ВЧГРД № 53-2019

Определение по Гражданско дело 53/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  59

гр. В** 06.03.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание

на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

  1. В** М**

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно гражданско дело №53 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

          Делото е образувано по частна жалба от Т.М.П. *** против определение от 18.12.18г. по гр.д.№190/18г. на КРС,с което е прекратено производството по делото,поради липса на правен интерес.Подържа се в жалбата,че обжалваното определение е незаконосъобразно.Подържа се,че незаконосъобразно ОС“ЗГ“-К** не е възстановила земеделските земи на всички наследници на техния собственик-М** Г** Т**,б.ж. на с.С**, а е възстановила земите само на сина на същия-Г** М** Г**.Подържа се,че земеделската земя заявена за възстановяване е била собственост на М** Г** Т** и е заявена за възстановяване от неговия син Г** М** Г**.Подържа се,че заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделската земя ползва всички останали наследници и би следвало ОСЗГ да възстанови собствеността на всички наследници на собственика.Според жалбоподателя обстоятелството,че няма подадено заявление от ищеца за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на дядо му,не означава,че той следва да бъде изключен от кръга на наследниците и да му се откаже правото да получи полагащия му се дял от наследството.Правният интерес на жалбоподателя се извежда от това,че той не е получил полагащия му се дял от наследството на дядо му защото собствеността неправилно е възстановена само на единият наследник и е пропуснат другия.С установяване принадлежността на правото на собственост в патрумониума на наследодателя ще се удовлетвори интереса на жалбоподателя да получи дял от наследството на дядо си.Иска се обжалваното определение да бъде отменено ,а делото върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалбата,уведомени за същата не са взели становище.

По допустимостта на жалбата

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.

         По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№190/18г. на КРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Н** Г* М**,Р** И** М***,М** М** В** и Г** М** Г**, с която се иска да бъде установено по отношение на ответниците, че имотите подробно посочени в молбата на ищеца от 12.07.18г. са били собственост на М** Г** Т**,б.ж. на с.С** преди внасянето им в ТКЗС.С разпореждане от 22.06.2018г. съдът е оставил исковата молба без движение поради констатирани по същата нередовности свързана с липсата на изискуемо, съответно на изискването на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК съдържание. С разпореждането си съдът, с оглед правната квалификация на заявения иск – по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ e указал на ищеца да изложи твърдения заявил ли е възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на името на наследодателя М** Г** Т** , починал на 09.03.1948 година, както и му е указал да посочи индивидуализиращите белези на имотите.Пред Поземлена комисия – К** е депозирано заявление с вх. №211/ 07.01.1992г. от Г** М** Г**, наследодател на ответниците по делото е заявил като негова собственост за възстановяване земеделски земи и гори в землището на с.Старопатица, която е била предмет на Договор за доброволна делба между неговите наследници, след която доброволна делба, заявената от Г** Г** земеделска земя е била възстановена на неговите наследници – ответниците в настоящото производство с три решения на ПК – К*** с номера № 777 по преписки, както следва: преписка с №0589А, преписка с №0589Б и преписка с №05898. В молба – уточнение вх. № 750/12.07.2018г., ищецът излага твърдения, че не е подавал заявление за възстановяване на земеделски земи, и не излага твърдения да е налице висяща административна процедура по възстановяването на собствеността върху спорните имоти по негово искане.КРС е приел,че жалбоподателя не излага твърдения заявената земя от Г** М** Г** да е била заявена като земя на наследодателя М** Г**Т** .

КРС е приел,че предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. Условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. Поради това следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Отсъствието на която и да е от положителните процесуални предпоставки за съществуване правото на иск или наличието на отрицателната процесуална предпоставка относно съществуване правото на иск обуславя недопустимост на същия. Недопустимостта на предявения иск се обуславя и от условията за надлежно упражняване на правото на иск – липсата на положителни предпоставки - процесуална дееспособност и представителна власт или наличие на някоя от отрицателните процесуални предпоставки осуетяващи упражняването му, като наличие на договор за отнасяне на гражданския спор пред арбитражен или чуждестранен съд, наличие на висящ процес между същите страни относно същия спор или преюдициален такъв.

Съществува ли право на иск и бъде ли то надлежно упражнено, предявеният иск задължава съда да постанови и да разреши със сила на пресъдено нещо правния спор, но ако правото на иск не съществува или е ненадлежно упражнено – правото на иск и исковия процес са недопустими, поради което отпада задължението за съда да предприеме действия насочени към разрешаване на гражданския спор и дава основание за прекратяване на образувано вече производство.

Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установителен такъв и условие за допустимост на същия е наличието на правен интерес.

В случая искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен от наследницк на общ наследодател против останалите наследници на този наследодател, на които е възстановена собствеността върху процесните имоти. За допустимостта на този иск е необходимо да има подадено заявление за възстановяване на собствеността на името на общия наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл.14, ал.7 във връзка с ал.7а ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В противен случай, при липса на заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидените в закона ред и срок за това.

В настоящия случай няма подадено заявление на името на общия наследодател. Няма подадено заявление и от самия ищец за възстановяване на имотите на общия наследодател. В този случай, дори и искът с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, което е задължително условия за съществуване правото на иск. След като не е налице едно от условията за съществуване правото на иск, същият е недопустим.

КРС се е позовал на Тълкувателно решение 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение, в т. 3А е прието, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Прието е, че правен интерес е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на З., публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото му да иска от поземлената комисия /общинска служба по земеделие/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено. Тава е така, тъй като дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим. Поради недопустимост на иска, с оглед липсата на правен интерес от предявяване на същия, на основание чл.130 от ГПК КРС е приел,че производството следва да бъде прекратено.

ВОС като взе предвид частната жалба и представените по делото доказателства счита,че жалбата е неоснователна.В мотивите си КРС много подробно е изложил съображенията си,поради които счита,че производството по делото следва да бъде прекратено.ВОС изцяло споделя мотивите на КРС,поради което препраща към същите на основание чл.278,ал.4 във връзка с чл.272 от ГПК.

Подържа се в жалбата ,че земеделската земя заявена за възстановяване е била собственост на М** Г** Т** и е заявена за възстановяване от неговия син Г** М** Г**.Подържа се,че заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделската земя ползва всички останали наследници и би следвало ОСЗГ да възстанови собствеността на всички наследници на собственика.

Съдът счита,че твърдяното от жалбоподателя би имало придаваното от него значение само в случай,че наследодателят на ответниците-Г** М** Г** е заявил за възстановяване собствеността върху земите не като негови собствени ,а като земи собственост на наследниците на М** Г** Т**.В последния случай подаденото от Г** М** Г** би ползвало всички наследници и ОСЗГ следваше да възстанови земите на наследниците на М** Т**.В случая заявлението до ПК-К** е подадено от Г** Г** за възстановяване собствеността върху негови собствени земи,поради което и подаденото заявление не ползва останалите наследници на М** Т**.Както е разяснено в ТР №4/14г. в слечуа ,че не е подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок , предявяването на иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустимо.

             С оглед на горното обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

       С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 18.12.18г. по гр.д.№190/18г. на КРС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

Председател:                                 Членове: