ВГРД № 17-2019

Решение по Гражданско дело 17/2019г.

РЕШЕНИЕ №12

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 01.03.2019 г.

Видинският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : А. П.

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Г. Й.

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия В. М. в.гр. дело №17 по описа за 2019 г. , и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано по жалба на О. Видин против решение № 557/19.11.2018г по грд № 927/2018г по описа на ВРС, с което общината е осъдена да заплати на А.П.Г. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени вследствие на нападение на куче на 28.12.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2016г. до окончателното издължаване, сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени вследствие на нападение на куче на 03.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2016г., до окончателното изплащане.

Подържат, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Възразяват срещу решението на ВРС, като считат, че неправилно първоинстанционният е съд приел, че е налице противоправно поведение от страна на служители на О., изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни.

Съществуването на безстопанствени кучета на територията на общината не може да обуслови осъждането й, тъй като отговорността при непозволено увреждане се носи за противоправно н виновно поведение, а по настоящото дело не е доказано наличие на такова от страна на О. Не е доказано по делото по безспорен начин пряка връзка между поведението на Общината и това на безстопанствените кучета, а също и че е налице причинна връзка между увреждането на пострадалата и бездействието на О.

Посочват, че съдът не е коментирал никъде в решението си доказването на иска от страна на ищцата с оглед осъществяването на всички елементи от фактическия състав на деликта, каментирано е единствено евентуалното бездействие на О., без посочена конкретика.

Считат, че присъдената като обезщетение сума е необосновано завишена, не са съобразени характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата.

Посочват, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е сезиран. Никъде по делото нито в Исковата молба нито в доклада по делото е посочено да е направено искане от ищцата за произнасяне на съда поотделно, т.е. за всяко едно от ухапванията.

С оглед на горното, Молят Съда да постанови съдебен акт по силата на който да отмени изцяло Решение №557 от 19.11.2018г. постановено по гр.д.№927/2018г. по описа на Районен съд - Видин, като неправилно, немотивирано и поставено в нарушение на материално-правните и процесуално-правни норми.

Ответната по делото страна А.П.Г., ЕГН ********** *** оспорва изцяло Въззивна жалба, подадена от О. Видин и Моли съда да постановите решение, с което да потвърди Решение № 557 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 927 от 2018 г. на Видинския районен съд.

Посочва, че са неоснователни твърденията на О. Видин, че не било доказано по безспорен начин пряка причинна връзка между увреждането на пострадалата и бездействието на О., както и че не били доказани всички елементи на деликта, не било изяснено дали кучето е улично, тъй като разпитаните свидетели не били очевидци, както и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Видинският районен съд е изложил подробни мотиви относно противоправното и виновно поведение на О. Видин.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, приети са писмени доказателства, изслушни са свидетели, доказани са всички елементи от фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на общината.

Неоснователни са твърденията, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Съдът сам определя правната квалификация на предявените искове и това с колко и какъв вид искове

осъдителни, установителни и т.н./ е сезиран, като вземе предвид изложените в исковата молба факти и отправеното до съда искане на ищеца.

Неоснователни са твърденията на О. Видин, че размерът на присъденото ми обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Този размер е съобразен с вида и степента на причинените увреждания, с нанесените не само физически увреждания, но и психически травми, стрес, притеснения и неудобства Общият брой на нараняванията при ухапването станало на 28.12.2016 г. е 16 броя. При второто ухапване на 03.10.2017 г. са причинени рани, една от които хронифицира и не е зарастнала и до днес, което го е констатирал и д-р А. Д. при извършения от него преглед. Следователно тази рана не е зарастнала една година след ухапването .

По тези съоражения, счита жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът е с правно основание чл.49 ЗЗД.

С решение № 557/19.11.2018г по грд № 927/2018г по описа на ВРС, о.-Видин е осъдена да заплати на А.П.Г. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени вследствие на нападение на куче на 28.12.2016 г. ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2016г. до окончателното издължаване,сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени вследствие на нападение на куче на 03.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.12.2016г., до окончателното изплащане, сумата от 35.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди.

От данните по делото се установи, че ищцата е била нападната на посочените дати от безстопанствени кучета, както и че са и нанесени описаните физически , психически и емоционални болки и страдания. От приетите писмени доказателства - амбулаторен лист от 20.01.2017г., амбулатгорен лист от 03.10.2017г.съдебно-медицинско свидетелство №81/2016г. на съд.лекар в МБАЛ С.П. Видин, фиш за преглед на пациент в КДБ/СО от 28.12.2016г., ищцата е получила наранявания по задно странична част дясна глезенена област .

Ищцата е подала 2 бр.жалби до кмета на о. Видин от 30.12.2016г. и от 14.02.2017г., на които не е отговорено.

Съдебно-медицинската експертиза установява, че на десен крак над петата, под глезена, по странично задна повърхност се виждат два линейни надлъжно разположени , белезникави на цвят белега от стари рани, с дължина 1.5- 2 см. По задно вътрешната повърхност в дистална трета на подбедрицатасе вижда трети белег с енправилна форма и големина 1.5 см.Ляв крак с умерен оток около глезена. В средата на подбедрицата , странично има рана с кръгла форма и диаметър 1 см., хронифициран вид. В същата зона има повърхностни разширени вени ; По назад на прасеца има няколко точковидни белезникави белега. Ухапванията в описаните зони на тялото са причинили болка, страдание, психически стрес и временно увреждане на здравето, неопасно за живота.

Събрани са подробни свидетелски показания относно обстоятелството, че кучетата са били бездомни, нападнали са ищцата, причинили са й уврежданията.

При тези събрани доказателствата по делото, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд правилно и обосновано.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице имащо право и интерес от настоящето обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното :

Възражението на О. Видин, че съдът се произнесъл по непредявен иск е неоснователно. Видинският районен съд е преценил, че в случая са налице два претърпяни от деликта, тъй като ищцата е ухапана два пъти от улични кучета : на 28.12.2016 г. и на 03.10.2017 г. и следователно по точка първа от исковата молба е сезиран с два иска за заплащане на неимуществени вреди. В правомощията на съда е да приеме, че всеки един от предявените от искове за неимуществени вреди е с цена от по 2500 лв. Тези правомощия на съда произтичат от разпоредбите на чл.70, чл.129, чл.130 и чл.235 ал.2 от ГПК. Това, че в точка едно от исковата молба двата предявени иска са посочени с обща цена първоначално от 2000 лв., а в последствие увеличена на 5000 лв. не означава, че съдът е сезиран с един иск за заплащане на неимуществени вреди, тъй като в същата тази точка едно от петитума на исковата молба ищецът е посочил, че иска О. Видин да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди за претърпяните увреждания на здравето от две ухапвания от улични безстопанствени кучета, станали на 28.12.2016 г. и на 03.10.2017 г.

Неоснователни са твърденията на О. Видин, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Този размер е съобразен с вида и степента на причинените увреждания, с нанесените не само физически увреждания, но и психически травми,

стрес, притеснения и неудобства във връзка с ограничаване на свободното ми и безпроблемно придвижване на територията на гр.Видин. Съобразена е съдебно-медицинска експертиза, която констатира следното при прегледа : „ ... Крайници: Десен крак над петата, под глезена, по странично задна повърхност се виждат два линейни надлъжно разположени, белезникави на цвят белега от стари рани, с дължина 1,5-2 см. По задно ватрешната повърхност в дистална трета на подбедрицата се вижда трети белег с неправилна форма големина 1,5 см. Ляв крак с умерен оток около глезените. В средата на подбедрицата, странично има рана с кръгла форма диаметър 1 см., хронифициран вид. В същата зона има повърхностни разширени вени. По назад на прасеца има няколко точковидни белезникави белега...."

При второто ухапване на 03.10.2017 г. са причинени рани, една от които хронифицира и не е зарастнала и до днес, което е констатирано и от в.л д-р А. Д. при извършения от него преглед. Тази рана не е зарастнала една година след ухапването .

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният е съд приел, че е налице противоправно поведение от страна на служители на О., изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или животни.

В настоящия случай, за да е противоправно бездействието на длъжностните лица от администрацията на ответната община, трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета. Такива правни норми се явяват разпоредбата на чл. 59, ал.З от ЗЗЖ, където органите на местната власт осъществяват контрол за изоставени животни на територията на общината, а съгласно чл. 50, т.2 от ЗЗЖ ответникът е длъжен да вземе и мерки за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанствените кучета към хора или животни. Оттук и логичният извод, че причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или недостатъчност(безрезултатност).

По тези съображения, Видинския окръжен съд, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено, с произтичащите от това последици.

С оглед изхода на спора О. Видин следва да заплати направените разноски от А.П.Г. ЕГН : ********** пред въззивната инстанция в размер на 900 /деветстотин лева/, съобразно представените писмени доказателства.

Водим от горното, ВОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 557/19.11.2018г по грд № 927/2018г по описа на ВРС.

ОСЪЖДА О. Видин да заплати на А.П.Г. ЕГН : ********** направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 900 /деветстотин лева Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.