ВГРД № 51-2019

Решение по Гражданско дело 51/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 57

гр. Видин, 08.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 51 по описа за 2019., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по чл.435,ал.2,т.7 ГПК във вр. с чл.78,ал.5 ГПК. Образувано е по жалба на Н.М.Н. *** длъжник по и.д. №20187240400757 против действията на частен съдебен изпълнител В. Т. –постановлението за разноските, обективиран в поканата за доброволно изпълнение. Развиват се доводи , че с молба от 09.01.2019г. по изпълнителното дело на основание чл.78, ал.5 от ГПК жалбоподателят поискал от съдебния изпълнител да намали приетите за събиране по делото разноски в частта им, относно адвокатското възнаграждение, като приетите за събиране 500.00 лв бъдат намалени на предвидения от нормативните актове минимум, тъй изплатеното възнаграждение в горния размер не отговаря в никакъв случай, нито на сложността на делото, още по-малко на материалния интерес.

Със същата молба на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК поискал от съдебния изпълнител да намали размера на дълга, тъй като преди образуване на изпълнителното дело е заплатил главницата, законната лихва и неустойката. В уверение на горното към молбата е приложил и копие от платежните документи.

Със същата молба на горното основание поискал от съдебния изпълнител да преизчисли и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която му е вменена в задължение във връзка с изложеното по-горе, а именно: плащане от моя страна на част от дълга преди образуване на изпълнителното дело и съответно намаляване на материалния интерес, върху който таксата се изчислява.

С уведомление, връчено на 17.01.2019г. съдебния изпълнител отказва да намали размера на разноските, тъй като отмяната не е в неговата компетентност, а произнасяне по въпроса с актуализиране на дълга и на дължимата съответно на него пропорционална такса липсва.

Иска се да бъде отменен отказа на съдебния изпълнител да намали размера на дълга, като приспадне изплатеното от длъжника преди образуване на изпълнителното дело и да намали размера на разноските, като се задължи съдебния изпълнител да съобрази:

1 .Като приспадне от дълга платеното от жалбоподателя /длъжник по изпълнението/ преди образуване на изпълнителното дело изчисли действителния размер на задължението.

  1. Върху така изчисления материален интерес на делото редуцира размера на адвокатското възнаграждение, което му се вменява в задължение да изплащам, като същото бъде в рамките на предвидения минимум.
  2. Върху така изчисления материален интерес на делото преизчисли и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която му е вменена в задължение.

       Съдът като се запозна с жалбата, отговора на взискателя и мотивите на ДСИ при ВРС намира, че същата е допустима като подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена, поради следното:

Изпълнително дело Изпълнително дело №20187240400757 на ЧСИ В.Т., с район на действие района на ОС- Видин, е образувано по молба на взискателя „М. к.“ ООД с ЕИК …………….., въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.12.2016 г., по ч.гр.д. № 2586/2016 г. по описа на Видински районен съд, съгласно който Н.М.Н. е осъден да заплати на „М. к.“ ООД сумата 108,9 лева , ведно със законната лихва за забава върху главницата от 19,90 лева, считано от 02.11.2016 г. да окончателното изплащане, както и разноски в размер на 325 лева.

С вносна бележка от 05.05.2017 г. длъжникът преди образуване на изпълнителното дело е заплатил на взискателя сумата от 114,49 лева.

Изпълнителното дело е образувано на 22.11.2018 г.

 

С обжалваното постановление, ЧСИ е отказал да намали размера на приетия като разноски в изпълнителното производство платен от взискателя адвокатски хонорар в размер на общо 500 лв.   

 

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

 

В конкретния случай, съдът счита следното :

1.По отношение на таксите и разноските по изпълнението- авансовите такси са внесени предварително от взискателя по сметката на ЧСИ, след което ЧСИ е предприел съответните действия по образуване на изп.дело и изпращане на призовка за доброволно изпълнение/ПДИ/, като липсват данни по изп.дело и по в.гр.д. да са извършвани други действия и съответно да са дължими други суми. ПДИ е връчена на длъжника- жалбоподател на 04.01.2019г.- и в законния 2- седмичен срок за доброволно изпълнение до 21.11.2014г., на 09.01.2019 г. длъжникът е подал молба за намаляване размера на дълга, поради плащане преди образуване на изпълнителното делона главницата , законната лихва и неустойкат, а оттам и на таксата по чл.26 ТТРзчси, както и хна приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 500 лева.  

 

Изпълнително дело №20187240400757 има за предмет изпълнение на парични вземания, подробно описани в изпълнителния лист. Видно от призоввката за доброволно изпълнение, изпратена до длъжника – жалбоподател в настоящото производство, задължението му по изпълнителното дело е в размер на 95,83лв. неолихваями вземания и 325 лева присъдени разноски . С разпореждане от 23.11.2018 г. ЧСИ Т. е начислила такси, в общ размер на 54,08 лева лева. Със същото разпореждане е приела разноски за адвокатско възнаграждение в изп.производство в размер на 500 лева. В призовката за доброволно изпълнение размера на таксите начислени от ЧСИ са 167,68 лева – без разбивка.

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че на основание чл. 79 от ГПК, между страните по изпълнението възниква материалноправно отношение за възстановяване на разноските. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудително изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

В постановлението за разноски, обективирано в ПДИ, определените от ЧСИ разноски по изп.д. възлизат на сумата от 167,68 лв., която съгласно изготвените сметки включва, следните суми:

-         24.00 лв. – образуване на изпълнително дело. Тази сума е дължимата съгласно т. 1 от ТТРЗЧСИ обикновена такса за образуване на делото;

-         12.00 лв. – връчване на призовка. Тази такса е дължима съгласно т. 4 от Тарифата за изготвяне и връчване на ПДИ, поради което е определена правилно от ЧСИ;

-         18.00 лв. – извършване на справка. Същата е начислена на основание т. 3 от Тарифата за извършване на справка за длъжника и за имуществото му в ТД на НАП, гр. Видин;

- 18 лева -налагане на запор без извършване на опис , включително върху дял от ТД-т.9 от Тарифата

-0,80 лева по т.31 заплатена от взискателя+ 1,8 лева такса по т.31

Или общо 74,60 лева/посочените суми са с ДДС/

Така определените от ЧСИ разноски по изпълнението са съобразени с регламентираните в ТТРЗЧСИ размери на дължимите за образуване и за отделните изпълнителни действия прости и пропорционални такси, поради което съдът приема, че размерът им е законосъобразно определен.

Точка 26 от Тарифата урежда дължимата такса за изпълнение на парично вземане, съобразно размера на събраната сума. Както съдът вече отбеляза, в конкретния случай предмет на принудително изпълнение е парично вземане в размер на главница в размер на 19.90 и неолихвяеми вземания в размер на 95,83, както и разноски в размер на 325 лева. Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ таксата е пропорционална и в случая е в размер на 32,62 лева , след приспадане на частично платеното, което намалява размера на дълга. В тази част постановлението за разноските на ЧСИ е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Т.е. размерът на таксите по Тарифата към ЗЧСИ , дължими по изп.д. е 74,60 +32,62 или общо 107,22 лева . Следователно сумите над начислените от 107,22 до 167,68 лв. са неправилно начислени и в тази част постановлението седва да се отмени.

Определеният размер на дължимото от длъжника възнаграждение за адвокат в обжалваното постановление е 500 лв. Със съдържанието си, договорът установява, че платеното от взискателя  възнаграждение за адвокат е в размер на 500 лв.

Съгласно чл.10 – За защита по изп. д.възнаграждението е : 1.за образуване на изп.д. – 200 лева ; 2. за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 1/10 от 300- 30 лева . Съгласно т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС , при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение , поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК , съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. От изложеното дотук следва , че договореното възнаграждение в размер на 500 лева е над размера, определен в цитираната наредба- чл.10,т.1 и 2 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, т.е. договореното възнаграждение е завишено и следва да бъде намален неговия размер до 230 лева . С оглед релевираното от длъжника в тази връзка възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя възнаграждение за адвокат, с оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, ВОС приема, че на последния следва да се присъди по-нисък и съобразен с нормативно уредения размер на адвокатското възнаграждение.

 

Предвид изложеното дотук ВОС намира , че действията на частен съдебен изпълнител - постановление за разноските, следва да бъдат отменени като се намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 500 на 230 лева, както и по отношение на начислените такси по ТТРЗЧСИ над начислените от 107,22 до 167,68 лв. са неправилно начислени и в тази част постановлението седва да се отмени.

              

        Водим от горното Съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 23.11.2018 г. НА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ В. Т. по Изпълнително дело №20187240400757 по описа на ЧСИ , с район на действие района на ОС- Видин, както следва :

  1. Частично- по отношение на таксите и разноските по изп.дело, именно над начислените такси в размер на 107,22 лева до 167,68 лева.
  2. ЧАСТИЧНО- по отношение на платения адв.хонорарнад доказаните и дължими 230лв до присъдените 500 лв.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ В.Т.

            РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: