ВЧНД № 290-2018

Решение по Наказателно дело 290/2018г.

                                     Р Е Ш Е Н И Е   № 12

  

             гр. Видин 14.03. 2019 г.

 

                                   В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение, в публично

заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета

година, в състав:

              Председател: И. И.

 

                     Членове: В. С.

 

                   Р. Д.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                         при секретаря     А. А.   и в присъствието на прокурора М. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ДЕНОВА ч.н.д. № 290   по описа за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

          Делото е образувано по частна жалба на Е.Л.П. ***, ЕГН **********, чрез неговият защитник адвокат К.Т. ***, срещу определение на състав на Районен съд Видин, взето с протокол от съдебно заседание от 31.10.2018г. по частно наказателно дело №1299 по описа за 2018г. на същия съд, с което е допуснато групиране на наказанията на осъдения П. и му е наложил едно общо най-тежко наказание измежду наложените – „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, при първоначален режим „общ“. На основание чл.24 от НК, съдът е увеличил определеното общо най-тежко наказание с три месеца.

          Съдът е постановил да се изтърпи отделно наказанието наложено по н.о.х.д.№1541/2017г. на Районен съд – Видин – „пробация“ за срок от осем месеца.

          На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК съдът е зачел времето, през което спрямо осъденото лице е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

          В жалбата се твърди, определеният размер на наказанието е завишен, поради което на основание чл.25, ал.2 от НК следвало да се приспадне изтърпяното до момента от осъденото лице наказание „лишаване от свобода“. Иска се атакуваното определение да бъде изменено, като след определяне на общо наказание по процесните присъди да бъде постановено ново определение, с което да бъде намален размера на така определеното наказание, като с оглед постигането целите на наказанието не бъде приложен чл.24 от НК, определението в частта с която наказанието е увеличено с три месеца да бъде отменено.                

          Съдът, след като се запозна с всички приложени по делото писмени доказателства във връзка с всички осъждания на жалбоподателя и направените по тях кумулации, констатира, че атакуваното определение в посочената от жалбоподателя част относно прилагането на чл.24 НК е незаконосъобразно, а подадената жалба – основателна, поради следните съображения:

          От приложената справка за съдимост, както и от приложеното копие от присъдата по НОХД №846/2018 година, по която е наложено най-тежкото наказание измежду кумулираните пет наказания по посочените пет наказателно общ характер дела, всички на Районен съд Видин, и от атакуваното определение въззивният съд констатира, че действително са кумулирани наказанията по пет присъди по посочените по-горе пет броя наказателни общ характер дела. Съдът разгледа подробно вида на извършените престъпления, хронологията им и прие, че с оглед общата престъпна дейност, която е почти еднородна и с оглед наложените наказания, така определеното най-тежко наказание се явява това от седем месеца „лишаване от свобода”. Освен това установи, че с атакуваното определение Районен съд Видин на основание чл.25,ал.2 НК е приспаднал времето, през което осъденият П. е търпял до момента наказание „лишаване от свобода“ по някоя от посочените за кумулация присъди, както и е зачел на основание чл.59, ал.1, и ал.2 от НК времето, през което спрямо осъдения П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.

Въззивният съд единодушно прие, така определеното най-тежко наказание да е достатъчно при така групираните наказания. Освен това се касае за скоро навършил осемнадесет години осъден Е.П., възраст, която води до осмисляне на поведение и начин на живот, поради което следва да даде възможност на осъдения и чрез решението си да помогне за подсилване на възпитателната роля на наказанието. Още повече, че упоритата престъпна дейност е осъществявана в периода на непълнолетие, видно от самите присъди. Поради тези си съображения, съдът намира, че седем месеца са достатъчен срок, през който подсъдимият да преосмисли престъпното си поведение и се осъществят предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието.

          Предвид на установеното по-горе, Видинският окръжен съд намира, че определението в атакуваната му част относно приложението на чл.24 НК е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като потвърждава в останалата част определението.

 

          Водим от горното и на основание чл.345 НПК, Съдът

 

 

                                        Р   Е   Ш     И :

 

          ИЗМЕНЯВА определение на Районен съд Видин, взето с протокол от съдебно заседание от 31.10.2018г. по частно наказателно дело №1299 по описа за 2018г., само в частта му, с която на основание чл.24, ал.1 от НК е увеличено определеното най-тежко наказание с три месеца, като ОТМЕНЯ определението в тази му частта.

          В останалата част потвърждава определението.

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.  

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

                                      

 

 

                                                                                        2.