ВЧНД № 207-2017

 

 

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 126

 

Видинският окръжен съд – наказателно отделение   в закрито заседание       на седми юли през две хиляди и седемнадесета година, разгледа в състав:

                                                            Председател: Л. Л.

                                                                   Членове: В.М.

                                                                                 Г. Й.

                                

докладваното от съдията Л. ВЧНД № 207 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:        

            Производството е по чл.243, ал.7 от НПК.      

            С постановление №00014/2017 от 23.05.2017г., Районна прокуратура – Видин, на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 от НПК, е прекратила производството по ДП № 187/2017г., по описа на РУ – Видин, образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

            С определение от 09.06.2017г. по ЧНД № 778/2017г., по описа на Районен съд – Видин, първоинстанционния съд е отменил постановлението на РП – Видин и е върнал делото прокуратурата за продължаване на производството.

            От РП – Видин в срок е подаден частен протест против цитираното определение на ВРС. В протеста се развиват съображения, че определението на ВРС е неправилно и необосновано. Иска се да бъде отменено определението на ВРС.

           От потърпевшата Ю. Д. Ц. е постъпило възражение срещу протеста. Във възражението е визирано становище в насока, че частния протест е неоснователен и досъдебното производство трябва да продължи.

           Частния протест, с оглед активна легитимация и срок, е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

            Първоинстанционния съд е стигнал до правилен извод за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на РП. Видно от последното, в фактически аспект се акцентира върху обстоятелствата, че Ц. е установила добри отношения с Д. Д. и съвсем безвъзмездно, от добро чувство, по собствена воля и желание му изпращала пари, за да му помага. Д. бил обещал да й върне сумата. Тези обстоятелства не са определящи при преценка през призмата на чл.209, ал.1 от НК. Неправилен е крайния извод в прокурорското постановление за гражданско правни отношения между Ц. и Д.. В случая освен, че договорни отношения не са налице, то още по-малко с такъв аргумент може да се изключи поначало наличие на съставомерно поведение от страна на Д..

           На ДП не са положени усилия да се изяснят обстоятелствата по делото, които са от съществено значение в случая.

               Дори оскъдните доказателства, събрани в хода на разследването сочат на хипотеза, която е следвало да бъде изяснена. Показанията на Ц. и К. П.и докладната записка на полицейски инспектор Д. Д., не изключват възможността, но дават индикация за действията на Д. по въвеждане и поддържане на заблуждение у потърпевшата, с користна цел, респ. за да получи от нея материална облага, и да се облагодетелства по неправомерен начин за нейна сметка. Понастоящем в страната се налице не малко случаи на измами, при които извършителите чрез сайтове за запознанства набелязват жертвите си, спечелват доверието и благоразположението им, чрез създаване на лъжливи представи, с цел да извлекат материална облага от тях. На ДП и следвало е да се положат усилия да се установи, дали с действията Д. е формирал неверни представи у Ц., относно условията, които са я мотивирали да извърши акт на разпореждане със собственото си имущество. Следвало е разследването, да изясни дали Д. е възбудил и поддържал у пострадалата неправилна, погрешна представа относно личността си, за да спечели доверието и симпатиите й, за да прояви тя съпричастност към негови проблеми, които той твърдял че има, и поради което многократно потърпевшата му превеждал парични суми, с които той да се разпорежда. По този начин за нея е настъпила реална имотна вреда, и то значителна такава, в размер на около 13000 лева – невърната и невъзстановена.

           Дори от оскъдните доказателства до момента е видно, че Д. е дал невярна информация на Ц. относно годините си /представил се е за по-възрастен/ и за родителите си, за които казал че са починали, което не отговаря на истината.

           Съвсем правилно ВРС е посочил, че следва да се събират надлежни данни за съдебното минало на Д.. Това е важно обстоятелство, характеризира лицето, за което има данни, че е криминално проявено. Следва също да се установи по надлежен начин: дали Д. е в страната или извън нея; имал ли е инциденти и проблеми с поведението в местата, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ през процесния период; какво е имотното му състояние, с оглед начина по който се представил пред Ц., респ., че е състоятелен и има влогове в банки и заведение в град Варна. Следва също да се установи, кои са лицата, които са отговаряли на телефони с номера, конкретно посочени във възражението на Ц., които лица може да бъдат разпитани като свидетели.

            Волята на първоинстанционния съд е ясна – полагане на усилия за изясняване на обективната истина по делото и извършване на задълбочен и цялостен анализ на доказателствата. Това е свързано с изясняване на обстоятелствата които са от съществено значение по делото, което не е сторено.

            С оглед горните съображения, протеста е неоснователен. Определението на ВРС е правилно. Постановлението на РП – Видин е необосновано, поради което и незаконосъобразно. Не са положени всички усилия, респ. не са реализирани всички възможности за изясняване на обективната истина. За изясняване на казуса следва стриктно да се изпълнят разпоредбите на чл.107, ал.1, ал.3 и ал.5 от НПК и да се даде обосновано становище относно обстоятелствата които са от съществено значение за обективната преценка на казуса и за правилна квалификация с оглед нормите от НК. След извършване на горното РП – Видин следва да се разпореди по компетентност, съобразно правомощията на прокурора уредени в глава ХVІІІ от НПК, но приложението на чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 от НПК на настоящия етап сочи на необоснованост и незаконосъобразност.

            Предвид горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Съдът

 

           О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.06.2017г. по ЧНД № 778/2017г., по описа на Районен съд – Видин.

           Определението е окончателно. 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: