ВЧГРД № 64-2019

Определение по Гражданско дело 64/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  38

гр. В*** 13.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, гражданско отделение, в закрито заседание

на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:В** В**

Членове:   1.Ан** П**

  1. В** М**

с участието на секретаря ...................... и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В** въззивно частно гражданско дело №64 от описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

          Делото е образувано по частна жалба от М.П.Т. *** против определение от 14.01.19г. по гр.д.№1822/18г. на ВРС,с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаване от внасяне на разноски за особен представител на ответника по делото в размер на 1 200лв. Подържа се в жалбата,че обжалваното определение е незаконосъобразно,поради това,че при постановяването му съдът не е взел предвид материалното състояние на жалбоподателката.Подържа се,че заплащането на възнаграждение за особен представител в размер на 1 200лв. е непосилно за жалбоподателката,поради това,че същата изплаща кредит в размер на 465лв. и издържа дъщеря си,която е студентка. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него бъде постановено определение,с което жалбоподателката бъде освободена от внасяне на разноски за особен представител.

По допустимостта на жалбата

          Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК, поради което е допустима.

         По съществото на спора

За да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните обстоятелства:Гр.д.№1822/18г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против Т** Н** Т** от гр.В** с предмет делба на недвижим имот.Поради ненамирането на ответника на регистрираните му адреси с определение от 29.11.18г. ВРС е определил сумата от 1 200лв. която ищцата следва да внесе на основание чл.47,ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответника.С молба от 19.12.18г. ищцата е поискала цитираното определение да бъде изменено,поради това,че не е в състояние да заплати определения депозит. Жалбоподателката се е позовала на невъзможност,поради това,че изплаща кредит и издържа дъщеря си,която е студентка.Към молбата е приложено удостоверение от УАСГ-София,от което се установява,че дъщерята на жалбоподателката за учебната 2017/18г. е записана като студентка в трети курс.Видно от представеното допълнително споразумение от 22.06.17г. жалбоподателката получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1281лв.Видно от представения погасителен план към договор за кредит от 05.09.12г. жалбоподателката следва да заплаща до м.09.22г. месечна погасителна вноска в размер на 235,65 евро.По делото са представени 20 бр. месечни извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателката,които съдът не обсъжда,поради това,че по-голямата част от съдържащата се в тях информация е целенасочено заличена.За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че твърдението за липса на средства за заплащане на разноските е недоказано.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.83,ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;3. семейното положение;4. здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта;7. други констатирани обстоятелства.

Съдът счита,че при така получаваното от жалбоподателката нето трудово възнаграждение в размер на около 1 150лв. същата е в състояние да заплати определените разноски за особен представител в размер на 1 200лв.На първо място неоснователно е твърдението на жалбоподателката,че разполагаемия й доход следва да се определи след като от нетното й възнаграждение бъдат извадени вноските по договора за кредит и средствата за издръжка на дъщеря й като студентка.Докато за издръжката на дъщеря и може да се приеме,че са дължими средства,в случая липсва каквото и да било основание за приспадане на вноските по договора за кредит от разполагаемата сума.Вноските са за погасяване на кредит, който е получен от жалбоподателката,поради което липсва основание за приспадането им.Отделно от това към молбата не са представени доказателства за студентските права на дъщерята за учебната 18/19г.Извод на недостиг на парични средства не може да бъде направен и от представените извлечения от разплащателната сметка.Видно от същите ежемесечно са правени многобройни тегления и плащания,които съзнателно за заличени за да не станат достояние на съда.Последното налага извод за наличие на достатъчно парични средства у жалбоподателката.

С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

       С оглед на горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 14.01.19г. по гр.д.№1822/18г. на ВРС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

Председател:                                 Членове: