се актуализират от 1 юли 2023 г. с 12,0% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 1,147 милиарда лева.
През 2024 г., пенсиите се предвижда да се актуализират от 1 юли 2024 г. с 9,6% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 1,010 милиарда лева.
През 2025 г., пенсиите ще се увеличат с 7,6% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 816 милиона лева.
През 2026 г., пенсиите за трудова дейност, изплатени до 31 декември 2025 г., както и пенсиите, свързани с други видове дейност, се предвижда да се актуализират от 1 юли 2026 г. с 5,4% (според чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), като необходимите средства са в размер на 681,3 милиона лева.

Максималният размер на една или повече пенсии, получавани през периода 2023-2026 г., остава 3 400 лева (в сила от 1 октомври 2022 г.), като това се прилага за всички пенсии, независимо от датата на получаване.

През периода 2023-2026 г., размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на социалната пенсия за старост и свързаните с тях пенсии и допълнения, ще се увеличават съгласно процентите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, като това влиза в сила от 1 юли.

Относно заплатите, които осигуряват пенсиите, в референтната средносрочна програма разходите за пенсии и допълнения остават в рамките от 10,4% до 11,0% от БВП. Следователно, вследствие на горепосочените допускания за 2023 г., разходите за пенсии по бюджета на Държавното осигурително учреждение нарастват с 3,657 милиарда лева спрямо закона за 2022 г.

През 2024 г., 2025 г. и 2026 г., нарастването на разходите за пенсии по бюджета на Държавното осигурително учреждение спрямо предходната година е съответно 2,145 милиарда лева, 1,812 милиарда лева и 1,481 милиарда лева.

Фискалният натиск върху държавната пенсионна система е най-силен в началото на периода поради промените в размерите на пенсиите, приети с измененията в Закона за бюджета на Държавното осигурително учреждение за 2022 г., които довеждат до значително подобрение на тяхната адекватност.

В дългосрочен план, ефектът от застаряването на населението и очакваното по-дълго продължителност на живота ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са осигурявали и в двата стълба.

Бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи в голяма степен от коефициента на заместване, постигнат от втория стълб, тъй като лицата, които се осигуряват в двата стълба, ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, според програмата.