ГР.Д. № 100-2018

Решение по Гражданско дело 100/2018г.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 5

                                              

 

Гр. В.

                                                                                                         27.02.2019

 

В   И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

Видинският   окръжен  съд гражданска колегия

В открито съдебно заседание на шестнадесети януари

Две хиляди   и    деветнадесета   година    в     състав:

                                               Председател: Д. М.

                                                   Членове:

                                                          

При секретаря В. К.

и в присъствието на   прокурора    

като разгледа докладваното от Съдията М.

гражданско дело № 100 по описа за 2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.М.Ц. *** с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и с цена на иска 50 000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Поддържа се в исковата молба, че ищцата е претърпяла две телесни повреди в резултат на ПТП на 25.07.2016г. в гр.В., причинени от М.Ц.В., който със споразумение от 27.06.2017г. по НОХД №405/2017г. по описа на ВРС е признал вината си за това, че при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.номер ВН8158ВК нарушил правилата за движение, вследствие на което причинил по непредпазливост на ищцата две средни телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение „ретроградна амнезия“, която довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на скафоидната кост на лявата ръка , което трайно е затруднило хватателната способност на лявата ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието, за което е осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Поддържа се, че виновният водач М.В. има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, предмет на застрахователна полица №021116000943488 със срок на валидност до 24.03.2017г.

Ищцата поддържа, че на 18.09.2017г. е подала пред ответника покана за доброволно уреждане на спора и изплащане на застрахователно обезщетение, като ответникът предложил и изплатил сумата в размер на 2 000.00лв., за която ищцата заявява, че е силно занижена, с оглед претърпените телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания.

Поддържа, че за лечение на получените травматични увреждания се наложило да провежда активно болнично лечение и оперативна интервенция, като получените травми на главата са изиграли изключително неблагоприятно въздействие освен на физическото, така и на психическото здраве. Изпадала в състояние на безпокойство, усещане за нарушена социална адаптация и загуба на продуктивността, чувство на дискомфорт.

Ицщата поддържа, че застрахователят отговаря за вредите, причинени от виновния водач, като увредено лице има правен интерес да поиска справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Поискала е ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания в размер на 50 000.00лв., ведно със законната лихва от датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне 19.12.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗД „Б. И.“ АД гр.С. е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че претендираното обезщетение не отговаря на действителната вреда, тъй като е прекомерно. Поддържа се, че счупването на костици на лявата ръка е било диагностицирано на 26.09.2016г. – два месеца след ПТП-то, като по делото няма представени писмени документи, че са настъпили усложнения в резултат на травмите и изплатеното обезщетение напълно покрива претърпените вреди.

Ответникът е поискал на основание чл.219 от ГПК привличането като трето лице помагач на страната на дружеството М.Ц.В., против когото е предявил обратен иск в размер на 26 000.00лв. като частичен от 50 000.00лв. с правно основание чл.500, ал.1 от КЗ.

По делото е постъпил писмен отговор от третото лице помагач и ответник по обратния иск М.Ц.В., в който е оспорен предявения иск по основание и размер, а така също и предявения обратен иск по основание и размер, като е поддържал, че не е налице законово основание по чл.500 от КЗ, тъй като не е избягал от мястото на ПТП-то, а в резултат на преживения шок е потеглил с автомобила си, но в последствие се е върнал на ПТП-то и съдействал на контролните органи и на досъдебното производство.

 

От представените по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:

По делото е представен протокол от съдебно заседание от 27.06.2017г. по НОХД №405/2017г. по описа на ВРС, в който е отразено споразумение, с което подсъдимият М.Ц.В. *** се е признал за виновен за това, че на 25.07.2016г. в гр.В. при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег.номер ВН….ВК нарушил правилата за движение, вследствие на което причинил по непредпазливост на ищцата две средни телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение „ретроградна амнезия“, която довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на скафоидната кост на лявата ръка, което трайно е затруднило хватателната способност на лявата ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието, за което е осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Не се спори между страните, че пострадалата Н.М.Ц. е подала заявление пред застрахователя ЗД „Б. И.“ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на базата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, която водачът на автомобила е сключил със застрахователя със срок на действие до 24.03.2017г. по застрахователна полица №021116000943488. Заявлението е подадено на 18.09.2017г. По подаденото заявление застрахователят е изплатил на пострадалата обезщетение в размер на 2 000.00лв.

В настоящото производство са събрани гласни доказателства, изслушани са съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертиза, от които доказателства се установява, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени уврежданията, отразени в постигнатото споразумение, като съдебно-медицинската експертиза установява, че след ПТП-то ищцата е получила съчетана травма – глава, ляв горен крайник и лумбална област, за които е приета по спешност за лечение в хирургично отделение на МБАЛ „С..П.“, като е изписана на 01.08.2016г. При болничното лечение е установен отток на лява китка, за което е било препоръчано локално лечение, но поради продължаващи болки на 26.09.2016г. при направена рентгенография се установява счупване на скафуидната кост в областта на лява гривнена става, преценено като зараснало. Наложило се операция в УМБАЛ „Ц. Й.“ ИСУЛ. Вещото лице дава заключение, че към момента на прегледа на 27.12.2018г. е установило първично зарастване на оперативен цикатрикс с лек дефицит на обема на движение в гривнената става. В заключение вещото лице заявява, че в резултат на тези травматични увреждания ищцата е била във временна нетрудоспособност над 6 месеца, включително освидетелствана от ТЕЛК, като се е нуждаела от чужда помощ около 30 дни след травмата и около 30 дни след операцията, като счупването на лява гривнена става е довело до трайно затруднение на хватателната способност на лявата ръка, а мозъчното сътресение довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че в резултат на преживяното ПТП ищцата в резултат на причинените увреждания е преживяла посттравматичен органичен мозъчен синдром, последван от тежък стрес и разстройство в адаптацията и посттравматично стресово разстройство, а към момента на прегледа – 21.12.2018г. са налични симптоми на соматизационно разстройство. Вещото лице дава заключение, че след ПТП е провеждано психотропно медикаментозно лечение, като въпреки проведеното лечение и към момента на изготвяне на експертизата са налице значими флуктуации в личностните параметри и социалното функциониране вследствие на претърпяното ПТП и получените телесни увреждания.

Разпитаните по делото свидетели заявяват, че ищцата е преживяла тежко последиците от ПТП. Свидетелката С. заявява, че е работила заедно с ищцата, като естеството на работата им е включвало лепене на стикери, което силно затруднявало ищцата след като се върнала на работа и поради болки през време на трудовия процес се наложило да напусне работа. Свидетелката заявява, че ищцата е преживяла стрес и депресия като я било страх да пресича улици и към настоящия момент се оплаквала от болки в ръката и кръста.

Разпитан е свидетелят Р. Л. Ц. – съпруг на ищцата, който заявява, че след претърпяното ПТП ищцата се затворила в себе си, не искала контакти с никого, не можела да върши обичайната си дейност в семейството, наложило се да й се оказва помощ при хранене и обслужване. Заявява, че дълго време не можела да пресича улицата, но състоянието отзвучавало към настоящия момент.

Заключенията на назначените експертизи не са оспорени от страните, поради което съдът ги приобщава към събраните по делото доказателства като изготвени компетентно и обективно.

Съдът приема, че предявения иск е допустим, с оглед законовата разпоредба на чл.498, ал.3 от КЗ, тъй като се установява наличието на проведена процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, приключило с изплащането от страна на застрахователя на пострадалото лице обезщетение за претърпените увреждания в размер на 2 000.00лв. Ищцата заявява, че обезщетението не покрива действително претърпените неимуществени вреди, поради което е упражнила правото си на пряк иск към застрахователя.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя, което е налице в настоящия случай и това обстоятелство не е спорно между страните. Противоправното поведение на причинителя на вредата е установено но НОХД №405/2017г. по описа на Видинския районен съд.

Безспорно се установява, че описаните в исковата молба травматични увреждания на ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.

Безспорно се установява по делото, че пострадалата ищца е понесла телесни страдания и субективни болки и страдания от психическо естество в резултат на получените травми, което ангажира отговорността на застрахователя, като съдът приема предявения иск за неимуществени вреди за доказан по своето основание.

Относно размерът на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът се позовава на критерия на чл.52 от ЗЗД, а именно обезщетението да бъде определено по справедливост, като следва да се вземе предвид преценката на конкретно установените и обективно съществуващи обстоятелства, а именно характера на увреждането, начина на настъпването му и състоянието на здравето на увреденото лице след настъпване на уврежданията.

В настоящия случай се установява, че ищцата е преживяла остра стресова реакция в резултат на претърпяното ПТП, която е довела до продължителна промяна в психо-емоционалното й състояние, което се установява от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза.

С оглед на установените от събраните по делото доказателства претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на ПТП и критерият на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че за справедливото възмездяване следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищцата в размер на 25 000.00лв., като предявения иск в останалата му част до пълния размер от 50 000.00лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ще следва да се присъди и законната лихва върху така определеното обезщетение, считано от 19.12.2017г. както е посочено в исковата молба – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Така определения размер на обезщетението не следва да бъде намален със сумата, получена от застрахователя при проведеното рекламационно производство, тъй като общо двете суми съдът приема, че възмездяват адекватно претърпените вреди в резултат на ПТП-то. Следва да се отчете продължителното проведено лечение, а така също и преживяното психическо разстройство, получено в резултат на ПТП, което е продължило повече от една година, като вещите лица заявяват, че към настоящия момент са налице и остатъчни оплаквания, независимо, че ПТП-то е станало на 25.07.2016г.

По предявения обратен иск против третото лице помагач на страната на ответника М.Ц.В. с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ с оглед обстоятелството, че съдът уважава прекия иск срещу застрахователя, това обстоятелство поражда вземането на застрахователя за регрес срещу деликвента за присъдените на пострадалата суми. В случая безспорно е установено по делото, че водачът на лекия автомобил е признат за виновен и за обстоятелството, че е избягал от местопроизшествието, което е основание по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихви и разноски. Предявения обратен иск е за сумата 26 000.00лв. като частично предявен от исковата сума по първоначалния иск 50 000.00лв., поради което ще следва да бъде уважен за сумата 25 000.00лв. в резултат на уважаването на основния иск , като принудителното изпълнение по обратния иск следва да се постави под условие, че застрахователят изплати присъдената по основния иск сума в размер на 25 000.00лв., а в останалата част до пълния размер от 26 000.00лв. ще следва да се отхвърли като неоснователен.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск ще следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху уважената част по обратния иск считано от датата на плащането по първоначалния иск от страна на застрахователя.

По разноските:

С оглед така определеното обезщетение съдът приема, че на ищцата ще следва да бъдат заплатени от ответната страна разноски по производството в размер на 1 425.00лв.от направените общо разноски за адвокат и вещи лица в размер на 2 850.00лв.

Тъй като искът е уважен за сумата в размер на 25 000.00лв. – половината от предявения за 50 000.00лв., ищцата дължи на ответника за отхвърлената част от иска сумата в размер на 1 464.00лвн. от общо направените от ответника разноски за един адвокат в размер на 2 928.00лв.

Третото лице помагач М. Ц. В. дължи направените разноски от ищеца по обратния иск за внесена ДТ в размер на 1 040.00лв.

На третото лице помагач, с оглед разпоредбата на чл.78, т.10 от ГПК не се присъждат разноски.

 

По изложените съображения Окръжния съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.С. представлявано от С. С. П. да ЗАПЛАТИ на Н.М.Ц., ЕГН:**********о*** сумата в размер на 25 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 25.07.2016г. ПТП, причинено от М.Ц.В., ЕГН:**********, както и да заплаща законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане и да заплати направените по делото от същата разноски в размер на 1 425.00лв. по компенсация, като иска в останалата му част до претендирания размер от 50 000.00лв. – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА М.Ц.В., ЕГН:********** *** да ЗАПЛАТИ по предявения обратен иск на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от С. С. П. сумата в размер на 25 000.00лв., дължима след изплащане на обезщетението на пострадалото лице от застрахователя, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 25.07.2016г. ПТП, причинено от М.Ц.В., ЕГН:**********, КАКТО И ДА ЗАПЛАЩА законната лихва върху тази сума, считано от датата на изплащане на обезщетението по основания иск до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по обратния иск разноски от ЗД „Б. И. АД в размер на 1 040.00лв., като обратния иск в останалата му част до пълния размер от 26 000.00лв. като частично предявен от сумата 50 000.00лв. – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Н.М.Ц., ЕГН:**********о*** да ЗАПЛАТИ ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление гр.С. представлявано от С. С. П. направените по делото разноски за отхвърлената част от иска в размер на 1 464.00лв.

 

Решението е постановено при участието в процеса на М.Ц.В. в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗД „Б. И.“ АД.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              

         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: