ГР.Д. № 145-2018

Решение по Гражданско дело 145/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е4

Гр.Видин19.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В. М.

 

При участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №145/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** против ЗД“ Л….“АД гр.С…., ЕИК …. с пр основание чл.226 КЗ /отм/ във вр с чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени от него болки и страдания при настъпило ПТП на 28.11.2014г., причинено от водача И.А.И..

Твърди се в исковата молба, че на 28.11.2014 г. около 06.00 часа, от базата, находяща се в гр. Дунавци, обл.Видин тръгнал на курс в чужбина влекач марка "Д…", модел „Ф…" с per. № …., с прикачено полурамарке марка „К…", модел „С…" с per. № … ЕК, с водач И.А.И. и втори водач Г.В.Г.. Около 06.10 часа движейки се по надлеза над Товарна ЖП гара В…, на км. 9 +100 на път 1-1, в посока от гр. Д…, обл.В… към Д… мост …водачът И.А.И. е загубил управление и контрол над автомобила. Влекачът и ремаркето преминали през мантинелата вляво по посоката си на движение и оградния парапет на надлеза над Товарна гара – В…, паднали от надлеза от височина около 9,7 метра, като при падането се завъртяли в посока обратна на движението и товарната композиция паднала върху колелата си и се установила на около 30 м. от моста в обратна посока на движението си. Падането е нанесло тотална щета на влекача и на полуремаркето. С линейка и двамата пострадали били откарани в ЦСМП В….

С Присъда № 522 от 30.11.2016 г. по НОХ дело № 785 по описа за 2015 г. на PC Видин, водачът И.А.И. е признат за ВИНОВЕН , че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г., а именно травма с картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във

вр. c чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл.54 и чл. 57 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

Вследствие на възникналото ПТП на Г.В.Г. му били причинени множество телесни повреди, който представлявали средни такива по смисъла на чл.129 от НК (черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка, довела до загуба на съзнание, гръдна травма - контузия на бял дроб и травматичен шок, всички довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота).Същият няма спомени за случилото се. Свестил се в спешна медицинска помощ - ЦСМП В…, като поради крайно тежкото му състояние е бил приет в ОАИЛ на МБАЛ „С…" АД гр. В….

Пострадалият е бил в тежко общо сомнолентно-сопорозно състояние. Изпитвал силни болки из цялото тяло. Дишал трудно. Не можел да мърда, да става и да се движи. На ищеца са били извършени кръвни, рентгенови и ехографски изследвания и консултации с ортопед и невролог. Пострадалият е бил на строг постелен режим, като му е била включена широка реанимационна терапия: инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща.

Видно от издадената му епикриза, пострадалият е намерен облян в нафта и изпаднал в безсъзнание. Постъпил в отделението с главоболие, гадене и повръщане, болки в гръдният кош и крайниците, с болки в областта на стернума и двете клавикули. Наред с това му били причинени и множество други увреждания - разкъсно-контузна рана в дясно над очите, кървящи охлузвания в областта на дясната горна челюст, охлузвания в дясната половина на долната челюст, оток и болезненост в областта на гръдната кост, лявото и дясното рамо, контузна рана в областта на дясното коляно, болка и оток в дясното бедро, контузна рана на дясната лакътна става, натъртвания на ребра двустранно, болка в главата и врата и по продължение на гръбначният стълб. От направените му ренгенови снимки и образни изследвания се е установило че няма нищо счупено, няма кръв в коремната кухина и в белият дроб и на 30.11.2014г. е бил освободен за домашно лечение, като му е издаден болничен лист № 504510 за 17 дни домашен отпуск по болест. Впоследствие, от ЛКК при МЦ „С…" ЕООД му е издаден болничен лист № 1562155 за още 30 дни.

Ищецът е бил изписан от болницата на 30.11.2014 г., като лечението е продължило амбулаторно с периодични прегледи, предписан режим и лекарства. След началния период болките са станали периодично явяващи се при преумора, при резки промени в климата, което му причинило значителни неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания, непосредствено след ПТП.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника ЗД“ Л…“АД гр.С…, ЕИК …. на основание чл.226 КЗ /отм/ във вр с чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати сумата   40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени от него болки и страдания при настъпило ПТП на 28.11.2014г., причинено от водача И.А.И..

Ответната по делото страна ЗД“ Л…“АД гр.С…,оспорва изцяло предявената искова претенция, като подържа че иска е неоснователен и недоказан.

Посочват, че съобразно приетата по делото автотехническа експертиза, от техническа гледна точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е внезапната загуба на сцепление между гумите на товарната композиция и пътя, поради образуване на така наречения „черен лед", което води до загуба на надлъжна и напречна устойчивост на влекача и неконтролируемо плъзгане на композицията по повърхността на моста, от което е последвал удар и изкъртване на еластична ограда и предпазния парапет, изпреварване на влекача от страна на ремаркето, като композицията се завърта на 180 градуса, обръщайки посоката си на движение, падане от около 9,70м. височина и установяване на около 30м. от моста в близост на жп линия на колелата си. Транспортният инцидент не се е осъществил изключително по причина от извършено от водача на товарната композиция нарушение на правила за движение. Основна и първопричина за настъпването на ПТП е наличието на т.нар. „черен лед" на пътя - специфично състояние, при което на пътната настилка се образува тънък, много хлъзгав лед, който при обикновено наблюдение не може да бъде възприет от сетивата - не е възможно да се види, пипне или друго. В тази връзка, за водача на товарната композиция не е съществувала възможност за възприемане наличието на този лед върху пътната настилка, което да съобрази като част от пътната обстановка, съответно - да съобрази управлението на товарната композиция.Отделно, наличието на „черен лед" на пътя, поради невъзможността му да бъде възприет при обикновено наблюдение изключва хипотезата за наличието на предвидимо препятствие на пътя, с което водачът да не се е съобразил и по причина от което да се е осъществило ПТП.

Подържа се , че налице съпричиняване от ищеца, което се установява от експертизите.При изпадането на ищеца от кабината на влекача е настъпил удар между главата му и челното стъкло на влекача, което е било напукано след падането, но се е намирало в рамката си. Главата на ищеца е достигнала до челното стъкло на влекача, съотоветно - ищеца е изпаднал от кабината и се е установил върху терена пред МПС.

От приетата по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че при осъществяване на ПТП, по тялото на ищеца не са установени „коланни травми". В тази връзка е установено, че при настъпване на ПТП ищеца е бил без поставен предпазен колан, от което е било възможно съприкосновение между главата му, съответно - други части от тялото и последващото изпадане на терена до МПС, само по себе си също елемент, предпоставящ настъпването на контузии и охлузвания.

        Ответната страна оспорва телесните травми на ищеца, настъпили при ПТП. Подържа, че не е установено засягане на мозъчни тъкани или диагностициране и установяване чрез апаратни изследвания, поради което контузия на мозъка при ищеца не е установена и доказана.Не било доказано и твърдението за изпадане на ищеца в пълно безсъзнателно състояние - няма медицинска документация или непосредствени данни от свидетел - очевидец на състоянието за изпадане на ищеца в безсъзнание.

Съставената епикриза от ОАИЛ на МБАЛ „С…." - гр. В… установява, че при приемането си ищеца е бил контактен, с нормално кръвно налягане, спонтанно двустранно дишане, ритмична сърдечна дейност, артериално налягане - в норма.От показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел, се установява, че при посещение на ищеца в спешното отделение на МБАЛ „С…" гр. В…, последния е бил с отворени очи, контактен и спрямо него не са се извършвали реанимационни действия.

Недоказано е и твърдението на ищеца за претърпян от него „травматичен шок". Всички изследвания, направени на ищеца в ОАИЛ са в норма, без отклонения с изкл. На завишение на левкоцитите, които обаче не се определят като показател за наличие на посоченото състояние.

По отношение на останалите твърдения на ищеца, за претърпени от него неимуществени вреди от увреждания, възникнали вследствие на ПТП, изразяващи се в гръдна травма- контузия на бял дроб, разкьсно-контузна рана в дясно над очите, кървящи охлузвания в областта на дясната горна челюст, охлузвания в дясната половина на долната челюст, оток и болезненост в областта на гръдната кост, лявото и дясното рамо, контузна рана в областта на дясното коляно, болка и оток в дясното бедро, контузна рана на дясната лакътна става, натъртвания на ребра двустранно, болка в главата и врата и по продължение на гръбначния стълб липсва медицинска документация, която да ги удостовери.

        С оглед тези факти и обстоятелства , Молят съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло като недоказан предявения иск.

         Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от приложеното НОХД №785 по описа за 2015 г. на PC В…, че водачът И.А.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че: На 28.11.2014 г. при управление на МПС - влекач марка "Д….", модел „Ф…." с per. № С…., с прикачено полурамарке марка „К…", модел „С…." с per. № С…., по надлез на км. 9 +100 на път 1-1, в посока от гр. Д…., обл.В…. към Д….нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: да не превишават 70 км/ч. в извън населено място, като управлявал влекача със скорост 80 км/ч„ вследствие на което губи контрол и напуска пътното платно за движение, вляво по посока на движение, като влекача и полуремаркето преминават през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния парапет и падат от надлеза, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г., а именно травма с картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. c чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл.54 и чл. 57 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

От изготвената непосредствено след инцидента Епикриза на МБАЛ „ С…. „ АД,-гр.В… се установява, че пострадалият Г.В. е бил в тежко общо сомнолентно-сопорозно състояние. Изпитвал силни болки из цялото тяло. Дишал трудно. Не можел да мърда, да става и да се движи. На ищеца са били извършени кръвни, рентгенови и ехографски изследвания и консултации с ортопед и невролог. Пострадалият е бил на строг постелен режим, като му е била включена широка реанимационна терапия: инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща.

Видно от издадената му епикриза ОТ ОАИЛ, пострадалият е намерен облян в нафта и изпаднал в безсъзнание. Постъпил в отделението с главоболие, гадене и повръщане, болки в гръдният кош и крайниците, с болки в областта на стернума и двете клавикули.

От направените му ренгенови снимки и образни изследвания се е установило че няма нищо счупено, няма кръв в коремната кухина и в белият дроб и на 30.11.2014г. е бил освободен за домашно лечение, като му е издаден болничен лист № 504510 за 17 дни домашен отпуск по болест. Впоследствие, от ЛКК при МЦ „С…." ЕООД му е издаден болничен лист № 1562155 за още 30 дни.

Ищецът е бил изписан от болницата на 30.11.2014 г., / на третия ден /, като лечението е продължило амбулаторно с периодични прегледи, предписан режим и лекарства.След изписването му възстановяването продължило повече от 1 месец.

В началото бил прикован към легло, дишал трудно, не можел да си движи главата, имал световъртеж, бил замаян. В първите дни след катастрофата търпял силни болки, най вече в областта на главата и врата, раменния пояс и гръбнака, дясното рамо и лакът и дясното коляно, както и болки при дишане в областта на гръдният кош. От удара в главата и загубата на съзнание изпитвал силно и непрекъснато главоболие, придружено със световъртеж и гадене.

От изслушаната Съдебно медицинска Експертиза на вл –невролог –др С.М.   се установява, че ищеца е лично прегледан от вещото лице като са ползвани и останалите материали по делото. От заключителната част на проведеното изследване се установява, че вследствие на възникналото ПТП на Г.В.Г. му били причинени множество телесни повреди, които представлявали средни такива по смисъла на чл.129 от НК ( мозъчно сътресение – най-лека степен на закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка, довела до загуба на съзнание,без огнища на неврологична симптоматика и остатъчен дефицит, гръдна травма - контузия на бял дроб и травматичен шок, всички довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота).

Получените травматични увреждания са получени в резултат на пряк контакт-директно травматично въздействие на твърди тъпи предмети чрез удар или притискане или внезапно и силно ускорение или забавяне на тялото при ПТП. Вещото лице установява, че ищеца е претърпял травматичен шок, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, който е преодолян в рамките на първите часове от постъпването му в болница. В съдебно заседание в.л установи, че от данните по делото –представените медицински документи се установява, че ищеца е бил в състояние на травматичен шок-тежко състояние на организма, с нарушаване функциите на дишане, кръвообръщение и съзнание, понякога и със срив в кръвната картина, като при по-леки степени може да не се отчитат отклонения.

Вещото лице посочва, че не са описани „коланни травми „, липсват такива в медицинската документация.

От изслушаната Съдебно-автотехническа експертиза на в.л. Р.И., неоспорена от страните, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е внезапната загуба на сцепление между гумите на товарната композиция и пътя, поради образуване на така наречения „черен лед", което води до загуба на надлъжна и напречна устойчивост на влекача и неконтролируемо плъзгане на композицията по повърхността на моста, от което е последвал удар и изкъртване на еластична ограда и предпазния парапет, изпреварване на влекача от страна на ремаркето, като композицията се завърта на 180 градуса, обръщайки посоката си на движение, падане от около 9,70м. височина и установяване на около 30м. от моста в близост на жп линия на колелата си. Основна и първопричина за настъпването на ПТП е наличието на т.нар. „черен лед" на пътя - специфично състояние, при което на пътната настилка се образува тънък, много хлъзгав лед, който при обикновено наблюдение не може да бъде възприет от сетивата - не е възможно да се види, пипне или друго. В тази връзка, за водача на товарната композиция не е съществувала възможност за възприемане наличието на този лед върху пътната настилка, което да съобрази като част от пътната обстановка, съответно - да съобрази управлението на товарната композиция.

Посочва, че тялото на ищеца е получило свръх натоварване във вид на удар върху седлото и облегалката на пътническата седалка в кабината на автомобила, от еластичните сили на седалката и гумите, осъществява летеж с преминаване през предварително счупеното предно стъкло, падане и търкаляне по земната повърхност.

Вещото лице посочва, че управлявания автомобил е съвременен, чиято система за безопасност предполага комбинирано действие на коланите с въздушните възглавници. В конкретният случай въздушните възглавници не са се отворили поради факта, че липсва класически удар-фронтален или страничен, който да задейства сензорите или че не са били поставени предпазните колани.

Въз основа на събраните доказателства и след пълен анализ на установените посредством тях факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на производството е предявен от пострадалият Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** пряк иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.49 ЗЗД срещу застрахователя по застраховка ГО на виновния водач   И.А.И. управлявал влекач марка "Д….", модел „Ф…" с per. № С…., с прикачено полурамарке марка „К….", модел „С…" с per. № С…,като влекача е предоставен за ползване на „К… „ООД, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2014г до окончателно изплащане на обезщетението.

С Присъда водачът И.А.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че: На 28.11.2014 г. при управление на МПС - влекач марка "Д…", модел „Ф…." с per. № С…, с прикачено полурамарке марка „К….", модел „С…" с per. № С …., по надлез на км. 9 +100 на път 1-1, в посока от гр. Д…., обл.В… към Д….нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: да не превишават 70 км/ч. в извън населено място, като управлявал влекача със скорост 80 км/ч„ вследствие на което губи контрол и напуска пътното платно за движение, вляво по посока на движение, като влекача и полуремаркето преминават през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния парапет и падат от надлеза, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г., а именно травма с картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б", пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, във вр. c чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36, чл.54 и чл. 57 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

По предявения пряк иск на увредения за неимуществени вреди съдът следва да обсъди както влязлата в сила присъда и задължителните и обективни предели, така и направените от ответника възражения и събраните допълнително доказателства.

        Съгласно чл.300 ГПК и задължителната практика на съда влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва, че фактите, имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл. съпричиняване на вредоносния резултат, извън тези, отнасящи се до извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат установени с доказателствени средства в рамките на производство по разглеждане на гражданските претенции, произтичащи от същото това деяние, с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Съдът не може да ползва събраните в наказателното производство доказателства, а още по-малко да се позовава на направени в решението по наказателното дело интерпретации на факти и обстоятелства. /Решение № 36 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о., ТК, чл.290 ГПК/ Щом подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222 ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008г./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликт / спр. ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Въз основа на горното съдът намира установени предпоставките на чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.49 ЗЗД. От една страна се установяват със задължителна за гражданския съд предпоставки на деликтната отговорност на И.А.И. , с оглед влязлата в сила присъда, а от друга страна се установява и настъпилото увреждане на ищеца в резултат на ПТП.

Съдът намира, че следва да приеме, че не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил действаща към датата на ПТП 28.11.2014г.

Ответникът е направил възражения както относно характера, връзката с ПТП и интензитета на претърпените от ищеца травми и болки, като подържа ,че е налице недоказаност на исковата претенция, като в отговора на исковата молба се подържа, че е налице и съпричиняване, поради неизползването от пострадалия на обезопасителен колан.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди, каквито са единствено предмет на настоящия спор, се определя от съда по справедливост. При тази преценка, съдът след като определи размера на морална обезвреда, следва да обсъди и направеното възражение от ответната страна , като съобразно неговата основателност, определи окончателен размер на дължимото обезщетение.

Обезщетението за възмездяване на претърпените от ПТП морални вреди трябва да се съизмерва с техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждане и установената в тази насока съдебна практика. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства и възприятия.

        Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП , обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото сравнително кратко и пълно физическо възстановяване, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от 25 000 лева. За разликата до претендираните 40 000 лева, искът е неоснователен и завишен по размер.

От една страна, съдът преценява, че ищеца е възстановен физически от получените травми, същия не е обездвижен, не е лишен от възможността да полага труд. От друга страна, съдът обсъжда и негативните прояви на претърпяното ПТП, които не винаги подлежат на точна медицинска оценка . Не се установяват останалите твърдения за физически неблагоприятни последици от ПТП. Всичко това формира извод за справедлив размер на обезщетение от 25 000 лева.

Неоснователно е становището на ответната страна , че поради това, че в.л посочва като основна и първопричина за настъпването на ПТП е наличието на т.нар. „черен лед" на пътя - специфично състояние, при което на пътната настилка се образува тънък, много хлъзгав лед, който при обикновено наблюдение не може да бъде възприет от сетивата - не е възможно да се види, пипне или друго. В тази връзка, за водача на товарната композиция не е съществувала възможност за възприемане наличието на този лед върху пътната настилка, което да съобрази като част от пътната обстановка, съответно - да съобрази управлението на товарната композиция, поради което не следва да бъде ангажирана имуществената отговорност за причинените вреди.

Това твърдение е неоснователно. С Присъда № 522 от 30.11.2016 г. по НОХ дело № 785 по описа за 2015 г. на PC Видин, водачът И.А.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че: На 28.11.2014 г. при управление на МПС - нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДвП, а именно: бил е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да не превишават 70 км/ч. в извън населено място. Водачът е управлявал влекача със скорост 80 км/ч„ вследствие на което губи контрол и напуска пътното платно за движение, вляво по посока на движение, като влекача и полуремаркето преминават през еластичната ограда /мантинела/ и обезопасителния парапет и падат от надлеза, при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г., а именно травма с картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съгласно чл.300 ГПК и задължителната практика на съда влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Неоснователно е и становището са липсата на телесните травми на ищеца, настъпили при ПТП. Представените медицински епикризи, както и заключението на в.л установяват че вследствие на възникналото ПТП на Г.В.Г. му били причинени множество телесни повреди, които представлявали средни такива по смисъла на чл.129 от НК ( мозъчно сътресение – най-лека степен на закрита черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка, довела до загуба на съзнание,без огнища на неврологична симптоматика и остатъчен дефицит, гръдна травма - контузия на бял дроб и травматичен шок, всички довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота).

Получените травматични увреждания са получени в резултат на пряк контакт-директно травматично въздействие на твърди тъпи предмети чрез удар или притискане или внезапно и силно ускорение или забавяне на тялото при ПТП.

Вещото лице установява, че ищеца е претърпял травматичен шок, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, който е преодолян в рамките на първите часове от постъпването му в болница. В съдебно заседание в.л установи, че от данните по делото –представените медицински документи се установява, че ищеца е бил в състояние на травматичен шок-тежко състояние на организма, с нарушаване функциите на дишане, кръвообръщение и съзнание, понякога и със срив в кръвната картина, като при по-леки степени може да не се отчитат отклонения.

По отношение на останалите твърдения на ищеца, за претърпени от него неимуществени вреди от увреждания, възникнали вследствие на ПТП, изразяващи се в гръдна травма- контузия на бял дроб, разкьсно-контузна рана в дясно над очите, кървящи охлузвания в областта на дясната горна челюст, охлузвания в дясната половина на долната челюст, оток и болезненост в областта на гръдната кост, лявото и дясното рамо, контузна рана в областта на дясното коляно, болка и оток в дясното бедро, контузна рана на дясната лакътна става, натъртвания на ребра двустранно, болка в главата и врата и по продължение на гръбначния стълб липсва медицинска документация, която да ги удостовери, но и съда не ги взема предвид при определяне размера на обезщетението.

По отношение възражението за съпричиняване поради непоставения обезопасителен колан от пострадалото лице : Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Във всеки случай приносът трябва да е конкретен – извършване на конкретно действие или въздържане от такова от страна на пострадалото лице.

В дадения случай пострадалото лице Г. В… е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, като не е ползвал предпазен колан. Това не го лишава да претендира от застрахователя обезщетение за претърпяните неимуществени вреди, но при определяне размера на обезщетението приложение следва да намери разпоредбата на чл. 51 ЗЗД.

         Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице, като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът, в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно с действията, респ. бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на цитирания по-горе текст е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

         В настоящия случай пострадалия е допуснал нарушение на чл. 137а от ЗДвП като не е ползвал предпазен колан и с това е допринесъл за настъпване на травматичните увреждания. Действително от доказателствата по делото, вкл. заключението на авто-техническа и медицинска експертиза не следва категоричен извод за липса на предпазен колан по време на пътно-транспортното произшествие, но от обяснението на експерта, вида на травматичните увреждания и най-вече от тяхната тежест, може да се направи обоснован извод в тази насока.

        Поради това приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определено в размер на 10% при определяне размера на дължимото обезщетение.

При съобразяване съпричиняването ,причинено от пострадалото лице окончателния размер на дължимото обезщетение е в размер на 22 250лв .

С оглед резултата от съдебното производство съдът намира, че следва да бъдат разпределени разноските между страните съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

Застрахователят следва да бъде осъден да заплати сумата 352 лв. разноски, съобразно уважената част от иска на Г.В., дължимата за производството държавна такса съобразно уважения размер на иска от 890 лева или общо сумата от 1 242 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Поради частичното отхвърляне на иска, на ответното дружество следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в размер определен по чл.37 от Закона за правна помощ във вр с Наредбата за заплащане на правната помощ или сумата от 176 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Независимо от освобождаването от държавни такси за производството, страната не е освободена от заплащане разноските на насрещната страна по делото, които съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 244 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗД“ Л….“АД гр.С…., ЕИК … ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** на  основание чл.226 КЗ /отм/ във вр. с чл.49 ЗЗД сумата 22 250лв.,/ двадесет и две хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени от него болки и страдания при настъпило ПТП на 28.11.2014г., причинено от водача И.А.И. при управление на МПС - влекач марка "Д…", модел „Ф…." с per. № С…., с прикачено полурамарке марка „К…", модел „С…" с per. № … , по надлез на км. 9 +100 на път 1-1, в посока от гр. Д…, обл.В…. към Д…. , при което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещия се до него във влекача Г.В.Г., а именно травма с картина на травматичен шок и мозъчно сътресение, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на ПТП на 28.11.2014г. до пълно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над размера от 22 250 лева до претендираните с исковата молба 40 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД“ Л…. “АД гр.С…., ЕИК …. ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** сумата от 352 лева, представляващи разноските, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗД“ Л….“АД гр.С…., ЕИК … да заплати по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса съобразно уважения размер на иска от 890 лева, вносими по сметка на ВОС, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Г.В.Г. с ЕГН : ********** *** да заплати сторените от ответника ЗД“ Л….“АД гр.С… разноски, съобразно отхвърлената част в размер на 420 лв./176 лв. възнаграждение за ю.к и 244 лв.експертизи/ .

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника –И.А.И., ЕГН: **********

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –СОФИЯ.

Преписи от решението да се връчат на страните съгл.чл.7, ал.2 ГПК.

 

                                                         СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: