ВНОХД № 277-2018

Решение по Наказателно дело 277/2018г.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 3

гр. Видин , 18.02.2019г.

 

 

В     И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                      в публичното заседание на седемнадесети януари

през две хиляди и деветнадесета година                   в състав :

              

                                         Председател: СВ.С.

                                                 Членове: Л.Л.

                                                                   В.М.

                                                                

 

при секретаря    Н.К.          и в присъствието на

прокурора       ВЛ.В.        като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Л.ВНОХД № 277 по описа за 2018г., и за да се произнесе съобрази следното:

          С присъда № 450/16.10.2018г. по НОХД № 1589/2017г., по описа на Районен съд – Видин, подсъдимия С.Ж.В. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 15.07.2015г. на ГКПП Дунав мост 2 при Видин - Калафат, обл.Видин, при условията на посредствено извършителство, посредством лицето Е.И.К. с ЕГН **********, живущ ***, държал в товарното отделение на полуремарке марка „********“, модел „******“ с per. № ******* и с рама номер *********собственост на „*****“ ООД с ЕИК *******, гр.П., шестнадесет броя европалета, съдържащи 2000 бр. кашона, бели на цвят, с размери 30/22/15 см., всеки съдържащ по 6 бр. бутилки марка „*********“ от по 0,700 мл. всяка - общо 12000 броя бутилки марка „**************“ от по 0,700 мл., без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.64, ал.1 от ЗАДС, като цялото количество е на обща стойност от 49 015.75 лева, като случаят е немаловажен с оглед общото количество държани акцизни стоки без български акцизен бандерол - престъпление по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, предложение второ от НК, във вр. с чл.64, ал.1 от ЗАДС, поради което и на основание същия текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, подсъдимия е осъден като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

         Постановено е веществените доказателства- 12000 бр. бутилки „*********" от по 0,700 мл. без български акцизен бандерол на съхранение в Митница Лом да бъдат отнети в полза на Държавата.

           Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия С.Ж.В., чрез защитникът му- адвокат К.Г.. В жалбата са развити съображения за неправилност на присъдата, вкл. постановяването ѝ в нарушение на процесуалните правила. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан. Посочено е наличие на процесуална предпоставка за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на РП – Видин.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като следва да се потвърди първоинстанционната присъда, която е правилна, обоснована и мотивирана.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

            Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. При преценка на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, в настоящото производство въззивния съд съобразява правомощията си и с императивната разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, предложение второ от НК и е наложил справедливо наказание.

            Обстоятелствата, които са от съществено значение с оглед предмета на делото са следните:

           Подсъдимия С.Ж.В. е управител на „************“. ЕООД- град П., което дружеството е ползвало под наем процесната композиция- влекач марка „*********“ с рег № ****** и полуремарке марка „*******“, модел „********“ с per. № ************

           Дни преди 15.07.2015г., подсъдимия В. пътувайки с МПС заедно с свидетеля М., забелязали на пътя аварирал италиански товарен автомобил. Подсъдимият слязъл и разговарял с хората от авариралия автомобил. Като потеглили отново с М., В. му казал, че е на път да се договори с италианците да извърши превоз на стоката от авариралия автомобил, ако се съгласят да му заплатят подобаващо. Впоследствие В. действително се договорил с италианците за превоза.

           На 14.07.2015г., в град К., в товарното отделение на полуремаркето марка „*********“, модел „*******“ с per. № ******** е натоварен текстил в присъствие на шофьора- свидетеля К., който при натоварването взел превозните документи на тази стока. В тази насока е заявка-договор № *******., видно от който по заявка на „*********“ ЕООД-С., „******“. ЕООД- град П.предоставя автомобил прицеп с №№ ********** и *********** за натоварване на 9 европалета на 14.07.2015г. от ********“, индустриална зона на град Кърджали, и разтоварен пункт в Община Р. във .Ф. Община Р.се намира в северна Ф., близо до границата с Б.. След като в град К.стоката била натоварена, свидетеля К. закарал композицията в склад близо до град П., което му било указано от подсъдимия В.. К. пристигнал и паркирал камиона, както му било казано. Там подсъдимия обяснил на свидетеля, че на управлявания от него камион ще бъде натоварена стока от друг камион. Подсъдимия В. с л.а. закарал К. до дома му.            

           На мястото при камиона останал да чака свидетеля М., тъй като подсъдимия му казал да присъства при претоварването на стоката от италианския камион в този, ползван от „********“. ЕООД- град П.. След отпътуването на подсъдимия и свидетеля К., пристигнал италианския товарен автомобил. От него слезли две лица. Те претоварили стоката от техния автомобил в този ползван от дружеството и дали на свидетеля М. плик с документи, предназначени за подсъдимия. Впоследствие свидетеля му ги предал.

           На 15.07.2015г. сутринта подсъдимия В. взел с автомобил К. от дома му и го закарал на мястото, където предния ден била паркирана товарната композиция. Подсъдимия казал на К., че допълнително в камиона е натоварен ябълков сок. Преди да потегли К. погледнал в товарния отсек. Видял, че отпред, до вратата, е текстила от К., а зад текстила, в дъното, е допълнително натоварената стока. Това учудило шофьора. Подсъдимият му обяснил, че причината за разместването е, че първо ще бъде разтоварен текстила, а след това „ябълковия сок“. Подсъдимия В. дал на свидетеля К.превозните документи за „ябълковия сок“. Макар в товарителницата за „ябълковия сок“ да е отбелязан получател в А./клетка № 2/ и пункт за разтоварване в А. /клетка № 3/, то подсъдимия казал на водача К., че и тази стока ще бъде разтоварена във Ф., като ще му телефонира, за да му укаже допълнително конкретния пункт за разтоварване във Франция.

           На 15.07.2015г. свидетеля К. пристигнал с управляваната от него товарна композиция на ГКПП- Дунав мост 2 при Видин-Калафат. При последвалата митническа проверка било констатирано, че 16-те европалета визирани документално като съдържащи „ябълков сок“, в действителност съдържат кашони с бутилки *************“. Водачът- свидетеля К. бил изненадан от това разкритие, тъй като не знаел че товара е различен от визираното в превозните документи. К. се обадил по телефона на подсъдимия В. и му казал какво се е случило. В. бил „…ядосан и притеснен.“

           Правилно са установени от ВРС фактическите обстоятелства, относно проверката, описани са в първоинстанционните мотиви и ВОС няма да ги повтаря. Верен е извода на ВРС, че на 15.07.2015г. на ГКПП Дунав мост 2 при Видин - Калафат, обл.Видин, при условията на посредствено извършителство, посредством лицето Е.И.К. с ЕГН **********, живущ ***, подсъдимият С.Ж.В. държал в товарното отделение на полуремарке марка „*********“, модел „*********“ с per. № ********** и с рама номер *********, собственост на „**********“ ООД с ЕИК *********, гр.П., шестнадесет броя европалета, съдържащи 2000 бр. кашона, бели на цвят, с размери 30/22/15 см., всеки съдържащ по 6 бр. бутилки марка „**********“ от по 0,700 мл. всяка - общо 12000 броя бутилки марка „**********“ от по 0,700 мл., без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл.64, ал.1 от ЗАДС, като цялото количество е на обща стойност от 49 015.75 лева.            

            Така установената фактическа обстановка се доказва от: показанията на свидетелите Е.И.К., С.Д.Б., Б.Е.Б. /тримата разпитани пред ВРС и пред ВОС/ Б. С. М.; протокол за претърсване и изземване от 15.07.2015г., с фотоалбум към него; протокол за оглед на веществени доказателства от 14.08.2015г., ведно с фотоалбум към него; заключение на съдебно техническа експертиза; заключение на физико-химична експертиза № 2/17.08.2015/09.11.2015г. изпълнена от А. Е. Д.; заключение на съдебно оценителна експертиза, изпълнена от ВЛ Р.П. И.; международна товарителница- 4 екземпляра л.155-159 от ДП; фактура /invoice/ № 201/14.07.2015г.; заявка-договор № 35/13.07.2015г.; трудов договор № 2/10.06.2015г.; длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил; договор за наем на МПС №185/15.06.2015г.; договор за наем на МПС №********.; характеристична справка на Е.И.К.; характеристична справка на С.Ж.В.; протокол за приемане и предаване № 58/18.08.2015г.; складова разписка № 0882001021/18.08.2015г.; протокол за приемане и предаване № 57/18.08.2015г.; складова разписка № 0882001020/18.08.2015г.

          Няма противоречие между горните доказателства, относно описаните по-горе обстоятелства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което следва да им се даде вяра.

           ВОС намира, че подсъдимия В. е участвал в изготвянето на международната товарителница, визираща „ябълков сок“. В тази насока ВОС преценява показанията на свидетеля К. дадени пред въззивната инстанция. Първоначално свидетеля заяви: „…В клетка 16 печатът е поставен от моя шеф, аз не поставям печат. И в клетка 23 печатът, който е поставен, преди да положа аз подписа си, е положил шефът ми.“ От самия израз личи, че казаното е без колебание, категорично и недвусмислено. С оглед категоричността на показанията в посочената част, които не са в противоречие с останалите доказателства по делото, ВОС приема, че отразяват действителността. Те не се поставят под съмнение от заявеното впоследствие от свидетеля, че не си спомня кой е поставил печата „…защото такъв печат може да е имало в камиона и аз да съм го поставил. Нямам спомен дали съм поставил печат в клетка 16 и 23.“ ВОС намира, че достоверността на това което свидетеля е посочил първоначално с категоричност, не се повлиява от казаното в допълнение, тъй като последното изразява само вероятности, базиращи се на факти, за каквито свидетеля няма никакви спомени.

           С оглед установената фактическа обстановка, правилен е и юридическия извод на ВРС, че деянието на подсъдимия от обективна и субективна страна е съставомерно по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, предложение второ от НК, във вр. с чл.64, ал.1 от ЗАДС.      

           Случаят, предмет на делото, е немаловажен с оглед голямото общо количество на държаните акцизни стоки без български акцизен бандерол.       

           Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилност на присъдата. Няма спор, че свидетеля Е.И.К. е управлявал процесното МПС, в което са се намирали вещите- предмет на престъплението. ВОС намира, че в контекста на безспорно установените обстоятелства по делото, се налага извода, че за разлика от свидетеля К., подсъдимия В.- управител на „*********“ ЕООД- град П., е съзнавал, че на процесните дата и място, в управляваното от свидетеля МПС са налични 12000 броя бутилки с водка, марка „**********“ от по 0,700 мл., без български акцизен бандерол.

           В теоретичен аспект т. нар. „посредствено извършителство“ има когато деецът използува наказателно неотговорни лица, каквито са малолетните, невменяемите лица или заблудени лица, участващи в деянието при незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, които действат като оръдие на дееца, без да съзнават противоправността и наказуемостта на деянията си.

           ВОС намира, че по делото са налице достатъчно безспорно установени обстоятелства, от които се налага извода, че деецът В. е използвал свидетеля К., да осъществи чрез него държане върху процесните акцизни стоки без бандерол. Действително К. не е съзнавал че в управлявания от него товарен камион има акцизни стоки, без български акцизен бандерол, изискващ се по закон, т.е. свидетеля не е знаел фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението и е действал като оръдие на дееца- подсъдимия В., без да съзнава противоправността и наказуемостта на деянието си.

           От друга страна подсъдимият В. е съзнавал елементите от обективна страна на деянието и е действал при пряк умисъл.

           Подсъдимият В.: ръководил и координирал дейността по отношение на предмета на престъплението; единствено той е договарял с италианците, които му предоставили процесната стока; уговорил с тях цена за превоза на процесната стока, как, кога и къде да бъде претоварена на процесното МПС, мястото в товарния отсек където да бъде разположена /което наложило пренареждане на товарите така, че новонатоварената стока да се прикрие зад първоначално натоварената/, и мястото където стоката да бъде разтоварена; не оставил шофьора- Свидетеля К. да присъства при натоварването на процесната стока, което е пречка за изпълнение на задълженията на шофьора по т.25 от длъжностната характеристика/; положил печат в ЧМР; знаел, че в документа /клетка 3/ е отразен пункт за разтоварване на стоката предмета на престъплението, различен /в страна различна от записаната/ от този където в действителност е следвало да бъде извършено разтоварването й; уговорил с италианска фирма изпращач, пункт за разтоварване различен от отразеното в ЧМР, което изразява уговорка за извършване на нещо различно от документираното и наличие на доверие, че това ще бъде сторено /независимо че само отразеното в ЧМР, като договор за международен превоз, създава гаранции за страните/; разпоредил на шофьора- свидетеля К., стоката да бъде разтоварена в страна различна от документираната, с уговорка, че допълнително ще му укаже точното място.

           Горните обстоятелства сочат, че подсъдимия напълно съзнавал действителната специфика на процесната стока /предмет на престъплението/, която е чувствително по- скъпа от документираната /видно от ЧМР, заключение на съдебно оценителна експертиза и фактура /invoice/ № 201/14.07.2015г./, стоката му е поверена и той поел е задължение да стори относно нея нещо, което е различно от визираното в товарителницата. При посредствено извършителство, подсъдимия е осъществил /установил и упражнявал/ фактическа власт върху предмета на престъплението, като ясно съзнавал неговата специфика.

           Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата, че подсъдимия не е осъществил поведение, съставомерно по текста от НК, по който му е повдигнато обвинение и по които е признат за виновен от ВРС. Безспорно е доказано, че от обективна и субективна страна, деянието на подсъдимия В. се субсумира от нормата на чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1, предложение второ от НК, във вр. с чл.64, ал.1 от ЗАДС.

           Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.283 и 284 от НПК.

           Видно от протокола от с.з. на 16.10.2018г., по делото на ВРС, изрично е отбелязано, че Съдът е прочел документите в изпълнение на изискванията на чл.283 от НПК и макар документите да не са описани поотделно, ВОС няма основание да приеме друго, освен че ВРС е изпълнил задължението си по посочения текст от НПК. Неоснователно се явява и оплакването за непредявяване на веществените доказателства, като явно се имат предвид стоките- предмет на престъплението, иззети на ДП. От формална страна е допуснато нарушение на чл. 284 от НПК, доколкото въпросното предявяване не е било извършено. Същевременно, протокола за претърсване и изземване на предметите ВД, е бил прочетен и приобщен по реда на чл. 283 от НПК, а други искания по този повод не са били направени. Поради това ВОС не намира изтъкнатото нарушение за съществено, тъй като не е довело до никакво ограничаване на правото на защита на подсъдимия.

            Наложеното наказание е регламентираното за престъплението, в минимален размер е, и в настоящото производство инициирано по жалба на подсъдимия, ВОС няма правомощия да го коригира. Размера на срока по чл.66, ал.1 от НК – 3 години, също е в минимума. Не са налице нито изключителни нито многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, поради което не следва да намери приложение чл. 55 от НК.

            С оглед горните съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

           Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена

            Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

 

            Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда № 450/16.10.2018г. по НОХД № 1589/2017г., по описа на Районен съд – Видин.

            Решението e окончателно.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: