ВГРД № 26-2019

Решение по Гражданско дело 26/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 39

гр. Видин, 14.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в разпоредително заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: В. В.

Членове:   1. А. П.

  1. В. М.

 

с участието на секретаря и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 26 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството по делото е по чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на Д.И.К. ***, длъжник по изп.д. № 20117240400612 против отказ на ЧСИ В. Т. да прекрати изп.д. № 612/2011 г.

Поддържа се в жалбата , че след извършена справка по изпълнителното дело , се установило , че взискателят по делото ПИБ не е извършил изпълнителни действия в продължение на две години, а именно за периода от 12.09.2016 г. до 23.11.2018 г. С молба поискала прекратяване на изпълнителното производство по делото па описа на ЧСИ Т. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, както и на основание чл.433,ал.2 ГПК да бъде вдигната служебно наложената възбрана върху недвижимия имот по изп.д., за което получила отказ, с мотив, че не са налице условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК, тъй като по дълга се правят плащания на взискателя. Позовава се на т.10 от ТРпо ТД № 2 /2015 г. на ОСГТК на ВКС относно настъпила перемция на дълга. Иска се да бъде отменен обжалвания отказ и да бъде уважена молбата на длъжника за прекратяване на производството по изп. дело.

Представено е писмено възражение от взискателя, с което се оспорва жалбата . Твърдят , че тъй като е било налице извънсъдебно споразумение между Б. и жалбоподателката, било несъвместимо провеждането на принудително изпълнение едновременно с изпълнение от страна на длъжника на задълженията по споразумението. Излага , че всяко доброволно плащане от страна на длъжниците прекъсва както давността по чл.116,б.“А“ ЗЗД , така и преклузивния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Поддържа , че не е бил дезинтересиран от изпълнителното производство, но не е поискал еизпълнителни действия , тъй като такова задължение е поел по споразумението. Считат , че с оглед фактите по делото не е налице хипотезата на чл.433,т.5 ГПК. По отношение на искането за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,т.8 ГПК поддържат, че същото е неоснователно. Молят за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

В мотивите си ЧСИ изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага подробно съображенията си. В тях се посочва, че направените плащания директно на взискателя по силата на извънсъдебно споразумение, обезсмислят предприемането на изпълнителни действия и сроковете, на които се позовава длъжникът за настъпване на перемция, включително давностните са прекъснати, с оглед на което намира, че не е налице двегодишно бездействие от страна на взискателя.

 

 

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и мотивите на ДСИ, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице- длъжник и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. В разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 ГПК е предвидена възможност длъжникът да обжалва отказа на СИ да прекрати изпълнителното производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано от „П.“АД против Д.И.К.-*** и А. М. К. –ипотекарен длъжник за сумата от 94 810,65 лева. С постановление на ЧСИ В.Т. от 29.07.2011г. е наложена възбрана върху собствен на длъжника и съпруга й недвижим имот. Видно от представеното към жалбата споразумение между взискателя и ипотекарния длъжник от 13.09.2011 г. , във връзка със сключения между длъжника Д.К. и банката договор за кредит , А. М. К. е поел задължението да изплаща сумите по договора на 88 равни месечни вноски , като крайния срок за изплащане на задължението е 30.01.2019 г. , като последната вноска ще е уравнителна. Към жалбата е представено и удостоверение от „ПИБ“ АД , от което е видно , че към 11.12.2018 г. кредитът на длъжника Д.И.К. е изцяло погасен.

От данните по изпълнителното дело е видно, че в периода 26.07.2016 г. до 23.11.2018 г. – датата на подаване на молба от длъжника Д.И.К. не са били извършвани действия по изпълнението. Във вр ъзка с подадената от длъжника молба за прекратяване на изпълнителното производство ЧСИ е поискала справка от банката за това дали е изплатен дълга към „П.“ АД , каква сума е заплатена и какъв е начина на плащане. На 29.11.2018 г. банката е уведомила ЧСИ, че плащанията се извършват директно по сметка в банката и остатъка по дълга към този момент е в размер на 1366 лева .

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания мотат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лицаВ Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116, бук."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.  

В ТР № 2 от 26.06.2015 год., постановено по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК на ВКС недвусмислено приема също така, че  прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.„перемпциянастъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, щом като бездействието на взискателя е прогласено от закона за правопогасяващ факт, то същият не може да бъде преодолян, за да избегне перемцията, следва в двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да поиска възобновяване на изпълнителното производство и да посочи способ за изпълнение.

Това означава, че ако взискателят не поиска възобновяване чрез конкретно изпълнително  действие в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1.т.8 ГПК по право и съд.изпълнител следва да констатира това чрез издаване на постановление за прекратяване, което има декларативен характер - само да прогласи настъпилото прекратяване по силата на закона, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК. / в този смисъл и р. № 45/30.03.2017 г. гр.д. № 61273/2016 г. ВКС  IV г.о., както и правната доктрина – Граждански процесуален кодекс издание 2012 г.ИК” Труд и право” § 5 1.7/.

Предвид установеното по-горе , че в периода 26.07.2016 г. до 23.11.2018 г. – датата на подаване на молба от длъжника Д.И.К. не са били извършвани действия по изпълнението, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече от 26.07.2016 г. и е изтекъл на 23.11.2018 г. Следователно, проявеното от взискателя бездействие е довело до прекратяване на изпълнителното производство. Извънсъдебното споразумение и плащания съобразно договореното по сметката на взискателя не са действия по изпълнението и перемцията по силата на самия закон е настъпила на 23.11.2018г.

Изложените съображения налагат извода, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Атакуваният отказ на ЧСИ следва да бъде отменен и делото върнато на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 05.12.2018 г. на ЧСИ В.Т. по изп. д. №  20117240400612 с което е постановен отказ за прекратяване на принудителното изпълнение.

 ВРЪЩА на ЧСИ В.Т. изп. д. № 20117240400612 за издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК

 Решението не подлежи на обжалване.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: