ВЧНД № 25-2019

Определение по Наказателно дело 25/2019г.

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 21

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение в закрито заседание       на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, разгледа в състав:

                                                            Председател: СВ.С.

                                                                   Членове: Л.Л.

                                                                                 В.М.    

                            

докладваното от съдията Л.ВЧНД № 25 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:        

            С постановление №423/2017 от 03.12.2018г., Районна прокуратура - Видин, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №342/2018г. по описа на РУ – Видин, водено за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

            С определение № 26/11.01.2019г., по ЧНД № 1585/2018г., по описа на Районен съд - Видин, на основание чл.243, ал.5 от НПК, първоинстанционния съд е потвърдил постановлението на РП – Видин.

            От К.И.П., чрез неговия адвокат Св.С., е подадена жалба против цитираното определение на ВРС. В жалбата се развиват съображения в насока, че цитираните определение на ВРС и постановление на РП – Видин са необосновани и незаконосъобразни. Иска се да бъдат отменени горните актове, с произтичащите от това последици.

           Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

            Съображението в постановлението на прокурора, като мотив за прекратяването на наказателното производство е приетото за установено обстоятелство, че „...свид. М.М. е осъществил състава на чл.132, ал.1, т.2 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, а именно причинил е средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. Действията на свид. М.М. са били непосредствена реакция от обективните действия на пострадалия, а именно това, че напсувал на майка свид. М.М. и натрупаното психично напрежение в свид. М.М. от действията на пострадалия пред ресторант „*****“.“ Предвид горното е прието, че в случая не е налице престъпление от общ характер, но от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия.

            Горния извод е възприет напълно от ВРС, като е допълнено и това, че е причинена телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано не само с обида но и с насилие, като се сочи, че пострадалия първо е нанесъл удар на М., а след това и обида.

           Макар вярно да е установен характера на телесната повреда и механизма на причиняването ѝ /по смисъла на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК/, ВОС намира, че крайните фактическите и правни изводи на РП-Видин на ВРС, за квалификация по чл. 132, ал. 1, т.2 от НК, са неправилни.

           Видно от доказателствата, М.М., Е.И. и К.П.- трима добри познати, в младежка възраст, от едно село, се събрали на запой, който започнал вечерта на 25.02.2017г. в с. К., и продължил в град В.до сутринта на 26.02.2017г. Преди да потеглят обратно за с.К., П. се подразнил от М. и го ударил в гърба с ръка. Това, видно от показанията на самия М., не предизвикало сериозна реакция в него, включително и в емоционален аспект. Той не отвърнал. Съзнавал, че П. се заяжда, тъй като е много пиян. Това продължило и след като тримата се качили в колата. Слезли за да се разберат. Видно от показанията на М., той описва ситуацията като решаване на спор по мъжки, чрез премерване на силите: „…опря глава в моята…Той ме избута назад и в този момент, тъй като бях пиян и ядосан го ударих с юмрук в лицето.“ С последващ удар М. съборил П. на земята, и го ритнал с крак в гърдите. Били разтървани от свидетеля Е. И.. Чак след това М. сочи, че П. започнал да вика и да го псува.

           Показанията на свидетеля М., относно обстоятелствата свързани с конфликта, не съответстват с фактическата обстановка приета в постановлението на РП и определението на ВРС. Независимо от това, дори и при фактическата обстановка приета за установена в атакуваните актове, ВОС не съзира, обстоятелства, които да сочат на силно раздразнение у причинилия увреждането, и то такова, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за негови ближни. За да се приеме, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, е необходимо това състояние да е предизвикано от пострадалия със средствата, посочени в закона. Поведението на П., по еднократно-двукратно удряне в гърба на свидетеля М., в контекста на ситуацията, описана по-горе, без някакви значими последствия, дори да се разгледа като насилие, понеже обективира прилагане на физическа сила, не е от характер да доведе до тежки последици за М.. Същото важи и за последвалата не веднага псувня. Поначало, а още повече в конкретния случай, произнасянето на псувня е от категорията действия, които могат да предизвикат гневно състояние, но не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни / Решение № 46 от 9.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 654/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Б. Ч./. При заявената реакция от самия деец /свидетеля М./ и при липсата на фактически данни за външно проявени белези за раздразнено състояние, не може да бъде защитена теза за извършване на деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. От данните по делото, до момента, не може да се направи извод, че са налице предпоставките на чл. 132 НК, тъй като не е налице физиологичен афект като състояние предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни. За да се стигне до извод за квалификация на деянието по чл. 132, ал. 1, т.2 от НК трябва да са налице както правните критерии, визирани в закона, така и медицинските. Действията на дееца са непосредствен резултат от предизвикалия ги повод - провокиращото поведение на пострадалия. За приложимостта на чл. 132, ал. 1, т.2 от НК е необходимо още, в резултат на това провокиращо поведение, деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т.нар. физиологичен афект, което състояние е именно решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да извърши престъпното посегателство. Състоянието на физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос, защото е свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика. Преценката за такова стеснение на съзнанието се извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на основание съобщеното от свидетелите и/или дееца, които безспорно също се съобразяват.

           ВОС намира, на настоящия етап от процеса, от събраните доказателства не се налага извода за действие разкриващо съставомерност по чл.132, ал.1, т.2 от НК. На ДП производство, по отношение на свидетеля М. П. М. е назначена съдебно психолого-психиатрична експертиза. Видно е, че не и е поставен най-значимия въпрос в случая /предвид тезата на прокурора/, а именно: изпаднал ли е М. в състояние на физиологичен афект, предизвикано от поведение на П., и в такова състояние ли е причинил М. телесното увреждане на П.. В тази насока следва да се назначи допълнителна задача на ВЛ.

            С оглед горните съображения, постановлението на РП – Видин е необосновано и незаконосъобразно. Не са положени всички усилия, респ. не са реализирани всички възможности за изясняване на обективната истина. В същата насока, необосновано и незаконосъобразно е и атакуваното определението на ВРС. Определението на ВРС и потвърденото с него постановление на РП – Видин следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на прокурора, за да се изпълнят визираните по – горе указания. За изясняване на казуса следва стриктно да се изпълнят разпоредбите на чл.107, ал.1, ал.3 и ал.5 от НПК и да се даде обосновано становище относно обстоятелствата които са от съществено значение за обективната преценка на казуса и за правилна квалификация с оглед нормите от НК. След извършване на горното РП – Видин следва да се разпореди по компетентност, съобразно правомощията на прокурора уредени в глава ХVІІІ от НПК, вкл. и тези по чл.246 от НПК, но приложението на чл.243, ал.1, т.1 от НПК на настоящия етап сочи на необоснованост и незаконосъобразност.

            Предвид горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Съдът

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение № 26/11.01.2019г., по ЧНД № 1585/2018г., по описа на Районен съд - Видин и потвърденото с него постановление №423/2017 от 03.12.2018г. на Районна прокуратура - Видин, с което на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №342/2018г. по описа на РУ – Видин, водено за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

            Връща делото на РП – Видин за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

          Определението е окончателно.

 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: