Т.Д. № 7-2018

Решение по Търговско дело 7/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 2

                                              

 

Гр. В.

                                                                                           28.02.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на двадесет и трети януари

Две хиляди   и    деветнадесета   година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

                                                    Членове:

                                                          

При секретаря И. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

търговско дело № 7 по описа за 2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Е. Т.“ ЕООД гр.В. против О. Д. обл.В. с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.84, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 221 676.96лв.- главница и 33 239.37лв. - лихви.

Поддържа се в исковата молба, че между страните след проведена процедура по ЗОП е сключен договор за услуга на 18.11.2008г. с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Д. и поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване в общината, поддържане и озеленяване на общински зелени площи в Община Д.“, като договорът е сключен за срок от десет години. Поддържа се, че Община Д. поела задължение ежемесечно да заплаща договорната цена на услугата след приемане на работата и фактурирането, като общината не изпълнила задълженията си за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2016г. по осем брой фактури. Ищецът изпратил нотариални покани до ответника, като по втората покана ответникът признал изцяло размера на задълженията, но общината не изплатила дължимите суми.

Поискано е Община Д. да бъде осъдена да заплати на ищеца посочените по-горе дължими суми, включително и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 19.02.2018г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Д., в който са оспорени предявените искове, като на първо място се поддържа, че исковете са недопустими, като пред Видински окръжен съд са висящи ТД №6/2018г. и ТД №14/2018г., които са с предмет идентичен с настоящия, между същите страни и на същото основание. Поддържа се също така, че не е налице договорно основание за плащане на претендираните суми, тъй като ищецът не е изпълнил всички поети по договора дейности като се посочва, че в сключения договор са включени допълнителни условия в нарушение на действалата към този момент императивна разпоредба по Закона за обществените поръчки, като в течение на действието на договора същият е изменян четири пъти с допълнителни подписани анекси. Уговорените допълнително условия по договора противоречат на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./, което е констатирано от АДФИ и за което е издадено наказателно постановление срещу кмета на Община Д.. Въз основа на тези посочени обстоятелства се поддържа, че клаузите по чл.32, чл.35 и чл.37 от договора между страните противоречат на чл.41 от ЗОП, поради което са нищожни, както всички клаузи от допълнително сключените анекси към договорите. В отговора се посочва, че е налице и неизпълнение на условията по договора от страна на изпълнителя, които се описват подробно, поради което ответникът счита, че за исковия период не дължи посочените суми, както и претендираните мораторни лихви по главницата.

Ищецът е подал допълнителна искова молба по делото, в която се оспорват направените възражения в отговора на ответника както по отношение на допустимостта на иска, така и по отношение на неговата основателност.

Ответникът не е подал допълнителен писмен отговор към допълнителната искова молба.

Окръжният съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът намира, че предявените искове са допустими, като за направените в отговора на исковата молба възражения за висящност на други спорове между същите страни на същото основание и за същите суми, съдът е указал на ответника да представи доказателства за тези твърдени обстоятелства, но същият не е представил такива доказателства, поради което съдът приема, че така предявените искове са допустими.

По основателността на исковете:

Не се спори между страните, че същите са сключили договор за услуга на 18.11.2008г. на основание проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка за „сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Д. и поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване в общината, поддържане и озеленяване на общински зелени площи в Община Д.“. Страните са уговорили десет годишен срок за действие на договора, считано от 01.01.2009г. В договора, препис от който е представен по делото, страните са уговорили подробно всички права и задължения както на възложителя, така и на изпълнителя по договора – ищеца по делото. В раздел V от договора са уговорени подробно цените и плащанията на извършваните видове дейности, като в чл.31 от договора е посочено, че заплащането ще се извършва с платежно нареждане по банкова сметка ***, посочена в договора, след съставяне и подписване на протоколи за фактическа извършена работа, остойностена по единичните цени на основание представянето на първични счетоводни документи, като: товарителници, актове за машиносмени, пътни листове, протоколи и други и издаване на фактура след подписването на протокола от представители на възложителя и изпълнителя, като работата се изплаща ежемесечно, след издаване на фактурата. Страните са уговорили, че цените по договора всяко година се индексират с ръста на инфлацията. През време на действието на договора страните са подписвали анекси, с които са договаряли допълнително единични цени на извършваните услуги.

По делото са представени подписани месечни протоколи от двете страни, касаещи претендирания в исковата молба период от 01.05.2016г. до 31.12.2016г., в които са посочени извършените действия по месеци с количество и цена и издадените към тях фактури от изпълнителя така, както е било уговорено в сключения договор.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение след проверка, извършена в счетоводството на ищеца и ответника, като вещото лице посочва, че изброените в приложението към исковата молба издадени от изпълнителя фактури за претендирания период са осчетоводени в счетоводството на Община Д., сметка 4010/Доставчици/, а в счетоводството на ищеца – сметка 4111/Клиенти/. Вещото лице дава заключение, че по фактура №5264, издадена на 31.05.2016г. са заплатени от Община Д. 23 715.23лв.; по фактура №5287/30.06.2016г. са заплатени 1 284.77лв.; по същата фактура впоследствие са заплатени 5 405.00лв. и последно на 19.10.2018г. по същата фактура са изплатени от Община Д. 9 885.91лв. Вещото лице дава заключение, че в счетоводствата на  страните по делото не се установяват разлики по отношение на осчетоводяването на дължимите по фактури и двустранно подписани месечни протоколи суми и действително осчетоводените такива от ищеца.

Експертизата не е оспорена от страните по делото.

От така установените обстоятелства Окръжният съд приема, че предявените искове са основателни и доказани.

Безспорно се установява, че изпълнителят по договора за обществена поръчка и ищец по делото е изпълнявал задълженията си, които е поел по договора за претендирания период, като извършените от него дейности са отразявани в изготвяните двустранни протоколи ежемесечно, съобразно изискванията по договор и са подписвани от представители на двете страни без възражения. Установява се, че възложителят не е изпълнил за претендирания  период задължението си по чл.31 от договора, като не е заплащал извършените дейности така, както е посочено в договора, а именно да превежда осчетоводените суми по посочените фактури, които са издавани след съставяне и подписване на двустранните протоколи. В експертизата си вещото лице дава заключение, че за периода от 01.05.2016г до 31.12.2016г. са останали неизплатени по съставените и осчетоводени в счетоводството на двете страни фактури сумата в размер на 221 676.96лв.

Съдът  приема, че дължимостта на тази сума е доказана по своето основание и размер,  поради което  искът по отношение на главницата  ще следва да се уважи в посочения размер. Вещото лице е дало заключение, че посочените посочените в заключението си плащания по  част от фактурите  са  извършени   след  постъпване  на  исковата молба в съда и вещото лице посочва, че дължимите мораторни лихви върху главницата са в размер на 33 239.37лв., като изчисленията са направени до 19.02.2018г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, в какъвто  смисъл е  и изменен  искът по чл.84, ал.2 от ЗЗД.

Съдът приема, че направеното възражение за нищожност на част от клаузите по договора е  неоснователно и недоказано. В отговора на исковата молба ответникът посочва, че не предявява иск за установяване на нищожност на  част от клаузите по договора, а съдът да вземе отношение по направеното възражение в мотивите на решението. По направеното възражение ответникът се позовава на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗОП, в който се посочва, че страните не могат да изменят сключен договор за обществена поръчка докато по сключения между страните договор са сключвани допълнителни анекси, с което било нарушена императивната разпоредба на посочения текст.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като от представените по делото анекси е видно, че страните са правили изменения единствено по отношение на единична цена на дадени дейности и честота на извозване на съдовете, а не са правени промени по основни клаузи на договора в противоречие с изискванията на ЗОП. В чл.32, ал.2 от договора е уговорена клауза за ежегодно индексиране на цените по договора, която разпоредба не е в нарушение на чл.43 от ЗОП/отм./

По изложените съображения Окръжният съд приема, че предявените искове ще следва да бъдат уважени като основателни и доказани, като ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца исковите суми,     ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и да заплати направените от ищеца разноски по делото общо в размер на 21 463.37лв., от които: 12 809.37лв. – ДТ; 254.00лв. – депозит за вещо лице и 8 400лв. – адвокатско възнаграждение.

 

По изложените съображения Окръжния съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА Д. ЕИК:.. представлявана от кмета Л. Г. Л. да ЗАПЛАТИ на „Е. Т.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от К. Г. Д. – управител сумата в размер на 221 676.96лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени дейности по договор от 18.11.2008г. с предмет „сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на Община Д. и поддържане на чистотата на всички територии за обществено ползване в общината, поддържане и озеленяване на общински зелени площи в Община Д.“ за периода от 01.05.2016г. до 31.12.2016г., както и ДА ЗАПЛАТИ дължимата мораторна лихва върху главницата считано от 11.11.2016г. до 19.02.2018г. в размер на 33 239.37лв., както и ДА ЗАПЛАЩА законната лихва върху главницата, считано от 19.02.2018г. до окончателното й изплащане ведно с направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 21 463.37лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              

         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: